МОТИВИ:

Срещу подсъдимият М.Р.М. е повдигнато обвинение по чл. 116 ал.1 т. 6 предл. 2 и 3 във вр. с чл. 115 от НК за това, че на 06.10.2009 г. в с. К….., умишлено умъртвил Д. П.Д., ЕГН **********,***, като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

Така предявеното обвинение се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч, окръжен прокурор Кирил П., като счита, че фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и установени в хода на досъдебното производство са безспорни, и фактическата обстановка е изяснена.

Тъй като производството се разглежда при условията на чл. 371 НПК и не се прави проверка на доказателствата приема, че безспорно се установява, че на 06.10.2009 г. подсъдимият е проникнал в дома на пострадалия с намерение да отнеме имущество и при напускане на жилищната сграда се е срещнал с пострадалия. Възникнало е сбиване между двамата, при което подсъдимият го е свалил на земята, нанесъл му е удари с крак и предвид указаната съпротива, най-вероятно, от пострадалия, с намиращият се наблизо нож го е убил.

Счита за безспорно установено и че смъртта е в резултат на причинените увреждания от подсъдимия, които са получени приживе, а непосредствената причина за смъртта е в две насоки – остра кръвозагуба и аспирацията на кръв в белите дробове. Излага съображения, че тези данни обуславят извода за наличието на квалифициращите признаци на деянието, а именно причиняване на смърт по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост. Сочи, че обективно смъртта не е настъпила бързо и в периода от време пострадалият е изпитвал болки и страдания, което определя квалифициращия признак – „особено мъчителен начин”, а начина на извършване на деянието също счита, че следва да се приеме като обективиращо обстоятелство за признака „особена жестокост”.

Позовавайки се на назначените експертизи счита, че има две основни доказателства, отливката от следа, за което експертизата е категорична, че произхожда от обувката на подсъдимия и ножът, който е намерен.

Счита, че доказателствата са достатъчни, за да може съдебният състав да обоснове становището си и да приеме, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а той признава, че го е извършил по начина, условията и средствата установени на досъдебното производство.

Моли в този смисъл съда да го признае за виновен за извършеното престъпление.

За определяне на наказанието счита, че следва да се прецени има или няма смекчаващи вината обстоятелства, като сочи, че този въпрос формално не стои, тъй като разпоредбата на чл. 373 ал. 3 НПК насочва съда към прилагане разпоредбата на чл. 58а НК. Сочи също така, че при обсъждане размера на наказанието, което счита, че следва да бъде лишаване от свобода, съда трябва да се съобрази с чл. 2 НК поради това, че междувременно има изменение на текста на чл. 58а НК и следва да се прецени по-благоприятната редакция, като счита, че това е старата редакция.

Счита, че обстоятелствата, които биха могли да повлияят на размера на наказанието, тъй като има пълно самопризнание от страна на подсъдимия, съгласието и искането за съкратено производство, което счита, че може да бъде смекчаващо вината обстоятелство, извън рамките на чл. 55 НК.

Сочи, че подсъдимият има пет осъждания, като част от тях са групирани и са извършени, като непълнолетен, но обръща внимание на градацията на деянията – четири кражби, един грабеж и последното – убийство, което поради липсата на някои елементи, не дава възможност да се квалифицира като грабеж. Счита, че този акцент му дава основание да приеме, че макар и млад човек, при него се наблюдава една градация на престъпна нагласа и като резултат деянието, разглеждано в настоящото заседание, е една последица от тази градация.

При определяне на наказанието счита, че съдът следва да се произнесе по отношение вида на заведението за изтърпяване на наказанието, което също счита, че следва да бъде при строг режим, като му бъде зачетено задържането под стража, а то да бъде от момента на 24-часовото му задържане.

Относно предявените граждански искове представителят на обвинението, счита, че същите са основателни, тъй като са се събрали доказателства от разпитаните свидетели, относно отношенията на пострадалия и синовете му, и счита, че следва да бъдат уважени, като при определяне на размера да се съобрази практиката на ВКС и нашата практика, както и степента на вината.

По делото са приети за съвместно разглеждане с наказателния процес предявеният граждански иск от П.Д.П. за сумата от 150 000 лева неимуществени вреди и 1000 лева имуществени вреди, както и предявеният от Ц.Д.П. граждански иск за сумата 150 000 лева неимуществени вреди и 1000 лева имуществени вреди, срещу подсъдимия М.Р.М..

Съдът е конституирал П.Д.П. и Ц.Д.П. *** и частни обвинители в процеса, като за Ц. Д. П. се явява адв. Гецов.

В съдебно заседание повереникът на Ц. Д. П., адв. Гецов, който приема фактическата обстановка така както е отразена в обвинителния акт.

Обръща внимание на личността на подсъдимия. Счита, че не може да се дава възможност на извършители на тежки престъпления, каквото е престъплението на настоящия процес, с такова богато съдебно минало, макар и на тази ниска възраст, да получават снизходителни наказания. Сочи, че не може да се позове на никакво смекчаващо вината обстоятелство, за да се наложи наказание под възможния максимум, който законът дава, като възможност. Счита, че градацията в извършване на престъпната деятелност на подсъдимия сочи, не само липса на укоримост от негова страна, а така също и до никакво осъзнаване на тези деяния, на последиците от същите. В тази връзка счита, че при приложение на разпоредбата на чл. 58а НК, съобразена с чл. 2 НК наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, може да бъде в максималния размер от 20 год. лишаване от свобода. Тъй като при старата редакция на чл. 58а ал.1 НК съдът не може да наложи най-тежкото предвидено наказание, при алтернативно предвидени наказания. Сочи, че при приложението на разпоредбата на чл. 55 НК, старата редакция, ал.1 т.2 б.”а” НК, „доживотният затвор” се заменя с наказание „лишаване от свобода от 15 до 20 години” и съдът може да наложи именно наказанието 20 год. лишаване от свобода, като алтернатива на доживотното наказание.

 В този смисъл счита, че доверителят му не би бил удовлетворен, но сочи, че такъв е действащият закон и следва да се прилага.

Относно предявения граждански иск за имуществени и неимуществени вреди излага съображения, че очевидно загубата на близък човек по такъв жесток и мъчителен начин е тежка и никой не вади фактури и т.н. за извършените разходи. Моли съдът да уважи искът в пълния размер, който са предявили, тъй като в тази насока са се събрали гласни доказателства.

Относно размера за неимуществените вреди сочи, че напоследък практиката на съдилищата е да се присъждат едни размери от порядъка на сто и повече хиляди лева за транспортните престъпления и счита, че тук се касае за умишлено, жестоко престъпление, при особено мъчителен начин и сочи, че не следва да се прави изключение и се определи обезщетение в по-висок размер от тези за непредпазливото деяние. Като излага съображения, че едва ли доверителят му ще може да се получи обезщетение от подсъдимия, но в рамките на генералната превенция следва да се осъзнава, че резултат от тези деяния едно такова парично обезщетение ще му тежи.

Моли съда да уважи в пълен размер предявеният иск за неимуществени вреди, като бъдат присъдени и разноските по делото.

Гражданският ищец и частен обвинител Ц.Д.П. в съдебно заседание поддържа казаното от адвоката му. Сочи, че отношенията с баща му са били прекрасни. Счита, че въпреки младата възраст на подсъдимия, той следва да понесе наказанието си по закон.

Гражданският ищец П.Д.П., в съдебно заседание смята, че правосъдието си е в силата да наложи необходимото наказание.

Подсъдимият М.Р.М. се явява лично в съдебно заседание и с адв. Вл. М., който от името на подзащитния си счита, че фактическата обстановка по делото е разкрита обективно, всестранно и пълно, и тя е такава каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Обръща внимание на съда, че тази фактическа обстановка се разкрива само и единствено от направените пълни самопризнания от страна на М.М. относно това, как, при какви обстоятелства, по какъв начин е извършено престъплението. Като в тази връзка сочи, че той е дал обяснения пред съдия, пред който подробно, добронамерено и изпълнен със съжаление е разказал как са се развили печалните събития на 06.10.2009 г.

Излага пред съда, че във връзка с обясненията на подсъдимия са извършвани редица процесуално следствени действия, включително и следствен експеримент, втори оглед на местопроизшествието и са събирани доказателства за авторството на престъплението.

Възразява по становището на окръжният прокурор относно доказателството – отпечатък от обувка, като сочи, че заключението на вещите лица е не че съвпада, а е подобно и може да бъде оставено от извършителя на убийството. Прави възражение и, че ножа нищо не доказва и само обясненията на подсъдимия, неговото осъзнато чувство за вина, неговото желание да съдейства на органите на досъдебното производство и прокуратурата са довели до изясняване на този не толкова сложен казус. Тъй като при липсата на доказателства счита, че обясненията на М. имат решаващо значение.

На второ място обръща внимание, че подзащитния му е осъждан няколко пъти, но за това не е виновен той, а вина носят обществено-политическите условия и семейната среда, тъй като той живее при свои роднини, тъй като родителите му отдавна са разделени. Обръща внимание на свидетелството за съдимост, от което става видно, че подсъдимият е осъждан само за дребни кражби, като сочи, че последното наказание е в максимален размер. Като възразява, че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС, тълкувателните решения, където се казва, че на непълнолетния се налагат наказания лишаване от свобода само като изключение. Счита, че тази неправилна градация на наказанията е оказала негативен ефект върху подсъдимия М..

От името на подзащитния си изразява съчувствие към наследниците на пострадалия, но моли гражданският иск да бъде съобразен с утвърдената практика. Сочи, че законът не прави разлика в обезщетенията дали са от умишлени престъпления или от непредпазливи.

Счита, искането на окръжния прокурор, че е обективно правилно и моли в този смисъл съдът да постанови съдебния акт.

В защита подс. М.Р.М. поддържа казаното от адвоката му. Съжалява и моли за по-леко наказание.

От събраните по делото писмени доказателства: протокол за устно съобщение за извършено престъпление (л.3); протокол от 06.10.09 год. за оглед на местопроизшествие (л. 4-6); фотоалбум с цветни снимки (л.7-22); протокол от 07.10.2009 год. за оглед на местопроизшествие (л.23-25); фотоалбум с цветни снимки от допълнителен оглед в дома на пострадалия Д. Д. (л.26-33); протокол от 07.10.2009 год. за оглед на труп (л.34-36); препис от протокол за оглед на труп (л.37-38); фотоалбум с цветни снимки от оглед на трупа на Д. Д. (л. 39-43); протокол - освидетелстване на М.Р.М. от 06.10.2009 год. (л.44); фотоалбум – освидетелстване на М.Р.М. от 06.10.2009 г. (л. 45-46); протокол за доброволно предаване от 07.10.2009 год. (л.47);протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 06.10.2009 год. и 07.10.2009 год. (л.48-49); протокол за претърсване и изземване от 06.10.2009 год. (л.51-52); справка за съдимост на М.Р. Минков (л.73-74); автобиография на М.Р. М. (л.75); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.76); трасологическа справка № 26/ 08.10.2009 год.(л.82-84); съдебно - медицинска експертиза на труп № 119/ 2009 г. (л.86-92); протокол за химическа експертиза на Д. Д. (л.93-94); съдебно - медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 72/2009 год. (л.97-99); протокол за претърсване и изземване от 13.10.2009 год. (л.103-104); фотоалбум с цветни снимки от претърсване и изземване в с. …… (л.105-110); протокол за следствен експеримент от 09.10.2009 год. (л.11-112); удостоверение за наследници (л.118); Препис-извлечение от акт за смърт № 4/ 07.10.09 год. на Д. П.Д. (л. 119); протокол № 09/ БТМ-664 на съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства (л. 132-139); ДНК експертза на веществени доказателства № 10/ ДНК-651-09 (л.140-145); опис на обектите за изследване по назначената съдебно химико -биологична експертиза по ДП № 170/ 2009 год. (л. 146-147); комплексна съдебно-психиатрична, съдебно психологична експертиза на М.Р.М. (л. 152-166); протокол за извършена трасологическа експертиза № 67/ 27.04.2010 год. (л. 170-176); веществените доказателства: Обект № 1 - нож; Обект № 2 - мазилка от стена в коридор на първия етаж на къща в с. …..; Обект № 3 - кран на мивка със засъхнала червеникаво - кафява течност в подножието на връзката иззет от с. …..; Обект № 4 - тампон с тъмночервена течност от външната страна на мивка в двора, в с. ……; Обект № 5    тампон с тъмночервена течност от пътека на отстояние 12,95 от входната врата в двора, в с. ……; Обект № 6 - тампон с тъмночервена течност от пътека на отстояние 13,15 от входната врата в двора, в с. ……; Обект № 7 - тампон с тъмночервена течност от пътека на отстояние 13,60 от входната врата в двора, в с. ……; Обект № 8 - тампон с тъмночервена течност от пътека на отстояние 13,95 от входната врата в двора, в с. ……; Обект № 9 - тампон с тъмночервена течност от пътека на отстояние 16,50 от входната врата в двора, в с. ……; Обект № 10 - тампон с тъмночервена течност от дръжката на резе на врата водеща към селскостопанския двор в с. ……; Обект №   11  - тампон  с тъмночервена течност от западна стена  на пристройка в двора , в с. …..; Обект №  12 - листо със засъхнала червеникаво - кафява течност до вратата към кладенеца от двора на ……; Обект № 13 - тампон с тъмночервена течност от ограда на двора в с. …..; Обект № 14 -тампон с тъмночервена течност от рамката на прозорец в югоизточна стая на къщата в с. …….; Обект № 15 -коса от ляво слепоочие на М.Р.М.; Обект № 16 -коса от дясно слепоочие на М.Р.М.; Обект № 17 - коса от челото на М.Р.М.; Обект № 18 - коса от тила на М.Р.М.; Обект № 19 -коса от челото на Д. П.Д.; Обект № 20 -коса от тила на Д. П.Д.; Обект № 21 -коса от дясно слепоочие на Д. П.Д.; Обект № 22 -коса от ляво слепоочие на Д. П.Д.; Обект № 23 -нокти от лява ръка на Д. П.Д.; Обект № 24 -нокти от дясна ръка на Д. П.Д.; Обект № 25 -нокти от лява ръка на М.Р.М.; Обект № 26 -нокти от дясна ръка на М.Р.М.; Обект № 27 -черна жилетка прошарена с бели конци с бял цип и качулка на М.Р.М.; Обект № 28 -тъмно синьо долнище на анцунг с два канта на М.Р.М.; Обект № 29 - червен потник с бродирани цветчета под формата на сърце на М.Р.М.; Обект № 30 - индигови мъжки дънки на М.Р.М.; Обект № 31 - мъжки, черни с кафяви шарки обувки с надпис „Xcess" на М.Р.М.; Обект № 32 - синя дочена престилка на Д. П.Д.; Обект № 33 - кафяв елек на Д. П.Д.; Обект № 34 - сив пуловер на Д. П.Д.; Обект № 35 - сини дочени панталони на Д. П.Д.; Обект № 36 - черни наполеонки на Д. П.Д.; Обект № 37 -кафяви плетени чорапи на Д. П.Д.; Обект № 38 - тъмносини памучни чорапи на Д. П.Д.; Обект № 39  -галоши  на  А.  М.  М. и Д. П.Д.; Обект № 40 -гипсова отливка от стъпка, иззета с протокол за оглед от 07.10.2009 год.; Обект № 41 - зелена блуза с дълги ръкави - на много места разкъсана, от показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство, заключенията на вещите лица, приложени към досъдебното производство, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Р.М. ***, при родителите си и бил безработен. Многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления - кражби и грабеж, всичките извършени когато е бил непълнолетен.

Пострадалият Д. П. *** собствената си къща на ул." …….

Подсъдимият М.М., на 06.10.2009 г., решил да влезе в къщата на пострадалия, който по това време не бил там, за да открадне пари. Около обяд тръгнал от дома си към къщата на Д., като минал през пустеещи места покрай реката. През съседен двор, прескачайки метална ограда, влязъл в двора на пострадалия, преминал го и отворил резето на порта, водеща към вътрешния двор на къщата. Един от прозорците на първия етаж на къщата бил отворен и на него имало мрежа против насекоми. Подсъдимият М. разкъсал мрежата и влязъл в югоизточната стая. Преминал през нея и влязъл в североизточната, която гледала към пътя. Преровил бюфета и в чекмедже от същия, намерил личната карта на Д., поставена в синьо найлонче. Пари не намерил. Тръгнал да си ходи по обратния път, като излязъл през същия прозорец, от който влязъл. В момента в който излизал през прозореца, застанал лице в лице срещу пострадалия, който през това време се бил завърнал. Последвала размяна на реплики между двамата и сбиване. Подсъдимият повалил пострадалия на земята в лехата с насаден пипер и му нанесъл множество удари с ръце и крака в областта на лицето. След това от маса до външната мивка взел намиращият се там нож с дървена дръжка, с който нанесъл няколко удара в областта на врата и главата на пострадалия и го оставил в това положение на земята. Върнал се по обратния път, по който влязъл в двора, като изхвърлил ножа в кладенец. По-късно ножът е бил открит там и иззет. М. се прибрал в домът си, преоблякъл се, изпрал си дрехите и тръгнал да събира орехи из селото. Вследствие на причинените му увреждания, пострадалият Д. починал. Бил намерен от неговия брат там, където го оставил подсъдимият.

При установяване извършителя на деянието същият е направил пълни самопризнания за извършеното и още на следващият ден - 07.10.2009 г. е дал подробни обяснения за това пред съдия от Окръжен съд – Ловеч. В обясненията си е посочил защо е отишъл в домът на пострадалия и начина, по който е причинил смъртта му.

Назначена е била съдебно-медицинската експертиза, по която, след извършения оглед на трупа е установено, че на пострадалият Д. са били причинени деветнадесет рани на лицето и шията, по-голямата част от които са разкъсно-контузни, а останалите – прободно-порезни. Установено е и многофрагментно счупване на носните костици и челюстите, и деформация на лицето. Смъртта на Д. се дължи на наслагването на две причини - остра кръвозагуба, настъпила вследствие на множеството прободно порезни наранявания и разкъсно порезни рани в областта на лицето и шията, и асфикция вследствие на аспирация (вдишване) на кръв в трахеята и бронхитите. Установено е също така, че всички увреждания са витални, т.е. към момента на причиняването им пострадалият Д. е бил жив.

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счете, че от страна на подс. М.Р.М. е осъществен от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 116 ал.1 т. 6 предл. 2 и 3 във вр. с чл. 115 от НК, като на 06.10.2009 г. в с. ……, умишлено умъртвил Д.П.Д., ЕГН **********,***, като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

          От субективна страна настоящата инстанция намира, че подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. Този извод настоящата инстанция прави най-вече, имайки предвид заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза /л.86-92 от дозн./, а също така средството, с което е извършено деянието – нож, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняванията и разстоянието, от което са нанесени посочените удари. /вж. Постановление №2-57-Пленум, стр. 5, изм. и допълн. с Постановление № 7/87 – Пленум/  и по-точно, вещото лице по съдебно медицинската експертиза при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Д. П.Д. е установил деветнадесет рани на лицето и шията, от които три прободно-порезни – две на дясната буза и една на шията в дясно, а останалите разкъсно-контузни рани на лицето и шията, охлузване на челото вляво, кръвонасядане на меката черепна обвивка, прободно-порезно нараняване на езика и лявата буза отвътре, многофрагментно счупване на носните костици и челюстите, кръвонасядане на клепачите, деформация на лицето. Вещото лице е дало заключение и че две от прободно-порезните наранявания преминават през устната кухина и завършват сляпо в лявата буза, като едното преминава през ширината на езика и с посока на раневия канал от дясно на ляво и почти хоризонтално. А третото прободно-порезно нараняване е в дясната част на шията, с дължина на раневия канал 5 см, с посока от дясно на ляво и сляпо завършващ зад дясната сънна артерия. Вещото лице е констатирало и две кръвонасядания на меката черепна обвивка, теменно оток на мозъка с вклиняване, вдишана кръв в трахеята и бронхите, точковидни кръвоизливи под плеврите, тъмна течна кръв, петна на М. по ендокарда на сърцето, малокръвна слезка, обезкървяване на вътрешните органи. Именно от тези констатации вещото лице е заключило, че смъртта на пострадалия Д. Д. се дължи на наслагването на две причини – първата, от които е остра кръвозагуба, настъпила вследствие на множеството прободно-порези наранявания и разкъсно-контузни рани на лицето и шията, за които вещото лице съди по посочените горе петна на М. по ендокарда на сърцето. Втората причина е асфиксия вследствие на аспирация /вдишване/ на кръв в трахеята и бронхите. Вещото лице е посочило и че, като е взело предвид характера и локализацията на уврежданията заключава, че охлузването и кръвонасядането на меката черепна обвивка, и разкъсно-контузните рани на лицето са получени в резултата на причинени удари с твърди тъпи предмети, каквито могат да бъдат юмруци, ритници и други. За трите прободно-порезни наранявания вещото лице сочи, че са причинени от действието на предмет с остър връх и резлив ръб – най-вероятно нож, който нож е имал ширина на режещата част на острието 21 мм, на разстояние 5 см. Вещото лице сочи, че от върха към дръжката, каквито размери на раневия канал има най-малката рана на шията, в дясно от прободно-порезните наранявания. Трите прободно-порезни наранявания са нанесени с посока на действащото острие от дясно на ляво и почти хоризонтално. За счупването на костиците на лицевия скелет вещото лице е дало заключение, че се дължи на удари с твърди тъпи предмети – юмруци, ритници и други. За всички посочени до тук увреждания вещото лице е категорично, че са витални, т.е. към момента на получаването им пострадалият е бил жив, за което говорят кръвонасяданията и вдишаната кръв в трахеята и бронхите. А според локализацията на уврежданията вещото лице сочи, че същите са нанасяни първоначално при разположение между пострадал и извършител лице срещу лице, и впоследствие при легнало положение, по гръб на пострадалия. И в тази връзка настоящата инстанция прие, че е налице квалификацията „особено мъчителен начин”, тъй като имайки се предвид посочените по-горе телесни увреждания, пострадалият преди да умре е изживял големи болки и страдания, и тежки предсмъртни мъки, в един по-продължителен период от време, имайки се предвид, както вече се посочи и по-горе, че първоначално нанасянето на телесните увреждания е започнало при срещата на подсъдимия и пострадалия, при която същите са се намирали лице срещу лице, а в последствие и когато пострадалият е бил повален, за което сочи и вещото лице д-р Ст. Л. в коментираната по-горе експертиза.

           И в тази връзка, предвид заключението на вещото лице, съдът дава вяра и на обясненията на подс. М., дадени пред съдия от Окръжен съд – Ловеч по ЧН д. № 533/09 г., /л.65-66/, в които подсъдимият подробно сочи, че след като е влязъл в къщата на пострадалия Д. и е търсил пари, но не е намерил, и е решил да се върне през същия прозорец, на който преди това е разкъсал мрежата за мухи и е влязъл, е видял пред себе си пострадалия Д., последвали са разменени реплики между тях и подсъдимият му е нанесъл множество удари с юмруци в лицето. Вследствие на тези удари пострадалият е паднал на земята в градинката до прозореца и в паднало положение е нанесъл и ритник в лицето на пострадалия. А в последствие, както е бил в паднало положение пострадалия, подсъдимият е взел нож, който е намерил на масичка до чешмата и с него е започнал, както заявява „…започнах да го дупча тук /сочи областта на шията/”.

Настоящата инстанция намира, че е налице и другата квалификация, а именно, че убийството е извършено с  „особена жестокост”. Тъй като, от една страна, за това сочат локализацията на ударите, а именно все в областта на главата и шията, а от друга страна, броят на нанесените удари и тяхната сила, за които сочи вещото лице по съдебномедицинската експертиза и за които, дава обяснения и на подс. М., заявявайки, че е надупчил пострадалия два-три пъти. Като настоящата инстанция намира, че и двете квалификации на деянието – „особено мъчителен начин” и „особена жестокост”, са съзнавани от подсъдимия, тъй като както вече се посочи и по-горе, се касае за множество наранявания и по-точно: деветнадесет рани на лицето и шията, от които три прободно-порезни – две на дясната буза и една на шията в дясно, а останалите разкъсно-контузни рани на лицето и шията, охлузване на челото вляво, кръвонасядане на меката черепна обвивка, прободно-порезно нараняване на езика и лявата буза отвътре, многофрагментно счупване на носните костици и челюстите, кръвонасядане на клепачите, деформация на лицето. Като за две от прободно-порезните наранявания вещото лице дава заключение, че преминават през устната кухина и завършват сляпо в лявата буза, като едното преминава през ширината на езика и с посока на раневия канал от дясно на ляво и почти хоризонтално. А третото прободно-порезно нараняване е в дясната част на шията, с дължина на раневия канал 5 см, с посока от дясно на ляво и сляпо завършващ зад дясната сънна артерия. Вещото лице е констатирало и две кръвонасядания на меката черепна обвивка, теменно оток на мозъка с вклиняване, вдишана кръв в трахеята и бронхите, точковидни кръвоизливи под плеврите, тъмна течна кръв, петна на М. по ендокарда на сърцето, малокръвна слезка, обезкървяване на вътрешните органи. Именно от тези констатации вещото лице е заключило, че смъртта на пострадалия Д. Д. се дължи на наслагването на две причини – първата, от които е остра кръвозагуба, настъпила вследствие на множеството прободно-порези наранявания и разкъсно-контузни рани на лицето и шията, за които вещото лице съди по посочените горе петна на М. по ендокарда на сърцето. Втората причина е асфиксия вследствие на аспирация /вдишване/ на кръв в трахеята и бронхите. Вещото лице е посочило и че, като е взело предвид характера и локализацията на уврежданията заключава, че охлузването и кръвонасядането на меката черепна обвивка, и разкъсно-контузните рани на лицето са получени в резултат на причинени удари с твърди тъпи предмети, каквито могат да бъдат юмруци, ритници и други. За трите прободно-порезни наранявания вещото лице сочи, че са причинени от действието на предмет с остър връх и резлив ръб – най-вероятно нож, който нож е имал ширина на режещата част на острието 21 мм, на разстояние 5 см. Трите прободно-порезни наранявания са нанесени с посока на действащото острие от дясно на ляво и почти хоризонтално. За счупването на костиците на лицевия скелет вещото лице е дало заключение, че се дължи на удари с твърди тъпи предмети – юмруци, ритници и други. За всички посочени до тук увреждания вещото лице е категорично, че са витални, т.е. към момента на получаването им пострадалият е бил жив, за което говорят кръвонасяданията и вдишаната кръв в трахеята и бронхите. А според локализацията на уврежданията вещото лице сочи, че същите са нанасяни първоначално при разположение между пострадал и извършител лице срещу лице, и впоследствие при легнало положение, по гръб на пострадалия. Т.е., подсъдимият М. въпреки, че с нанесените юмруци в областта на лицето е повалил пострадалия на земята, не се е спрял, а е продължил нанасянето на удари и в легнало положение на пострадалия, за което сочи и вещото лице, а и самия тай, в обясненията си коментирани по-горе. В предвид и на което настоящата инстанция приема, че подс. М. е съзнавал, че умъртвява пострадалия Д. с „особена жестокост” и по „особено мъчителен начин”.

          Ножът, за който сочи подс. М., че е използвал за умъртвяването на пострадалия, на досъдебното производство при извършено претърсване и изземване на 13.10.2009 г., е намерен в двора на частен дом в с. ……,  и по-точно в югозападния ъгъл на двора, в първия етаж на плевня, в дъното на помещението, пред западната стена, на което е разположен изход към  съседен двор е установен геран, в който чрез използване на магнит е изваден и иззет нож с дървена дръжка, с дължина 23.5 см, ширина на острието в горната част 5 мм, а в основата 22 мм, ширина на дръжката 2 см. Извършеното процесуално-следствено действие е одобрено от съдия от ОС – Ловеч, с Определение № 276/14.10.2010 година /л. 102/. Посоченият нож, по време на съдебното следствие пред настоящата инстанция, фигуриращ като обект №1, е предявен на подс. М. и същият категорично сочи, че това е ножът, с който е умъртвил пострадалия.

          По отношение на възражението на защитника, адв. М., касаещо отпечатъка от обувка, предмет на трасологическа експертиза № 67 /л.170 и сл./, и касаеща един брой следа от обувка, която е иззета с гипсова отливка, намерена при огледа на местопроизшествието, в двора на къща в с. ……, действително вещото лице е заявило, че е възможно да е оставена от предна част от подметката на лява обувка, предадена с протокол за доброволно предаване от страна на подс. М. на 07.10.2009 г., но именно в този протокол за доброволно предаване /л.47/, подс. М.М. е заявил, че „Обувките са тези, с които бях вчера, 06.10.2009 г., когато влязох в дома на дядо Д. и го убих”. Т.е., според настоящата инстанция това са обувките, с които подс. М. е бил по време на деянието.

          Освен от посочените по-горе доказателства настоящата инстанция констатира и че обяснението на подс. М., за проникване в дома на пострадалия, кореспондира и в протокола за оглед на местопроизшествие от 06.10.2009 г,. където на гърба на стр. 5, извършващият огледа е констатирал и отразил „…на южния прозорец в югоизточната стая се намери полупритворен. Пред него от външна страна е закована с дървени летви полиетиленова мрежа, която се намери разкъсана в източния й край. Размерът на прокъсването е с дължина един метър.”

          Като причини за извършване на деянието съдът намира, че следва да се приемат трайно установените престъпни навици на подс. М.М. и явното незачитане на човешкия живот.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да изтърпи подс. М.М. съдът съобрази законодателните промени, настъпили от момента на извършване на деянието до момента на постановяване на присъдата и счете, че съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от НК по-благоприятен за подс. М. закон се явява предишната редакция на чл. 58а /ред., ДВ, бр. 27 от 2009 г./. Съгласно която редакция при производството по чл. 372 НПК наказанието се определя при условията на чл. 55 от НК и в конкретния случай настоящата инстанция слезе под предвидения минимум от 15 години лишаване от свобода, и наложи на подсъдимия М.М. наказание от 14-четиринадесет години и 11-единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 60 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието на М.Р.М. в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 59 ал. 1 от НК приспадна времето, през което подсъдимият М.Р.М. е бил задържан, считано от 07.10.2009 година.

В тази връзка съдът не приложи и счете за по-неблагоприятна редакцията на чл. 58а от НК, изменена в ДВ, бр. 26/2010 г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 2 от НК, с оглед миналите осъждания на подс. М.М.,/същият е осъждан пет пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер, последното от които е за грабеж по чл. 199 ал.1 т. 3 НК – л. 73-74/ и предвид на обстоятелството, че за извършеното от него престъпление се налага наказание „доживотен затвор” и същото, съгласно посочената разпоредба, би следвало да се замени с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, настоящата инстанция счете, че предишната редакция на чл. 58а от НК се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2 ал. 2 от НК, за подс. М., с оглед и на което приложи същия.

          С посоченото по-горе деяние настоящата инстанция счете, че от страна на подс. М.М. е осъществен и състава на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, и между противоправното му поведение и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка, поради което и уважи размера на гражданските искове, както следва:

Като осъди М.Р.М., да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, сумата от 80 000 – Осемдесет хиляди лева, за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 1000 лева за причинени имуществени вреди, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 150 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан отхвърли.

Също така съдът осъди М.Р.М., да заплати на Ц.Д.П., ЕГН ********** сумата от 80 000 лева – Осемдесет хиляди лева, за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 1000 лева за причинени имуществени вреди, и сумата от 300 лева разноски за упълномощаване на повереник, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 150 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан отхвърли.

          Относно размера на уважената част на исковете за неимуществени вреди, и за двамата граждански ищци, съдът съобрази, че същите са били в добри отношения с пострадалия, помагали са си взаимно, и както сочат свид. Н. Н. и Й. Д., са го посещавали ежеседмично, а и пострадалият им е помагал гледайки различни домашни животни, предвид на което и съдът уважи исковете за неимуществени вреди в посочения по-горе размер.

По отношение на исковете за имуществени вреди, съдът уважи същите в пълен размер, тъй като от показанията на посочените двама свидетели е видно, че погребението на пострадалия е извършено според християнските обичаи, на погребението са присъствали около 100 човека, на които е раздадена храна, а и както заявява свид. Н. е имало обяд в ресторанта. В последствие са спазени и другите ритуали след погребението, и както заявява свидетелят Н. „правиха третини, деветини, четиридесет дни”. А от показанията на свид. Й. Д. става видно, че е направен паметник на гроба на починалия, както и че са спазени всички християнски обичаи.

Съдът постанови веществените доказателства: Обект № 1 – нож, Обект № 3 - кран на мивка със засъхнала червеникаво - кафява течност в подножието на връзката иззет от с.…….; Обект № 32 - синя дочена престилка на Д. П.Д.; Обект № 33 - кафяв елек на Д. П.Д.; Обект № 34 - сив пуловер на Д. П.Д.; Обект № 35 - сини дочени панталони на Д. П.Д.; Обект № 36 - черни наполеонки на Д. П.Д.; Обект № 37 -кафяви плетени чорапи на Д. П.Д.; Обект № 38 - тъмносини памучни чорапи на Д. П.Д.; Обект № 39  - галоши  на  А.  М.  М. и Д. П.Д.; Обект № 41 - зелена блуза с дълги ръкави - на много места разкъсана, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на П.Д.П. и Ц.Д.П.;

Веществените доказателства: Обект № 2 - мазилка от стена в коридор на първия етаж на къща в с. …..; Обект № 4 - тампон с тъмночервена течност от външната страна на мивка в двора, в с. ……; Обект № 5 тампон с тъмночервена течност от пътека на отстояние 12,95 от входната врата в двора, в с. …….; Обект № 6 - тампон с тъмночервена течност от пътека на отстояние 13,15 от входната врата в двора, в с. …….; Обект № 7 - тампон с тъмночервена течност от пътека на отстояние 13,60 от входната врата в двора, в с. ……; Обект № 8 - тампон с тъмночервена течност от пътека на отстояние 13,95 от входната врата в двора, в с. ……..; Обект № 9 - тампон с тъмночервена течност от пътека на отстояние 16,50 от входната врата в двора, в с. ……; Обект № 10 - тампон с тъмночервена течност от дръжката на резе на врата водеща към селскостопанския двор в с. ……..; Обект №   11  - тампон  с тъмночервена течност от западна стена  на пристройка в двора , в с. …….; Обект №  12 - листо със засъхнала червеникаво - кафява течност до вратата към кладенеца от двора на ул. „……; Обект № 13 - тампон с тъмночервена течност от ограда на двора в с. …….; Обект № 14 -тампон с тъмночервена течност от рамката на прозорец в югоизточна стая на къщата в с. ………; Обект № 15 -коса от ляво слепоочие на М.Р.М.; Обект № 16 -коса от дясно слепоочие на М.Р.М.; Обект № 17 - коса от челото на М.Р.М.; Обект № 18 - коса от тила на М.Р.М.; Обект № 19 -коса от челото на Д. П.Д.; Обект № 20 -коса от тила на Д. П.Д.; Обект № 21 -коса от дясно слепоочие на Д. П.Д.; Обект № 22 -коса от ляво слепоочие на Д. П.Д.; Обект № 23 -нокти от лява ръка на Д. П.Д.; Обект № 24 -нокти от дясна ръка на Д. П.Д.; Обект № 25 -нокти от лява ръка на М.Р.М.; Обект № 26 -нокти от дясна ръка на М.Р.М.; Обект № 40 - гипсова отливка от стъпка, иззета с протокол за оглед от 07.10.2009 год. съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

Относно веществените доказателства: Обект № 27 -черна жилетка прошарена с бели конци с бял цип и качулка на М.Р.М.; Обект № 28 -тъмно синьо долнище на анцунг с два канта на М.Р.М.; Обект № 29 - червен потник с бродирани цветчета под формата на сърце на М.Р.М.; Обект № 30 - индигови мъжки дънки на М.Р.М.; Обект № 31 - мъжки, черни с кафяви шарки обувки с надпис „Xcess" на М.Р.М., съдът постанови  след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на М.Р.М..

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия М.Р.М. да заплати сумата от 6 480 лева – Шест хиляди четиристотин и осемдесет лева, представляващи държавна такса върху уваженият размер на гражданските искове за имуществени и неимуществени вреди, и на ОД на МВР – Ловеч сумата от 2 702.46 – Две хиляди седемстотин и два лева и 46 ст. разноски за експертизи.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                      ЧЛЕН-СЪДИЯ: