№ 11066
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С. Н. В.
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110102026 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу А. Б. Ф., Д. Ф. Ф. и Н. Н. Ц. осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска
ответниците да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца следните суми:
Срещу А. Б. Ф. 4/6 от общата стойност на дължимите суми, както следва: сумата в
размер на 800, 21 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2023 г. за топлоснабден имот с аб.
№ ..., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 80, 77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г., сумата от 6, 74 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 0, 45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.;
Срещу Д. Ф. Ф. 1/6 от общата стойност на дължимите суми, както следва: сумата в
размер на 200, 05 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2023 г. за топлоснабден имот с аб.
№ ..., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 20, 19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г., сумата от 1, 68 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 0, 11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.;
Срещу Н. Н. Ц. 1/6 от общата стойност на дължимите суми, както следва: сумата в
размер на 200, 05 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2023 г. за топлоснабден имот с аб.
№ ..., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 20, 19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г., сумата от 1, 68 лв., представляваща
1
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 0, 11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.;
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Б. Ф., с
който предявените искове се оспорват. Направено е възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност. Изложени са доводи за дължимост на реално (действително)
консумирано количество топлинна енергия, както и че ищецът не е изпълнил задължението
си да достави топлинна енергия с изискуемото по закон и договор качество и в количество,
отговарящо на претендираните суми. Поддържа се, че неоснователно се претендират и
обезщетения за забава върху двете главници, тъй като задълженията не са изискуеми. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молбата от ответника Д. Ф.
чрез назначения й особен представител, с който се оспорва качеството клиент на топлинна
енергия на посочения ответник, тъй като тя не се е намирала в договорни отношения с
ищеца, нито е ползвател на имота и титуляр на партидата е друго лице. Оспорва се
наличието на общи условия поради липсата на публикуването им съгласно законовото
изискване на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Оспорва се и количеството доставена топлинна енергия, както
и изискуемостта на претендираните суми. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молбата от ответника Н. Ц.
чрез назначения й особен представител, с който исковете срещу нея се оспорват като
недопустими, тъй като същата е непълнолетна и не е процесуално дееспособна. Исковете
срещу нея се оспорват и като неоснователни, тъй като същата не е клиент на топлинна
енергия, не се е намирала в договорни отношения с ищеца, нито е ползвател на имота и
титуляр на партидата е друго лице. Оспорва се наличието на общи условия поради липсата
на публикуването им съгласно законовото изискване на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Оспорва се и
количеството доставена топлинна енергия, както и изискуемостта на претендираните суми.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да
получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на
претендирания размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
2
дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт от 28.03.1994 г., с който Ф И Ф е придобил
правото на собственост върху апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „М..“ № 6 в
ЖСК „Б..“, ВХ.. ет. 4. Съгласно приетото по делото удостоверение от ГИС СОфия
многофамилната жилищна сграда с два входа, находяща се на ъгъла на ул. „М..“ № 6 и ул.
„П...“ №.., има следните настоящи адреси: ул. „М..“ № 6 (вход откъм „М..“) и ул. „П...“ №..
(вход откъм ул. „П...“). От приложения на л. 184 акт за женитба се установява, че към тази
дата Ф И Ф се е намирал в сключен граждански брак с ответницата А. Б. М. (Ф. след брака),
т.е. двамата са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно
приложеното по делото удостоверение за наследници Ф И Ф е починал на 11.11.2012 г. и е
оставил за свои наследници по закон своята съпруга ответницата А. Ф., дъщеря си
ответницата Д. Ф. и внук – Н. М. Ц.. По силата на настъпилата наследствено
правомприемство А. Ф. е станала собственик на общо 4/6 идеални части от правото на
собственост върху апартамента, а Д. Ф. и Н. Ц. на по 1/6 идеална част от него. От
приложеното на л. 59 по делото удостоверение за наследници се установява, че Н. Ц. е
починал на 08.01.2020 г. и е оставил за свой наследник дъщеря си ответницата Н. Н. Ц.,
родена на 08.10.2007 г. (непълнолетна към настоящия момент).
По предявените срещу Н. Ц. искове
Особеният представител на Н. Ц. е направил възражение, че исковете, предявени
срещу нея са недопустими и неоснователни, тъй като тя е непълнолетна и не е била
предоставена процесуална възможност да приеме наследството или да се откаже от него.
Възражението за недопустимост на тези искове е неоснователно, тъй като въпросът за това
дали Н. Ц. е приела наследството или не, е такъв по основателността на иска и не е свързан
с пасивната процесуална легитимация на ответницата. По този въпрос са дадени
задължителни разяснения в Тълкувателно решение №1/23.01.2024г. по тълк.д.№ 1/2021г
на ОСГК на ВКС, съгласно които ненавършило пълнолетие дете не може да се откаже от
наследството нито самостоятелно, нито чрез законен представител, съответно с
попечителско съдействие. Рисковете, свързани с неблагоприятния състав на наследството, се
преодоляват чрез задължителното приемане по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН). Безпредметно е
открИ.не на производство по чл. 51 ЗН, вр. с чл. 61 ЗН по отношение на непълнолетно лице,
тъй като не разполага с възможност да се откаже от наследството. Когато в полза на едно
ненавършило пълнолетие лице се открие наследство, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН то може да го
приеме само по опис. . Изключена е възможността за неограничена отговорност на
наследника по чл. 60, ал. 1 ЗН. Наследството не може да се приеме направо нито изрично по
чл. 49, ал. 1 ЗН, нито с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН. Наследството може да
бъде прието само по опис (от законните представители – родителите на малолетното дете
или с тяхното попечителско съдействие – за непълнолетното дете). Това законодателно
разрешение е продиктувано от особения характер на наследството като съвкупност от права,
3
задължения и фактически отношения, липсващата пълна яснота към момента на придобИ.не
за неговия състав и възможността в бъдеще да се открият както нови права, така и
задължения, принадлежащи на наследодателя, които не били известни на наследника към
момента на приемането или отказа. Възможно е в наследството да е включено и
неупражнено право на наследодателя за наследяване на починал наследник (т. нар
„наследствена трансмисия“-чл. 57 ЗН), което означава, че това право върху по-далечно
имущество също ще бъде част от актИ. на наследството и може да бъде упражнено само ако
наследникът е приел наследството. Ако законният представител на малолетно дете, респ.
непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по
опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което
на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си
дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава
незаето. В този смисъл и определение № 466/04.02.2025г по гр.д.№ 3318/2024г на ВКС, III
г.о.
По делото липсват доказателства за това ответницата Н. Ц. да е приела по опис със
съдействие на попечител наследството на баща си Н. Ц., в което се включва и наследството
на починалия Ф И Ф. Следователно към момента тя не е станала собственик на идеална част
от процесния имот и предвид това не е придобила качеството клиент/потребител на
топлинна енергия. Същевременно не са ангажирани и доказателства нейно име да е
депозирано и изрично заявление за открИ.не на партида на нейно име за процесния
топлоснабден имот, за да може да се приеме, че е изразила изрично желание с попечителско
съдействие да встъпи в облигационно отношение с ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия, поради което съдът приема, че ищцовото дружество не е доказало при
условията на пълно и главно доказване, че ответницата Н. Ц. е материално легитимирана да
отговора по предявените искове за заплащане на цената на доставената през исковия период
топлинна енергия в процесния имот и за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение. Предвид изложените исковете срещу нея подлежат изцяло на отхвърляне.
По отношение на исковете срещу другите ответници и след свъкупна преценка на
приетите писмени доказателства – документи за собственост и удостоверения за наследници,
съдът намира, че по делото е установено, че ответникът А. Ф. е собственик на 4/6 идеални
части от правото на собственост върху процесния имот, а ответникът Д. Ф. – на 1/6 идеална
част, поради което в качеството им на клиенти на топлинна енергия следва да отговарят за
съответните части от стойността на реално потребената в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота през процесния период е
имало 3 броя радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление,
чиито показания са били реално отчетени, която констатация се подкрепя и от представените
от третото лице-помагач документи за главен отчет, като вещото лице е установило, че за
периода 2021 г./2022 г. за уреда в стая 1 отчетеното показание е 1035 деления, а в
изравнителната сметка погрешно е въведено показание от 135 деления, което е довело до
занижаване на начислената сума спрямо стойността на реално потребената топлинна енергия
с 87, 56 лв. Тъй като релевантна е стойността на реално потребената топлинна енергия,
4
съдът намира, че следва да вземе предвид преизчислението на вещото лице, което включва и
сумата от 87, 56 лв. Вещото лице е установило, че в имота има монтирани два броя
водомери за топла вида, чиито показания са били отчетени реално. Топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация, е била изчислена по формулата, заложена в Наредба № Е-
РД-04-1 о 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура на имота съгласно представен на
вещото лице акт за разпределение на кубатурата. Вещото лице посочва, че технологичните
разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и
са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено
само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че общият топломер е
преминал метрологична проверка през 42 месеца вместо законоустановените 24 месеца, като
топломерът не е бил сменян и при проверките не са констатирани. Вещото лице е изчислило,
че стойността на реално доставената през процесния период топлинна енергия е 3014, 56 лв.
при отчитане на коригираното количество спрямо реално отчетените показания по главните
отчети.
Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. октомври 2021 г. – от 15.12.2021 г., за вземането за м. ноември 2021 г. – от
15.01.2022 г. и т.н. Предвид датата на подаване на исковата молба – 11.01.2024 г.,
възражението за изтекла погасителна давност по отношение главниците за топлинна енергия
се явява основателно за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2021 г., като вземането за м. ноември
2021 г. не е погасено по давност, тъй като тригодишната погасителна давност за него изтича
5
на 15.01.2024 г., т.е. след подаването на исковата молба. Предвид заключението на вещото
лице размерът на непогасената по давност главница за периода 01.11.2021 г. – 31.03.2023 г. се
равнява на 1339, 24 лв. Ответницата А. Ф. дължи 4/6 от тази сума, което се равнява на 892,
83 лв., което е повече от претендираната срещу нея сума, поради което искът за главница за
топлинна енергия срещу нея следва да бъде уважен изцяло в предявения размер от 800, 21
лв. за периода от 01.11.2021 г. до 31.03.2023 г. и да бъде отхвърлен само за периода от
01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. без сума. Ответницата Д. Ф. дължи 1/6 от общата сума, което се
равнява на 223, 21 лв., което е повече от претендираната срещу нея сума, поради което искът
за главница за топлинна енергия срещу нея следва да бъде уважен изцяло в предявения
размер от 200, 05 лв. за периода от 01.11.2021 г. до 31.03.2023 г. и да бъде отхвърлен само за
периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. без сума.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. Доколкото началният период, от който се претендира сума за
дялово разпределение е 01.11.2020 г., погасени по давност се явяват задълженията за дялово
разпределение за месеците ноември и декември 2020 г., тъй като за задължението за м.
януари 2021 г. давността изтича на 01.02.2021 г., което е след датата на подаване на исковата
молба. При прилагане разпоредбата на чл. 162 ГПК и съобразяване на броя месеци,
включени в периода, и броя месеци, за които е налице погасяване по давност, искът за
главница дялово разпределение срещу А. Ф. следва да бъде уважен за сумата от 5, 99 лв. за
периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 5, 99 лв. до
пълния предявен размер от 6, 74 лв., както и за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г., а
срещу Д. Ф. да бъде уважен за сумата от 1, 49 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.
и да бъде отхвърлен за разликата над 1, 49 лв. до пълния предявен размер от 1, 68 лв., както
и за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
6
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се
твърди плащане от страна на ответника. Предвид частичното отхвърляне на исковете за
главница за топлинна енергия поради изтекла погасителна давност, обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата се дължи за периода от 15.09.2022 г. до
07.12.2023 г. в пълния предявен размер, тъй като липсва отхвърляне на главницата за сума,
като искът следва да бъде отхвърлен само за периода от 15.09.2021 до 14.09.2022 г. без сума.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена, като за част от вземането е налице и изтекла тригодишна погасителна давност.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от исковете, срещу А. Ф. и Д. Ф..
Общият размер на направените от него разноски е 663, 29 лв., от които 53, 29 лв. държавна
такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 300 лв. депозит за експертиза, 200 лв.
депозит за особен представител и 10 лв. държавна такса за издаване на две съдебни
удостоверения. При изчисляване на разноските, които дължи ответникът А. Ф. съдът не
взема предвид депозита за особен представител, тъй като това са разноски, направени само
във връзка с исковете срещу другите двама ответници. Така, А. Ф. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в размер на 308, 44 лв., съразмерно с уважената част от
предявените срещу нея искове (4/6 от 463, 29 лв., пропорционално на уважения размер), а
ответникът Д. Ф. – 176, 97 лв. (1/6 от 463, 29 лв. и 100 лв. от депозита за особен
представител, пропорционално на уважения размер).
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на А. Ф. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски в размер на 0, 54 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, от общо
направените от нея 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П...“ №.., ет. 4, ап. 12,
да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я...” №
.., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, 4/6 от общата стойност на
дължимите суми, както следва: сумата в размер на 800, 21 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2021 г. до 31.03.2023
г. за топлоснабден имот с аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 80, 77 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 07.12.2023 г., сумата от 5, 99
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 31.10.2021 г. без сума, иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
14.09.2022 г. без сума, иска за главница за дялово разпределение за разликата над 5, 99 лв. до
7
пълния предявен размер от 6, 74 лв., както и за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г.,
както и изцяло иска за сумата от 0, 45 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.
ОСЪЖДА Д. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П...“ №.., ет. 4, ап. 12,
да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я...” №
.., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, 1/6 от общата стойност на
дължимите суми, както следва: сумата в размер на 200, 05 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2021 г. до 31.03.2023
г. за топлоснабден имот с аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 20, 19 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 07.12.2023 г., сумата от 1, 49
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 31.10.2021 г. без сума, иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
14.09.2022 г. без сума, иска за главница за дялово разпределение за разликата над 1, 49 лв. до
пълния предявен размер от 1, 68 лв., както и за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г.,
както и изцяло иска за сумата от 0, 11 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Я...” № .., срещу Н. Н. Ц., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, за заплащане на 1/6 от общата стойност на
дължимите суми, както следва: сумата в размер на 200, 05 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2023
г. за топлоснабден имот с аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 20, 19 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г., сумата от 1, 68
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 0, 11 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.
ОСЪЖДА А. Б. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П...“ №.., ет. 4, ап. 12,
да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я...” №
.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 308, 44 лв., представляваща разноски за
производството, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П...“ №.., ет. 4, ап. 12,
да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я...” №
.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 176, 97 лв., представляваща разноски за
производството, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я...” № .., да заплати на А. Б. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П...“ №.., ет. 4,
ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0, 54 лв., представляваща разноски за
производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Д..“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9