РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Благоевград, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210201670 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е. С. Т., с ЕГН**********, с
адрес с.Д* О, ул.”*** против Наказателно постановление № 23-1116-001544
от 05.07.2023 г., издадено от Началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р
Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява
МПС за 8 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба
NIз-2539 са отнети 10 точки
С жалбата се твърди незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при
ангажиране отговорността на жалбоподателя. Твърди се липса на субективна
съставомерност на нарушението. Иска се отмяна на НП, или изменение в
частта относно наказанието „лишаване от правоуправление“, алтернативно се
застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата
и моли за отмяна на атакувания акт, излага доводи по същество за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Алтернативно
1
претендира за намаляване на кумулативно наложеното наказание.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград,
редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по
същество.
Съобразявайки посоченото и като взе предвид доводите на страните и
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 01.03.2023 г. около 15:20 ч. полицейските служители Р. и З.,
изпълнявали служебните си задължения, когато на по ПП1-Е79 на км.376, ПВ
Симитли в посока на движение от гр.Благоевград към гр.Симитли забелязали
управляваното от жалбоподателя МПС, марка „Р***“ с рег.№***.
Свидетелите спрели автомобила и извършили проверка на водача, като
установили, че това е жалбоподателят, както и че автомобилът не е
регистриран по съответния ред, същия бил с прекратена регистрация по
служебен ред от дата 09.02.2022г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради
непререгистриране. Констатираното било прието от проверяващите като
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което на място св.Р., съставил
АУАН №571856 на жалбоподателя, като същия бил подписан без
възражения.Случаят бил докладван и образувана прокурорска преписка
№4557/2023 г. в хода, на която било установено, че на процесната дата
жалбоподателят управлявал автомобил, който придобил на 08.12.2021г. чрез
покупко-продажба, като за целта бил изготвен договор. Въпреки
задължението за пререгистрацията в двумесечен срок (т.е. до 08.02.2022г.)
новият собственик – жалбоподателят Т., не изпълнил законовите си
задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността, поради което и на
09.02.2022г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по
реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.
След преценка на събраните доказателства с постановление от
01.06.2023г. прокурор от РП-Благоевград, преценил, че извършеното не
покрива признаците на престъпление по НК, поради което постановил отказ
да образува наказателно производство и изпратил материалите на
административнонаказващия орган с оглед преценка данни за
административно нарушение.
Въз основа на това постановление и съставения АУАН, началник-
група към ОДМВР –Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал
обжалваното Наказателно постановление № 23-1116-001544 от 05.07.2023 г, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена
2
глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца
за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба NIз-2539 са
отнети 10 точки
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели Р. и З., които макар и да не си
спомнят подробност сочат, че жалбоподателя е спрян, за проверка,, като било
установено след направена справка, че автомобила е с прекратена
регистрация, което на практика означава, че не е регистрирано по надлежния
ред, както и от приобщените към доказателствения материал писмени
доказателства: Акт за установяване на административно нарушение от
01.03.2023 г., Докладна записка от 01.03.2023 г., Обяснение от Е. С. Т. от
01.03.2023 г., копие от Талон за регистрация на МПС част I, Писмо от
08.03.2023 г. от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР[1]Благоевград,
Мотивирана разолюция № 23-1116-М000046/06.03.2023 г., Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 01.06.2023 г. на Районна
прокуратура-Благоевград, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач; материалите по
Прокурорска преписка № 4557/2023 г. по описа на Районна прокуратура-
Благоевград .
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетелите, тъй като те
са логични, последователни, пресъздават пряко възприети от свидетелите
обстоятелства, като същевременно се подкрепят от приложените по делото
писмените доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно
приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и
направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата
около инкриминираното нарушение се изясняват посредством показанията на
посочените свидетели и събраните в хода на проверката писмени
доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Наказателното постановление е в предвидената от закона писмена форма и
3
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето
и връчването му, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на
чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място,
обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до
издаване на процесуално незаконосъобразен акт, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни. Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставения акт за установяване на
административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване
на противното. В конкретния случай съдът приема, че акта съдържа всички
реквизити, същия е съставен в присъствие на водача, подписан от него, като
към момента на съставяне същия не е направила възражения по редовността
му. Поради което констатациите в него правилно са послужили за издаване на
атакуваното НП.
Настоящият съдебен състав намира че действително в атакуваното НП е
посочено като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване
на съответните предложение 1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото
по делото е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е
било регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението е описано и
посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на
предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било
неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице.
Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и
конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание. В тази връзка твърденията, че било съществено
нарушение, че бил вписан като ползвател не могат да бъдат споделени, това
обстоятелство по никакъв начин не ограничава правото му на защита,
доколкото признаци от състава на нарушението са описани с нужната яснота
както в АУАН, така и в НП, поради което и не може да се приеме, че не е
разбрал в какво е обвинен.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
4
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
01.03.2023г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред , това е установено, след като същия бил
спрян от полицейските служители, и след направена служебна справка. Това
се установява от показанията на св.Р. и З., същите са категорични, че са
спрели процесния автомобил, и по време на проверката установили водача,
както и след извършена справка било установено,че автомобила е с
прекратена регистрация.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по
управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за
обществено ползване, който не е регистриран. Авторството на нарушението е
установено с категоричност на извода от събраните в производството
доказателства, като същото не се оспорва и от самия жалбоподател, що се
отнася до посочените от него причини за това пред полицейските служители
съдът намира, че същите на обосновават отпадане на отговорност, доколкото
законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се
управлява нерегистриран автомобил, поради което и причините са без правно
значение. Не е спорно в случая, че автомобила е придобит от жалбоподателя
на 08.12.2021г. чрез договор за покупко – продажба и същия не е изпълнил
задължението си да го пререгистрира, поради което и регистрация е служебно
прекратена.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл
като форма на вината - жалбоподателят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си (че управлява МПС, нерегистрирано по установения
за това ред) и пряко е целял това. Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че деянието е извършено без вина, доколкото
жалбоподателят не е бил надлежно информиран за прекратяване на
регистрацията. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15
ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята
на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните
органи да информират Т. за прекратяването на регистрацията (законът не им
вменява и такова задължение). В тази насока не може да намери приложение
и ТР2/2023г., доколкото същото се отнася до прекратяване на регистрация по
чл.143, ал.10 от ЗДвП, какъвто не е настоящия случай. Всеки гражданин е
длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че
жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде
5
прекратена, в следствие на неговото бездействие. В случая крайният срок за
пререгистрация на автомобила е бил 08.02.2022г. и очевидно не е бил спазен
от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била
служебно прекратена.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за
това отговорност.
Районният съд намира, че отказа на прокурора да образува наказателно
производство срещу жалбоподателя за извършено престъпление по чл.345,
ал.2 НК и аргументите за това не обвързват административнонаказващия
орган. Действително прокурора разполага с правомощие да повдига
обвинение, но за престъпления, предвидени в особената на част на НК и
преценката на същия, обективирана в нарочно постановление, доколкото тя
се отнася за наличие на извършено престъпление, а не за административно
нарушение, за каквото е санкциониран жалбоподателят не може да обвърже
наказващия орган. Административнонаказващият орган следва да извърши
самостоятелна преценка за наличието на административно нарушение,
съобразно предвиденото за това от законодателя, каквито между другото са и
указанията на прокурора в конкретния случай. Според настоящият съдебен
състав, нарушението не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла
чл.28 ЗАНН. Извършеното нарушение е на формално извършване и
ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано
от настъпването на каквито и да било вредни последици, от друга страна
същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
нарушенията от този вид, като по делото са налице данни за други нарушения
на ЗДвП, за които е санкциониран жалбоподателят. При това положение,
категорично не може да се направи извода, че процесното деяние на
жалбоподателя се отличава с някаква явна малозначителност и изключително
явно незначителни последици и обществена опасност в сравнение с
обичайните и аналогични такива нарушения по този законов текст на ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Съдът съобрази и тенденцията на законодателя, породена
от високата степен на обществена опасност на деянията за нарушение на
правилата за движение по пътищата, да предвиди отпадане на възможността
за приложение на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, чрез разпоредбата
на чл. 189з от ЗДвП, която към датата на издаване на НП е влязла в сила,
поради което и наказващия орган не е дължал преценка в тази насока От
друга страна тази разпоредба се явява индиция за променения законодателен
подход при правоприлагането спрямо нарушения на правилата по пътищата.
Предвид изложеното и развитите от защитата доводи за приложение на чл.28
от ЗАНН са неоснователни.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на
6
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, административнонаказващият орган
правилно и законосъобразно е определил по вид наложеното на жалбоподател
наказание „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС“ Съгласно
посочения законов текст, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган
при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай
съобразявайки рамките, определени от законодателя да прецени тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В конкретния случай не се събраха доказателства нарушението
да е повторно, както и дружеството да е санкционирано за други такива
нарушения, от справка за нарушител се установява, че последните му
нарушения датират от преди около дев години и не са идентични с
настоящото, поради което съдът намира, че така съставеното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като
кумулативно определеното наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 8 месеца. следва да бъде намалено до законоустановения
минимум от 6 месеца.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, а
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като
същото следва да бъде изменено единствено в частта относно размера
кумулативно определеното наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ .
Правилно е съобразена и приложена Наредба № Iз-2539 за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат,
според която на Т. са отнети 10 контролни точки.
Доколкото в рамките на производството пред настоящата инстанция не са
направени искания за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-001544 от 05.07.2023 г.,
издадено от Началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р Пътна полиция, с
което на Е. С. Т., с ЕГН**********, с адрес с.Д****, ул.”***** на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., лишаване от
право да управлява МПС за 8 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на
основание Наредба NIз-2539 са отнети 10 точки, като НАМАЛЯВА
кумулативно определеното наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 8 месеца на „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1116-001544 от
05.07.2023 г., издадено от Началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р
Пътна полиция в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8