РЕШЕНИЕ
№ 954
гр. София, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110135374 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Б. Б. срещу „Банка ДСК“
ЕАД.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за откриване и водене на
платежна сметка, обслужвана с дебитна карта от 22.10.2015г., с който ищецът
съхранявал своите средства чрез банката. Към договора имало и услуга -
допълнително СМС известяване при извършване на транзакция. На 08.06.2023г.
ищецът получил 2 бр. СМС за изтеглени суми от банкова му сметка с IBAN:
**************************, открита в ТБ „Сосиете Женерал“ ЕАД (чийто
правоприемник е ответникът), към която банкова сметка била свързана притежаваната
от нея банкова карта. Тези две неразрешените транзакции били на обща стойност от
9920лв. - едната от 20лв., а другата от 9900лв. Посочва, че двете транзакции били
извършени чрез незабавен превод, без неговото знание и съгласие, по сметката на Т.
Д., открита в „Първа инвестиционна банка“ АД. С получените кратки текстови
съобщения ищецът бил уведомен само за изтеглените суми, като веднага след това
уведомил банката и подал жалба в полицията срещу тези действия. Бил получен
отговор от банката, че не може да блокира картата. Счита, че банката проявила груба
небрежност, довела до нерегламентираното извършване на двата превода, като същата
отказала да възстанови на ищеца наредените суми.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумите от
792лв. и 20лв. – незаплатена стойност на двете неразрешени транзакции, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 13.06.2024г. до окончателното
плащане, и сумите от 1361,82лв. и 2,75лв., представляващи мораторна лихва за
периода 08.06.2023г.-13.06.2024г. съобразно протоколното определение от
26.06.2025г. – л. 364.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между ищеца и „Сосиете Женерал Експресбанк“ ЕАД, чийто
правоприемник е „Банка ДСК“ ЕАД, е сключен соченият от ищеца договор за
1
платежна сметка от 22.10.2015г., по силата на който ищецът има разплащателна сметка
с посочения IBAN. Посочва, че по силата на допълнително споразумение за достъп до
електронните канали на Банка ДСК от 22.02.2021г., с ищеца е договорено активно
използване на електронните канали чрез възможност за извършване на преводи по
сметки на трети лица и/или по сметки в други банки, като е уговорено за подписване
да се използва комбинация от цифров сертификат, издаден от банката, ПИН за него и
СМС - код. Твърди, че двете операции не са извършени с банкова карта, а чрез
електронното банкиране ДСК Директ. Твърди, че банкирането на ищеца било
блокирано, но с оглед бързината на протичане на транзакциите, било невъзможно да се
спре превод (незабавен кредитен превод Blink), чието изпълнение протича в рамките
на секунди. На 08.06.2023г. достъпът до интернет банкирането ДСК Директ бил
осъществен след правилно въвеждане на потребителски идентификатори, с които се
идентифицира ищецът, като оспорените операции били наредени след ръчно
въвеждане на необходимите данни в платежното нареждане. Счита, че операциите са
потвърдени по ред и начин, уговорени в сключеното допълнително споразумение, чрез
комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката, и въведен
правилен четирицифрен ПИН код и СМС код с временна валидност, като кодът бил
изпратен на посочения телефонен номер. Поддържа, че е спазил всички изисквания на
ЗПУПС.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал да бъде привлечен като трето
лице - помагач на негова страна по първоначалния иск - Т. Д., което е сторено. Срещу
него е предявил и обратен иск, който е приет за съвместно разглеждане за сумата от
3000лв. като част от вземане в общ размер от 9920лв.
Ищецът по обратния иск твърди, че ответникът, в качеството му на получател на
сумите по двете оспорени транзакции, се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца
и следва да му върне сумата.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което Т. Д. да бъде
осъден да му заплати сумата от 3000лв. като част от вземане в общ размер от
9920лв., ведно със законната лихва от подаване на обратната искова молба до
окончателното плащане.
Ответникът по обратния иск не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на чл. 235
ГПК, установи следното:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗПУПС и ч. 86, ал.
1 ЗЗД.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за откриване и
водене на платежна сметка, с която да бъдат извършвани платежни операции с
посочения IBAN, и на ищеца е издадена дебитна карта; че са извършени двете
платежни операции на обща стойност 9920лв. на 08.06.2023г. в полза на лицето Т. Д..
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС, с оглед на което правоотношението между страните по делото се
урежда от разпоредбите на ЗПУПС. Съществуването на правоотношение между
страните се установява от приложения по делото договор за откриване и водене на
платежна сметка от 22.10.2015г., с която да бъдат извършвани платежни операции с
посочения IBAN. Ответникът навежда възражение, че банковата операция е надлежно
осъществена с оглед обстоятелственото, че за извършването им са въведени
2
необходимите за това идентификационни данни на ищеца като клиент на банката, като
не е съществувало съмнение в автентичността на преводите.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена
платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява
незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-
късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за
операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни
съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е
необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната
сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена
неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на
платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на
неразрешената платежна операция.
Отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на
платежни услуги дори при липса на противоправно поведение от негово страна
(обикновено вредите са причинени от противоправното поведение на трето за
платежния процес лице). Поради това, независимо дали доставчикът на платежни
услуги е положил дължимата грижа, при наличие на горните предпоставки за него
възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата.
Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни услуги по
чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да се търси в нейния произход. Разпоредба се въвежда в
националното законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива
(ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за
платежните услуги във вътрешния пазар. Една от целите на Директивата, посочена в
преамбюла, е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния
пазар на платежни услуги. За да има доверие в пазар на платежни услуги трябва да
има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към
доставчиците на платежни услуги, като икономически по- силна страната, обосновава
и решението именно те, а не ползвателите на услугите да носят риска от измамливи
действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще
възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако последните не са
причина за увреждането). По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат
със средства си, като така отново ще имат възможност активно да участват в
търговския оборот и пазара на платежните услуги и то без да е необходимо да отделят
време и допълнителни средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си
от измамливите действия права.
Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна се съдържа и в
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, постановките на които са изяснени в предходната
част от изложението на решението. Видно от законовия текст на доказване подлежи
обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от
оправомощено лице. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не
обуславя освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. (Определение №
43/19.01.2021 г. по ч. т. д. № 2055/2020 г. на ВКС, II т. о., Решение № 195 от 22.03.2023
г. на САС по в. т. д. № 1079/2022 г., Решение № 1317 от 13.11.2025 г. по в. ч. гр. д. №
1651 / 2025 г. на САС, Решение № 5673 от 21.10.2024 г. по в. гр. д. № 6820 / 2023 г. на
СГС).
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие, платежната
3
операция е неразрешена. Достатъчно е клиентът да твърди, че операцията не е
наредена от него или е извършена без негово съгласие, за да се приеме, че същата не е
разрешена, като в доказателствена тежест на ответника е да установи, че именно
ищецът е наредил операцията, респективно, че тя е извършена с негово съгласие.
С решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от
Директива 2007/64 /идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на
ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС /, предвид ясната разпоредба на чл. 54 от
Директивата, дефинираща платежната трансакция като неразрешена при извършването
и без съгласието на платеца, съдът е приел, че законодателят на Съюза не е целял
установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната
редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения
73, 74, 80. С оглед на това, при твърдение за неразрешена платежна операция,
идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и
автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-
токен и др.) не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежни
услуги, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на
същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност - в този смисъл са определение на
ВКС, I т. о по т. д. № 2456/22 г. и определение № 508/17.02.25 г. на ВКС, I т. о. по т. д.
№ 1593/2024 г. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата
небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа,
но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се, че грубата
небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е
могло да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек,
поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно
укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше
положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело
до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай (в този смисъл са
Определение № 315 от 1.03.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3559/2022 г., Решение №
510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, четвърто г. о, Решение № 291/2012 г.
по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 348/2011 г. по гр. д. №
387/2010 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на
ВКС, четвърто г. о., Решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, четвърта г.
о.).
Неполагането на дължимата грижа от страна на ищеца в процесния случай се
основава единствено на твърдения относно успешното идентифициране и
автентифициране, осъществено при нареждане на трансакцията. Това обаче не е
достатъчно, доколкото доставчикът на платежната услуга следва да докаже, че
осъществяването се дължи на измама или проявена от ползвателя груба небрежност
поради неизпълнение на задълженията му по договора. В този смисъл е и приетото в
Определение № 1957 от 11.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2456/2022 г., I т. о., ТК,
съобразно което при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането
на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението
чрез другите електронни средства (ПИН код, м-токен и др.) не е достатъчно да
изключи неговата отговорност, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение
на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност, способствали
операцията.
4
В хода на настоящото производство липсват доказателства ищецът да е
предоставил личните си идентификационни данни на трето лице, с което да е проявил
груба небрежност.
По делото е прието заключение на съдебно - техническа експертиза, от което се
установява, че в системите на ответника ищецът е записан като клиент с
идентификационен номер ************* с имена „Е. Б. Б.“, ЕГН ********** и данни
за контакт: телефонен номер +**************** и имейл
***********************************. Съобразно заключението, на процесната дата
08.06.2023г. са извършени 4 успешни влизания в електронното банкиране на
потребител с идентификатор *************, чрез използване на потребителско име и
парола, както следва: на 08.06.2023 г. в 08:57:39 е регистрирано успешно влизане от IP
адрес ***************** (разпределен на „А1 България“ ЕАД за град Бургас); на
08.06.2023 г. в 09:16:57 е регистрирано успешно влизане от IP адрес *************
(разпределен на „А1 България“ ЕАД за град Бургас); на 08.06.2023 г. в 10:54:27 часа е
регистрирано успешно влизане от IP адрес *********** (разпределен на „А1
България“ ЕАД за град София) и на 08.06.2023 г. в 10:56:13 часа е регистрирано
успешно влизане от IP адрес *********** (разпределен на „А1 България“ ЕАД за град
София). Експертът е посочил, че след успешния вход в системата „ДСК Директ“ в
09:16:57 на 08.06.2023 г. са инициирани и двете оспорени платежни операции, които са
създадени и подписани (потвърдени с SMS код) чрез системата за интернет банкиране
„ДСК Директ“, както и че двете трансакции са създадени и потвърдени от същия IP
адрес, използван за вход в системата „ДСК Директ“ - IP адрес *****************
(разпределен на „А1 България“ ЕАД за град Бургас).
Данните по първата транзакция са попълнени в 09:21 часа на 08.06.2023 г. във
формата за платежно нареждане в системата „ДСК Директ“, записани и в базата данни
на ответника, като трансакцията е подписана в 09:27:38 чрез въвеждането на
еднократен авторизационен SMS код „**********“, който е получен на телефонен
номер +**************** в 09:21:43 часа, в 09:27:39 часа преводът е изпратен за
изпълнение от системата, като тази трансакция е извършена от IP адрес
***************** през интернет браузър Mozilla Firefox.
Данните за втората транзакция са попълнени в 09:30 часа на 08.06.2023 г. във
формата за платежно нареждане в системата „ДСК Директ“, записани и в базата данни
на ответника, като трансакцията е подписана в 09:33:09 чрез въвеждането на
еднократен авторизационен SMS код „**********“, който е получен на телефонен
номер +**************** в 09:30:54 часа, в 09:33:10 часа преводът е изпратен за
изпълнение от системата, като тази трансакция е извършена от IP адрес
***************** през интернет браузър Mozilla Firefox.
Съобразно заключението, посочените операции са осъществени след въвеждане
на коректните параметри на преводите (суми 20.00 лв. и 9900.00 лв., имена на
получател „Т. Д.“ и IBAN на получател ***********************) и последвало
потвърждение с SMS код, изпратен до мобилен номер +****************.
Потвърждението с код се изисква от системата само след ръчно попълване на
информацията за превода. За осъществяване на операциите са използвани две
независими персонални средства за сигурност - потребителско име и статична парола
за достъп до системата „ДСК Директ“ и динамичен еднократен SMS код за
потвърждение на всяка операция и тази двуфакторна комбинация отговаря на
изискванията за силно удостоверяване на клиента (SCA) съгласно ЗПУПС и Директива
(ЕС) 2015/2366 (PSD2). Изводите на вещото лице са, че операциите са точно
регистрирани и осчетоводени в банковата система. Няма данни за технически повреди,
грешки или други недостатъци при изпълнението - всички действия са отчетени
5
последователно и без аномалии в журналните записи (лотовете) на банката.
Както се посочи, отговорността на доставчикът на платежни услуги да възстанови
сумата на ползвателя на услугата по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна, като
обективният характер на отговорността на доставчика на платежни услуги се съдържа
и в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, съгл. която на доказване подлежи обективен
факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице,
като тежестта на доказване е за доставчика на платежната услуга. Въпросът за
знанието е извън предмета на доказване и не обуславят освобождаване от
отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. В посочения смисъл е определение №
43/19.01.2021 г. на ВКС, II т. о. по ч. т. д. № 2055/2020 г.
Съдът приема, че в процесния случай не се установяват действия, съставляващи
груба небрежност от страна на ищеца при осъществяване на процесните две операции.
По делото липсват доказателства ищецът да е предоставил личните си
идентификационни данни на трето лице, както и да не е спазил препоръките на
банката за опазване на персонализиращите средства. Този извод на съда не се
опровергава и от събраните по делото доказателства, включително и от установения
факт на успешно идентифициране на ищеца в системата „ДСК Директ“. Установено е
от заключението на вещото лице, че и двата парични превода са извършени от IP адрес
на територията на гр. Бургас, а непосредствено след получените от ищеца два кратки
текстови съобщения на нейния телефонен номер, ищцата е уведомила представител на
банката с искане за блокиране на картата и на сметката на ищеца. Този факт се
установява и от приетата по делото експертиза, съобразно която на 08.06.2023г. в
09:49:18 часа служител на ответника В. Ц. на позиция „Консултант“ в отдел „Call
Center Section-Sofia“ е извършил промени, свързани с достъпа до електронното
банкиране на ищцата, а именно - ограничаване на възможността за разпореждане със
средствата на ищцата през „ДСК Директ“, както и на 08.06.2023 г. в 10:03:51 часа
служител на ответника с имена К. К. на позиция „Ръководител отдел“ в отдел „Sec of
elect payment channels and fraud prev Sec“ е извършил промени, свързани c банкова
сметка с вътрешен номер ****************** (банковата сметка на ищцата), а именно
- статусът на сметката е променен от „активна“ на „замразена“.
Установено е, че ищецът е сезирал и Прокуратурата, за което е образувано
досъдебно производство №15317/2023 г., в хода на което ищецът е дал обяснения, че
на 08.06.20223 г. в 9:22 часа е получила смс от мобилното банкиране на „Банка ДСК“ с
код за авторизацияна на транзакция за 20 лева и няколко минути след това е получила
втори такъв за сумата от 9900 лева. Ищецът е посочил, че веднага позвънил на
телефон на банката, след което приложението и картата му били блокирани, но
транзакциите вече били преминали.
Сумите по процесните преводи са постъпили на 08.06.2023 г. по банкова сметка,
открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр лицето Т. Д. Т..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът стига до извод, че в
настоящото производство не се установява оспорените трансакции да са резултат на
извършена измама от страна на ищеца или същият умишлено или поради груба
небрежност да не е изпълнил задължението си да опази персонализираните си
средства за сигурност. При липсата на такова доказване от страна на ответника, съдът
следва да приеме за установено, че извършеното разплащане не е било разрешено от
платеца - ищеца, за което доставчикът на платежните услуги - „Банка ДСК“ АД, е
своевременно уведомен, още на същия ден – минути след транзакциите, съгласно
изискването на чл. 77, ал. 1 ЗПУПС, поради което и банката следва да върне на ищеца
всички суми, преведени във връзка с неразрешените транзакции.
Въз основа на приетите по делото извлечение от сметка /л. 182 от делото/, както и
6
писмо от „Първа инвестиционна банка“ АД /л. 199 от делото/, се установява, че на
08.08.2024г. от страна на трето за спора лице е извършено плащане на част от
претендираните вземания, до която сума банковата сметка на получателя по преводите
– Т. Д. Т. е била блокирана, като погасена е сумата в размер от 9108лв., а незаплатена е
разликата над посочената сума до пълния размер на втората транзакция от 9900лв.,
както и сумата от 20лв., представляваща стойността на първата транзакция. Тоест,
налице е неизплатен остатък в полза на ищеца възлизащ на 792лв. и 20лв.
Последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, наредена чрез
приетия от доставчика платежен инструмент, остават в правната сфера на платеца
само при доказване от страна на банката, че е налице извършена от платеца измама
или при груба небрежност на ползвателя на платежните услуги, изразяваща се в
неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на
платежния инструмент по чл. 75 от ЗПУПС, каквито доказателства не са ангажирани.
Ето защо, ответникът „Банка ДСК“ ЕАД дължи възстановяване на сумата от сумите от
792лв. и 20лв. по извършените на 08.06.2024г. платежни операции, поради което
предявените искове за главните вземания се явяват основателни.
Върху подлежаща на възстановяване сума се дължи и мораторна лихва, считано
от изтичане на посочения в чл. 79, ал. 1 ЗПУПС срок - следващия работен ден от
уведомяването. Видно от приложеното по делото писмо /л. 24 от делото/, ответникът
признава обстоятелството, че е сезиран с искане за възстановяване на процесните суми
за главница на 08.06.2023 г., четвъртък, поради което най-късно в края на следващия
работен ден – 09.06.2023г. е следвало да ги възстанови на ищеца, което не е сторил, и
от 10.06.2023г. е изпаднал в забава. Размерът на законната лихва за забава върху
сумата от 9900лв. за периода от 10.06.2023г. до 13.06.2024г. възлиза на сумата от
1355,54лв., определен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен
интернет калкулатор. Размерът на законната лихва за забава върху сумата от 20лв. от
10.06.2023г. до 13.06.2024г. пък възлиза на 2,73лв.
С оглед изложеното, акцесорните искове за лихва се явяват основателни до
посочените размери, а за разликата до пълните предявени подлежат на отхвърляне.
По обратния иск:
От страна на ответника по първоначалните искове е предявен обратен иск срещу
лицето Т. Т. – получател на двете транзакции, за сумата от 3000лв. – частичен иск от
главниците по главните искове в общ размер от 9920лв.
Частичният иск винаги се предявява под условие – в случай че първоначалният
иск спрямо ответника по него бъде уважен. Обратният иск е изцяло обусловен от
развитието на производството по първоначалния иск. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че след като производството по главния иск е прекратено в една част и
е налице висящност за главни вземания в общ размер от 812лв., обратният иск също се
явява допустим само до този размер и не може да го надвишава. Поради това,
производството по обратния иск следва да бъде прекратено за разликата над 812лв. до
пълния предявен размер от 3000лв., тъй като в тази част не съответства на
първоначалния иск и се явява недопустимо. В останалата част за сумата от 812лв.
следва да бъде разгледано.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 – 58 ЗЗД,
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Установено по делото е, че на 08.06.2023г. по банкова сметка на ответника по
обратния иск Т. Т. е постъпила сумата от общо 9920лв., представляваща сбора от
стойността на двете неразрешени транзакции от 9900лв. и 20лв., като този факт се
7
признава и в дадените от него показания в хода на досъдебно производство №
15317/2024 г. /л. 177 от делото/, образувано по повод процесния случай. Съдът прие, че
изпълнените две транзакции съставляват неразрешени платежни операции, доколкото
са извършени без знанието и съгласието на титуляра на паричните средства, ищец по
първоначалните искове, за което отговорност носи банката и същите остават в нейна
тежест. В същото време, стойността на тези две платежни операции е получена от Т. Т.
без наличие на основание за това. Налице е имуществено разместване, което води до
обогатяване на Т. Т. за сметка на „Банка ДСК“ ЕАД, която носи отговорност пред
ползвателя на платежните услуги. Ето защо, същият дължи да върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването, което в случая се изразява на дължимата от
банката сума от 812лв., поради което обратният иск се явява основателен в
разгледания размер.
По разноските:
Ищецът по първоначалните искове има право на разноски, като е доказал такива в
общ размер от 3070,58лв., от които следва да му се присъдят 3068,86лв.
Ответникът по първоначалните искове е доказал разноски в размер на 500лв.
депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът определя на
200лв. От общия размер – 700лв., съразмерно му се дължат 0,39лв. След компенсация
на разноските, на ищеца следва да се присъдят 3068,47лв.
По обратния иск ищецът е доказал разноски в размер на 120лв. за държавна такса
и претендира юрк. възнаграждение, което съдът определя на 100лв., които следва да
му се присъдят изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Московска“ № 5, да заплати на Е. Б. Б.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: *************************************, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС сумите от 792лв. – неплатен остатък от извършена
неразрешена платежна операция на 08.06.2023г. в размер от 9900лв. и 20лв. – стойност
на извършена неразрешена платежна операция на 08.06.2023г. в същия размер, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба - 13.06.2024г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 1355,54лв. – лихва за забава
върху стойността на неразрешената платежна операция от 9900лв. за периода от
10.06.2023г. до 13.06.2024г. и 2,73лв. – лихва за забава върху стойността на
неразрешената платежна операция от 20лв. за периода 10.06.2023г. до 13.06.2024г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3068,47лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за лихва за забава за разликата над уважения размер от
1355,54лв. до пълния предявен от 1361,82лв. и за разликата над уважения размер
от 2,73лв. до пълния предявен от 2,75лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения обратен иск от „Банка ДСК“ ЕАД
срещу Т. Д. Т. за разликата над 812лв. до пълния предявен размер от 3000лв. като
частичен иск от 9920лв.
ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес:
****************************************, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул.
„Московска“ № 5, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 812лв. като част от вземане в
общ размер от 9920лв., представляваща сума, с която неоснователно се е обогатил за
8
сметка на банката посредством извършените на 08.06.2023г. в негова полза две
неразрешени платежни операции от сметката на Е. Б., ведно със законната лихва от
подаване на обратния иск – 01.08.2024г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 220лв. – разноски по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО по първоначалните искове е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ответника „Банка ДСК“ ЕАД, а именно: Т. Д. Т., ЕГН:
**********, с адрес: ****************************************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, освен в прекратителната част, където има характер
на определение и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9