Решение по дело №1431/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 905
Дата: 14 юни 2023 г.
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20233110201431
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Варна, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20233110201431 по описа за 2023 година
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба, предявена от С. Н. М. от гр.София, ЕГН **********, против НП
№460а-4/17.02.2023г. на Началник РУ 05 при ОД МВР Варна, с което на С. Н.
М. от гр.София, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00лева
на осн. чл.257 ал.1 от ЗМВР.
В жалбата си въззивницата оспорва констатациите в АУАН и НП.
Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност, като
твърди, че актосъставителят с поведението си я е мотивирал да откаже да
изпълни разпореждането му свързано с представяне на личната и карта.
Пресъздава фактическа обстановка различна от описаната в АУАН и НП.
В съдебно заседание въззивницата редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
Изразено е становище, чрез депозирани писмени бележки с които се оспорва
жалбата и по същество се иска потвърждаване на процесното НП. Претендира
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
1
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник Пето РУ при ОД
МВР Варна.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с
оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 23.09.2022г. около 12.30 часа в гр.Варна, на ул.“Цар Борис +++“, на
кръстовището с ул.“Черно море“ служители на полицията се опитали да
извършат проверка на С. Н. М., тъй като същата се намесила при
извършването на проверка на друго лице, във връзка с неправилно паркиране.
М. отказала категорично да представи личната си карта или друг документ
установяващ самоличността и на св.П., който изпълнявал своите служебни
функции като полицай в Пето РУ при ОД МВР Варна. М. решила, че следва
да подаде сигнал на тел.112, за да поиска друг полицейски екип да извърши
проверката и отказала да изпълни дадените и няколко пъти точни и ясни
разпореждания от П. да представи свой документ за самоличност.
След пристигане на екип на КАТ на мястото описано по-горе,
въззивницата представила своята лична карта на тях.
Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от страните, като
въззивницата излага някакви свои субективни доводи, усещания и
разбирания, за това на кого следва да представи документите си за
самоличност, но не отрича, че не ги е представила по разпореждането на П..
От показанията на св. П. дадени в хода на с.з. се установява, че М. е
отказала да представи личната си карта на него, тъй като не го харесвала.
За така описаното поведение на М. бил съставен АУАН с.АД
№086677/23.09.2022г.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл. 64,
ал.2, вр. чл.275 от ЗМВР.
АУАН бил представен за подпис и връчване на въззивницата, която не е
подписала акта, но отказът и да посдпише акта е надлежно установен с
подписа на св. Ц.. Възражения срещу акта не са били подадени и в законния
2
за това срок.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно
постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел
фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел квалификацията
на нарушението по чл.64 ал.2 от ЗМВР и е наказал С. Н. М. налагайки и
ГЛОБА в размер на 100.00лева на осн. чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Съдът счита, че административно наказателното производство,
образувано по отношение на въззивницата е проведено правилно и
законосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивницата не са
допуснати процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП отговарят на
формалните законови изисквания.
Относно нарушението, съдът намира, че същото е доказано и правилно
АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на
въззивницата по ЗМВР. Безспорно е установена, фактическата обстановка,
като същата не се различава в АУАН и НП. Безспорно е установено, кой,
къде, кога, какво е извършил или не е извършил. Размера на глобата е
правилно определен и е съобразен както с обществената опасност на
въззивницата и нейните материални възможности, така и с обществената
опасност на извършеното нарушение, от което не са настъпили други вредни
последици.
АНО правилно е преценил, че случая не следва да се квалифицира като
маловажен и е наложил глоба в рамките на предвидения от ЗМВР минимум.
Съдът не споделя направените възражения от страна на въззивницата,
като намира, че със същите М. се опитва да си изгради своя защитна версия,
която обаче е ирелевантна и недоказана.
Съдът намира, че е ирелевантно, какво е личното отношение на
въззивницата към актосъставителя. Ако същата е имала забележки към
поведението му е следвало ако желае да подаде сигнал за неговото поведение
до прекия му ръководител, до Инспектората на МВР, на тел 112 или където
намери за правилно, но липсва правна възможност да откаже да представи
лични документи удостоверяващи самоличността и, на орган на полицията,
3
който е изпълнявал своите служебни задължения.
Съдът предвид изхода на делото осъди въззивницата да заплати
юрисконсултско възнаграждение на ОД МВР Варна в минималния предвиден
размер, като отчете сложността на административното производство.
Предвид изложеното съдът намира, че направените възражения от
страна на въззивницата в жалбата са неоснователни.

По горните съображения, съдът постанови
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №460а-4/17.02.2023г. на
Началник РУ 05 при ОД МВР Варна, с което на С. Н. М. от гр.София, ЕГН
********** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00лева на осн. чл.257 ал.1 от
ЗМВР.
ОСЪЖДА С. Н. М. от гр.София, ЕГН ********** да заплати на ОД
МВР Варна сумата от 80.00лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4