№ 2347
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20241100500204 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от С. Д. М. срещу решение №
13459/03.08.2023 г., постановено по гр. д. № 39747/2022 г. по описа на СРС, 26 състав,
в частта, с която са уважени предявени срещу нея претенции за заплащане на сумата
от 668.65 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода м.04.2019 г. до
м.04.2020 г., както и сумата от 4.55 лв. такса за дялово разпределение за периода
м.06.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 25.07.2022 г. до
окончателното плащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че е
недоказано, че страните се намират в облигационна връзка, като се моли за отмяна на
обжалваното решение в същата и отхвърляне на предявените искове, както и
присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата стана „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение и моли същото да бъде
потвърдено, като бъдат присъдени и сторените разноски.
Депозирана от С. Д. М. е и частна жалба срещу определение №33297/21.09.2023
г. по гр. д. № 39747/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, постановено по реда на чл.248
от ГПК, с което се оставя без уважение подадената от нея молба за изменение на
горецитираното съдебно решение в частта за разноските.
1
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна по нея, в която изразява становище за правилност на обжалваното
определение. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците и с техния наследодател П.Д. М. въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на потребителя задължено лице
за стойността на доставяната топлинна енергия са неговите наследници. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което претендира сумата
от 1337,30 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода
от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в имот с абонатен номер 45552, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата
от 308,43 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2019 г. – 05.07.2022 г., сумата от 9,09 лв., такса за дялово разпределение
за периода от м. 06.2019 г. до м. 02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 2,51 лв.,
лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. –
05.07.2022 г., дължими от ответниците разделно при дялове от 2/4 части за ответницата
М. и по 1/4 част за ответниците Д. и П. (съобразно молбиуточнение от 15.12.2022 г. и
от 29.03.2023 г.).
Ответницата С. Д. М. оспорва исковете, като твърди, че не е потребител на
топлинна енергия в имота и не е в облигационни отношения с ищеца, тъй като
2
жилището е общинско, тя е наемател, а липсва сключен договор между нея и
топлопреносното предприятие. Счита, че не е изпадала в забава поради липса на
доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството и
за изпратена покана. Намира, че титуляр на вземането за такса за дялово
разпределение е трето лице, а не ищецът. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност.
Ответниците Т.П. Д. и С. П. П. оспорват исковете при твърдение, че в имота
живее С. Д. М., като те никога не са обитавали жилището, а техният наследодател е
живял там преди да почине преди 27 години, поради което за процесния период те не
дължат претендираните суми.
С решение № 13459/03.08.2023 г., постановено по гр. д. № 39747/2022 г. по
описа на СРС, 26 състав са уважени претенциите спрямо С. М. за заплащане на сумата
от 668.65 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода м.04.2019 г. до
м.04.2020 г., както и сумата от 4.55 лв. такса за дялово разпределение за периода
м.06.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 25.07.2022 г. до
окончателното плащане, като в останалата част претенциите спрямо нея, както и
срещу Т.П. Д. и С. П. П. са отхвърлени. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, е осъдена
да заплати на адвокат Н.И.И. от САК, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 75,05 лв., разноски в производството за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
По делото е постъпила молба от адв. Н.И.И., процесуален представител на
ответницата С. Д. М., от 24.08.2023 г. за изменение на постановеното по делото
решение от 03.08.2023 г. в частта за разноските, като присъденото на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. бъде увеличено със сумата от
още 884,95 лв. на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С определение № 33297/21.09.2023 г. същата е оставена без уважение.
По въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
3
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Относно оплакването на въззивника че е недоказано, че страните се намират в
облигационна връзка, съдът намира следното:
Според действащата през процесния период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. От друга страна по въпроса кой правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно
право, или титулярът на облигационното право на ползване, е налице решение по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Според т. 1 от тълкувателното
решение собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Според решението клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
4
нужди / "битов клиент" по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за
доставка дължи цената й, като договорът между това трето лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Само при
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В настоящия случай от представените писмени доказателства (писмо от
Столична община – район „Искър“, настанителна заповед № 247/31.01.1979 г. и
договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 04.12.1979 г.) се
установява, че процесното топлоснабдено жилище с абонатен номер при ищеца 45552,
находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, през процесния период е било
общинско, като считано от 04.12.1978 г. ответницата С. Д. М. е била наемател по
договор с държавата, впоследствие със Столична община, и е била настанена в него.
Видно от приетите писмени доказателства същата е титуляр на партидата за процесния
имот с абонатен номер 45552, като е подавала многократно заявления до
„Топлофикация София“ ЕАД в това си качество, заявявайки готовност да заплаща
дължимите от нея суми разсрочено, респ. оспорвала е погасените по давност вземания
и е изявявала желание да плати останалите суми след получаване на парични
средства, признавайки извънсъдебно възникналото между нея и топлопреносното
предприятие облигационно правоотношение. Поради това следва да се приеме, че
същата се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния
период като фактически ползвател на жилището, който със съгласието на собственика
и на валидно облигационно основание обитава същото през процесния период и
същевременно е сключила договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
Възражението й в този смисъл е неоснователно.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба
оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде
потвърдено.
В частта, с която СРС е отхвърлил предявените от ищеца искове, решението е
влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за
това.
5
По частната жалба
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, какъвто е
настоящият случай. Предвид изложеното ищецът по този иск следва да репарира
направените от ответниците в това производство разноски за адвокатско
възнаграждение, което възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. следва да бъде
заплатено на адвоката, осъществявал процесуалното представителство.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в казуса следва да се
прилага нормата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, която предвижда че за всеки един иск по
едно и също дело следва да се заплаща отделен адвокатки хонорар. Вярно е че
преобладаващата част от съдебната практика на българските съдилища е била в
синхрон с нормата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ и за всеки един иск по едно и също дело
са се заплащали отделни адвокатки хонорари на адвоката. Като това се е прилагало и
за дължимите адвокатски хонорари на адвокати безплатно защитаващи материално
затруднени лица по чл. 38, ал. 2 от ЗА, какъвто е и настоящият казус. Съгласно
разрешение по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 г. обаче, задължително за
съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, подобна правна уредба е от естество да ограничи
конкуренцията в рамките на върешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Поради което всеки съд следва да прецени, с оглед конкретните условия за
прилагането й, дали същата действително отговаря на легитимни цели и дали
наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на тези
цели. СЕС стига дори по-далеч в решението си по преюдициално запитване от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., според което при установяване, че наредба, която
определя минималните адвокатски възнаграждения, и на която е придаден
задължителен характер с национална правна наредба, противоречи на посочения член,
националният съд е длъжен да откаже прилагането й по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
Така именно с оглед посочената най-актуална практика на СЕС настоящият
съдебен състав намира, че нормата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ не намира приложение.
Първоинстанционният съд е определил адвокатското възнаграждение правилно и
частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода по спора на въззивното производство разноски се следват само
6
на въззиваемата страна, на която следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13459/03.08.2023 г., постановено по гр. д. №
39747/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта, с която са уважени предявени от
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу С. Д. М., ЕГН **********,
претенции за заплащане на сумата от 668.65 лв., представляваща главница за топлинна
енергия за периода м.04.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 4.55 лв. такса за
дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумите от 25.07.2022 г. до окончателното плащане.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба срещу определение
№33297/21.09.2023 г. по гр. д. № 39747/2022 г. по описа на СРС, 26 състав,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което се оставя без уважение подадената от
адв. И. молба за изменение на горецитираното съдебно решение в частта за
разноските.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 50 лв., разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7