Определение по гр. дело №44623/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45064
Дата: 29 октомври 2025 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20241110144623
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45064
гр. София, 29.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110144623 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 299970/11.09.2025г., ищецът М. И. П. моли съда да измени
постановеното по делото решение от 20.08.2025г. в частта за разноските, като намали
присъдения адвокатски хонорар на ответника от сумата в размер на 1 111,57 лева на сумата в
размер на 500,00 лева. В молбата е посочено, че съдът неправилно е включил в общия
размер на дължимото съобразно изхода на спора адвокатско възнаграждение и
възнаграждението за проведеното производството по обезпечение на доказателства.
Изложено е че искането по чл. 207 от ГПК е направено в хода на висящо исково
производство, не е водено отделно производство, поради което не се следва отделен хонорар
и за това производство. В случай, че съдът прецени обратното, моли възнаграждението да
бъде намалено като прекомерно.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат З.,
като представител на ответника – А. П. Г., моли за отхвърляне на молбата. Излага, че
съгласно чл. 209 от ГПК разноските за събиране на доказателства не се присъждат
самостоятелно, а се вземат предвид при решаване на спора по същество, поради което са
дължими. Отделно посочва, че съдът вече е редуцирал адвокатското възнаграждение в
исковото производство, поради което същото не е прекомерно.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
1
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на
02.09.2025г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда
на дата 11.09.2025г., поради което съдът намира, че молбата като подадена в
законоустановения срок е допустима.
По същество молбата съдът намира за неоснователна. Страната има право на
разноски по всеки един от исковете, доколкото за защита и съдействие по всеки са възможни
отделни разноски – за сравнение чл. 2, ал.5 от Наредба 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа /с изменението, ДВ, бр. 14/2025г./, както и в производството по
обезпечение на доказателства, като съобразно чл. 209 от ГПК разноските по това
производство се вземат предвид при решаване на спора по същество. В случая иска на
ищцата е отхвърлен поради което тя следва да понесе отговорността за разноски.
Следователно дължимо е възнаграждението заплатено и в хода на производството по
обезпечение на доказателства, независимо дали то се развива като предварителна фаза на
предстоящ процес или е проведено при вече висящ исков процес. Незавсимо от двете
хипотези, то има своята обособеност и разноски за адвокатско възнаграждение се дължат.
Отделно съдът не намира, че така присъденото възнаграждение за производството по чл. 207
от ГПК е прекомерно, а отделно относно разноските, присъдени в самото исково
производство за адвокатско възнаграждение, то те вече са редуцирани като размер, като
съдът не намира основание да променя извода си в тази връзка.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 299970/11.09.2025г., подадена от ищеца -
М. И. П. за изменение на постановеното по делото решение от 20.08.2025г., в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2