Р Е Ш Е Н И Е
№ 784 /15.12.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V-ти състав, в открито заседание на двадесет и
втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Георги Видев
при участието на
секретаря Радослава Манова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 932 по описа
за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. със
чл. 211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото
е образувано по жалба на М.М.К. *** против Заповед № 367з-372/12.09.2023 г. на
началника на Районно управление – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик, с която
на жалбоподателя, в качеството му на държавен служител – полицай в група
„Охранителна полиция“ към РУ – Велинград
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
– М.М.К. – излага съображения за незаконосъобразността на обжалваната заповед,
като твърди нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона и неспазване
на установената форма. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Претендира
разноски.
Ответникът
– Началникът на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик редовно призован, не се
явява и не се представлява в съдебното производство. Не изразява становище по
жалбата.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
В РУ
– Велинград била образувана преписка с вх. № 367000- 12550/26.12.2022 г. по
описа на РУ Велинград по молба на В. Е. Р. от гр. Доспат, за това, че на
26.12.2022 г. докато бил в нощен клуб „БОА“ с компания негови приятели, лицата Г.
и В. Т. от гр. Велинград, които били на съседна маса до тях цяла вечер, се
опитвали да предизвикат скандал с неговата компания. В един момент В. Т. отишъл
на масата на Р. и налетял на всички там на бой без да има причина. Вследствие
на това се наложило охраната на нощното заведение да се намеси и да изведе
навън компанията на В. и Г. Т.. Около 15 минути след като били изведени В. и Г.
Т. се върнали с много други лица и в присъствието на полицаи влезли в
дискотеката и отново започнали да се бият с компанията на Р.. В сигнала се
твърдяло, че полицаите гледали безучастно докато едно от лицата от компанията
на Т. го ударил с бутилка от водка по главата.
Във
връзка с посочения сигнал в РУ – Велинград била образувана проверка. В хода на същата
е снето писмено сведение с peг. № 367р-11313/22.06.2023 г. по описа на РУ
Велинград от служителя - младши инспектор А. М. Д. от гр. Велинград, с
месторабота - РУ Велинград. Същият заявил, че на 26.12.2022 г. бил на работа
заедно с младши инспектор Т. К. като САП-726 обслужващ участък № 3,1,
автомаршрут-1,2 за времето от 20:30 ч. до 08:30 ч. на 26.12.2022 г. Около 02:15
часа получили сигнал от ОДЧ за сбИ.е в нощен клуб „БОА“ и отишли на мястото.
Там установили две групи лица, които били влезли в пререкание, което прераснало
в сбиване. Същите били видимо употребили алкохол и агресивни. Охраната на
дискотеката се опитвала да ги разтърве, за да не се бият. След намесата на полицейските
служители, боят бил преустановен, като били установени лицата В. Е. Р., В. Е. Р.,
И. Т. Ч., С. П. П.. Тези лица били поканени в РУ – Велинград за снемане на
писмени сведения и изясняване на случая. По данни на охранителите, в сбиването
бил участвал и В. К. Т., който Д. и К. установили в ЦСМП за оказване на
медицинска помощ. Т. бил попълнил декларация, че нямал претенции към останалите
участници в сбиването. Тези обстоятелства се подтвърждават и от сведението,
дадено от младши инспектор Т. К..
В
снето сведение от младши инспектор Б. А. К. е заявено, че за времето от 20:30
часа на 25.12.2022 г. до 08:30 часа на 26.12.2022 г. е бил на работа като
автопатрул съвместно с жалбоподателя. Около 02:15 часа на 26.12.2022 г.
получили сигнал от ОДЧ при РУ – Велинград за сбиване в нощен клуб „БОА“. При
пристигане на място там бил вече другият автопатрул в състав К. и Д.. К. е бил
в коридора на заведението но е видял, че колегите му са извели едната от
биещите се компании извън дискотеката. Видял пред заведението ударения В. Т..
Издадена
била Заповед № 367з-171/03.05.2023 г. за извършване на проверка за извършено дисциплинарно
нарушение, с оглед изложените обстоятелства в Докладна записка №
367р-3720/24.02.2023 г. на старши инспектор Б. Б.. Определен е срок за
приключване на работата на проверяващата комисия до 03.07.2023 г.
От
жалбоподателя също били снети сведения, които съответстват на свединията,
дадени от останалите полицейски служители.
С
Докладна записка № 367р-11898/30.06.2023 г. е поискано удължаване срока на
производството.
В
хода на проверката били снети сведения от подалия сигнала В. Р. с вх. №
367000-6260 от 02.08.2023 г., съобразно които се твърди, че В. и Г. Т. нахлули
повторно в заведението в процесната нощ, като избутали полиците и отново
започнал бой с компанията на Р.. Г. Т. започнал побой над Р., а Г. И. над брата
на В. Р. – В. Р.. Боят продължил няколко минути, когато се намесила охраната на
заведението и тогава Р. получил удар с бутилка в главата. Твърди се
безучастност на служителите на МВР. Сведения с аналогично съдържание са снети и
от В. Р. с вх. № 367000-6257 от 02.08.2023 г.
На
служителя е предоставена възможност да упражни правото си на защита, като е
получил е покана за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни писмени
обяснения или възражения, като той не се е възползвал от това си право.
Дисциплинарното
производство е приключило с издаването на оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.
С
оспорената заповед е прието, че служителят е нарушил задълженията си, вменени
му в длъжностната характеристика.
За
да наложи наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР Дисциплинарно наказващият
орган е приел, че лицето не е изпълнило задължения, вменени му в длъжностната
характеристика, като същите са преповторени в рамките на заповедта по различен
начин, а именно, че: „Не е уведомил дежурен разследващ полицай или дежурен по
ръководство служител, като по този начин не е оказал съдействие за разкриване
на евентуално извършено престъпление или нарушение. Задължения в тази насока са
вменени на служителя видно раздел ІІ на длъжностна характеристика с peг. №
3286р-19549/11.11.2015 г. за длъжността „младши автоконтрольор II-I степен“ в
група „Охранителна полиция“”, за това, че: „не e предотвратил и
не е разкрил нарушения на обществения ред и престъпления, с което не изпълнил
основно длъжностно задължение - „работи по опазване на обществения ред,
предотвратява и оказва съдействие при разкриване на престъпления от общ
характер и нарушения на обслужваната територия“ посочено в раздел II от
длъжностна характеристика с peг. № 3286р-19549/11.11.2015 г. за длъжността
„младши автоконтрольор II-I степен“ в група „Охранителна полиция“, както и за
това, че не е извършил проверка на данните съдържащи се в подадения сигнал за проверка
с вх. № 367000-12550/26.12.2022 г. по описа на РУ - Велинград от страна на В.
Е. Р., който лично подава писмена жалба до РУ - Велинград веднага след
случката, за това че има наранявания по главата, причинени от конкретно лице - В.
Т..
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Спазен е срокът за оспорване
по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт,
от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което
подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК при
разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Заповедта
е издадена Началника на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик. Съгласно чл. 204,
т. 4 от ЗМВР наказанията от вида на процесното се налагат със заповеди от
служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл. 197,
ал. 1, т. 1 - 3. Съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. е утвърден
класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и
ал. 3 ЗМВР. Видно от Раздел ІХ.1. ОДМВР, районни управления, длъжността
Началник (РУ) се изпълнява от служител на длъжност Главен инспектор, която е
ръководна. Предвид това и тъй като процесното наказание е по чл. 197, ал. 1 т.
3, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Същата
е обективирана в писмена форма, но при проверката за нейната законосъобразност
съдът констатира, че при издаването не са спазени в цялост изискванията на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието ѝ. Съобразно правилото на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
При
това положение, очевидно, заповедта не отговаря на императивните изисквания на
цитираната разпоредба - в същата липсва посочване на мястото, на което е
извършено нарушението, както и посочване на доказателствата, въз основа на
които е установено същото. Нещо повече, съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за
разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и
средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4 от същия текст на
наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички доказателства,
включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата,
посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е, че преценката за
извършените нарушения е направена само и единствено въз основа на получени
сведения от Р. и служителите на МВР, които са противопоставими едни на други. Всъщност
именно в тази насока са изложени съображения и от самия ДНО на стр. 3 от
заповедта.
В
този смисъл, не може да се приеме, че позоваването на снетите сведения изпълнява
изискването на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, както и изискванията на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР за излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на
доказателствата, които го потвърждават.
На
следващо място се констатира и, че в заповедта пространствено са описани
обстоятелства и твърденията на участниците от събитията от 26.12.2022 г., но
във връзка със същите е ангажирана отговорност на жалбоподателя на три различни
основния, които могат да се обобщят така – че не е уведомил разследващи органи
за твърденията на Р., че не е разследвал обстоятелствата във връзка с
твърденията на Р. и, че не е предотвратил престъпления и нарушения на
обществения ред. В представената и
приета по делото длъжностна характеристика обаче са посочени 31 основни
задължения за заеманата от жалбоподателя длъжност, но нито едно от тях не
кореспондира с така изложените в заповедта за ангажиране на дисциплинарна
отговорност. Тоест не се установява по категоричен начин за неизпълнение на кои
служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители, по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е наложено
дисциплинарното наказание. Освен това, в рамките на съдебния процес също не
бяха ангажирани конкретни доказателства установяващи наличието на
дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана и дисциплинарната отговорност,
с оглед разпределената доказателствена тежест между страните. Не бяха
ангажирани и доказателствени искания в такава насока от страна на ответния
орган.
В
този контекст, съдът намира за необходимо да отбележи и, че изискванията за
мотивиране на заповедта в производството по налагане на дисциплинарни наказания
са завишени в сравнение с общото изискване към административните актове по чл.
59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органът
подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са обективирани в
самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали –
примерно докладна записка или сведения на трети лица. Липсата на мотиви на
административния акт касаеща конкретните доказателства съставлява съществено
нарушение на изискването за спазване на установената форма, препятства
възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с
материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. Изложеното до тук
налага извод за липса на мотивираност на произнесения административен акт, независимо
че същият е разписан в рамките на седем страници, което обуславя отмяната му на
основание чл. 146, т. 2 от АПК.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя.
С оглед на
горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният административен
акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на
спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените в съдебното производство разноски – държавна такса в
размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение 800 лева (договорено и
заплатено в брой, видно от договора за правна защита и съдействие) или общо 810
лв.
Съгласно чл. 211
от ЗМВР, решението на административния съд по спорове за налагане на
дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на
касационно оспорване.
С оглед на това и
на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед №
367з-372/12.09.2023 г. на началника на Районно управление – Велинград при ОД на
МВР – Пазарджик, с която на М.М.К. *** в качеството му на държавен служител –
полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Велинград е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
Осъжда Областна
дирекция на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета на ОД на МВР гр. Пазарджик
на М.М.К. ***, направените по делото разноски в размер на 810 (осемстотин и
десет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/