№ 939
гр. София, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20251110145829 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД „***************“ АД
срещу „****************“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК установителен иск за сумата от 1 072.76 лв. – неплатен остатък от регресно вземане
по щета № *************334553 за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение за вредите по полуремарка марка „********“, с рег. № **********, причинени
от ПТП, настъпило на 26.06.2023 г. на АМ „Тракия“, км. 112+500, посока гр. *********, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за периода от 18.02.2025 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9724/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноските за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско“ между него и собственика на полуремарка марка „********“, с рег. №
**********. Излага, че на 26.06.2023 г. на АМ „Тракия“, км. 112+500, посока гр. *********,
е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на влекач марка „**********“, с рег. №
**********, с прикачено към него полуремарке с рег. № ЕВ 1920 ЕВ, който поради движение
с несъобразена скорост с пътните условия и с интензивността на движението е ударил отзад
движещия се пред него влекач марка „**********“, с рег. № ********, с прикачено към него
полуремарке марка „********“, с рег. № **********, при което били увредени части на
полуремаркето. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета №
*************334553, по която е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице
в размер на 9 124.53 лв., като е сторил ликвидационни разноски в размер на 30 лв.
Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати регресното си задължение в общ
размер на 9 154.53 лв., но той го е погасил частично – до сумата от 8 081.77 лв., поради
което ищецът претендира остатъка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
1
оспорва предявения иск. Счита, че отговорността му се съизмерява с вече платената на
ищеца сума в размер на 8 081.77 лв. В тази връзка възразява, че увреждането на задната
дясна колона на застрахованото при ищеца полуремарке не е настъпило в резултат на
процесното ПТП, тъй като не се намира в зоната на удара, която за полуремаркето е била в
неговата задна лява част. Поради това счита, че делинквентът не носи отговорност за тези
вреди, респ. ответникът също не следва да отговаря за тях. Оспорва заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение като завишено при твърдения, че броят технологични часове и
количеството на изразходваните материали, посочени в документите по заведената при
ищеца щета, не съответстват на необходимите и реално извършени ремонтни дейности, а
посочените стойности на части и материали и цената на технологичния час не съответстват
на средните пазарни цени. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск за установяване дължимост на сума, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9724/2025 г. по описа на
СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие
на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Искът е с правна квалификация чл. 411 КЗ. Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя
по „Гражданска отговорност“.
По предявения иск в доказателствената тежест на ищеца е да установи следните
факти: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца
по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в
срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно
вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като
последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба
имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от виновното и
противоправно поведение на водач, за когото е имало към датата на събитието валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.
В случая с доклада по делото, обективиран в Определение № 45708/03.11.2025 г. и
приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на полуремарке марка
„********“, с рег. № **********; наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника за влекач марка „**********“, с рег. № **********;
настъпване на 26.06.2023 г. на АМ „Тракия“, км. 112+500, посока гр. *********, на ПТП,
предизвикано виновно от водача на влекач марка „**********“, с рег. № **********, при
което било увредено полуремарке марка „********“, с рег. № **********; изплащане от
ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие
в размер на 9 124.53 лв., за определянето на което е сторил ликвидационни разноски в
2
размер на 30 лв.; получаване от ответника на покана от ищеца за извънсъдебно плащане по
регресната му претенция и плащане от ответника на ищеца на сума в размер на 8 081.77 лв.
Поради това и доколкото събраните доказателства не противоречат на така обявените за
безспорни факти, съдът намира, че тяхното обсъждане е безпредметно.
Първият спорен въпрос е свързан с това дали увреждането на задната дясна колона на
застрахованото при ищеца полуремарке е настъпило в резултат на процесното ПТП.
Ответникът възразява, че това увреждане не се намира в зоната на удара, която за
полуремаркето е била в неговата задна лява част. По този въпрос съдът намира следното:
От втората снимка на л. 39, представена от ответника и неоспорена от ищеца, е
видно, че за полуремарке с рег. № ********** зоната на удара е била в неговата задна лява
част. Същото е видно и от схемата в Протокол за ПТП № 1840883/26.06.2023 г.
В Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди заявителят е
посочил, че щетите по полуремарке с рег. № ********** са по задна лява част, врата, колона
лява и дясна и други.
В представените по застрахователната преписка документи се съдържат Опис на
претенция и Опис-заключение по претенция, в които задната дясна колона е предвидена за
подмяна поради лека деформация.
От показанията на свид. П. се изяснява, че при ПТП ремаркето към управлявания от
него камион било ударено отзад и щетите били врата, греда, скъсан брезент и отгоре релсата
на щората.
От приетото без възражения на страните заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно, ясно и обосновано, се
установява, че инициалният удар е настъпил между предна част на влекач марка
„**********“, с рег. № **********, и задна лява част на полуремарке марка „********“, с
рег. № **********, както и че при удар в лявата част на полуремаркето основата на товарния
отсек се измества надясно, при което се огъва и задната дясна колона, поради което
уврежданията по нея могат да настъпят по механизма на процесното ПТП. Ето защо вещото
лице дава заключение, че всички увреждания по полуремарке с рег. № **********, отразени
в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Преценявайки посочените доказателства съвкупно, съдът намира, че те обосновават
еднозначен извод, че увреждането на задната дясна колона на застрахованото при ищеца
полуремарке е настъпило при процесното ПТП.
На следващо място, между страните съществува спор относно размера на регресното
вземане на ищеца, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ /имащ систематично място в Дял Втори КЗ – „Застраховане
срещу вреди“/ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Следователно целта на застрахователното
обезщетение е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
От друга страна, функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя
3
по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента
предполага размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на
отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На
увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за
непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на самите части на
полуремаркето при процесното ПТП, водещо до намаляване на стойността му,
представляват такива непосредствени вреди под формата на претърпени загуби. При
деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява
принципа на реална обезвреда при определяне размера на застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като релевантният момент, към който се определя стойностният еквивалент на причинената
вреда, който не може да надхвърля действителната й стойност, е датата на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на причинената вреда се равнява на
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, а те се определят на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните
пазарни цени надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съдът намира, че действителната стойност на вредите е тази, която е определена в
заключението на съдебно-автотехническата експертиза на база средните пазарни цени на
автодетайлите и трудовите операции, необходими за възстановяване на увреденото
имущество, т. е. възлиза на сумата от 13 937.64 лв. В случая посоченият от вещото лице
размер на вредите по средни пазарни надвишава размера на заплатеното застрахователно
обезщетение от ищеца на увредения, поради което възражението на ответника, че е
заплатено застрахователно обезщетение в завишен размер, е неоснователно.
Предвид изложеното ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“
за увреденото полуремарке е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за вземане в размер на 9 154.53 лв., формирано като сбор
от заплатеното по имуществената застраховка застрахователно обезщетение в размер на 9
124.53 лв., ненадвишаващо възстановителната стойност на увреденото полуремарке, и
ликвидационните разноски в размер на 30 лв.
Преди завеждане на делото ответникът е погасил част от регресното си задължение, а
именно сумата от 8 081.77 лв., поради което дължимият остатък е 1 072.76 лв. Следователно
предявеният иск е изцяло основателен, като върху главницата ответникът дължи и законната
лихва за периода от 18.02.2025 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр.
Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането
на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от
01.01.2026 г., е евро. Ето защо дължимата сума следва да бъде присъдена в евро, като
превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за
въвеждане на еврото в Република България. Следователно дължимата на ищеца главница
възлиза на 548.49 евро.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 на ищеца се дължат разноските за заповедното и исковото
производства.
4
В заповедното производство той е направил разноски в общ размер на 512.99 лв.,
включващи 25 лв. – държавна такса, и 487.99 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Тяхната еврова равностойност възлиза на 262.29 евро.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 285 лв.,
включващи 25 лв. – държавна такса, и 260 лв. – депозити за вещо лице и за свидетел.
Тяхната еврова равностойност възлиза на 145.72 евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, че „****************“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****************, дължи на ЗЕАД „***************“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, на основание чл. 411 КЗ
сумата от 548.49 евро /евровата равностойност на 1 072.76 лв./ – неплатен остатък от
регресно вземане по щета № *************334553 за изплатено по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение за вредите по полуремарка марка „********“, с рег. №
**********, причинени от ПТП, настъпило на 26.06.2023 г. на АМ „Тракия“, км. 112+500,
посока гр. *********, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за
периода от 18.02.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9724/2025 г. по описа на
СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „****************“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****************, да заплати на ЗЕАД „***************“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 262.29 евро – разноски за заповедното производство, и сумата от 145.72 евро
– разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5