Решение по дело №11402/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  06.02.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесетата  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Десислава Йорданова        

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 11402 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.05.2019 г. по гр.д. № 55005/17 г., СРС, І ГО, 118 с-в е признал за установено по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Л. К.П., ЕГН ********** и Б.Ц.П.,  ЕГН ********** дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД,с ЕИК *******, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата 3542,73 лева, от която 19,80 лв. за дялово разпределение, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за имот: апартамент № 7, в гр. София, ж.к. „**************, абонатен № 250871, ведно със законна лихва за периода от 27.02.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 260,02 лева за периода от 15.11.2015 г. до 16.2.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.03.2017г. по ч.гр.д.№ 11877/2017г. по описа на CPC, 118 състав. Осъдил е Л. К.П. е ЕГН ********** и Б.Ц.П. с ЕГН ********** да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, разноски в исковото производство в размер на общо 415,65 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 11877/2017г. по описа на СРС, 118 състав, в размер на общо 126,06 лева.

 

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците Л. К.П., ЕГН ********** и Б.Ц.П.,  ЕГН **********, чрез назначения по реда на чл.26, ал.2 от ЗПрП пълномощник-адвокат Г.Т.Д. от САК, със съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Развиват  се доводи, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните. В хода на производството ответниците били оспорили представените от ищеца писмени доказателства-договор от 03.10.2002 г. между ЕС и „Н.и.“ ООД, като срокът на действие на договора е изтекъл на 03.10.2007 г., а исковият период е 2014 г.-2017 г. Сочи се, че в приложеният протокол от 25.08.2002 г. за проведено ОС на етажните собственици и списък към него, под № 23 фигурира името на Б.П.. Съдът не се е произнесъл по оспорването на приложените елекронни разпечатки от съобщения към фактури, като по делото липсват приложени фактурите като първични счетоводни документи. Съдът е допуснал само СТЕ, но не и ССЕ и по този начин се счита, че не е установено реално потребеното количество ТЕ, както е разпределено за всички абонати в общата за четирите входа АС. По делото са приложени два броя декларации за семейно и имотно състояние на ответниците, но не е безспорно установено, че те са съпрузи, и то за процесния период, за да отговорят солидарно. Молят да бъде отменено в цялост процесното решение.

Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените искове за установяване съществуването на вземане от ответниците солидарно за сумата от 3542,73 лв., от която 19,80 лв. за дялово разпределение, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 1.5.2014г. до 30.4.2016г., ведно със законна лихва за периода от 27.02.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 260,02 лв. за периода от 15.11.2015 г. до 16.2.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК от 10.03.2017г. по ч.гр.д.№ 11877/2017г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди, че ответниците, като собственици, са потребители на топлинна енергия за процесния имот, като не са изпълнили задължението си да заплатят стойността й. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 11877/2017г. по описа на СРС, 118 състав, срещу която ответниците възразили.

Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорват, че са собственици на имота, че са съпрузи, но оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца по повод доставката на ТЕ до имота предвид липсата на сключен писмен договор между тях. Оспорват до имота да е доставяно твърдяното количество топлинна енергия, както и че същата да е била правилно отчитана и разпределяна между абонатите в ЕС. Оспорват доказателствената стойност на приложените към исковата молба писмени доказателства/без да ги конкретизират/, като едностранно изготвени от ищеца.

Третото лице помагач не взема становище по исковете.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

От събраните по делото писмени доказателства може да се направи извод, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между страните по спора.

Видно от доказателството представено по делото, а именно Договор за продажба на ДНИ от 04.12.1975 г., Л. К.З.се явява собственик на апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. „*****вх. „*****, т.е. на процесния недвижим имот. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл. Ето защо напълно неоснователни се явяват твърденията на ответниците, че след като няма конкретен договор с ищеца, то липсва валидна облигационна връзка между страните.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Няма данни по делото ответниците да са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и да са оспорили изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в установените срокове. Освен това, няма данни ответниците да са заявили надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.

След като е установена доставката на топлоенергия, ответниците дължат заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й. След като и стойността на топлинната енергия, определена по прогнозен дял, става изискуема 30 дни след изтичането на периода, за който е начислена, върху тази стойност също се дължи лихва за забава.

Относно развитите доводи, че ответниците били оспорили представените от ищеца писмени доказателства-договор от 03.10.2002 г. между ЕС и „Н.и.“ ООД, като срокът на действие на договора е изтекъл на 03.10.2007 г., а исковият период е 2014 г.-2017 г. /няма конкретно такова оспорване/, че съдът не се е произнесъл по оспорването на приложените елекронни разпечатки от съобщения към фактури/ отново няма такова оспорване/, то тези доводи се излагат за пръв път във въззивната жалба. Ето защо, като въведени за първи път едва във възивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.“  

Относно развитите доводи за качеството на приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от ответниците и за липсата на допусната по делото ССЕ, настоящата инстанция намира, че от заключението на СТЕ се установява, че размерът на потребената ТЕ за процесния период е на стойност 3522,93 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота, която потребителят следва да заплати при отчитане на изготвените от ФДР изравнителни сметки. Към тази сума следва да се включи и сумата от 19,80 лева за извършваната услуга дялово разпределение.

Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, приетата по делото СТЕ.

Относно твърдението, че по делото не е установено дали ответниците са съпрузи, за да отговарят солидарно, то също се явява преклудирано. Отделно, това обстоятелство не се оспорва от  ответниците, поради което и исковете срещу тях са били уважени при условията на солидарност, така както са предявени с исковата молба. Доказателства в тази насока се съдържат и в приложените по делото два броя декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на ответниците и в писмо от СО, район „Красна поляна“, в което под № 2 се сочи, че посоченият апартамент/ процесният/ е закупен от съпругата на Б.Ц.П.-Л.К. З..

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2019 г. по гр.дело № 55005/17г. на СРС, І ГО, 118 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Н.И.“ ЕООД, гр. София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.