№ 62
гр. Елхово, 12.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря Н Д З
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20202310100670 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, с която в условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за заплащане на
следните суми: сумата от 1184.04 лева, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.06.2020г. до
окончателното й изплащане и сумата 270.00 лева, представляваща обезщетение, равняващо
се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни
напитки на смяна по време на полаганите от ищеца нощни дежурства през периода от
01.09.2016 г. до 01.09.2019г.
Ищецът К. СЛ. ЯН. от гр.Бургас, чрез редовно упълномощения адв.И.К. от АК –
Бургас, в исковата си молба против Главна Дирекция „Гранична полиция” МВР твърди, че
за времето от 01.09.2016г. до 01.09.2019 г.е бил в служебно правоотношение с ответника
като заемал длъжността „ст.полицай“ в 02 Група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ-
гр. Малко Търново при РДГП-Елхово при ГД „ГП”-МВР. Сочи, че през процесният период
от време е работил на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа, като е полагал
нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и отработеното време се е изчислявало
сумарно. Твърди се, че за същият период от време той е положил извънреден труд, след
преизчисляване на положения нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143 съгласно
разпоредбите на действалите в същия период нормативни актове, който работодателят-
настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за така положеният
извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 1184.04 лева за процесния период от време.
Ищецът сочи и, че работодателят-ответник му дължи обезщетение в размер на 270.00 лева,
представляващо равностойността на непредоставените, но полагащи му се ободрителни
1
напитки на смяна по време на полаганите от него нощни дежурства за периода от
01.09.2016 г. до 01.09.2019г.
Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД
„ГП”-МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1184.04 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.09.2016 г. до 01.09.2019г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска /26.06.2020г./ до окончателното плащане,
както и сумата от 270.00 лв. – представляваща обезщетение за непредоставените му от
ответника ободрителни напитки по време на положените от него нощни дежурства за
периода 01.09.2016 г. до 01.09.2019г. Претендират се и разноските по делото – 400.00 лева
заплатено адв. възнаграждение.
Ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният
юрисконсулт Я.Т., е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените
искове изцяло като неоснователни и същите следва да се отхвърлят като такива и са
изложени подробни доводи в тази насока. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че за
процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но положеният
от него извънреден труд през процесния период е бил изцяло заплатен. Твърди се, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения
извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните Наредби
на Министъра на вътрешните работи, поради което Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е
приложима. По отношение на второто искане за присъждане на обезщетение, равняващо се
на равностойността на непредставените от органа по назначаването ободрителни напитки по
време на положените от ищеца нощни дежурства за процесния период, се твърди, че
исковата претенция е неоснователна, като се позовава на действащите през процесния
период заповеди на Министъра на МВР и нормативна уредба, предвиждаща забрана за
компенсиране на ободряващите напитки с пари. Претендира се заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговият
процесуален представител - адв. И.К. е представил молба с която заявява, че поддържа
изцяло исковата молба по основание и размер. Желае се предявените искове да бъдат
уважени като основателни и доказани. Претендират се и разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, но неговия процесуален
представител – ст.юриск. Я.Т. е подал писмени бележки, с които заявява, че поддържа
посочените в отговора на исковата молба основания за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение в случай, че съдът уважи исковете, да не присъжда
разноски за ищеца, които да надвишават минималния размер на адвокатското
възнаграждение, посочен в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
2
страна следното:
По делото не се спори от страните, че ищецът К. СЛ. ЯН. през процесния период от
01.09.2016 г. до 01.09.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил
със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е
заемал длъжността „ст.полицай“ в 02 Група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ-
гр.Малко Търново при РДГП Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД
„ГП”- МВР.
По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от
заключението на вещото лице А.Т., основано на отчетните протоколи за положен труд,
нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени
на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 година
ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1218 часа /подробно описани в колона 6 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се
установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1218 часа, преизчислен в
дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1392.17 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд
в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер
на 174.17 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента
на извършването на справките от в.л. при ответника на 31.03.2022г. След извършени
изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1142.52 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г.
Вещото лице е установило, че за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е
положил 1218 часа нощен труд, който разделен на осем часа се равнява на 152.25 нощни
смени, като на същият за този период не са предоставени ободряващи напитки, ваучери за
закупуване на такива и не са му изплащани суми, представляващи равностойността на
дължимите напитки. За непредоставените на ищеца тонизиращи и ободряващи напитки,
съгласно заключението на вещото лице, му се полага сумата от 152.25 лева, изчислена въз
основа на Наредба №11 от 21.12.2015 година за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за работи при специфична
организация на труда.
Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената
експертиза, не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и
компетентно дадено.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, са с
правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.
5, т.2 и ал.6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния
3
период - за заплащане на сумата от 1184.04 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.09.2016г. до 01.09.2019 година, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР /ред. преди
изм. ДВ бр.60/07.07.2020г./ - за заплащане на обезщетение в размер на 270.00 лева,
равняващо се на равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по
време на положените от ищеца нощни смени за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.
Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви,
налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди
в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за процесния период от време.
Разгледани по същество исковете са частично основателни по следните
съображения:
І. По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и
ал. 6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период:
В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се
регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на
предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на
работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на
чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ
бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към момента, за който се претендира вземането на
ищеца.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал
труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и
4
два дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 60/ 2020г./, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от време по силата на
изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ
бр.60/2020г./, е действала Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, която урежда реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази Наредба за държавните служители в
МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и
06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24
часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично
е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с
коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8174з-592 от 2015г., като
последната е отменена с Решение № 15525 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №
5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от
2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В действащата през процесния период Наредба № 8174з-
776/2016г. няма норма, аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8174з-407 от
2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на процесния исков период за времето от 01.09.2016г. -
31.12.2017г. е действала Наредба № 8174з-776 от 02.08.2016г. като при липсата на
специално правило, въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се
позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд. Съдът споделя тези доводи, тъй
като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
5
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7
часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от време цитирана по-
горе Наредба № 8174з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент – 1.143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч.
за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба издателят й е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и
по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото
на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд,
поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на процесния период – 01.09.2019г. приложение
намират разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО),
като съгласно чл.9а (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от
2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от
КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време,
определена по чл.9б (чл.9а, ал.1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41/2017г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО, отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който
6
е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по
труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от
17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ са заличени,
считано от 17.07.2018г. От това изменение е видно, че волята на законодателя е да признае
за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира,
че с промяната се прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред
Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния
труд пред различните институции, но това не води до извода, че преди 17.07.2018г.
получените в резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата
не следва да се заплащат като извънреден труд. По отношение на периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г. и при липсата на изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса
дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за
законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на
законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като
при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. През целия процесен период от 01.09.2016г. до 01.09.2019 година е действало
правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното време броят
на отработените дни се установява като отработените часове през месеца след превръщането
на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва,
че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за
съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В
подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж правило на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените часове
по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, вкл. и с оглед
на цитираният по–горе чл. 5 от ГПК, съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО. В подкрепа на
гореизложеното е и факта, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните
служителите, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане също предпоставя извод за
субсидиарното прилагане на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Не
случайно и с изменение на ЗМВР /публ. в ДВ бр. 60 от 2020г./ е изменена разпоредбата на
7
чл. 187 като е приета нова ал.4 съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1, т.е. вече законово е уреден въпроса с
преизчисляването на нощните часове в дневни със сочения коефициент.
Ето защо с оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че при липса на
законово определение за преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се
вземе предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд. В този смисъл е
и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-2152/20 г.
/до приключването на което производството по настоящото дело бе спряно/ - че не се налага
приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В горепосоченото решение /т.79/, СЕС е посочил също, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел /решение от
06.10.2021г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика/. Предвид
изложеното съдът счита, че в случая при липса на други приложени мерки, именно
уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава
тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Следователно за ищеца се поражда право да претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по
несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като
изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. Видно от
данните от експертното заключение налице е положен от ищецът К. СЛ. ЯН. извънреден
труд за процесния период от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. общо 174.17 часа като
неизплатеното възнаграждение за този труд е в размер на 1142.52 лева.
Безспорно е, че положеният от ищеца извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до
01.09.2019г. вкл. е следвало да бъде изплатен преди подаването на исковата молба.
8
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период извънреден труд
в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения
исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81
от 14.10.2016г., действал през време на процесния период, предявеният иск за неизплатено
възнаграждение за извънреден труд е частично основателен – за периода от 01.09.2016г. до
01.09.2019г., като дължимото за този период допълнително възнаграждение за извънреден
труд е в размер на 1142.52 лева съгласно заключението на вещото лице и иска следва да
бъде уважен до този размер - за сумата от 1142.52 лева, а иска за разликата над 1142.52 до
1184.04лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Вземанията за всички главници по тримесечия са лихвоносни, исковата молба има
характер на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху
дължимото за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 година възнаграждение от 1142.52 лева,
считано от подаването на исковата молба до окончателното й плащане, каквото искане
изрично е заявено от ищцовата страна, е основателно и следва да се уважи.
ІІ. По отношение на иска с правно основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР /ред. преди изм.
ДВ бр.60/07.07.2020г./:
Съгласно посочената разпоредба в редакцията й преди изменението публ. в ДВ бр.
60/2020г., действаща през процесния период от време, за извършване на дейности, свързани
със специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал. 1, т.1-3 и ал. 3 от ЗМВР,
полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00ч., се осигуряват ободряващи напитки, като
редът и условията на предоставянето им и тяхната стойност се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи. По делото е безспорно, че ищецът е полагал труд и през
нощта, поради което същият е имал право на ободряващи напитки, каквито за процесния
период от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. не са му предоставени.
През този процесен период е действала Наредба № 8121з - 904 от 30.07.2015г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР
за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и
на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., в
сила от 14.08.2015 г., издадена на основание чл.181, ал.5, във връзка с ал.3 от ЗМВР. Тази
Наредба съдържа разпоредба, съгласно която ободряващите напитки не могат да се
компенсират с пари - чл.10 от Наредба № 8121з - 904. Настоящият съдебен състав намира, че
забраната следва да бъде тълкувана в смисъл, че не може задължението на работодателя за
предоставянето на ободрителните напитки за конкретни дежурства да бъде изпълнено чрез
заплащане на тяхната левова равностойност, вместо чрез реалното им предоставяне, тъй
като те имат целево предназначение, както и не може служителят да откаже да получи
своевременно предоставени ободрителни напитки и да претендира от работодателя
заплащане на тяхната парична равностойност. Тази забрана обаче не означава, че когато
работодателят не е изпълнил своевременно задължението си да осигури ободрителни
напитки, служителят не може да получи обезщетение вместо изпълнение по общото правило
9
на чл.79 ЗЗД, което обезщетение се равнява на паричната стойност на непредоставените
напитки. Невъзможността на кредитора /служителя/ да иска обезщетение вместо изпълнение
на посоченото натурално задължение при неизпълнение на същото би означавало, че
посоченото задължение е лишено от юридическа санкция, тъй като реалното изпълнение на
това задължение след изтичане на периода, за който се дължи, също е невъзможно,
доколкото ободряващи напитки се дължат само по време на реално полагания нощен труд,
но не и след това. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за
компенсаторно парично обезщетение вместо изпълнение в полза на кредитора би довело до
резултат длъжникът да се освободи от това си задължение чрез неговото просто
неизпълнение. В случая е без значение, че ищецът не е бил включен с издаваните заповеди в
списъка на служителите с право на ободряващи напитки, тъй като е безспорно установено от
вещото лице какъв е броя но положените от ищеца нощни смени, за които той има право на
ободряващи напитки.
С оглед изложеното и установеното със заключението на изслушаната ССЕ, на
ищеца се дължи сумата от 152.25 лева, представляващи стойността на непредоставените
ободрителни напитки по време на положените от ищеца 152.25 нощни дежурства за
процесния период /01.09.2016г. до 01.09.2019г./. За тази сума претенцията е основателна и
иска по чл. 181, ал.3 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/07.07.2020г./ следва да се уважи за
сумата от 152.25 лева, а за разликата над тази сума до претендираната от 270.00 лева, да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
Съдът възприема направеното от ответника възражение за прекомерност на
разноските за платено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Видно от разпоредбата на
чл.36, ал.2 от ЗА, към който препраща ГПК, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован
и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Този текст също препраща към разпоредбите на Наредба
№1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
материалният интерес по настоящото производство и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1 от 2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза
на сумата от 331.78 лв. и до този размер следва да се уважи възражението по чл. 78, ал.5 от
ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото, неявяването на процесуалния
представител на ищеца в с.з. и подаването на молба преди насроченото с.з. С оглед на това
съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 295.44 лева
предвид и уважената част от исковете, а искането за заплащане на разноски над 295.44 до
400.00 лева поради прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК на заплатеното адв.
10
възнаграждение и с оглед отхвърлената част от исковете, не следва да се уважава.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 и 4 от ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска и при прекратяване на делото. В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК. С оглед на
тези разпоредби и доколкото ответникът е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и по делото има отхвърляне на част от двата иска, на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 10.95 лева, при определен
от съда на основание чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, размер на юриск.възнаграждение в случая в размер на
100.00 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Елхово дължимата държавна такса в размер от 51.79 лева върху размера на уважените
искове, направените по делото разноски в размер на 250.00 лева във връзка с назначената
по делото ССЕ, както и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, Елховският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
със седалище и адрес на управление – 1552 София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар Д М, ДА ЗАПЛАТИ на К. СЛ. ЯН. с ЕГН –
**********, от гр. Бургас, ж.к. „Б М“, бл. 62, вх.1, ет.2, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Васил Левски“, № 5, ет.1, чрез адв. И.К., СЛЕДНИТЕ СУМИ: на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ
бр.60/2020г./ сумата от общо 1142.52 лева /хиляда сто четиридесет и два лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, а иска за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за разликата над 1142.52 до 1184.04 лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
със седалище и адрес на управление – 1552 София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар Д М, ДА ЗАПЛАТИ на К. СЛ. ЯН. с ЕГН –
**********, от гр. Бургас, ж.к. „Б М“, бл. 62, вх.1, ет.2, със съдебен адрес гр. Бургас,
11
ул. „Васил Левски“, № 5, ет.1, чрез адв. И.К., на основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР
/редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ обезщетение в размер на 152.25 лева /сто
петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща стойността на
непредоставените на ищеца ободрителни напитки по време на положените от него
152.25 нощни дежурства за периода 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., а иска за разликата
над тази сума от 152.25 лв. до претендираната сума от 270.00 лева, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
със седалище и адрес на управление – 1552 София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар Д М, ДА ЗАПЛАТИ на К. СЛ. ЯН. с ЕГН –
**********, от гр. Бургас, ж.к. „Б М“, бл. 62, вх.1, ет.2, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Васил Левски“, № 5, ет.1, чрез адв. И.К., направените разноски по делото в
размер на 295.44 лева /двеста деветдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ с
оглед уважаване на исковите претенции и уважаване направеното възражение на
ответника по чл. 78, ал.5 от ГПК, а искането за заплащане на разноски над този размер
до претендираният от 400.00 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователно.
ОСЪЖДА К. СЛ. ЯН. с ЕГН – **********, от гр. Бургас, ж.к. „Б М“, бл. 62,
вх.1, ет.2, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Левски“, № 5, ет.1, чрез адв. И.К. ,
ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
със седалище и адрес на управление – 1552 София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар Д М, направените разноски по делото в
размер на 10.95 лева /десет лева и деветдесет и пет стотинки/ с оглед отхвърлената
част от исковите претенции, а искането за заплащане на разноски над този размер до
претендираният такъв от 300.00 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователно.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР -
София, представлявана от Директора - Гл. комисар Д М, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
държавна такса в размер на 51.79 лева /петдесет и един лева и седемдесет и девет
стотинки/ върху размера на уважените искове и сумата от 250.00 лева /двеста и
петдесет лева/ - разноски по делото /за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда,
както и да заплати 5.00 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ пред Ямболският
окръжен съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
12