№ 545
гр. Ямбол, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500380 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. К. В., подадена чрез пълномощника адв.А. М. от
САК против Определение №260044/25.04.2022 г., постановено по гр.д.№135/2021 г. по
описа на ЯРС.
С посоченото определение, в производство по чл.248 ГПК, ЯРС е изменил
постановеното по делото Решение №260001/07.01.2022 г. частта за разноските, дължими на
осн. чл.38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата като ги намалил до
размер на 344,12 лв. и постановил да бъдат изплатени на адв.Щ.Щ. от АК-Хасково, както и
оставил без уважение молбата на ищцата Р. В. за изменение на решението в частта на
присъдените в полза на НББАЗ разноски по делото в размер на 1160,66 лв.
С жалбата определението се изразява несъгласие с описаното определение на ЯРС, в
частта относно присъдените в полза на ответника разноски в размер на 1160,66 лв., като се
сочат съображения за незаконосъобразност. Заявени са твърдения за неправилно завишаване
на присъдените в полза на ответника разноски и необоснованост на изводите на съда при
приложение на чл.78, ал.5 ГПК. Иска се да бъде отменено атакуваното определение, като
бъде уважено направеното възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адв.възнаграждение, както и да се намалят разноските, които ищцата е осъдена да заплати до
сумата от 817,53 лв.
Ответника по частната жалба - НББАЗ, чрез пълномощника адв.Д. е депозирал
писмен отговор, в който е заявил становище за нейната неоснователност. Въз основа на
подробно изложените съображения се иска потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:
С постановеното по делото и необжалвано от страните Решение
№260001/07.01.2022 г. ЯРС осъдил на осн. чл.511, ал.3 КЗ Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи, гр.София да заплати на Р. К. В. сумата от 2500 лв.,
1
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпило
на 03.08.2018 г. на територията на РБ пътно-транспортно произшествие, довело до смъртта
на брат й П.К.Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, като исковата претенция за разликата над 2500 лв. до пълния
претендиран размер от 5100 лв. е отхвърлена. С посоченото решение НББАЗ е осъдено да
заплати по сметка на ЯРС държавна такса върху уважения размер на иска на осн. чл.78, ал.6
ГПК, както и сумата от 585 лв. на адв. А. М. от САК, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на осн. чл.38, ал.2 ЗА. Със същото
решение в тежест на жалбоподателя Р. В. на осн. чл.78, ал.3 ГПК са възложени извършените
от НББАЗ съдебно-деловодни разноски в размер на 1160,66 лв.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК молба за изменение на постановеното решение в частта
за разноските са подали и двете страни. Жалбоподателят в настоящото производство В.
поискала изменение на решението в частта за разноските, присъдени на нейния процесуален
представител и намаляване, поради прекомерност, на присъдените в полза на ответното
дружество разноски. Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи" поискало да бъде намалена сумата, присъдена за процесуално
представителство на ищцата на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
По исканията по чл.248, ал.1 ГПК ЯРС се произнесъл с атакуваното в настоящото
производство определение, с което изменил решението си частта за разноските, като
намалил дължимите на осн. чл.38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата
разноски до размер на 344,12 лв. и оставил без уважение молбата на Р. В. за изменение на
решението в частта на присъдените в полза на НББАЗ разноски по делото в размер на
1160,66 лв.
Въззивният съд намери обжалваното определение за неправилно в частта, с която
е оставена без уважение молбата на Р. В. за изменение на решението в частта на
присъдените в полза на НББАЗ разноски по делото в размер на 1160,66 лв.
По въпроса за дължимите на ответника разноски в производството настоящия съд
намира следното: С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и нормата на
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените от нея
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Съгласно
представения списък по чл.80 ГПК ответника е сторил разноски в общ размер на 2276,68 лв.
(в т.ч. 942 лв. - възнаграждение за адвокат; 741 лв. - възнаграждение за вещи лица; 310 лв. -
разноски за призоваване на свидетели и 283,68 лв. - пътни разходи на адвоката).
Искането на ответника за присъждане на суми за пътни разходи, сторени от
представлявалия го адвокат, в размер на 283,68 лв., се прецени за неоснователно и
неправилно е уважено от ЯРС. Според практиката на ВКС на възстановяване по реда на
чл.78, ал.3 ГПК подлежат разходите, сторени лично от страната за пътуване. Разходът за
пътуване на адвоката не съставлява съдебно-деловодни разноски по делото и не може да се
претендира на осн. чл.78 ГПК (в този смисъл решение по гр.д.№5663/2013 г., IV г.о. на ВКС
и определение по гр.д.№2024/2016 г., IV г.о. на ВКС). Довереник и доверител имат
възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед
предстоящите пътни и квартирни разходи.
Ето защо от общо претендираната от ответника сума за разноски следва да се
приспадне сумата за пътни разходи на адвоката и тогава сторените от него съдебно-
деловодни разноски възлизат на сумата от 1993 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска,
в съответствие с правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сума
за разноски в размер на 1016,04 лв.
Ищцата е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна, което е неоснователно, както правилно е
2
преценил и ЯРС. В случая адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника е в
рамките на предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери, поради което не може
да се извърши намаляване на основание на цитираната правна норма и в тази връзка не се
явява прекомерно. В тази връзка заявеното в частната жалба оплакване за прилагане от ЯРС
на различен подход към страните при приложение нормата на чл.78, ал.5 ГПК и в частност
за неприлагане на цитираната правна норма по отношение на заплатеното от ответника
възнаграждение за адвокат, е неоснователно.
При изложените съображения и на осн. чл.248, ал.3 ГПК, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №260044/25.04.2022 г., постановено по гр.д.№135/2021 г.
по описа на ЯРС в частта, с която е оставена без уважение, като неоснователна, молбата на
Р. К. В. по чл.248 от ГПК за изменение на Решение №260001/07.01.2022 г. постановено по
гр.д. №135/2021 г. по описа на ЯРС, в частта на присъдените на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ разноски по делото в размер на
1160,66 лв., вместо което постанови:
ИЗМЕНЯ Решение №260001/07.01.2022 г., постановено по гр.д.№135/2021 г. по
описа на ЯРС, в частта за разноските, в която Р. К. В. е осъдена, на осн.чл.78, ал.З от ГПК,
да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, направените по делото разноски в размер на 1160,66 лв., като
намалява сумата за разноски на 1016,04 лв. и отхвърля искането за присъждане на
разноски, съставляващи разходи за пътуване на пълномощника на НББАЗ.
Определението е окончателно подлежи и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3