Р Е Ш Е Н И Е
№... 27.02.2019г. Гр. Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 13.02.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №56 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е изпратено за разглеждане по реда на чл.23, ал.3 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.144 от СК.
Искът е предявен от М.П.М. *** срещу П.К.М. ***.
С исковата молба се твърди, че ищцата е дъщеря на ответника. Ответникът имал
още три дъщери, едната от които пълнолетна, а другите две – непълнолетна и
малолетна, на които дължи издръжка. Ищцата била приета във ВУЗ редовно
обучение. До настоящия момент майката на ищцата осигурявала издръжката й, но
останала без работа, заради което не можела да й помага. Ищцата работела до
началото на учебната година, но от 01.10.2018г. не можела да продължи да
работи. Счита, че ще й бъде необходима издръжка в размер на 1500-2000,00лв.
месечно за квартира в гр.София, за консумативи, храна, транспорт, семестриална
такса, учебници и помагала. Ищцата счита, че ответникът получава месечен доход
от над 3000,00лв., и съпругата му също получава такъв месечен доход. Поради
тази причина издръжка в размер от 1000,00лв. няма да ги затруднява да издържат
и ненавършилите пълнолетие деца.
Излагайки тези обстоятелства ищцата моли да бъде осъден ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 1000,00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Претендира и направените разноски по делото.
Ответникът с писмения си отговор и в съдебно заседание счита, че искът е допустим, но частично основателен. Не оспорва обстоятелството, че ищцата се нуждае от издръжка, но твърди, че няма възможност да заплаща такава в претендирания размер. Твърди, че издържа двете си дъщери, които не са навършили пълнолетие. Твърди, че се е стремил да предоставя средства на ищцата, като е покрил разноските за абитуриентския й бал. След завършване на средното си образование ищцата е ограничила контактите с ответника и той не знаел, че е приета да учи във ВУЗ, нито, че майката на ищцата е без работа. Когато ищцата се обърнала към него за заплащане на издръжка, той й предложил сумата от около 250-260,00лв. месечно, която счита, че би била достатъчна, заедно с такава сума от страна на майката на ищцата за издръжката й като студент. Ответникът счита, че ищцата би могла да живее на общежитие, за което да плаща минимална такса за наем и консумативи и това да намали до минимум разходите й за транспорт. Ответникът твърди, че непълнолетната му дъщеря учи в езикова гимназия в Пловдив и живее на общежитие. Той самият работи в гр.Стара Загора и пътува ежедневно, а съпругата му работи в гр.Пловдив и също пътува ежедневно. Това генерира голям разход за транспорт, който наред с обичайните разходи за издръжка на семейството прави претендираната издръжка прекомерна. Счита, че може да отделя по 250-260,00лв. месечно за издръжка на ищцата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Безспорно е установено по делото от копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №816/27.11.1998г. на гр.Казанлък, че ищцата М.П.М. е родена на ***г., с родители ответникът П.К.М. и Д.С.Р.. Ищцата е навършила пълнолетие, но не е навършила двадесет и пет годишна възраст.
От представеното и прието като писмено доказателство по делото копие на Уверение УНСС гр.София е видно, че ищцата е студент по направление „Социология, антропология и наука за културата“ в Общоикономически факултет на Университет за национално и световно стопанство гр.София. Страните не спорят във връзка с обстоятелствата, че ищцата е студент първи курс, редовно обучение по посочената специалност. Страните не спорят и относно обстоятелствата, че ищцата не е омъжена, и че живее под наем в гр.София. За установяване нуждите на ищцата от издръжка и за установяване на материалното й положение, съдът задължи ищцата да представи доказателства в тази насока, включително за размера на наема и консумативите, за размера на семестриалната такса, които трябва да плаща, както и да представи декларация за семейно и имотно състояние. Ищцата не изпълни указанията в срока, указан от съда. Въпреки това размерът на семестриалната такса, който дължи ищцата за обучението си е публично оповестен на интернет-страницата на висшето учебно заведение и е 335,00лв. на семестър. С оглед обстоятелството, че ищцата живее под наем, което обстоятелство се призна от ответника, съдът приема, че разходите за наем, които ищцата плаща са средно около 300,00лв. месечно, тъй като макар размерът на месечните наеми в гр.София да е по-висок от този в други градове в страната, обикновено студентите не живеят сами в едно жилище, а се комбинират с други студенти или лица, за намаляване на разходите си. Действително ищцата би могла да живее на общежитие, но по делото не стана ясно дали висшето учебно заведение има необходимия капацитет общежития за всички студенти или ищцата не желае да живее на общежитие. По отношение на разходите за храна, консумативи, транспорт, ищцата би могла да ползва съответни намаления като студент, но също не бяха представени доказателства от нейна страна за конкретен размер на тези разходи.
За установяване на семейното и материалното положение на ответника съдът е приел като писмени доказателства по делото Служебна бележка с изх.№УР-21-76/10.10.2018г. на Езикова гимназия „Пловдив“, Квитанция №109/05.10.2018г., Свидетелство за регистрация на МПС – 2 броя, Пълномощно с рег.№475/31.01.2017г. на нотариус Н.Калчев, Служебна бележка №ЛС-126/2019 от 30.01.2019г. на ОП гр.Стара Загора, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на П.К.М.. От тези писмени доказателства се установява, че бащата – ответник е получил средномесечно нетно трудово възнаграждение за последните шест месеца в размер на 4050,57лв., като в същото е включено и еднократно допълнително трудово възнаграждение. Ответникът има две ненавършили пълнолетие деца, за които се грижи и издържа. Съдът не уважи исканията на ищцовата страна за установяване размера на месечните доходи на съпругата на ответника, тъй като задължението за издръжка е лично. Ответникът дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно, независимо от доходите и материалното положение на майката на тези деца. Поради същата причина съдът не изследва и доходите и материалното положение на майката на ищцата, тъй като от факта дали майката на ищцата може да дава издръжка на дъщеря си и в какъв размер, нито се намалява, нито се увеличава задължението на ответника за издръжка. Задължението за издръжка е лично и то не зависи от възможностите на другия родител. Видно от горепосочените доказателства непълнолетната дъщеря на ответника учи в гр.Пловдив и живее на общежитие, поради което разходите за издръжката й са по-големи от обичайните за дете, което живее постоянно в семейното жилище. Не се спори между страните, че ответникът живее в гр.Казанлък, а работи в гр.Стара Загора и пътува всеки работен ден. От представената от ответника Декларация се установява, че същият притежава офис в гр.Казанлък в съпружеска имуществена общност, както и земеделски земи – лична собственост. Тези имоти биха могли да носят допълнителни доходи на семейството в сравнително неголям размер. По отношение на оспорването от страна на ищцата на декларацията на ответника, съдът прие като писмени доказателства копия на: Нотариален акт вх. рег. №5322/31.08.2018г., акт 136, том 18, дело №3804/2018г. по описа на Служба по вписвания гр. Казанлък и Нотариален акт вх. рег. №5323/31.08.2018г., акт 137, том 18, дело №3805/2018г. по описа на Служба по вписвания гр.Казанлък, от които е видно, че няколко месеца преди образуване на делото ответникът и съпругата му са се разпоредили с два недвижими жилищни имота в полза на ненавършилите пълнолетие деца, като разпореждането е извършено срещу задължение за издръжка и гледане. Не подлежи на разглеждане в настоящото производство въпроса за действителността на извършените разпореждания. Значение за имотното състояние на ответника има в случая фактът, че и той и съпругата му са си запазили правото на ползване върху двата имота пожизнено, поради което не извършват разходи за наем на жилище. В този смисъл съдът не счита, че представената от ответника Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е недостоверна. Ответникът притежава и един лек автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК “Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.” Задължението за заплащане издръжка на пълнолетен не е безусловно и се обуславя от възможностите на родителя да дава издръжка, като тази възможност не трябва да съставлява особено затруднение за него.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на чл.144 СК, като искът е частично основателен. Съдът намира, че потребностите на ищцата М.П.М. възлизат на около 700лв. месечно, тъй като ако се приеме, че семестриалната такса се дължи за период от шест месеца, тя възлиза на 56лв. месечно, наемът възлиза на около 300,00лв. месечно и останалите 350лв. са за храна, облекло и учебници. Не се установи ищцата да има имущество, от което да може да се издържа. Действително ищцата би могла да работи, но приоритет за нея е обучението й, и дори и да работи, тя не би могла да получава високи доходи за почасова или сезонна работа. С оглед потребностите на ищцата и възможностите на родителя П.К.М. съдът намира, че същият следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 400,00лв. до завършване на висшето образование на ищцата и до навършване на двадесет и пет годишна възраст. Съдът намира, че искът за определяне размера на издръжката за сумата над 400,00лв. месечно до претендираните 1000,00лв. месечно се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Издръжката следва да бъда заплащана считано от завеждане на исковата молба.
Предвид
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат С.Б.
сумата в размер на 120,00лв., представляваща възнаграждение за предоставената
от процесуалния представител на ищцата безплатна правна помощ и съдействие,
съобразно с уважената част от иска. Ответникът следва да заплати по сметка на
РС-Гълъбово държавна такса съобразно определения размер на издръжката.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.М. с адрес: ***, ЕГН ********** да заплаща на М.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** ежемесечна издръжка в размер на 400,00лв. /четиристотин лева/, считано от 01.10.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до завършване на висшето й образование, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, като отхвърля иска за заплащане на издръжка над присъдените до претендираните 1000,00лв., като неоснователен.
Присъдената издръжка
може да бъде внесена по сметка на ищцата М.П.М.: IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА
П.К.М. с адрес: ***, ЕГН **********
да заплати на адвокат С.Б. *** сумата от 120,00лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.К.М. с адрес: ***, ЕГН ********** да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 576,00 лв. /петстотин седемдесет и шест лева/ по сметка на Районен съд - Гълъбово.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на постановяването му –
27.02.2019г. пред Окръжен съд гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: