О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 13.03.2020г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 13 март
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 467, по описа за 2020 година.
Производството е образувано по предявена искова молба от Г.Д.Г. ***
против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара Загора
с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131,
ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
поправената такава и постъпилия писмен отговор на ответника, съдът счита, че с
оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като
доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими
към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се
произнесе по направените искания. С оглед
изясняването на делото от фактическа страна, следва да се уважи искането на
ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като
разноските за същата следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като
съгласно разясненията, дадени в ТР №6/2012г., т.23, държавните служители в МВР
са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с
тяхното служебно правоотношение, но не и от разноски.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора заверени копия на: удостоверение
349-000-3309/14.02.2020г. ; справка за въведени болнични листи и вида
обезщетение за временна неработоспособност, заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г., заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., писмо изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011 г., писмо № 8121р-20741/30.04.2015 г.; извадка от АИС
ТРЗ -платежни бележки – 37 бр.; писмо № 8121р-17549 от 04.10.2019 г., правна
консултация по прилагане на чл.187, ал.1 ЗМВР.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след
като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при
страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно
заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на
поставените от ищеца въпроси в исковата молба, на въпроса на ответника в
писмения отговор. Вещото лице да направи
справка за графиците за положения от ищеца нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа за процесния период, както
и относно ползвания от ищеца платен годишен отпуск и отпуск поради временна
неработоспособност през процесния период.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 150 лв., които да се платят от
ищеца, в тридневен срок от съобщаването, по набирателната сметка на Районен съд
– Стара Загора, като банковото бордеро се представи по делото.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът Никола
Петев Колев, чрез пълномощника си адв. Чолаков, твърди в исковата молба, че е бил служител на
МВР за периода от 31.01.2017 г. до 03.10.2019
г. и полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора на длъжност „ст. полицай ООР“ Естеството на работата му било
такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8 ч., при
което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица,
така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
На следващо място ЗМВР изрично разграничило заплащането за извънреден и за
нощен труд в чл.178 и чл.179, като по силата на чл.178, ал.1, т.3 към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни
възнаграждения за извънреден труд, а според чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните
служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени
в текста и за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.
Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187
от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислявали в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън
редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за
плащане на извънредния труд по ал.5, с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
В ал.9 на този член било предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с
Наредба на министъра на вътрешните работи.
По отношение на иска по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР твърди, че за периода от 31.01.2017
г. до 03.102019 г. били действали две наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9.
Последната от тях, която била актуална и към момента била Наредба № 8121з-766/02.08.2016г.
издадена от Министъра на вътрешните работи, като уреждала реда за организацията
и разпределянетона работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл.3, ал.3 указвал, че при
работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
Тази Наредба отменила предходната с № 8121з-592/25.05.2015г./в сила от 01.04.2015г./,
като съдържанието и на нейния чл.3, ал.3 също указва, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 ч. и 06,00 ч.,като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период.Тя от своя страна отменя Наредба №
812313-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи/в сила от 01.04.2015
г./,като съдржанието и на нейния чл.З,ал.З е идентично с последвалата я Наредба
№ 1821з-776/29.07.2016 г.
Преди процесния период действала и Наредба № 1821з- 407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Според нейния чл.8, за всеки отработен нощен час или част от него между
22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева.
Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл.31, ал.2 било изрично
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличавал
с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат
едновременно, т.е. нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или
част от него.
В посочено по-горе, в последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015
г. и № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвало изрична регламентация за
преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната
практика не означавало законово установена забрана за преизчисляването на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявал
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следвало да се
преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./.
В чл.9, ал.2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване
на работното време /каквато е и фактологията в процесния случай/, нощните
часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен
за подневното отчитане на работното време за съответното работно място.
Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от
страна на работодателя било налице неизплатено възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и
съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на
парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на
падежа й.
Относно иска по чл.86 от ЗЗД - Организацията и разпределението на работното
време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното
време, за процесния период се уреждали от Наредба 8121з- 776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл.18, ал.3 от Наредбата „В случаите,
когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си
задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен
период, този труд се компенсирал като труд извън редовното работно време и се
отчитал с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал.1, който се
изготвял и утвърждавал по реда на чл.23.“. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2
„Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи
на смени, се отчитал в часове за месеца, през който бил положен, с протокол
/приложение 3/. На основание чл.31, ал.1 от Наредбата „Отработеното време между
22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитало с протокол /приложение 6/„.
В изпълнение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата -
„Възнаграждението за труд извън работното време се включвало в месечното
възнаграждение и се изплащало в месеца, следващ месеца в който бил положен
трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба“.
В този смисъл, счита че работодателят при едно коректно изпълнение на
приравняването на отработеното от ищеца време за периодите от 22.00 часа до
06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от него време над
редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил
положен и съответно следвало същия да се заплати с дължимото възнаграждение за
положен труд, през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд.
Счита, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца, следващ
месеца, в който бил положен от ищеца труд и от първо число на следващия месец
дължал обезщетение за това, а именно:
За 2017 год. по 7
смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа
1. През месец
февруари 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
е в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31-
во число на месец март 2017 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 13.80 лева.
2. През месец март
2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е
налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 06.10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
48.80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-
то число на месец април 2017 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2017 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 13.40 лева.
3. През месец
април 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е
налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 06.10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
48.80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-
во число на месец май 2017 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 12.99 лева.
4. През месец май
2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец юни 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
12.59 лева.
5. През месец юни
2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец юли 2017 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
12.18 лева.
6. През месец юли
2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31-
во число на месец август 2017 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2017 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова
претенция, дължи мораторна лихва в размер на 11.40 лева.
7. През месец
август 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е
в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец септември 2017
год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 11.37 лева.
8. През месец
септември 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
е в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31 -
во число на месец октомври 2017 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2017 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 10.95 лева.
9. През месец
октомври 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е
в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец ноември 2017
год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 10.55 лева.
10. През месец
ноември 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец декември 2017
год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 10.40 лева.
11. През месец декември 2017 год. положил нощен труд от
22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че е налице положен от него извънреден труд в размер на
8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 04.07 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 06.10 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31 - во число на месец януари 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
09.73 лева.
За 2018 год. по 7
смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа
1. През месец
януари 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 04.39 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.58 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 52.64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 28- мо число на месец февруари 2018
год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2018 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 10.14 лева.
2. През месец
февруари 2018 год.,за периода 16.02.2018 г.до 29.02.2018 г. положил нощен труд
от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, считам че е налице положен от него извънреден труд в размер
на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 04.39 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 06.58 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 52.64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-
во число на месец март 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано
от 01.04.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 09.69 лева.
3. През месец март
2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец април 2018 год.
и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2018 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
10.32. лева.
4. През месец
април 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е
в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец май 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
09.82 лева.
5. През месец май
2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец юни 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
09.34 лева.
6. През месец юни
2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева.
Сумата следвало да бъде начислена и
изплатена до 31- во число на месец юли 2018 год. и работодателят изпаднал в
забава, считано от 01.08.2018 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 08.85 лева.
7. През месец юли
2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец август 2018
год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 08.35 лева.
8. През месец
август 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е
в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец септември 2018
год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 07.86 лева.
9. През месец септември 2018 год. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването
им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него извънреден труд в размер
на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 04.87 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31
- во число на месец октомври 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2018 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 07.36 лева
10. През месец
октомври 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
е в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- во число на месец ноември 2018
год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2018 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 06.88 лева.
11. През месец
ноември 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец декември 2018
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 10.40 лева.
12. През месец декември 2018 год. положил нощен труд от
22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че е налице положен от него извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 04.87 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31 - во число на месец януари 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2019 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
05.88 лева.
2019 год. по 7
смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа.
1. През месец
януари 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 28- мо число на месец февруари 2019
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2019 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 05.99лева.
2. През месец
февруари 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец март 2019 год.
и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
05.44 лева.
3. През месец март
2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 05.42 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.13 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец април 2019 год.
и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
04.91 лева.
4. През месец
април 2019 год положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец май 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
04.36 лева.
5. През месец май
2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 05.36 .ева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец юни 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2019 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
03.82 лева.
6. През месец юни
2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец юли 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
03.27 лева.
7. През
месец юли 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева.Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец август 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2019 год.,като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
12.40 лева.
8. През месец
август 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец септември 2019
год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2019 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 02.19 лева.
9. През месец
септември 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец октомври 2019
год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2019 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 01.64 лева.
За изчисляване на размера на обезщетението за забава се
използва достъпен в интернет калкулатор, а именно „КАЛКУЛАТОР БГ", като
видно от описаното по горе, като момент за изпадане в забава на работодателя е
взета първата дата на месеца, след месеца последващ полагането на труд.
Предвид гореизложеното и приложените доказателства моли
съдът да осъди ОД на МВР - Стара Загора,ЕИК: 129 009 952,адрес ул.Граф
Игнатиев"№ 16,чрез представляващия я Директор,Старши комисар Стоян Стоянов,
да му заплати за периода от 31.01.2017 г. до 03.10.2019 г. на основание
чл.178,ал.1,т.З от ЗМВР и за периода от 31.01.2017 г. до 03.10.2019 г. на
основание чл.86 от ЗЗД,както следва:
2017 год.
1. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в
размер на 48.80 лева.
2. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017 год. в
размер на 48.80 лева.
3. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното
месец април 2017 год. в размер на 48.80 лева.
4. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец май 2017 год. в размер на
48.80 лева.
5. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец юни 2017 год. в размер на
48.80 лева.
6. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец юли 2017 год. в размер на
48.80 лева.
7. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец август 2017 год. в размер
на 48.80 лева.
8. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец септември 2017 год. в размер
на 48.80 лева.
9. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец октомври 2017 год. в
размер на 48.80 лева.
10. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец ноември 2017 год. в
размер на 48.80 лева.
11. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец декември 2017 год. в
размер на 48.80 лева.
За 2018 год.
1. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец януари 2018 год. в размер
на 52.64 лева.
2. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец февруари 2018 год. в
размер на 52.64 лева.
3. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец март 2018 год. в размер
на 58.64 лева.
4. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец април 2018 год. в размер
на 58.64 лева.
5. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец май 2018 год. в размер на
58.64 лева.
6. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец юни 2018 год. в размер на
58.64 лева.
7. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец юли 2018 год. в размер на
58.64 лева..
8. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното месец август 2018 год. в размер
на 58.64 лева.
9. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за
месец септември 2018 год. в размер на 58.64 лева.
10. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018 год. в
размер на 58.64 лева.
11. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в
размер на 58.64 лева.
12. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018 год. в
размер на 58.64 лева.
2019 год.
1. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
2. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
3. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
4. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
5. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. в размер
на 64.32 лева.
6. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер
на 64.32 лева.
7. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019 год. в размер
на 64.32 лева.
8. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
9. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
Претендираното общо неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 31.01.2017 год. до 03.10.2019 год. е в размер: 1807.38 лева/ хиляда осемстотин и
седем лева и тридесет и осем стотинки/.
Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно
време:
1. За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. -
мораторна лихва от 01.04.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 13.80 лева.
2. За периода от
01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва
от 01.05.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 13.40
лева.
3. За периода от
01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна лихва от 01.06.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 12.99 лева.
4. За периода от
01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна лихва от 01.07.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 12.59 лева.
5. За периода от
01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от 01.08.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 12.18 лева.
6. За периода от
01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна лихва от 01.09.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 11.77 лева.
7. За периода от
01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. - мораторна лихва от 01.10.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 11.37 лева.
8. За периода от
01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от 01.11.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 10.95 лева.
9. За периода от
01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от 01.12.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 10.55 лева.
10. За периода от
01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 10.14 лева.
11. За периода от
01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от 01.02.2018 год. до 31.01.2020
год.. в размер на 09.73 лева.
12. За периода от
01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.03.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 10.14 лева.
13. За периода от
01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от 01.04.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 09.69 лева.
14. За периода от
01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 01.05.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 10.32 лева.
15. За периода от
01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от 01.06.2018 год. до
31.01.2020 год.. в размер на 09.82 лева.
16. За периода от
01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 01.07.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 09.34 лева.
17. За периода от
01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 08.85 лева.
18. За периода от
01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна лихва от 01.09.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 08.35 лева.
19. За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018
год. - мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 07.86
лева.
За периода от 01.09.2018 год. до 30.09.2018 год. -
мораторна лихва от 01.11.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 07.36 лева.
За периода от
01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 06.88 лева.
За периода от
01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна лихва от 01.01.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 06.38 лева.
За периода от
01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. - мораторна лихва от 01.02.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 05.88 лева.
За периода от
01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 05.99 лева.
За периода от
01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 05.44 лева.
За периода от
01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 04.91 лева.
За периода от
01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 03.82 лева.
За периода от
01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от 01.07.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 03.88 лева.
За периода от
01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 03.27 лева.
За периода от
01.07.2019 год. до 31.07.2019 год. - мораторна лихва от 01.09.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 02.72 лева.
За периода от
01.08.2019 год. до 31.08.2019 год. - мораторна лихва от 01.10.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 02.19 лева.
За периода от
01.09.2019 год. до 30.09.2019 год. - мораторна лихва от 01.11.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 01.64 лева.
Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за
положен извънреден труд за периода
от 31.01.2017 год. до 03.10.2019 год.:
264.68 лева / двеста шестдесет и четири лева и шестдесе и осем стотинки/ .
Моли също, съдът да осъди ответника да заплати и
законната лихва от датата на регистриране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата,както и разноските по делото ,включително адвокатско
възнаграждение.
Предоставя банкова
сметка ***: № BG80STSA93000021523144 в
Банка"ДСК"АД.
Ответникът
Областна дирекция
на МВР – Стара Загора в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор на исковата молба,
в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва фактите, че за процесния период 31.01.2017 год. до 03.10.20190 год. ищецът е заемал длъжност ст. полицай в
гр. ОРР на сектор ОП при Второ РУ- Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора, т.е.
бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време полагал
труд на 12 часови смени по график, При полагането на труда за периода 31.01.2017
год. до 03.20.2019 год. по утвърдения за месеца график служителят изпълнявал
служебните си задължения, като действително в работната му смяна е налице
полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч. Именно въз основа на
положеният труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на работната му смяна е
обоснована настоящата искова претенция. Според ищеца по отношение на положеният
труд през нощта поради празнота в нормативната уредба следва да намери
приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В този смисъл твърди, че при нормална продължителност на нощния
труд не повече от 7 часа, съотношението е 8 часа към 7 часа, тоест прилага се
коефициент 1,143. При прилагането на упоменатия коефициент счита, че е формиран
извънреден труд, който не му е заплатен и претендира неговото заплащане, както
и лихва.
В процесния случай приложение
намират нормите на Закона за Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл.
142, ал. 1 от ЗМВР служителите на МВР са:
1. държавни
служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението;
2. държавни
служители;
3. лица,
работещи по трудово правоотношение.
Изрично в ЗМВР е уреден статута на
категориите служители в министерство, като по отношение на държавни служители
по чл.142, ал.1, т.2 е приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по
трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители по чл.142, ал.1,
т.1 е приложим ЗМВР.
Съгласно втората алинея на чл.142 от ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР. Това
означава, че за държавните служители - полицейски органи, какъвто е и ищецът,
приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време
намират специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключват приложението на общите разпоредби по
отношение на посочената категория служители, не само относно работното време,
но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и
подзаконовата нормативна база уреждат в цялост статута на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично е
регламентирано. В подкрепа на изложеното е и упомената регламентация на статута
на лицата, работещи по трудово правоотношение, като при тях е приложим КТ и
ЗМВР, тоест налице е общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите
по чл 142 ал.1, т.1 статута се урежда единствено със ЗМВР, без да е предвидено
препращане към трудовото законодателство /КТ/. Целта на законодателя е именно
със ЗМВР да се урежда в цялост статута на държавни служители - полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Уреждането на
статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален
закон дерогира приложението на общия закон, в случая КТ. КТ е приложим спрямо
всички гражданскоправни субекти, а специалния - ЗМВР, спрямо определен кръг субекти,
като в случая това е с оглед извършаваната от служителите в МВР специфична
служебна дейност, предполагаща и специфична законова регламентация. Предвид
специфичната служебна дейност е оправдано прилагането на различен метод на
правно регулиране на служебните правоотношения на служителите в МВР, който е
различен от общата правна мярка. Посоченото е относимо не само по отношение на
работното време, а и например по отношение на дисциплинарната отговорност,
основанията за прекратяване на правоотношението, обезщетения, отпуски,
извънреден труд и други. Сочи, че в ЗМВР са налице множество делегиращи
законови норми, които възлагат уреждането на конкретни въпроси да стане с
подзаконов акт и в тази връзка е налице многобройна нормативна база /наредби,
инструкции и др./ в МВР.
В конкретният случай относима е
разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвижда редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните
работи е издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която
е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.З, ал.1 от посочената наредба - за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза
попада и организацията на работното време на ищеца. В ал.З на същия текст е
предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тук следва да се обърне внимание
следното:
1. Съгласно
първото изречение на ал.З на първо място: допустимо е полагането на труд през
нощта - тоест урежда се възможността за полагане на нощен труд и на второ място
между 22.00 ч. - 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа,
от 22.00 ч. до 06.00 ч.
2. Във
второто изречение на ал.З е предвидено и ограничението, а именно - нощният труд
не следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Посочената подзаконова регламентация
напълно съвпада с разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Тоест в случая и
законът и наредбата регламентират по един и същ начин полагането на нощен труд
от служителите, чиито статут се урежда със ЗМВР. Предвиждането на възможността
да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от
22.00 ч. до 06.00 ч., определя и неговата продължителност - 8 часа. Тук се
проявява и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като
чрез специалния закон се въвежда различна правна уредба спрямо общите
разпоредби на КТ - чл. 140, ал. 1 - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Именно въз основа и на последният текст и съобразно относимата
подзаконова база е обоснована претенцията на ищеца по настоящото производство.
Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба, като и нормите на
КТ не са приложими по отношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За тази категория служители намират приложение разпоредбите на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове, които са специални и
дерогират приложението на общите трудови норми. Не може да се говори за
непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА в конкретният
случай. Напротив изрично е уредена продължителността на нощния труд при работа
на смени за държавните служители по ЗМВР, налице е и изрична разпоредба по
отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през
нощта, не е налице разпоредба даваща възможност за преизчисление на положеният
нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят до подобни
случаи, според ЗНА, е допустимо само ако това отговаря на целта на непълния
акт. При положение, че ЗМВР и Наредба №8121з- 776 от 29.07.2016 г. регулират
изцяло работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то
липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означава непълнота, а
неприложимост. Дори самата последно посочена наредба в чл.2, ал.2 предвижда
нейната приложимост само за работниците и служителите по трудово
правоотношение. Служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР са държавни служители
по служебно правоотношение, чиито статут се урежда със ЗМВР.
Ищецът е държавен служител и
неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.
140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице
твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Да се извърши преизчисляване на
часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен
от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове.
Видно от изложеното било, че с оглед
характера на служебното провоотношение на ищеца, относно изчисляването на
положения от него труд, следва да се прилагат специалните правила на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Следователно
неправилно ищецът сочи, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент
1.143. Ограничението в Наредба №8121з—776/2016 г. е служителите работещи на
смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1,
а не на посочения коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано е
препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място,
тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в
наредбата посочена по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа
/8:8 равно на 1/. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да
може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период действа
подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните
работи, в която изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през
нощта /между 22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер
на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане
и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия
ред.
В ЗМВР в чл. 187, ал. 3,
законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова
считам, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от
общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
Според ответника от изложеното дотук
следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което
е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на
1,143.
За държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният
нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и
заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25
лв. на час (приложени като доказателство).
В този смисъл, че не е необходимо трансформиране
на часовете положен нощен труд е било и виждането на министъра на вътрешните
работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121 з-592/25.05.2015 г.
/отм./, възприето от Докладната записка per. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г.,
изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР, която представя като
доказателство. Действително за период от около девет месеца, който е извън
процесния и през който е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР.
Това е поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход е възприет и
при създаването на сега действащата Наредба N> 8121з-776 от 29.07.2016 г.
Ето защо счита, че твърденията на
ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и
искът му е неоснователен.
По отношение на искането за
заплащане на нощния труд като извънреден такъв.
Ищецът претендира, че часовете нощен
труд, които биха се получили като разлика между броя на положените часове нощен
труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени
часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден труд.
Тази претенция е неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено,
че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях
в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР прави ясно разграничение между
извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е
посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно
разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд
са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи.
Заповедта на министъра на вътрешните
работи, в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд през
процесния период е заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. В т. 1 и на двете заповеди е посочено, че „за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв."
В своята искова молба ищецът не
прави разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръща внимание на
факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В
случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл. 187, ал.
6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен
при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се
следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното възнаграждение
за извънреден труд.
Извънреден е този труд, който се полага
от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето
на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно
време. Полагането на нощен труд' когато е в рамките на установеното работно
време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа
не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на
1), а се заплаща като нощен по смисла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
За да има извънреден труд и за да е
налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение
за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд
над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график) от 8 часа е по смисъла на Заповед №
8121з-791/28 10 2014 г и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се
явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза
(КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на нощния труд.
При разглеждане на казуса следвало
да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно:
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
се извършва ежемесечно, което представя и моли да се приеме като доказателство
по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела”, изрично е записано, че
получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават
неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП извънреден труд
би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай.
Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с
0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден
труд. ОДМВР - Стара Загора е заплащала на ищеца допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, което се установява от представените платежни бележки -
разпечатка от АИС ТРЗ.
Сочи още, че ищецът подчертава в
молбата си, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, а както вече е
посочено по-горе, размерът на последното се определя със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. В този смисъл и следва да се извърши преценката
относно правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през
процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се доказва с
представените от ответника към този отговор писмени доказателства - платежни
бележки за възнаграждението на ищеца.
От исковата молба не става ясно дали
се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил
заплащан с допълнително възнаграждение. Твърденията ни са, че на ищеца редовно
е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което
свидетелстват данните от горепосочените счетоводни платежни бележки. За
положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25
лв. на час, следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на
нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Считаме,
че труда положен между 22.00-6.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен,
както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да
избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради
трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и
допълнително заплащане като за нощен. Независимо от горното, дори и в случай,
че се приложи неотносимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, следва да се има предвид писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на
работното време, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд. Това е така, защото работникът или служителят не работи
извънредно. Според писмото получените часове в повече при преизчисляването на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд,
който би бил налице само ако работниците и служителите действително работят
извън установеното работно време. Изрично е пояснението, че разпоредбата на
чл.9, ал.2 от Наредбата определя правилото за превръщане на нощните часове в
дневни с използване на коефициент, целта на който е да определи
възнаграждението така, че когато работникът или служителят работи 7 часа през
нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Това правило се прилага, тъй като
според Кодекса на труда е различна нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Според специалната нормативна уредба за държавните
служители в МВР, цитирана по-горе, нормалната продължителност и на дневното, и
на нощното работно време е 8 часа.
Разпределението на работното време
за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени в
месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от
началника на районното управление Отработените часове за времето от 22,00 до
6,00 часа са отчетени с протоколи Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата,
изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан
в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални
дейности" за изплащане. През исковия период са действали последователно
подзаконови нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед №
8121з -1429/23.11.2017 г., издадени от министъра на вътрешните работи, с чл.1
на които е изрично разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час
от него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Предвид горното
и претендирания в исковата молба размер на възнаграждението за положен нощен
труд от 6,00 лв. за час е необоснован и недоказан.
От изложеното в исковата молба не
ставало ясно дали се твърди, че нощен труд изобщо не е бил отчетен и съответно
заплатен или че не са изчислени правилно часовете положен от ищцата нощен труд
и дължимия размер на допълнителното възнаграждение за така положения нощен
труд. С оглед на горното, ще изразя допълнително становище по отношение
основанието и размера на иска след уточнение на исковата молба в тази част. Към
настоящия момент считам, че е искът е недоказан по основание и размер. Твърдя,
че на ищеца са заплатени всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен
труд, положен през процесния период, отчетени с протокол Приложение № 6 към
чл.31, ал.1 от Наредбата.
Следователно претенцията на ищеца за
заплащане на извънреден труд била неоснователна.
По отношение на всичко изложено до
тук отбелязва, че има съдебна практика в тази насока, а именно Решение №197 от
07.10 2019 год по гр д. №786/2019 год., Г.К, IV Г.О. на ВКС, Решение
№35/20.01.2020 г. по в.гр.д' №1110/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново;
Решение №405/04.11.2019г. по гр.д. №548/2019 на Окръжен съд - Русе; Решение
№2366/04.10.2019г. по гр.д. №5230/2019 на Районен съд - Бургас; Решение
№735/07.08.2019г. по ВГр.д. № 1083/2019 на Окръжен съд-Бургас; Решение от
22.07.2019г. по гр.д. №2131/2019г. на Районен съд - Плевен; Решение от
15.10.2019г. по гр.д. № 2283/2019г. на Районен съд-Велико Търново и др.
В тази насока е и направената
консултация на проф.Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с
ал.З от ЗМВР и Наредба №8121з- 776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен.
По отношение на претенцията за лихви
- Претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост от
дължимостта на главницата. В настоящия отговор са изложени основания за
недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд),
поради което и претенцията за лихви се явява неоснователна. От друга страна,
ако не приемете изложеното то следва да се вземе предвид, че претенцията за
лихви е обоснована от страна на ищеца с оглед твърдението, че работодателят е
изпаднал в забава от изтичането на месеца, в който е положен труда и от първо
число на следващия месец се дължи обезщетение за забава, в случая месечно. Тъй
като по настоящото дело се твърди положен и незаплатен от страна на
работодателя извънреден труд, то същия не би могъл да се генерира месечно.
Отчитането на труда за служителите, работещи на смени е на тримесечен период,
като съгласно чл.21, ал.2 от Наредба№8121з -776/29.07.2016 г. работното време
на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период, а съгласно чл. 23, ал.1 за отработеното време от
държавните служители, работещи на смени, за отчетния период се изготвя
протокол. Изложеното води до извода, че полагане на извънреден труд от страна
на ищеца би могло да се установи едва в краят на тримесечният период при
положение, че служителят е надвишил тримесечната норма /установената нормална
продължителност на работното време за тримесечния период/. В подкрепа на
посоченото са и разпоредбите на чл. 14, ал.З и чл. 18, ал.З от цитираната
наредба. Съобразно разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1, то заплащането на твърденият
положен извънреден труд, следствие от преобразуването на нощен труд в дневен с
коефицент 1,143, следва да се осъществи в месеца следващ отчетния период.
Взема становище по доказателствените
искания.
В тежест на ищеца е да
докаже за процесния период съществуването на правоотношение с ответника,
породено от сочения от ищеца договор, по силата на който е бил назначен на
съответната длъжност, това че е работил на смени и е полагал извънреден труд,
броя положени часове извънреден труд и размерите на дължимите за тях
възнаграждения. А по акцесорните искове за забава в заплащането на тези
възнаграждения, че изискуемостта на главните задължения е настъпила, датите, на
които е настъпила и размерите на обезщетенията. Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи,
правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземанията, респ.
тяхната изискуемост.
УКАЗВА
на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду
си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и
чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени
взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 29.05.2020г. от 9.30ч., за която дата да се призоват страните и вещото
лице.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: