Р Е Ш
Е Н И Е №668
гр. Бургас, 17.05.
2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на единадесети май, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 62 по описа за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба, подадена от Ж.Т.Г., ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв. В.А. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-002324/31.12.2021г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“. Със заповедта
на Ж.Т.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП-
изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че оспорения акт е
незаконосъобразен. Според него, мярката е наложена при липса на компетентност,
при нарушение на законовите норми, издадена е при неспазване на установената
форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
както и в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Твърди, че
посочените в заповедта наказателни постановления не са му били връчени, поради
което няма как да е знаел, че са му отнети контролни точки. Счита, че законът е
приложен неправилно, защото Наредба 1з-2539 за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение е приета на 17.12.2012 год., обнародвана е в ДВ бр.1 от
04.01.2013 год. и е влязла в сила на 04.02.2013 год. или доста по късно от
влизане в сила на НП посочени в справката към обжалваната заповед. Иска оспорената заповед да бъде отменена.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуален
представител адв. А.,
поддържа жалбата. Заявява, че както наказателното постановление, така и
справката-картон на водача представляват годно доказателствено средство и се
ползват с материална доказателствена сила. В справката е посочено на първо
място, че на 23.06.2010 г. жалбоподателят е имал 39 контролни точки. На
следващо място се сочи, че на 30.10.2014 г. са му възстановени 33 контролни
точки. В тази връзка няма как да се счита като доказателство наказателното постановление
преди тези дати и особено преди 2010 г., тъй като там ясно е посочено, че
остават 39 контролни точки. Това значи, че след 2014 г. същият е имал
необходимите контролни точки, с което е имал право да управлява моторно
превозно средство и не са били налице основания за отнемане на свидетелството
по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Сочи некоректност от страна на административния
орган, като се има предвид, че следва да се изключи от доказателствените
средства наказателно постановление №2589/2012г., тъй като видно от изготвената
експертиза подписът вероятно не е положен от жалбоподателя. В предното
наказателно постановление, а именно № 103/2012г., се сочи, че на водача остава
една контролна точка, което значи, че към момента не са му били отнети всички контролни
точки. Според него, безспорно от предоставената от ответника справка е видно,
че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е било валидно, така се
сочи в картона, до 08.02.2010 г., респективно след това то е невалидно и
съответно не поражда удостоверително действие. Предвид на това с изземването на
същото, макар че не е било иззето, с издаване на процесната заповед не се
постига целеният от закона ефект на принудителната мярка.
Ответникът, Васил Скопчанов- началник група
към ОД на МВР гр.Бургас, сектор "ПП" при ОДМВР – Бургас, не се явява,
не изпраща представител. На 19.01.2022г. представя по делото становище, с което
иска жалбата да бъде отхвърлена. Заявява, че към дата 08.02.2000 г., Ж.Т.Г.,
когато му е издадено СУМПС № *********, е разполагал с пълен брой контролни
точки - 39 броя, след което са му били отнети общо 56 броя контролни точки с
наказателните постановления, посочени в заповедта. В справка картон на водача,
на ред 19, фигурира и пълно възстановяване на контролните точки на дата
30.10.2014г. Такова възстановяване на може да има при положение, че с влизане в
сила на НП № 2589/11.07.2012 г. на 27.10.2012г. на водача са били вече отнети
всички контролни точки и същият е изгубил правоспособност. Според него, явяването
на допълнително обучение и отразяването на това обстоятелство в личния картон
няма как да има правни последици, тъй като не е предвиден такъв законов ред.
Отнемането на контролни точки става въз основа на влезли в сила наказателни
постановления, като от анализа на същите
безспорно се установява, че на водача са отнети всички контролни точки и
именно те са доказателството, което следва да бъде кредитирано. Неточности в
справката картон на водача и наличието на контролни точки в нея няма как да
игнорират действието на влезли в сила наказателни постановления. Справката-
картон на водача установява единствено вписването на определени факти в
информационната система, но за да се приеме, че са надлежно доказани е
необходимо тяхното съществуване да бъде обосновано със допустимите от закона
доказателствени средства.
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от
действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
Със заповед за прилагане на
принудителни административни мерки №
21-0769-002324/31.12.2021г., полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор
„Пътна полиция“, на
основание чл. 171, т.4 от ЗДвП, разпорежда, да бъде иззето свидетелството
за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети всички контролни
точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В мотивите на заповедта е посочено,
че на водача са отнети всички контролни
точки, с влезли в сила НП, както следва:
1. НП № 12329/09.11.2006г. на
сектор „ПП“ гр.Бургас, влязло в сила на 27.12.2007 г., с което се отнемат 10 контролни точки;
2. НП № 2320/27.06.2008г. на РУ
Несебър, влязло в сила на 21.07.2009г., с което се отнемат 13 контролни точки;
3. НП № 2118/17.06.2010г. на РУ
Несебър, влязло в сила на 13.08.2010г., с което се отнемат 10 контролни точки;
4. НП № 103/31.01.2011г. на сектор
ПП Бургас, влязло в сила на 28.07.2012г., с което се отнемат 7 контролни точки;
5. НП № 2589/11.07.2012г. на РУ
Несебър, влязло в сила на 27.10.2012г., с което се отнемат 16 контролни точки;
Според заповедта, с отнемането на
тези контролни точки Г. е загубил придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в
съответната служба на МВР.
Посочените в заповедта наказателни
постановления, са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и
разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че
връчването е извършено на Ж.Г. и датата на извършване на връчването.
По делото е представена справка
картон на водача (л.19). Справката
съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и
фишове. Съдържа и информация за възстановяване на точки както следва:
-възстановени контролни точки на
17.03.2006г.- оставащи точки:39
- възстановени контролни точки на
26.06.2010г.- оставащи точки:39
- възстановени контролни точки след
2 години без наказания на 30.10.2014г.- служебно възстановени 33 точки.
Като
доказателство по делото е приета Заповед № 251з-3805/26.08.2021г., подписана от
директор на ОДМВР Бургас, с чиято т.1.8. полицейските инспектори в сектор
„Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП.
В хода на съдебното производство е
допусната и приета без възражения съдебно графическа експертиза. Според
заключението на вещото лице, подписите
срещу графата „Подпис“ в разписка към наказателни постановления № 12329 / 09.11.2006 год.; № 103 / 31.01.2011
год.; № 2320 / 27.06.2008 год. и № 2118
/ 17.06.2010 год. са изпълнени от Ж.Т.Г.,
а подписът в наказателно постановление № 2589 / 11.07.2012 год. - вероятно не е
изпълнен от Ж.Т.Г..
ІІ.ПРАВОТО:
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган в
кръга на правомощията му. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/2017 г. на
директора на ОД МВР – Бургас, точка 1.8., полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Спазена е предвидената от закона
писмена форма.
Административният орган е приел, че
са налице основанията на чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението
си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.
Според чл. 157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи.
Според разпоредбата на чл.3, ал.1
от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление.
Поради това и с оглед разпоредбата
на чл. 170, ал.1 от АПК, административният орган следва да
установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни
постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в
оспорената заповед.
В настоящия случай, органът е
приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни
постановления въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 27.12.2007- 27.10.2012г., поради което
същият е бил длъжен да върне СУМПС.
Фактът на влизане в сила на 4 от наказателните постановления, с които се отнемат общо 40 контролни точки, съдът приема за доказан, тъй като върху разписките, удостоверяващи връчването им е положен подписа на жалбоподателя. Не е доказан факта на влизане в сила на наказателно постановление № 2589 / 11.07.2012 год., с което се отнемат 16 контролни точки, тъй като не може с категоричност да се приеме, че същото е връчено редовно на жалбоподателя.
Преценката за влизане в сила на
наказателното постановление е елемент от фактическия състав на чл. 171, т. 4 ЗДвП, защото само въз основа на влезлите в сила наказателни постановления могат
да бъдат отнети контролни точки и следователно да настъпи, при достигане на
установения в закона брой, ex lege загубване на правоспособността на водача, в
резултат, на което и официалният удостоверителен документ – свидетелството за
управление, престава да съответства на действителния правен статус на водача и
следва да бъде върнато или иззето. В случая не става въпрос за оспорване на
материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, а става
въпрос за установяване на фактическия състав, при който се създава официалния
свидетелстващ документ, за да може съдът да се позове на материалната му
доказателствена сила.
Въпреки това, съдът намира, че
заповедта е материално незаконосъобразна, защото не са реализирани кумулативно
изискуемите предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП - 1.) загубване на правоспособността
поради отнемане на всички контролни точки и 2)
неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.
Не е доказана първата изискуема
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка- загубване на
правоспособността поради отнемане на всички контролни
точки към датата на издаване на оспорената заповед.
Според разпоредбата на чл.2 от
Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и
реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат (отм. ; действаща към процесния период), при първоначално издаване на свидетелство за
управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален
максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него
нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
В случая към
1.01.2000г., според справка картон на водача, жалбоподателят е разполагал с 39
точки.
С наказателните
постановления, посочени в т.1 и 2 са му били отнети общо 23 контролни точки,
т.е към 21.07.2009г. са останали 16 контролни точки.
Същевременно в справката е
посочено, че на 26.06.2020г. на водача са възстановени контролни точки, като му остават 39.
С НП № 2118/17.06.2010г. на РУ
Несебър, влязло в сила на 13.08.2010г. и
НП № 103/31.01.2011г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на
28.07.2012г., са отнети общо 17 контролни точки.
Като от остатъка от 39 контролни
точки се извадят 17 остават 22 контролни точки.
Дори от този остатък да се извадят
контролните точки, отнети с наказателно постановление № 2589 / 11.07.2012 год.,
което към датата на издаване на оспорената заповед не е влязло в сила, то
отново ще е налице остатък от 6 точки.
Отделно от това, според справката
на 30.10.2014г. на водача служебно са възстановени 33 контролни точки.
Т.е. към датата на издаване на
оспорената заповед- 31.12.2021г. жалбоподателят е разполагал с 33 контролни
точки.
Този факт е признат от ответника с
направените вписвания в справката картон на водача и е благоприятен за
жалбоподателя, поради което съдът го приема за доказан.
Тук следва да се посочи, че
справката картон на водача е издадена на основание чл. 25, ал. 2 от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г., според който броят на отнетите, възстановените и
оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет в отдел
/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се
отразяват в автоматизирана информационна система. Следователно справката
представлява годно доказателствено средство – удостоверителен документ.
С оглед изложеното съдът намира, че
основанията за издаване на процесната заповед не са доказани.
От една страна административният
орган разполага с четири, влезли в сила НП, с които общо се отнемат повече от
39 контролни точки, които са издадени и влезли в сила в периода 27.12.2007-
28.07.2012г., а процесната заповед е издадена едва 2021г.
Същевременно според справката –картон,
представена от ответника, към датата на издаване на процесната заповед жалбоподателят
притежава 33 контролни точки.
В случая самият административен
орган е представил взаимно изключващи се доказателства, всички съставени от
него. Това противоречие не може да се преодолее с обясненията на ответника,
дадени в писменото становище. Те представляват необосновано с доказателства,
лично негово мнение. Съдът не може, както се иска в становището, да основе
съдебният си акт само на част от доказателствата, като игнорира други, без да
са налице обективни данни за тяхната недостоверност.
Поради изложеното съдът приема, че
оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода
на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените, своевременно
поискани и доказани в размер на 760лв., разноски.
С оглед горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ІV състав на Административен съд гр.
Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-002324/31.12.2021г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Бургас да заплати
на Ж.Т.Г., ЕГН ********** сума в размер на 760лв., представляваща разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
СЪДИЯ: