О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 173
гр. Перник, 14.08.2020 г.
Административен
съд-Перник, в закрито съдебно заседание на четиринадесети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Слава Г.
Като разгледа
административно дело № 197/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по искане от пълномощник
на „***“ЕООД за изменение на Решение № 300 от
20.07.2020г., постановено по АД № 197/2020г. по описа на
Административен съд-Перник в частта му
за разноските.
В искането се
сочи, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е
присъдил възнаграждение в размер по-нисък от минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи че към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и заплащане на
адвокатското възнаграждение в действащата редакция на Наредба № 1/2004г. минималният
размер на адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство е 300 лв. Искането е за присъждане на пълния размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лв.
На основание чл.
248, ал. 2 от ГПК молбата е връчена на насрещната страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В
указания срок не е постъпил писмен отговор.
Настоящият
състав, като взе предвид изложените от ищеца обстоятелства и
формулираното искане, приема, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.
Компетентен да се произнесе по искането, съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК е съдът,
постановил решението, чието изменение се иска и
същото е направено в срока за обжалване на
постановеното съдебно решение, т.е. в преклузивния срок по чл. 248, ал.1 от ГПК. По делото е налице списък на разноските, обективиран в нарочна
молба. Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и
основателна. Доводите за това са следните:
С решение № 300 от
20.07.2020г., постановено по АД № 197/2020г. настоящият състав на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ и след като е уважил възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК
е присъдил в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размера, предвиден в
чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери
за адвокатските възнаграждения/ДВ бр. 45/15.05.2020г., в сила от 15.05.2020г./,
а именно 100 лв..
Съгласно договор
за правна защита и съдействие, сключен на 25.02.2020г. адвокат В.К. е поела задължение да изготви
искова молба по чл. 1 от ЗОДОВ срещу ИА“АА“ и да осъществи процесуално
представителство по образуваното съдебно производство. Видно от същия уговореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв. и е заплатено в брой на 25.02.2020г. Към
този момент са действащи нормите на чл.
8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от ДВ бр. 28 от
28.03.2014г. Съгласно тях минималният размер на адвокатското възнаграждение за
осъществената правна защита и съдействие е 300 лв. Това е и правната норма с
оглед на която следва да бъде съобразено направеното от ответника възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Видно е, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е в минимално предвидения размер съгласно чл. 8, ал. 1, във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ ДВ бр. 28 от 28.03.2014г./. Затова като го е намалил до 100 лв.
съдът е приложил неправилно закона. С настоящото определение следва да се
допълни постановеното решение № 300/20.07.2020г. в частта за разноските като в
полза на ищеца бъде присъден пълния размер на заплатения от него адвокатски
хонорара - или още 200 лв. Действително с Решение № 13062 от 3.10.2019г. на ВАС
по АД № 3586/2016г., в частта му, в която е оставено в сила с Решение № 5419 от
8.05.2020г. на ВАС по АД № 14384/2019г., 5-членен състав е отменена Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ ДВ бр. 28 от 28.03.2014г./ и към момента на
постановяване на съдебния акт, чието изменение се иска, предвиденият минимален
размер на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. е 100 лв. Нормата, обаче е материално правна и
затова следва да бъде съобразена редакцията и към момента на сключване и
изпълнение на договора за правна защита и съдействие, а не тази, действаща към
момента на приключване на съдебното дирене.
Предвид
изложеното постановеното по делото решение следва да бъде допълнено в частта за
разноските, като в полза на ищеца се присъдят още 200 лв., представляващи част
от заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд - Перник
О П
Р Е Д
Е Л И
ДОПЪЛВА на
основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Решение № 300 от 20.07.2020г., постановено по
административно дело № 197/2020г. по описа на Административен съд-Перник, в
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:
ОСЪЖДА на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ген. Гурко“ № 5 да заплати на „***“ЕООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление на дейността с. М., обл. Перник, сумата от още 200.00
лв./двеста лева/, представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/