Решение по дело №1224/2017 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 9
Дата: 7 януари 2019 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20174340101224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                     № 9

                                            гр.Троян, 07.01.2019 година

 

Троянски районен съд, втори граждански състав, в открито заседание на 07.12.2018г. /седми декември, две хиляди и осемнадесета/ година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1224 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от Закона за собствеността и чл.54 ал.2 ЗКИР.

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от К.Ц.Б. с постоянен адрес ***, против И.А.Б. *** и Н. ***.

Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици по наследство от общия наследодател К.Ц.Б. ***, който е  възстановен с решение №77 от 26.11.1992 г. на ОСЗ - Троян като ОВОЩНА ГРАДИНА от 3.0 декара в с. Ш., местност „Баните", кв. 12, имот 21 и 22 по per. план на с. Ш., Баните от 1932 г., при граници: река, К. К. К., дол и път, в които граници е извършен въвод във владение от ОСЗ - Троян на 15.10.1993 г., за което е съставен протокол в присъствието на съседите.

Излага, че той притежава от имота по наследство от баща си Ц.К.Б. и продажба на наследствени права от сестра му И. Ц.Б.-Д.½ идеална част, а ответниците като наследници на А.К.Б. -брат на баща му, притежават по ¼ ид.ч. от имота.

Твърди, че след приемането на Кадастралната карта и кадастралния регистър за село Ш., одобрени със заповед № РД-18-33/07.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, описаният имот попада в западната част на поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, целият с площ от 6210 кв.м., който имот е записан на него и на ответниците, без да са посочени идеалните части от имота, които всеки от съсобствениците притежава, което счита за непълнота на кадастралния регистър.

            Излага, че    западната част на поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122 е била овощна градина преди образуването на ТКЗС в с.Ш.и като такава е отнета от техния наследодател К.Ц.Б., но и към днешна дата има стари реални граници, по смисъла на чл. 18а от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/: „река, дол и път", като четвъртата стара граница на имота -„К. К. К." по КККР представлява поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1200 и 83212.501.1121.

Твърди, че с ответниците нямат спор относно съсобствеността върху описания имот - овощна градина от 3.0 декара, а имат спор относно точното местоположение на имота, тъй като ответниците не признават старите реални граници на имота „река, дол и път", в които е притежавано правото на собственост от общия им наследодател, в които граници е възстановена собствеността и извършен въвод, като неоснователно твърдят, че този имот се намира в източната част на поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122., която източна част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122 с площ от 2879 кв.м. никога не е била овощна градина през последните 100 години, че по регулационните планове е била отредена за различни курортни нужди и в същата са построени и сега се намират сгради - хотел с помощни постройки и бунгала, както и хотелска сграда, съборена през 1990 г. Твърди, че тази част не граничи с реални граници „река, дол и път" и не е била предмет на реституция по ЗСПЗЗ.

Навежда доводи, че имот с идентификатор № 83212.501.1122, целият от 6210 кв.м. е бил предмет на съдебна делба по гр.д. № 688/2013 г. на ТРС, което производство е било инициирано от ответниците по настоящото дело, позовавайки се на факта, че в кадастралния регистър целия имот е записан на ищеца, като твърди, че в  хода на делото пред Окръжен съд Ловеч И.А.Б. и Н.А.Б. категорично заявили, че нямат претенции за право на собственост извън реституираната с цитираното решение на ОСЗ - Троян овощна градина от 3.0 декара, а в това производство той е заявил правото си на собственост на източната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, която част владее и ползва  повече от 20 години.  Излага, че делбеното производство било прекратено, тъй като не са представени доказателства за собствеността върху целия поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122., след което предприел действия  за кадастрално заснемане на източната и западните части от имота с цел поправката на кадастралната карта, но при изготвянето на скица-проект от лицензиран геодезист, според която неговия поземлен имот с площ от 2879 кв.м. е заснет с проектен идентификатор № 83212.501.1583, представляващ източната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, а съсобствения между него и ответниците имот - овощната градина от 3331 кв.м, заснет с проектен идентификатор № 83212.501.1584, представляващ западната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122., ответниците възразили, поради което със заповед № 18-8782 от 03.11.2016 г. началникът на СГКК - Ловеч отказал изменението на КККР поради наличието на спор за материално право, който следвало да се реши от съда, а не от административния орган.

Твърди, че съсобствения между него и ответниците имот - овощната градина от 3331 кв.м, заснет с проектен идентификатор № 83212.501.1584, представляващ западната част от поземлен имот с идентификатор №83212.501.1122, не е заснет в КККР като отделен имот и не е записан на името на ищеца и ответниците, както и че не са посочени правата на съсобствениците от съсобствеността, а именно: 1/2 ид. част за ищеца и по ¼ ид.ч.за всеки от ответниците.

Счита, че при изготвянето, приемането и поддържането в актуален вид на КККР са допуснати непълноти и грешки, които следва да бъдат поправени по предвидения в чл. 54 ал. 2 от ЗКИР ред, като оспорването  от страна на ответниците поправката да се извърши по административен ред, обуславя правния му интерес от водене на настоящото производство.

            Излага, че в момента той владее процесния имот от 2879 кв.м. и го ползва като поддържа тревата, трайните насаждения, хотела, бунгалата и другите постройки, като владението му е продължило повече от 20 години. Твърди, че ответниците никога не са упражнявали владелчески действия в имота.

От съда се иска  да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че с ищецът са  съсобственици при права -1/2 ид.ч. за него и по 1/4 ид.ч. за всеки от ответниците, на поземлен имот, възстановен с решение № 77 от 26.11.1992 г. на ОСЗ -Троян като ОВОЩНА ГРАДИНА от 3.0 декара в с. Ш., местност „Баните", кв. 12, имот 21 и 22 по per. план на с. Ш., Баните от 1932 г., при граници: река, К.К. К., дол и път, заснет в приложената скица-проект с проектен идентификатор № 83212.501.1584, с площ от 3331 кв.м., представляващ западната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, целият с площ от 6210 кв.м.; Да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давностно владение на поземлен имот с площ от 2879 кв.м., заснет в приложената скица-проект с проектен идентификатор № 83212.501.1583, представляващ източната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, целият с площ от 6210 кв.м., които 2849 кв.м. владее от 1993 година и че е налице грешка в КККР относно заснемането и записването на собствениците на поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, в с. Ш., Община Троян,  изразяваща се в непосочването на ид.части, които ищеца и ответниците  притежават, както и  че целият имот от 6210 кв. метра  е записан на името на страните по делото.

            Претендира разноски по делото.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Н.А.Б., с който счита първия предявен иск за недопустим, поради липса на правен интерес, а останалите – за неоснователни.

Твърди, че приложената към исковата молба скица № 15- 509391 от 17.10.2017г., вярно отразява границите на поземлен имот с идентификатор 83212.501.1122 по КККР на с.Ш.и собствениците на имота, като счита, че единствено следва да бъде заличена майка и Р.Г.Б., тъй като е починала на 31.03.2017г., видно от приложеното удостоверение за наследници на Р.Г.Б. изх. № АПИО-03-5-51 от 31.01.2018г. издадено от Община Тетевен.

Излага, че имотът, предмет на исковете има наследствен характер, поради което е съсобствен между  нея, сестра и /ответника И.Б./ и ищеца, които са наследници по закон на Ц.К.Б. ***, починал на 07.02.1961г. и преки наследници на А.К.Б. - бивш жител на с.П., починал на 24.06.1989г.

  Твърди, че винаги имотът е владян като сънаследствен, изразявали са отношението си на собственици към него, включително и когато са прехвърлили частта си от сградата, намираща се в терена и ищецът не е отблъсквал тяхното владение.

Излага, че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 201/1929г. на Троянски Мирови съд, техния наследодател К.Ц.Б. е закупил от  Ц., С., К., В. и М. К. недвижим имот в землището на с.Ш.представляващ бахчия от 2 дка граничеща със собствена нива и ливада, река, Ц. М. и К. К..  Твърди, че той е притежавал и овощна градина от 3 дка в землището на с.Ш.в местността „Баните", за която е издадено решение№77/26.11.1992г. на ПК- Троян, приложено от ищеца към исковата му молба.

Излага, че от техния наследодател е била изградена двуетажна вила, застроена на 176 кв.м. и стопанска постройка на 34 кв.м. с прилежащо дворно място от 900 кв.м., съставляващо парцел II в кв.12 по плана на с.Ш.- Баните,одобрен със заповед №204/07.07.1932г., което обстоятелство удостоверяват с приложения като доказателство нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 201, том IV,регистър 3082, издаден по нот.дело №882/1929г. на Троянски мирови съдия. Твърди, че застроените имоти с прилежащите им терени са били национализирани, видно от акт за държавна собственост №2288/1б.05.1962г., като със заповед № 256/25.06.1992г. на Кмета на Община Троян е наредено отписване от актовите книги за държавни имоти при Община Троян и предаване на правоимащите наследници на К.Ц.Б. на недвижим имот, състоящ се от двуетажна вила застроена на 176 кв.м. и дворно място съгласно нормите на чл.54 от ППЗТСУ, намиращи се в парцел V в кв.15 по регулационния план на с.Шипково- Баните, за което е съставен протокол , с който, в качеството им на наследници на К.Ц.Б. им е предадено владението върху реституираното имущество, а в последствие и  извършено попълване на кадастралния план на с.Ш.с реституираните имоти.

Излага, че през 1993г. тя, Ц.К.Б., нейната сестра и майка и са инициирали срещу Община С., „Млечна промишленост"- ЕООД - гр. Разград, „Софис"-АД- гр. Разград и Опитна станция - гр. С. съдебен процес, с цел защита правото им на собственост върху овощна градина от 3 дка при граници: река, К.К. К., дол и път, възстановена с решение № 77/26.11.1992г. на ОПК- Троян, по което съдебно производство ответниците са били осъдени да премахнат незаконно построени в имота бунгала и да им предадат владението върху него.

Твърди, че през 1999г. са водили иск за пропуснати ползи срещу Община С., по който е постановено решение от 14.03.2000г. по гр. дело № 442/1999г. на Троянски районен съд, а за бунгалата, които се намират в процесния имот са сключвани договори за покупката им като движими вещи, като  Ц.К.Б. закупува на 16.08.1999г. строителни материали от 2 броя сезонни къщи тип „Кайлъка-3", а Б.Ц.С.- съпруг на сестра и, купува строителни материали от един брой сезонни къщи тип „Кайлъка 3", за което прилагат договор за продажба от 05.03.1999г., с който „Софис"-АД в ликвидация продава на Ц. Б. собствените си два броя сглобяеми етернитови бараки- бунгала.

Твърди, че след осъществената реституция на имота тя, майка и и сестра и, в качеството им на наследници на А.К.Б. са дарили на ищеца двуетажна вилна сграда – хотел, застроена на 176 кв.м. в парцел V - пети „ За почивни домове на ЦСПС" в кв.15 по регулационния план на с.Ш., местност Б.като изрично в договора за дарение е посочено, че дарението не включва прилежащия терен към постройката, която сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 141, том VIII, per. №7615 издаден по нот.дело № 1207/2004г. на нотариус Борис Кожухаров с район на действие Районен съд – Троян, който прилага като доказателство.

Излага, че след извършеното дарение, по отношение на недвижимите имоти, които притежават в местността Б.в землището на с.Шипково, включително и на застроената част от тях, възникнали спорове с трети лица, поради което инициирали съдебно производство в качеството си на ищци в процеса, с което са демонстрирали отношението си на съсобственици към имота. Такова отношение са демонстрирали и през 2013г., по повод образувано гр. дело № 688/2013г. по описа на Троянски районен съд, за делба на поземлен имот с идентификатор №83212.501.1122 по КККР на с.Ш..

Не оспорва обстоятелството, че е отказала да подпише изработения проект за иницииран изменение на КККР на с. Ш., изготвен по инициатива на ищеца, тъй  като счита, застроената част от имот №83212.501.1122 по КККР на с.Ш.никога не е била собственост само на К.Ц.Б., нито пък той е демонстрирал владение само за себе си върху тази част от имота.

Твърди, че с действията си, ищецът е демонстрирал  съзнанието, че е съсобственик с нея и сестра и на този имот, като заявява, че дори и  в хода на настоящото дело, ищецът е уведомил писмено ответниците за необходимостта от узаконяване на тръбопровод за минерална вода, с който е захранен хотела, тъй като е необходимо тяхното съгласие.    

Излага, че границата между проектирания имот с площ от 2879кв.м. и имота с площ от 3331кв.м. е имагинерна и никога не е съществувала като реална такава, която да определя граница на различно владение по отношение на така обособените две части на имота.

Моли производството по първия предявен иск да бъде прекратено, тъй като не се оспорва наличието на съсобственост между страните в посочените от ищеца квоти, а втория и третия предявен иск, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, тъй като ищецът не е собственик по давностно владение на описания от него имот с квадратура от 2879 кв.м., съставляващ част от имот № 83212.501.1122 по КККР на с.Ш.и отразен в приложената скица-проект като имот с проектен идентификатор № 83212.501.1583, както и , че не е налице грешка в КККР относно заснемането и записването на собствениците на поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122 по КККР на с.Ш..

Оспорва приложената скица- проект, в която имот №  83212.501.1122 по КККР на с.Ш.е отразен като два проектни имота с № 83212.501.1583 и № 83212.501.1584, като същата, че същата е невярна и моли да бъде открито производство по оспорването и.

            Претендират се разноски по делото.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника И.А.Б.- С., с който счита първия предявен иск за недопустим, поради липса на правен интерес, а останалите – за неоснователни,  по изложените в отговора на Н.Б. съображения.

Твърди, че нейния съпруг Б.Ц.С. е закупил от Община С. „един брой сезонна къща тип „Кайлъка 3" в с. Ш., обл. Ловешка.

Поддържа становището си, че процесния имот има наследствен характер.

Моли производството по първия предявен иск да бъде прекратено, тъй като не се оспорва наличието на съсобственост между страните в посочените от ищеца квоти, а втория и третия предявен иск, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, тъй като ищецът не е собственик по давностно владение на описания от него имот с квадратура от 2879 кв.м., съставляващ част от имот № 83212.501.1122 по КККР на с.Ш.и отразен в приложената скица-проект като имот с проектен идентификатор № 83212.501.1583, както и, че не е налице грешка в КККР относно заснемането и записването на собствениците на поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122 по КККР на с.Шипково.

Оспорва приложената скица- проект, в която имот №  83212.501.1122 по КККР на с.Ш.е отразен като два проектни имота с № 83212.501.1583 и № 83212.501.1584, като същата, че същата е невярна и моли да бъде открито производство по оспорването и.

            Претендират се разноски по делото.

 В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично. Чрез процесуалния си представител – адвокат В.А. поддържа предявените искове и се пледира съдът да ги уважи. В дадения срок адвокат А. представя писмени бележки, в които обосновава исковите претенции.

В съдебно заседание, ответницата И.А.Б., редовно призована, не се явява, а ответницата Н.А.Б.-М.се явява лично. Процесуалният им представител – адвокат С.С., пледира за отхвърляне на исковете. В дадения срок адвокат С. представя писмено становище, в което обосновава неснователността на исковите претенции.

            Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

         Исковата молба е вписана в книгите на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – град Троян на 10.01.2018година с дв.вх.рег.№31/2018г.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба № 201, т. IV, per. 3082, д. № 882/10.12.1929 г., от съдържанието на който се установява, че наследодателят на страните - К.Ц.Б. е закупил „бахчия” в землището на с. Ш., „Банята", 2 декара, при граници: собствена нива и ливада, река, Ц. М. и К. К.;

Представено е Решение № 77/26.11.1992 г. на ПК - гр. Троян по реда на чл. 10, ал 7 от ЗСПЗЗ, за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници на наследниците на К.Ц.Б. на овощна градина с площ 3,000 декара в землището на с. Ш., местност „Баните", кв. 12, имоти 21 и  22 по плана на с. Ш., Баните от 1932 г., при граници: река, К.К. К., дол и път.

Представен е протокол № 42/15.10.1993 г. на ПК - гр. Троян за извършен въвод във владение на недвижим имот.

Представен е Нотариален акт за собственост върху зем. земи № 163, т. I, д. № 408/07.04.1994 г., с който за собственици по давностно владение и наследство са признати Ц.К.Б., Р.Г.Б., И.А.Б. и Н.А.Б. на овощна градина от 3000 м2, в землището на с. Ш., м. „Баните", представляващо част от парцели IV и V в кв. 15 по per. план на с. Ш. при граници: река, К.К. К., дол и път;

Представен е АДС № 2288/16.05.1962 г. за имот бивша собственост на К.Ц.Б. представляващ двуетажна вила, със застроена площ от  176 кв. м., стопански постройки със застроена площ от 34 кв. м и дворно място от 900 кв. м., съставляващо парцел II в кв. 12 по плана на баните с. Ш.от 1932 г.

            Представена е Заповед № 256/25.06.1992 г. на Кмета на гр. Троян за отписване от актовите книги за държавни имоти на АДС № 2288/16.05.1962 г. и предаване на правоимащите наследници на К.Ц.Б. на недвижим имот, състоящ се от двуетажна вила със застроена площ от 176 кв. м. и дворно място съгласно нормите по чл. 54 от ППЗТСУ, намиращи се в парцел V в кв. 15 по плана на с. Ш.- Баните.

            Представен е Протокол от 28.09.1992 г., с който комисия предава на наследниците на К.Ц.Б. вила „Иглика" намираща се в с. Ш., заедно с мястото от 2000кв.м. около нея.

            Представен е Нотариален акт за дарение № 141, т. VIII, per. № 7615, д. № 1207/03.09.2004 г., с който Ц.К.Б., Р.Г.Б., И.А.Б. и Н.А.Б. даряват на К.Ц.Б. недвижим имот, представляващ двуетажна вилна сграда-хотел, със застроена площ 176 кв. м. в парцел V-за почивни домове на ЦСПС в кв. 15 по плана на с. Ш., м. „Баните", без терена.

            Представен е Договор за покупко - продажба на наследствени права № 27, том II, per. № 2364/30.05.2013 г., с който И. Ц.Б.-Д.продава на брат си К.Ц.Б. цялото си наследство, като съвкупност от права и задължения, останало от покойния й баща Ц.К.Б..

Представено е Заявление - КККР вх.№ 01-7016/18.03.2015 г., подадено от Н.А.Б.-М., ведно с преписката, изработена от правоспособно лице и всички документи придружаващи производството по изпълнението на преписката – общо 101 листа и Заявление - КККР вх.№ 01-178410/15.06.2016 г., подадено от К.Ц.Б. за нанасяне на промени за поземлен имот с идентификатор 83212.501.1122 от кадастралната карта на с. Ш., ведно с преписката изработена от правоспособно лице и всички документи придружаващи производството по изпълнението на преписката – общо 138 листа.

Представени са: Заверен препис на Скица  № 15-509391/17.10.2017 г. за поземлен имот с идентификатор 83212.501.1122 на СГКК-Ловеч, Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО003077/27.10.2017 година на Община Троян отдел „МП”, Заверен препис от писмен отговор по адм.дело № 327/2016 година на ЛАС, Заверен препис от протокол от 07.10.2014 г. по в.гр.д.№ 434/2014 г. на ЛОС, Заверен препис от Удостоверение за наследници изх.№ 7/01.02.2018 г. на Кметство с. Шипково, заверен препис от Удостоверение за наследници изх.№ 9/06.02.2018 г. на Кметство с. Шипково, заверен препис от Заповед № 619/19.12.1994 г. на Кмета на Община Троян, заверен препис от Молба вх. № 192/01.04.1993 г. с Предложение за попълване на кадастър на реституирани имот в квартали 13 и 15 по плана на с. Ш.– Баните на основание чл. 86 от ППЗТСУ, заверен препис от Констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план  от 20.07.1994 г., заверен препис от Решение от 05.09.1995 г. по гр.д.№ 951/1993 г. на ТРС, заверен препис от Решение от 14.03.2000г. по гр.д.№ 442/1999г. на ТРС, заверен препис от Договор за продажба от 05.03.1999 г., заверен препис от Решение № 572/20.04.1999 г. на ОС-С., заверен препис от Заповед № 1060/30.07.1999 г. на Кмета на Община С., заверен препис от Решение № 44/26.05.2008 г. по гр.д.№ 144/2007г. на ТРС, заверен препис от Определение № 276/17.12.2008 г. по в.гр.д. № 264/2008 г. на ЛОС, заверен препис от Заповед № 18-8782/03.11.2016 г. на АГКК,  Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх.№ 169/13.02.2018 г. на Община Монтана, Писмо изх.№ Р-55/1/ от 22.02.2018 г. на Областен управител на област Ловеч, заверен препис от Изпълнителен лист от 22.02.1999 г. по гр.д.№ 951/1993 г. на ТРС и в.гр.д.№ 24/1996 г. на ЛОС, заверен препис от Препис-извлечение от Протокол № 07/08.04.2015 г. на ОЕСУТ при Община Троян,  3 броя съобщения от Община Троян за заплащане на данъци, Удостоверение изх.№ 3/28.05.2018 г. от „Български пощи” ЕАД, ведно с приложен касов бон и 3 броя заверени копия от приходни квитанции с № 79242/09.11.2018 г., № 79243/09.11.2018г. и № 79247/09.11.2018 година, гр. дело № 688 от 2013 година по описа на ТРС, адм. дело № 327 от 2016 година по описа на Административен  съд гр. Ловеч, Служебна справка от ТРС от 21.05.2018 г. по гр.д.№ 144/2007г. по описа на РС-Троян, съдържаща: копие от искова молба, заключение за съдебно-техническа експертиза, подадена на 16.01.2008 г., обяснителна записка за обект УПИ 1103, с. Ш., общ. Троян, заключение към тройна съдебно-техническа експертиза, подадена на 17.04.2008 г., Решение № 44/26.05.2008 г. по гр.д.№ 144/2007 г. на РС-Троян и Определение № 276/17.12.2008 г. по в.гр.д.№ 264/2008 г. на ОС-Ловеч, Приходна квитанция за платени ДНИ, ТБО и лихви от 31.10.2017 г. – 3 броя, Приходна квитанция за платени недобори от 03.05.2016 г. – 3 броя, Приходна квитанция за платени ДНИ и ТБО от 10.05.2016 г., Приходна квитанция за платени ДНИ, ТБО и лихви от 06.03.2009 г. – 3 броя, Приходна квитанция за платени недобори от 26.01.20105 г. – 2 броя, Приходна квитанция за платени ДНИ и ТБО от 17.03.2204 г. – 3 броя, Приходна квитанция за платени ДНИ и ТБО от 07.10.2003 г. – 3 броя, Приходна квитанция за платени ДНИ и ТБО от 18.02.2002 г. – 3 броя, заверени копия от 2 броя квитанции за заплатени задължения за 2015 г. от Н.Б., И.Б. и Р.Б..

По делото бяха допуснати и изслушани в процесуалното качество на свидетели лицата П.П.М., Ц. П. И., М.П.С., П.Х.И.и  А.Л.Л..

Свидетелят П. М. установи пред настоящия съдебен състав, че „бунгалата ги поддържа К.Б.. Знам, че коси мястото…Наследниците на А. Б. през 1994 г. имаха кръчма тук, по-точно докараха един автобус, който стоя 2 месеца. Повече не съм ги виждал тук….” .

От показанията на св.Ц. И. се установява, че: „К.Б. си чисти хотела, коси, ремонти прави, също и жена му и синът му помагат. Други хора не съм виждал. Наследниците на А. Б. не ги познавам и не са извали тук…След като обрасна овощната градина К.Б. не съм го виждал, само от Енергото чистеха….”.

Свидетелят М. С.  твърди, че мястото около хотела се поддържа и коси от К.Б., който след реституцията поддържа и бунгалата. Не е виждал наследници на А. Б. да идват да косят или да поддържат двора. Заявява, че „Не знам дали всички бунгала са на К.. Не знам дали са били разпределяни между наследниците тези бунгала….бунгалата знам, че ги ползва К.Б.. Не знам дали всичките. Не знам точно от кога ги ползва…При мен в Кметството от наследниците на А Б. е идвала майката на свид. А. Л., за да вземе удостоверения. Нейната сестра не съм виждал и не я познавам……никой не е идвал да се оплаква, че К.Б. владее чужд имот. Не съм чувал някой да оспорва правата му….”.

 Свидетелят А. Л..  установи, че след реституцията, в началото 1994 г. са започнали общо да стопанисват имота. „…. Докарахме един автобус направен на ресторантче. Започнахме леко да реставрираме  хотела – аз, брат ми, майка ми, леля ми, вуйчо К.….”. Излага, че „….Вуйчо ми Б. никога не е стопанисвал бунгалото. Вуйчо К. си държи ключа от бунгалото от закупуването му. Ключът за това бунгало му го даде вуйчо Б. с уговорката, че дава 1500 лева за тръби за ВиК за хотела, а вуйчо К. да направи ремонт на бунгалото. Боян влага пари за тръбите за хотела, а К. прави ремонта на бунгалото….Винаги съм знаел, че имота е от 6 дка и че е общ. Никога не е имало реална граница между овощната градина и застроената част. Не знам да има реална граница….”.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства е допусната и изслушана СТЕ, с вещо лице С.К..

  При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Имотът, предмет на предявените искови претенции има наследствен произход,  придобит е по силата на наследяване и  извършени реституции по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ.  

 Съдът счита, че първо следва да се произнесе по преюдициалния спор за правото на собственост върху поземлен имот с площ от 2879 кв.м., заснет с проектен идентификатор №83212.501.1583, представляващ източната част от поземлен имот с идентификатор №83212.501.1122., т.е дали имота е изгубил наследствения си характер, чрез придобиването му от ищеца на основание  давностно владение.

            Ищецът К.Б. и ответниците И.А.Б. и Н.А.Б.-М.са част от наследници по закон на Ц.К.Б. ***, починал на 07.02.1961г., а ответниците са преки наследници на А.К.Б. – бивш жител на с.П., починал на 24.06.1989г.

Наследственият произход на имота се установява от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 201/1929г. на Троянски Мирови съд, с който  К.Ц.Б. е закупил от  Ц., С., К., В. и М. К. недвижим имот в землището на с.Ш., представляващ бахчия от 2 дка, граничеща със собствена нива и ливада, река, Ц. М. и К. К..

От представеното Решение № 77/26.11.1992 г. на ПК - гр. Троян по реда на чл. 10, ал 7 от ЗСПЗЗ, за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници на наследниците на К.Ц.Б. *** се установи, че същият е притежавал  овощна градина с площ 3,000 декара в землището на с. Ш., местност „Баните", кв. 12, имоти 21 и  22 по плана на с. Ш., Баните от 1932 г., при граници: река, К.К. К., дол и път.

Установи се, че К.Ц.Б. е изградил двуетажна вила, със застроена площ от 176кв.м. и стопанска постройка от 34 кв.м. с прилежащо дворно място от 900 кв.м., съставляващо парцел  II в кв.12 по плана на с.Ш.- Баните, одобрен със заповед №204/07.07.1932г.

От представения акт за държавна собственост № 2288/16.05.1962г. се установи, че застроените имоти с прилежащите им терени са били национализирани.

От представената заповед № 256/25.06.1992г. на Кмета на Община Троян се установи, че застроените имоти с прилежащите им терени, представляващ двуетажна вила застроена на 176 кв.м. и дворно място съгласно нормите на чл.54 от ППЗТСУ, намиращи се в парцел  V в кв.15 по регулационния план на с.Ш.- Баните са отписани от актовите книги за държавни имоти при Община Троян и предадени на правоимащите наследници на К.Ц.Б., като е представен  протокол, от който е видно, че им е предадено владението върху реституираното имущество, а в последствие е извършено попълване на кадастралния план на с.Ш.с реституираните имоти.

   Съгласно трайната и безпротиворечива съдебна практика, наследникът, който се позовава на придобивна давност, носи тежестта да докаже несъмнено по делото не само, че е ползвал наследствения имот, но и че е завладял частите на останалите сънаследници от него, като тази промяна в намерението му не трябва да остане скрита за тях, а да бъде явно манифестирана пред същите с конкретни негови действия, които ясно и недвусмислено да им показват, че тяхната фактическа власт върху същия е отблъсната. Поради това фактът на едноличното ползване на наследствен имот от сънаследник съвсем не е достатъчен за доказване на възражението му за придобиването му по давност. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. /Тълкувателно решение № 1/2012 на ВКС, ОСГК; Р 596-2010-I г.о.; Р 136-2014-I г.о.; Р 1173-2008-I г.о.; Р 234-2006-IV г.о.; Р 508-2003-I г.о.; Р 1001-2009-I г.о.; Р 153-2009-II г.о.; Р 1005-2009-III г.о.; Р 304-2009-I г.о.; Р 344-2009-I г.о.; Р 1300-2008-II г.о.; Р 1354-2008-V г.о. на ВКС/.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че през 1993г. е проведен съдебен процес от сънаследниците срещу Община С., „Млечна промишленост”- ЕООД – гр. Разград, „Софис”-АД- гр. Разград и Опитна станция – гр. С. с цел защита правото им на собственост върху овощна градина от 3 дка при граници: река, К.К. К.,дол и път,възстановена с решение № 77/26.11.1992г. на ОПК- Троян.  Ответниците в настоящия процес са осъдени да премахнат незаконно построени в имота бунгала и да им предадат владението върху него.Впоследствие през 1999г. е воден иск за пропуснати ползи срещу Община С., по който е постановено решение от 14.03.2000г. по гр. дело № 442/1999г. на Троянски районен съд. Във връзка с бунгалата, които се намират в процесния имот са сключвани договори за покупката им като движими вещи. Ц.К.Б. е закупил на 16.08.1999г. строителни материали от 2 броя сезонни къщи тип „Кайлъка-3”, а Б.Ц.С.- съпруг ответницата И.Б., е закупил  строителни материали от един брой сезонни къщи тип „Кайлъка 3”. На 05.03.1999г.,  по силата на договор за продажба,  „Софис”-АД в ликвидация продава на Ц. Б. собствените си два броя сглобяеми етернитови бараки- бунгала.

            След  осъществената реституция на имота, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 141, том  VIII, рег. №7615 издаден по нот.дело № 1207/2004г. на нотариус Борис Кожухаров с район на действие Районен съд – Троян, ответничките и тяхната  майка, в качеството им на наследници на А.К.Б., са дарили  на ищеца двуетажна вилна сграда – хотел, със застроена площ от 176 кв.м. в парцел  V – пети „За почивни домове на ЦСПС” в кв.15 по регулационния план на с.Ш., местност Б.като изрично в договора за дарение е посочено, че дарението не включва прилежащия терен към постройката.

   След осъществяването на тази сделка, по отношение на процесния имот са възникали спорове с лицето В.С.Г.и всички наследници на К.Ц.Б. заедно са  предявили искова молба срещу Г., за защита на правото си на собственост по реда на чл.53 ал. 2 от ЗКИР.

От показанията на свидетелите на ищеца се установява, че „бунгалата ги поддържа К.Б.. Знам, че коси мястото… Наследниците на А Б. през 1994 г. имаха кръчма тук, по-точно докараха един автобус, който стоя 2 месеца. Повече не съм ги виждал тук….” /св.П. М./, св.Ц. И.: „К.Б. си чисти хотела, коси, ремонти прави, също и жена му и синът му помагат. Други хора не съм виждал. Наследниците на А Б. не ги познавам и не са извали тук…След като обрасна овощната градина К.Б. не съм го виждал, само от Енергото чистеха….”, св.М. С.  твърди, че мястото около хотела се поддържа и коси от К.Б., който след реституцията поддържа и бунгалата. Не е виждал наследници на А Б. да идват да косят или да поддържат двора. Заявява, че „Не знам дали всички бунгала са на К.. Не знам дали са били разпределяни между наследниците тези бунгала….бунгалата знам, че ги ползва К.Б.. Не знам дали всичките. Не знам точно от кога ги ползва…”. Свидетелят твърди, че „…При мен в Кметството от наследниците на А Б. е идвала майката на свид. А. Л., за да вземе удостоверения. Нейната сестра не съм виждал и не я познавам……никой не е идвал да се оплаква, че К.Б. владее чужд имот. Не съм чувал някой да оспорва правата му….”.  Свидетелят А. Л.  заявява, че след реституцията, в началото 1994 г. са започнали общо да стопанисват имота. „…. Докарахме един автобус направен на ресторантче. Започнахме леко да реставрираме  хотела – аз, брат ми, майка ми, леля ми, вуйчо К.….”. Излага, че „….Вуйчо ми Б. никога не е стопанисвал бунгалото. Вуйчо К. държи ключа от бунгалото от закупуването му. Ключът за това бунгало му го даде вуйчо Б. с уговорката, че дава 1500 лева за тръби за ВиК за хотела, а вуйчо Краси да направи ремонт на бунгалото. Б. влага пари за тръбите за хотела, а К. прави ремонта на бунгалото….Винаги съм знаел, че имота е от 6 дка и че е общ. Никога не е имало реална граница между овощната градина и застроената част. Не знам да има реална граница….”. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като последователни, непосредствено възприети и обективни, съобразно личните възприятия на всеки един от тях, като показанията на свидетеля на ответниците прецени с оглед  евентуалната му заинтересованост, поради наличието на родствена връзка със страната, ангажирала го като свидетел, но счита, че такава заинтересованост не е налице.

По делото липсват доказателства, от които да може да се установи, че ищеца е извършвал действия, с които явно и недвусмислено е манифестирал пред ответниците, че е започнал да владее за себе си. Извършването на действия по „поддържане” /според свидетелите/ на имота от ищеца, чрез косене, по никакъв начин не може да обуслови извод за манифестиране на намерение за своене от страна на ищеца по отношение на притежаваните от ответниците по наследство идеални части.

Нещо повече – от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през 2013г. е инициирано производство за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор №83212.501.1122 по КККР на с.Ш.от ответниците в настоящия процес срещу  ищеца К.Б.. По образуваното гр.д.№688/2013г. по описа на ТРС е постановено решение, което е обжалвано и в хода на образуваното въззивно производство по гр.д.№434/2017г., в проведеното на 07.10.2014г. открито с.з., К.Б., твърди, че: „ ….Останалите 3000 кв.м. не се владеят и са запустели. Не знам кой е техният собственик. Не са мои. Трите застроени декара аз ги поддържам. В останалите три декара не съм виждал хора. Няма ограда между застроената част и незастроената. Няма никакви огради на място. Дори застроеният  имот не е ограден. Водили сме дело с братовчедката със съседите и тя пропусна срока даден от РС- Троян и делото пропадна. Делото беше за граници…”

От събраните по делото гласни доказателства и в частност показанията на свидетеля А Лалев се установи, че ответниците не са се  дезинтересирали, нито отказали от притежаваните от тях по наследство идеални части от процесния имот. Ответниците и тяхната майка са прехвърлили с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 141, том  VIII, рег. №7615 издаден по нот.дело № 1207/2004г. на нотариус Борис Кожухаров с район на действие Районен съд - Троян, в качеството им на наследници на А.К.Б., на ищеца К.Б. двуетажна вилна сграда – хотел, застроена на 176 кв.м. в парцел  V – пети „ За почивни домове на ЦСПС” в кв.15 по регулационния план на с.Ш.,местност „Баните”, като изрично в договора за дарение е посочено, че дарението не включва прилежащия терен към постройката.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че ищеца не е манифестирал по един явен и недвусмислен начин намерението си за своене по отношение на ответниците на техните ид.част от процесния имот, поради което следва да се приеме, че ищеца е станал само държател на тези ид.част. По своята легална дефиниция /чл. 68 ал. 2 ЗС/, държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, като в конкретния случай държането на ид.част от дворното място на ответниците от страна на ищеца само по себе си не е в състояние да породи желаните от него правни последици, а именно да придобие в собственост тези идеални части по давност, което съгласно разпоредбата на чл.79 ал. 1 ЗС може да стане с непрекъснато владение в продължение на десет години.                                                                                                                            

Предвид гореизложеното,  настоящият съдебен състав счита, че имота не е изгубил наследствения си характер, чрез придобиването му от ищеца на основание  давностно владение, поради което тази претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

По отношение на предявения иск по чл.124 от ГПК- за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът и ответниците са  съсобственици при права -1/2 ид.ч. за него и по 1/4 ид.ч. за всеки от ответниците, на поземлен имот, възстановен с решение № 77 от 26.11.1992 г. на ОСЗ -Троян като овощна градина от 3.0 декара в с. Ш., местност „Баните", кв. 12, имот 21 и 22 по per. план на с. Ш., Баните от 1932 г., при граници: река, К.К. К., дол и път, заснет в приложената скица-проект с проектен идентификатор № 83212.501.1584, с площ от 3331 кв.м., представляващ западната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, целият с площ от 6210 кв.м.

Съдът счита, че направеното от проц.представител на ответниците възражение за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес е неоснователно, поради следните съображения:

В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при  възникналия правен спор. В настоящия казус, ищецът е предявил положителен установителен иск, който настоящия състав счита за допустим, тъй като макар и да липсва спор за обема на притежаваните от страните права върху общата вещ, то е налице спор  за пространствените  предели на правото на собственост по отношение  на поземлен имот, възстановен с решение № 77 от 26.11.1992 г. на ОСЗ -Троян като ОВОЩНА ГРАДИНА от 3.0 декара в с. Ш., местност „Баните", кв. 12, имот 21 и 22 по per. план на с. Ш., Баните от 1932 г., при граници: река, К.К. К., дол и път, заснет в приложената скица-проект с проектен идентификатор № 83212.501.1584, с площ от 3331 кв.м., представляващ западната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, целият с площ от 6210 кв.м.

            Разгледан по същество обаче, предявеният иск се явява неоснователен, поради следните съображения:

Установи се по безспорен и категоричен начин, че ищецът и двете ответници са част от наследници по закон на Ц.К.Б. ***, починал на 07.02.1961г. От приложения  по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 201/1929г. на Троянски Мирови съд , с който  К.Ц.Б. е закупил от  Ц., С., К., В. и М. К. недвижим имот в землището на с.Шипково, представляващ бахчия от 2 дка, граничеща със собствена нива и ливада, река, Ц. М. и К. К. се установи наследственият произход на имота. От представеното Решение № 77/26.11.1992 г. на ПК - гр. Троян по реда на чл. 10, ал 7 от ЗСПЗЗ, за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници на наследниците на К.Ц.Б. *** се установи, че същият е притежавал  овощна градина с площ 3,000 декара в землището на с. Ш., местност „Баните", кв. 12, имоти 21 и  22 по плана на с. Ш., Баните от 1932 г., при граници: река, К.К.К., дол и път, т.е. безспорно е установено и доказано, че страните са съсобственици на процесната овощна градина по решението на ПК с посочените в петитума права.

Спорния по делото въпрос се свежда до обстоятелството, поземлен имот, възстановен с решение № 77 от 26.11.1992 г. на ОСЗ -Троян като ОВОЩНА ГРАДИНА от 3.0 декара в с. Ш., местност „Баните", кв. 12, имот 21 и 22 по per. план на с. Ш., Баните от 1932 г., при граници: река, К.К. К., дол и път, идентичен ли е със заснетия в приложената скица-проект имот с проектен идентификатор № 83212.501.1584, с площ от 3331 кв.м., представляващ западната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, целият с площ от 6210 кв.м.

От заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно  и обосновано, прието от страните без възражение и приобщено към доказателствения материал по делото се установява, че Представената скица-проект на поземлен имот с проектен идентификатор 83212.501.1584 с площ от 3331 кв.м, представляващ западната част от поземлен имот с идентификатор 83212.501.1122 е съобразена със съществуващите трайни граници „река, дол и път"  „…до толкова, до колкото това са северна, западна и южна граници, както на целия имот 83212.501.1122, така и респективно на проектния имот 83212.501.1584.” Вещото лице е категорично, че не би могло да изготви графичен материал – скица, на която да нанесе съществуващите реални граници на реституирания имот и на имота на ищеца, тъй като „….от документите по делото няма данни за имот, еднолична собственост на ищеца. От представените документи това се отнася единствено за „двуетажна вилна сграда-хотел със застроена площ 176 кв.м. ….". Експерта е категоричен, че границата между двата проектни имота, предмет на делото по представената скица-проект не съответства на границата, която свидетелят М. съобщава да е обозначена с колчета при извършения въвод във владение от Поземлената комисия. Вещото лице посочва, че „….тази граница  е в права линия север - юг на около 2-3 метра западно от бунгалата. Нанесена по този начин на кадастралната карта, тя се явява продължение на линията по чупката на имот с идентификатор 83212.501.1122. Ако той се раздели по тази линия проектните имоти ще имат площи съответно 2 724 кв.м за западната част и 3 486 кв. м за източната част….”.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че по делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се установи идентичност между овощната градина от 3 дка и  имот с проектен идентификатор № 83212.501.1584, както и че съществува граница, която разделя имот № 83212.501.1122  на два имота, единият от които да е овощна градина, а другият - отделен имот.

При тези съображения, съдът счита, че следва да отхвърли като неоснователен и недоказан така предявения  положителен установителен иск.

По отношение на иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР:

Ищецът твърди, че е налице грешка в КККР относно заснемането и записването на собствениците на поземлен имот с идентификатор №83212.501.1122, в с. Ш., Община Троян, като поземлен имот с проектен идентификатор № 83212.501.1583, с площ от 2879 кв.м., представляващ източната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, счита, че  следва да бъде записан на името на ищеца, а поземлен имот с проектен идентификатор № 83212.501.1584, с площ от 3331 кв.м, представляващ западната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, следва да бъде записан на името на ищеца и ответниците при следните права: 1/2 ид.ч. на ищеца и по 1/4 ид.ч. за всеки от ответниците.           

Към делото е представен проекта за разделяне на имот с идентификатор 83212.501.1122 на два нови имота с идентификатори 83212.501.1584 и 83212.501.1583.

От  събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ се установи, че липсват каквито и да са доказателства, че ищеца е собственик на източната част на имот с идентификатор № 83212.501.1122, в с. Ш., Община Троян, отразена на скицата – проект с проектен идентификатор № 83212.501.1583, с площ от 2879 кв.м. Единствените налични такива се отнасят за „двуетажна вилна сграда-хотел със застроена площ 176 кв.м". Експерта е категоричен, че съобразно приложените документи няма обособен и описан с реални граници имот с площ от 2879 кв.м. в местността Б.в землището на с. Ш.. Вещото лице е изследвало предходните кадастрални и регулационни планове и е установило, че данни за съществуването на два самостоятелни имота има само по плана от 1932 г. - пл. №№ 21 и 22, но границата между тях не съответства на границата между обособените в приложения от ищеца проект за изменение на КК на с. Ш. за имот с идентификатор 83212.501.1122.  Според вещото лице, в плана от 1932 г. няма отразяване на вида на границите /нематериализирани, паянтови или масивни огради/, поради което намира, че „…не може да говорим за трайно материализиране на същите. По време на огледа на мястото на границата между имоти пл. №№21 и 22 по плана от 1932 г. не видях трайни елементи. По линията разделяща имот с идентификатор 83212.501.1122 на два нови проектни имота с идентификатори 83212.501.1584 и 83212.501.1583 по време на огледа не видях трайни кадастрални елементи можещи да представляват стари реални граници….”.

Съобразявайки изложеното по-горе, настоящия състав приема, че липсва грешка в кадастралната карта, тъй като тя е отразила вярно съществуващите на място реални граници на имот с идентификатор №83212.501.1122 и същата е съобразена с извършените  попълвания на кадастралния план на с.Ш., община Троян, преди изработването й.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците изцяло направените по делото разноски в размер на 2150.00 лева, т.е. по 1075.00 /хиляда седемдесет и пет/ лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

Мотивиран от горното и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, съдът

 

                                     Р Е Ш И :

 

             ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Ц.Б., ЕГН **********,***, против И.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.А.Б.-М., ЕГН ********** с адрес: *** иск за признаването за установено по отношение на ответниците - И.А.Б. и Н.А.Б.-М., че те и ищецът К.Ц.Б. са  съсобственици при права -1/2 ид.ч. за него и по 1/4 ид.ч. за всеки от ответниците на поземлен имот, възстановен с решение № 77 от 26.11.1992 г. на ОСЗ -Троян като ОВОЩНА ГРАДИНА от 3.0 декара в с. Ш., местност „Баните", кв. 12, имот 21 и 22 по per. план на с. Ш., Баните от 1932 г., при граници: река, К.К. К., дол и път, заснет в приложената скица-проект с проектен идентификатор № 83212.501.1584, с площ от 3331 кв.м., представляващ западната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, целият с площ от 6210 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Ц.Б., ЕГН **********,***, против И.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.А.Б.-М., ЕГН ********** с адрес: *** иск за признаването за установено по отношение на ответниците - И.А.Б. и Н.А.Б.-М., че К.Ц.Б. е собственик по давностно владение на поземлен имот с площ от 2879 кв.м., заснет в приложената скица-проект с проектен идентификатор № 83212.501.1583, представляващ източната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, целият с площ от 6210 кв.м., които 2849 кв.м. владее от 1993 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Ц.Б., ЕГН **********,***, против И.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.А.Б.-М., ЕГН ********** с адрес: *** иск за признаване за установено  по отношение на И.А.Б. и Н.А.Б.-М., че е налице грешка в КККР относно заснемането и записването на собствениците на поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, в с. Ш., Община Троян, който е записан на името на ищеца и на ответниците  Н.А.Б.,  И.А.Б.,   Р.Г.Б.  и Ц.К.Б.,  без да са посочени идеалните части и  че целият имот е от 6210 кв. метра  е записан на името на посочените лица,  които са ответници и праводатели на ищеца и на ответниците, при съответните квоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К.Ц.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** сумата 1075.00 /хиляда седемдесет и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски пред първа инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К.Ц.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.Б.-М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1075.00 /хиляда седемдесет и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски пред първа инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Ловеч.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: