МОТИВИ
към присъда №40, постановена на 13. VІІ. 2010 година по н.о.х. дело №366 по
описа на Велинградски районен съд за 2010 година:
Обвинение против:
И.А.К. ЕГН**********,*** в това, че на 27. ІV. 2010 година във Велинград е
отнел чужди движими вещи (два медни казана и една медна тава на обща стойност
85.00 лева) от владението на собственика А.Н.К. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен
рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1 от Наказателния кодекс във
връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. “б” от същия кодекс.
Подсъдимият се признава
за виновен и не оспорва фактите, така, както са изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поради което производството е проведено по реда на глава ХХVІІ от Наказателно-процесуалния
кодекс, озаглавена “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”.
От самопризнанията на
подсъдимия и от събраните по време на досъдебното производство доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата
А.Н.К. ***. На 27. ІV. 2010 година тя се прибира у дома си и установява, че
дневната стая е разхвърляна и във вид различен от вида, в който е била
оставена. По-специално, вратите към избита и стаята до нея са отворени.
Пострадалата излиза веднага на улицата пред дома си и забелязва на тротоара
мъж, когото е наблюдавала и друг път да минава по улицата пред дома й. Това е
подсъдимият И.А.К.. Постаралата забелязва, че подсъдимият държи в ръка два
медни котела – един малък и друг, по-голям, които са нейна собственост.
Забелязвайки, че пострадалата го гледа, подсъдимият побягва и се скрива.
Пострадалата К. го последва, опитвайки се да го открие, и така стига до дома на
В.Н.И., служител на Велинградското районно управление на полицията. И. я качва
в автомобила си и я откарва в пункт за изкупуване на метални отпадъци на С. Т..
До пункта заварват подсъдимия, когото пострадалата веднага разпознава.
И.
откарва подсъдимия във Велинградското районно управление на полицията. В
последствие подсъдимият отвежда друг служител на районното управление, Х.Й.Ч.,
до левия бряг на реката, течаща край пункта за изкупуване на метални отпадъци
на Стефка Танчовска. Посочва място в тревата, където са скрити смачканите
метални съдове, опаковани в найлонови чанти. Освен двата медни котела е открита
и медна тава, също принадлежаща на пострадалата А.Н.К..
От
извършената по делото експертиза е видно, че общата стойност на двата медни котела и медната тава е 85.00 лева.
И.А.К. е осъждан, както следва:
С присъда по НОХД №137 по описа на Велинградски районен
съд, влязла в сила на 12. ІІІ. 2004 г., за деяние по чл. 197д, ал. 1
от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от същия кодекс,
извършено на 29. ІІІ. 2004 г. във Велинград е осъден да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок една година. Със същата присъда е оправдан за
престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс. На основание чл. 66, ал.
1 от същия кодекс изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири
години.
С присъда, постановена на 06. Х. 2004 г. по НОХД №59 по
описа на Велинградски районен съд за 2004 година, влязла в сила на 22. Х. 2004
г., е осъден за престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, във
връзка с чл. 54 от същия кодекс, извършено на 26. ІІ. 2004 год. във Велинград.
Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок една година и четири
месеца. На основание чл. 25, ал. 1 от
Наказателния кодекс Във връзка с чл. 23, ал. 1 от същия кодекс му е определено
общо наказание по същата и предходната присъда като му е наложено най-тежкото
наказание по двете присъди, а именно лишаване от свобода за срок една година и
четири месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс във
връзка с чл. 25, ал. 4 от същия кодекс, изтърпяването на наказанието е отложено
за срок от четири години.
С присъда №20, постановена на 26. ІІІ. 2008 година по НОХД №82 по описа на
Велинградски районен съд за 2008 година, влязла в сила на 11. ІV. 2008 г. подсъдимият е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при
режим общ за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. З и т. 7 от Наказателния
кодекс, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 28 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия
кодекс, извършено от 1100 часа до 1200 часа на 14. ХІІ.
2007 год. във Велинград. На основание чл. 59, ал. 1 от Наказателния кодекс
времето, през което спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение
"3адържане под стража", считано от 18. ХІІ. 2007 год. до влизане на
посочената присъда в сила е приспаднато от определеното наказание лишаване от
свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс съдът е постановил
подсъдимият да изтърпи и наложеното му общо наказание лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца при режим общ.
Подсъдият е роден във Велинград, живее в същия град и е
безработен. Не е женен и е осъждан.
При така установената фактическа обстановка подсъдимият е
извършил от субективна и обективна страна престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. “б” от същия
кодекс като е отнел чужди движими вещи (два медни казана и една медна тава на
обща стойност 85.00 лева) от владението на собственика А.Н.К. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои на 27. ІV. 2010 година във
Велинград. Както е видно от свидетелство за съдимост на подсъдимия, деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, т. е. след като подсъдимият е бил
осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.
66 от Наказателния кодекс.
Съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание от една година лишаване от свобода. Следва да му се определи режим на
изтърпяване на наказанието строг. На основание чл. 59, ал. 1 от
Наказателния кодекс, времето, през което спрямо подсъдимия е взета мярка за
неотклонение "3адържане под стража", до влизане на посочената присъда
в сила, следва да се приспадне от определеното наказание лишаване от свобода
Деянието е извършено при
пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал това.
При
определяне на наказанието, съдът се съобрази с високата степен на обществена
опасност на деянието и на дееца, причините за извършване на престъплението:
стремеж за снабдяване със средства по неправомерен начин, смекчаващите вината
обстоятелства – самопризнание и на отегчаващи вината обстоятелства (осъжданията
на подсъдимия са част от квалификация на деянието му като извършено при
условията на опасен рецидив). Поради изложеното и след приложението на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс (на основание чл.
373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс), съдът определи наказание
лишаване от свобода при първоначален режим на изтърпяването – строг.
Така определеното
наказание е в състояние да осъществи целите, определени в чл. 36 от Наказателния
кодекс.
Подсъдимият
следва да заплатят разноски по делото - на ДЪРЖАВАТА – 25 (двадесет и пет)
лева.
По изложените
съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: