РЕШЕНИЕ
№ 18715
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110120881 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „срещу „ ЕООД иск с
правно основание чл. 372, ал. 1 вр. чл. 367 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро
ЗЗД вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
товари за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 960 лева с ДДС,
представляваща възнаграждение за извършен в периода 13.01. – 17.01.2022 г. превоз на
стоки в международно съобщение с автокомпозиция с рег. № СВ 0102 АК/С 2955 ЕН
от Кралство Испания до Република България.
За съвместно разглеждане са приети заявените от ответника „ при условията на
евентуалност възражения за прихващане за следните твърдени от ответника
задължения на ищеца към ответника:
6 372 лева – дължима от ищеца неустойка за забава в доставката на стоки в
периода 09.02.2022 г. – 10.03.2022 г. по Договор за автомобилен превоз от 31.01.2022 г.,
792 лева – дължима от ищеца неустойка за забавено товарене на стоки по
Договор за автомобилен превоз от 05.01.2022 г.;
34 674,57 лева – обезщетение за претърпени от отве************** 05.01.2022
г. като товародател ищецът „БНН“ ООД е извършил превоз в международно
съобщение по релация Кралство Испания – Република България с автокомпозиция с
рег. № СВ 0102 АК/С 2955 ЕН. Ищецът натоварил стоката на 13.01.2022 г., разтоварил
стоката на 17.01.2022 г. и същата била приета от товародателя без забележки, като на
21.01.2022 г. ответникът получил заверена товарителница, както и фактура за
стойността на превоза – 3 960 лева. Ищецът поканил ответника да му заплати
дължимата сума за превоза, но до момента на подаване на исковата молба плащане не
е извършено. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът „**********“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на
1
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага твърдения, че между ищеца и
ответника са налице трайни търговски взаимоотношения, като ищецът многократно е
извършвал превоз на стоки по заявка на ответника, а отношенията между страните по
повод на различните превози са уреждани в одобрен бланков Заявка-Договор за
автомобилен превоз. По процесната заявка от 05.01.2022 г. ищецът е следвало да
натовари на 10 – 11.01.2022 г. стоката от 18 европалета, 13 270 кг. адитиви/подправки
за месопреработка/ в гр. Ла Кампана, Испания, а в действителност я е натоварил едва
на 13.01.2022 г., т.е със забава от 2 дни, а съгласно заявката-договор от 05.01.2022 г.
при неспазване на датата на товарене се дължи неустойка в размер на 10 % от
договореното навло за всеки започнати 24 часа забава. Поради това, ищецът дължи на
ответника неустойка за 48 часа забава при товарене в размер на 792 лева. Ответникът
излага съображения, че ищецът е в неизпълнение и по Заявка-договор от 31.01.2022 г.,
съгласно която е следвало да достави на ответника от Испания в България 8 бр.
европалета, 6000 кг. нетно тегло подправки за месопреработка до 08.02.2022 г., като
към момента на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2022 г. стоката още не е
доставена, тъй като на 09.02.2022 г. на митнически пункт „Калотина“ превозваната
стока от подизпълнител на ищцовото другество е задържана като пренасяна без
знанието и разрешението на митниците. Впоследствие е установено, че по вина на
подизпълнител на ищцовото дружество в общата товарителница на логистичния
център в гр. Кастейон, Испания не фигурира цялата превозвана стока. Излага
твърдения, че е заплатил за превозваната стока сумата от 17 706,46 евро или 34 674,57
лева и при отнемането й в полза на държавата ще претърпи вреди в този размер.
Отделно от изложеното, на основание сключения между страните договор ищецът
дължи неустойка в размер на 10 % от навлото за всеки 24 часа забава в доставката на
стоката. Поддържа, че поради изложеното е упражнил и упражнява правото си на
възражение за неизпълнен договор и не е изпълнил задължението по издадената от
ищеца фактура до заплащане на неустойка за забава за спазване срока на товарене на
стоката по договора от 05.01.2022 г., заплащане на неустойка за забава за спазване на
срока за доставка по договора от 31.01.2022 г. Предвид изложеното, моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените копия на Заявка-договор (л.6)
се установява, че на 05.01.2022 г. същите са сключили договор, по силата на който
ищецът е следвало да извърши превоз на 18 европалета, 13 270 кг.нетно тегло
адитиви/подправки за месопреработка от Испания до България, които е следвало да
бъдат натоварени в срок от 10 – 11.01.2022 г. и доставени в срок от 17 – 18.01.2022 г.
срещу заплащане на възнаграждение от страна на ответника в размер на 3300 лева без
ДДС. Уговорено е плащането да се извърши до 30 календарни дни след получаване на
фактура и чисто ЧМР. При неспазване на сроковете за доставка и товарене е уговорена
неустойка в размер на 10 % от възнаграждението за всеки започнати 24 часа. Не се
спори също, че стоката е натоварена на 13.01.2022 г. и е доставена на 17.01.2022 г.,
както и че ищецът е изготвил за дължимото възнаграждение за превоза фактура от
18.01.2022 г. и я е изпратил на ответника.
Съгласно чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава да превози
2
до определено място лице, багаж или товар.
Съгласно чл. 372, ал. 1 ТЗ товародателят заплаща възнаграждението при
сключване на договора, освен ако е уговорено друго. Съгласно ал. 2, ако
възнаграждението не е платено от товародателя, то се заплаща от получателя при
приемане на товара.
Предвид установеното сключване на договора за превоз и неговото изпълнение,
поначало на ищеца се дължи претендираното възнаграждение.
Спорното между страните във връзка с договора за превоз от 05.01.2022 г. е
дали се дължи неустойка за забава в извършването на товар на стоките, като ищецът
твърди, че такава не се дължи, тъй като в установения от разпоредбата на чл. 30, ал. 3
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
срок от 21 дни от предоставяне на стоката на разположение на получателя не е била
отправена писмена рекламация до превозвача.
Спорни по делото са и въпросите дали между страните е сключен договор за
превоз от 31.01.2022 г., по силата на който ищецът е следвало да превози от Испания
до България стоки в срок до 08.02.2022 г., които на 09.02.2022 г. са задържани на
гранично-пропусквателен пенкт „Калотина“, дали в този случай се дължи неустойка за
забава в доставката на стоката и дали ответникът е претърпял вреди в размер на
стойността на задържаната стока.
Предвид поредността на направените възражения за прихващане, съдът намира,
че следва да разгледа на първо място спорните въпроси, касаещи договора за превоз от
31.01.2022 г.
При съвкупната преценка на представените по делото Заявка-договор от
31.01.2022 г. (л.32), Постановление за прекратяване на наказателно производство, изх.
№ 414/2022 г. на Окръжна прокуратура – гр. София (л.105-109), Наказателно
постановление № BG2022/5800-784/НП от 24.04.2023 г. (л.139-143), Решение №
109/31.05.2024 г. по АНД № 399/2023 г. на РС – гр. Сливница (л.163-166), Решение №
1342/31.10.2024 г. по КАНД № 1015/2024 г. на Административен съд – София-област, I
тричленен състав и заключението на изслушаната и приета без възражения от страните
съдебно-техническа експертиза (л.220) съдът приема за безспорно установено, че на
31.01.2022 г. между ищеца „БНН“ ООД, като превозвач, и ответника, като изпращач, е
сключен договор за автомобилен превоз, по силата на който ищецът е следвало да
извърши превоз от Испания до България на 8 европалета, 6000 кг. нетно тегло,
адитиви/подправки за месопреработка, като извърши товаренето в срок 01 –
02.02.2022 г., а доставката – в срок 07 – 08.02.2022 г., при уговорено възнаграждение в
размер на 1770 лева без ДДС, платимо до 30 календарни дни след получаване на
фактура и чисто ЧМР. За случай на неспазване на срока на доставка и на товарене, е
уговорена неустойка в размер на 10 % от договореното възнаграждение за всеки
започнати 24 часа.
От представените Постановление за прекратяване на наказателното
производство, Наказателно постановление, Решение на Районен съд – гр. Сливница и
Решение на Административен съд – София-област се установява несъмнено, че на
09.02.2022 г. на митнически пункт „Калотина“ стоките, представляващи подправки за
месопреработка и предмет на сключения договор за превоз са иззети поради
недекларирането им пред митническите органи. В хода на разследването е установено,
3
че причина за недекларирането на превозваните стоки е грешка от страна на стажант в
дружеството „LOGISTICA NEBOT“/на когото ищецът възложил извършване на превоз
на добавките от склада на продавача до негов собствен склад/, който при изготвянето
на общата товарителница посочил единствено броя на палетите и това, че в тях има
фаянс, без уточнение.
Съгласно чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/, същата се прилага за всеки договор за превоз по шосе, когато
мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на нейното доставяне се намират
в две различни държави, от които най-малко едната е ратифицирала Конвенцията. Тя
урежда отношенията между изпращача, превозвача и товарополучателя във връзка с
международния автомобилен превоз на стоки, отговорността на превозвача за вреди
при загубване, повреждане или закъснение при доставката на товара, както и
отговорността на изпращача за вреди от непълното, неправилното или неточното
посочване на товара и неговото естество, от липсата, непълнотата или неточността на
придружаващите го митнически документи и от недостатък на опаковката.
Конвенцията CMR е ратифицирана с Указ № 1143/29.07.1972 г., и в сила за
Република България от 18.01.1978 г. съгласно предвидените в чл. 43, § 2 от същата
условия, поради което следва да намери приложение към възникналите
правоотношения по договори за международен автомобилен превоз на стоки. В чл. 3,
ал. 1 КМЧП е предвидено, че разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на
частноправните отношения с международен елемент, установена в международен
договор, в друг международен акт в сила за Република България, или в друг закон,
като съгласно ал. 2 при прилагането на международен договор или на друг
международен акт се съобразява международния характер на неговите разпоредби,
установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в
тяхното тълкуване и прилагане. Анализът на посочените разпоредби дава основание да
се приеме, че независимо от липсата на обнародване на Конвенцията CMR, каквото
изискване се съдържа в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, компетентният
български съд е длъжен да приложи съдържащите се в Конвенцията норми, влезли в
сила съгласно предвидените в нея условия, съобразявайки, че като специална уредба
тези норми имат приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право. Поради
което, при наличие на условията, предвидени в чл. 1, § 1 от Конвенцията тя се прилага
за уреждане на отношенията между страните по превозния договор и е източник на
правно уреждане на договора за международен автомобилен транспорт. (в този смисъл
Решение № 143/12.05.2016 г. по гр.д. № 1234/2014 г., II т.о. на ВКС).
Правните норми на Конвенция CMR, регламентиращи отговорността на
превозвача при цялостна или частична липса при повреда на стоката от момента на
приемането за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й,
основанията за освобождаване на превозвача от отговорност и доказателствената
тежест, са императивни. Този извод следва от обстоятелството, че съгласно чл. 41, т. 1
от Конвенция CMR, с изключение на разпоредбите на чл. 40, нищожна и без правно
действие е всяка клауза, която пряко или косвено противоречи на разпоредбите на
Конвенция CMR. Съгласно чл. 41, т. 2 нищожността на подобни клаузи не повлича
нищожност на останалите клаузи от договора. Посочената правна норма не допуска
уговаряне на други клаузи в противоречие с разпоредбите на Конвенция CMR. (в този
смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана например в Решение №
4
48/12.06.2017 г. по т.д. № 408/2015 г., II т.о. на ВКС, Определение № 2162/09.07.2025 г.
по гр.д. № 1742/2024 г., I т.о. на ВКС). Следователно, съобразно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по т.д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен служебно да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на договора за международен автомобилен превоз или
отделни клаузи от него, ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостна или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този
на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Съгласно чл. 17, т. 2
превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или
забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е
резултат от грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е
могъл да преодолее. Съгласно чл. 18, т. 1 от Конвенцията доказването, че липсата,
повредата или забавата са причинени от един от факторите, предвидени в чл. 17, пар. 2
е в тежест на превозвача.
Съгласно чл. 17, т. 3 за да се освободи от отговорност превозвачът не може да се
позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване
на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на
негови служители.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията при приложението на тази конвенция
превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на
своите служители и на всички други лица, до чийто услуги е прибягвал за
извършването на превоза, когато тези негови служители или лица действат в
изпълнение на техните функции.
Съгласно чл. 19 от Конвенцията счита се, че има забава при доставянето, когато
стоката не е била доставена в уговорения срок, или ако срокът не е бил уговорен,
когато действителното времетраене на превоза надвишава времето, за което превозът
би бил извършен нормално с оглед на обстоятелствата.
Съгласно чл. 23, т. 5 от Конвенцията в случай на забава при доставянето, ако
правоимащият докаже, че от това е възникнала щета, превозвачът е длъжен да заплати
обезщетение в размер на тази щета, но не повече от цената на превоза.
В настоящия случай, от Заявката-договор за превоз от 31.01.2022 г. е видно, че
страните са уговорили неустойка за забава в доставката на стоката в размер на 10 % от
уговореното възнаграждение за всеки започнати 24 часа забава. Така уговорената
неустойката обаче е без краен предел или фиксиран срок, до който може да се
начислява, като с постигането на съгласие за дължимостта й се избягва и доказване на
вредите и на техния размер от страна на кредитора, което противоречи на
императивната правна норма на чл. 23, т. 5 от Конвенцията. Поради това, тази клауза
се явява нищожна и не поражда правно действие на основание чл. 41 от Конвенция
CMR (в този смисъл е и Решение № 1488/27.06.2022 г. по в.гр.д. № 11664/2021 г.,
въззив III-Б състав). Предвид изложеното, предявеното възражение за прихващане
със сумата от 6 372 лева е неоснователно.
Поради сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие за неоснователност на
5
първото заявено възражение за прихващане, съдът дължи разглеждане на следващото
заявено такова.
От заявката-договор за автомобилен превоз от 05.01.2022 г. се установява, а и
между страните не се спори, че те са уговорили неустойка за забава при товаренето на
стоката в размер на 10 % от договореното възнаграждение. Съдът намира, че така
уговорената (отново без краен предел и срок, до който може да се начислява)
неустойка също е нищожна на основание чл. 41 от Конвенция CMR. Това е така, тъй
като, от една страна клаузата за неустойка косвено противоречи на разпоредбата на чл.
17, т. 1 от Конвенцията, регламентираща, че превозвачът отговаря за забава единствено
в доставката на стоката, а не и при товаренето на стоката и опитвайки се да разшири
по този начин приложното поле на нормата, а от друга – и на разпоредбата на чл. 23, т.
5 от конвенцията, която предвижда като принцип, че обезщетение за забава се дължи
единствено когато е доказано настъпването на вреда от забавата, освобождавайки
изпращача от тежестта да докаже настъпването на вреди.
Поради това, и второто заявено възражение за прихващане е неоснователно и
съдът дължи произнасяне по третото наведено такова.
От представеното Платежно нареждане (л.91) се установява, че ответникът
„Еврокомпакт зона“ ЕООД е заплатил на „La Campana Josefa Estelles mayor“ сумата от
17 706, 46 евро.
От представеното Наказателно постановление № BG2022/5800-784/НП от
28.04.2023 г. на директора на ТД „Митници“ – гр. София се установява, че със същото
е постановено отнемане в полза на държавата на 2 491 броя фабрични опаковки
(пакети), съдържащи общо 5 951,5 килограма смес от добавки, подправки и есенции,
марка „La campana“ с обща митническа стойност в размер на 34 630,83 лева. Съгласно
Решение № 109/31.05.2024 г., постановено по АНД № 399/2023 г. по описа на РС –
Сливница, потвърдено с Решение № 1342/31.10.2024 г. по КАНД № 1015/2024 г. по
описа на Административен съд – София-област, посоченото наказателно
постановление, с което на основание чл. 233, ал. 7 ЗМ е постановено отнемане на
вещите, предмет на митническото нарушение в полза на държавата, е отменено.
Поради това, че вещите, предмет на договора за превоз не са отнети на
ответника, то същият не е претърпял загуби в размера на стойността им, и
възражението за прихващане е неоснователно.
Предвид това, че ищецът не дължи претендираните от ищеца неустойки,
ответникът няма изискуемо вземане, което да произтича от същото правно отношение,
от което произтича и неговото задължение, и възражението за неизпълнен договор се
явява неоснователно.
Поради това, че всички направени от ответника възражения за прихващане са
неоснователни, то последният дължи заплащане на възнаграждението по договора за
превоз в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, който доказва такива в размер на 164,50 лева държавна такса и такса за превод
(л.2) и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение (л.3), или общо 664,50 лева,
6
които ответникът следва да бъде осъден да му заплати в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ******* с ЕИК:******* да заплати на ******* ООД с ЕИК:
********на основание чл. 372, ал. 1 вр. чл. 367 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2-
ро ЗЗД вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 960 лева с ДДС,
представляваща възнаграждение за извършен в периода 13.01. – 17.01.2022 г. превоз на
стоки в международно съобщение с автокомпозиция с рег. № СВ 0102 АК/С 2955 ЕН
от Кралство Испания в Република България, както и сумата от 664,50 лева – съдебни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7