Р Е Ш
Е Н И Е № 118
гр. Кюстендил,
22.07.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет
и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при участието на
секретаря Ирена Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 27 по
описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във връзка с чл. 27 ал. 3 -
ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с
чл. 166 от ДОПК.
А.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Х., оспорва Акт за установяване на
публично държавно вземане № 02-100-6500/3509/3 от 08.10.2021 г., издаден от Зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София. Релевирани са
основания за незаконосъобразност на оспорения акт по същество такива по чл. 146
т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Сочи се на неясни и неразбираеми
мотиви относно изводите за дължимостта на получената сума като финансова
подкрепа, което следва да се приравни до липса на такива.
Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила се обосновават с твърдения
за неприложимост на процедурата по чл. 27
ал. 7 от ЗПЗП. Нарушението
на материалния закон се свързва
с неверни констатации от проверката, като са наведени твърдения, че плащането,
което се претендира в откритото производство по издаване на АУПДВ, е в резултат
на грешка на административния орган, която не е била очевидна за жалбоподателя. Прави
се искане за отмяна на оспорения акт,
като незаконосъобразен. Претендират се разноски
по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. Х. и адв. Х.,
поддържат жалбата. Представена е и писмена защита от адв. Х..
Ответникът – Изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител ст. юр. Г., в писмена молба, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответно
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващата
А.Д.А. е регистрирана с УРН 718917 и е подала заявление за подпомагане
за кампания 2020 с УИН 10/240620/72069, като е заявила за подпомагане парцели
по схеми за обвързано подпомагане за плодове – СП /основна/ и СП /други/. В
периода 11.11.2020 г. – 20.11.2020 г. е извършена проверка на място от дирекция
„Технически инспекторат“ със заявка № 411699. Съгласно чл. 31а ал. 3 от Наредба
№ 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания, проверката определя парцелите, допустими за подпомагане по останалите
схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на място
за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано
подпомагане, като същите се явяват недопустими за подпомагане по СП основна и
СП /други/. За резултатите от проверката и причините за недопустимост на
парцелите по схемата бенефициентът е информиран с уведомително писмо с изх. №
01-172-6500/988 от 18.11.2020 г. на Началник отдел „РТИ“ към ОД – Разград,
получено на 26.11.2020 г. При извършване на калкулациите по СП /основна/ и СП
/други/, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на парцелите описани
в табл. 1 в АУПДВ при извършената проверка, не е взета предвид и на
бенефициента е изплатена сума в размер на 16866.38 лв. по схемата /15941.54 лв. по СП основна и 924.84 лв. по
СП други/ . Допуснатата техническа грешка за допустимостта на декларираните
парцели по СП основна и СП други, е наложило повторното преразглеждане на
подаденото от А.Д.А. заявление. След приключване на повторните проверки е
установено, че парцелите са изначално недопустими за подпомагане на СП основна
и СП други. Кандидатът е бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ
чрез писмо, с което му е връчен доклада от извършената проверка на място. След
извършената прекалкулация полагаемата се финансова помощ по СП основна и СП
други е изчислена на 0.00 лева. Разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по СП
основна в размер на 16866.38 лева представлява недължимо изплатена сума.
С писмо № 02-100-6500/3509 от 21.05.2021
г. на Зам. Изпълнителния директор на
ДФЗ, на осн. чл. 26 ал. 1 от АПК, А. е уведомена за открито производство за
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, във връзка с
констатациите от направена проверка на място по заявление с УИН 10/240620/72069
за кампания 2020 г., получено на 04.06.2021 г. Срещу същото А. е подала
възражение с вх. № 02-100-6500/3509/14.06.2021 г., като излага мотиви, че няма
никаква вина за допуснатата от административния орган грешка.
Административният орган не приема
изложените възражения, извършва допълнителни проверки, след което следва издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 02/100-6500/3509/3 от 08.10.2021 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ, с
който на основание чл. 27 ал. 3, ал. 5 и
ал. 7 от ЗПЗП, както и чл. 162 ал. 2 т. 8
и т. 9 от ДОПК, на А.Д.А. с ЕГН **********, е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на
16866.38 лв. – недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане
за плодове СП /основна/ и СП /други/ по заявление за подпомагане за кампания
2020 с УИН 10/240620/72069.
В акта са формирани изводи
за неоснователност на възраженията на А..
Издаденият
АУПДВ е съобщен на жалбоподателя на 09.11.2021 г., като жалбата срещу него е
подадена на 18.11.2021 г., т.е. в законовоустановения срок.
По делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. С.С.,
оспорена от процесуалните представители на жалбоподателката.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства. Преценката
на събраните доказателства обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е срещу индивидуален административен акт по чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП, вр. с чл. 166 ал. 2, вр. с чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, от надлежен правен субект с право на обжалване
по см. на чл. 147 ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд, в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Проверен
изцяло на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по
чл. 146 от АПК, оспореният АУПДВ е незаконосъобразен административен акт при
наличие на основания по чл. 146 т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Съображенията са
следните:
АУПДВ е постановен от
оправомощен орган в
пределите на неговата законова компетентност. ДФ „Земеделие“ е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на §1 т. 13
от ДР ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС. Съгласно чл. 20а ал. 5
от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III
от ЗУСЕСИФ. Изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр. 51/2019 г. е в сила от 28.06.2019 г., т.е. същото е действащо
правило към момента на издаване на АУПДВ. Следва, че изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен по степен и материя орган. Съгласно
чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“,
изпълнителният директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си.
По делото е приложена Заповед № ОЗ-РД/2891/16.06.2021 г., от която видно, че
визираното правомощие е делегирано на зам. изпълнителния директор на ДФЗ – г-жа
П. Д. С.
Актът е издаден в писмена форма, но не е с необходимото
съдържание по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт,
без задължителни реквизити и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Същият съдържа
изложение на фактическите и правни основания, но същите са
без посочена взаимовръзка помежду си, като е абсолютно неясно как е формиран
размерът на определената за възстановяване сума, предвид констатациите за недопустимост за подпомагане само на част
от декларираните парцели.
Писмото на органа от 21.05.2021 г. е поставило начало на административното
производство за издаване на оспорения АУПДВ. В изпълнение на общите правила по
чл. 35 и чл. 36 от АПК, актът обаче е издаден от органа без изясняване на
фактите и обстоятелствата по случая и събиране на всички относими доказателства.
Мотивите имат съществено значение за съда при осъществяване на контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Освен неспазване
на процесуалните правила на АПК, съдът счита, че административният орган е допуснал и нарушения на материалния закон, във връзка
с материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова подкрепа, поради следното:
От съдържанието
на оспорения АУПДВ е видно, че правните основания за издаването му са
разпоредбите на чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9
от ДОПК, както и на чл. 27 пар. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 908/2014 на
Комисията, като е безспорно, че същият е постановен във връзка с констатации на
органа за недължимо получено плащане от жалбоподателя по заявената от него
схема за обвързано подпомагане за плодове СП /основна/ и СП /други/. МЗХГ и ДФЗ
– РА, на основание чл. 31а ал. 3 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, са осъществили
контрол по отношение на заявените култури и за спазването на минималните
агротехнически мероприятия, позволяващи добив от площите или за следи от растителни
остатъци от заявената култура, спрямо данните от извършената проверка на място
от дирекция „Технически инспекторат“ в периода 11.11.2020 г. – 20.11.2020 г.
Административният орган е възпроизвел текста на чл. 31а ал. 3 от НАРЕДБА № 3 в
относимата му редакция, но без да конкретизира предмета на извършения контрол –
дали е налице заявената култура или дали
са спазени минималните агротехнически мероприятия. Независимо от това, са
цитирани данни в приложената Таблица № 1 за заявените площи, както и тези, за
които след допълнителен контрол за допустимост на декларираните парцели по
заявената схема СП /основна/ и СП /други|/ е установено, че са недопустими за
подпомагане по причини посочени в изготвения доклад, за който А. е уведомена с
писмо получено на 26.11.2020 г., което не е било обжалвано.
При проверката
на изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК е видно, че в случая органът
препраща към данните в друг документ, предхождащ издаването на АУПДВ, което по
принцип е допустим способ за мотивиране на административните актове. В случая
обаче този посочен доклад не е приложен в цялост по делото, въпреки дадената изрична
възможност на ответника да допълни представената преписка с писмени
доказателства, относими към правния спор. Не се доказва, че същият доклад е
представен на жалбоподателката. Представен е такъв доклад по искане на
процесуалните представители на жалбоподателката и то от в.л. инж. С. в
последното о.с.з. по делото, като същият е без каквито и да са подписи на
изготвилите го длъжностни лица. Непредставянето на цитирания доклад в цялост,
заверен по съответния ред, прави невъзможна проверката от страна на съда на
изложените в него фактически и правни основания.
Извън горното,
съдът констатира, че в случая липсват и фактически и правни основания, относно
формирането на определеното за възстановяване публично държавно вземане. Не
ставя ясно как е формирана процесната сума, доколкото констатациите на органа
за недопустимост за подпомагане засягат само част от декларираните парцели.
Според изложеното в АУПДВ от административния орган е извършена прекалкулация,
при която полагащата се финансова помощ по СП /основна/ и СП /други/ възлиза на
0.00 лв., а разликата между изплатената и полагаемата финансова помощ в размер
на 16866.38. лв. представлява недължимо
платена сума. Горните мотиви, преценени съобразно доказателствата по
делото и правилата на чл. 30б ал. 4 и
чл. 34 ал. 1 от Наредба № 3, не позволяват проверка относно законосъобразността
на определената сума. Съгласно посочените правни норми, министърът на
земеделието, храните и горите определя със заповед размера на подпомагането на
хектар, а размерът на помощта по схемата се определя за толкова заявени и
допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2 т.
4 за получен и реализиран на пазара добив и са представени доказателства за
това. В случая А. е изпълнила задължението си по чл. 32 ал. 1 от Наредба № 3 да
декларира и представи доказателства за произведената и реализирана продукция
през 2020 г., но органът не ги е проверил и не е формирал съответни изводи съобразно
критериите по чл. 30б ал. 4 от Наредба № 3, поради което и остава неизвестен
начина и основанието за връщане на изплатеното финансово подпомагане по
схемата.
В оспорения
АУПДВ е посочено, че фактическите констатации са въз основа на извършен контрол
от МЗХГ и ДФЗ по реда на чл. 31а ал. 3 от Наредба № 3. Същата препраща към чл.
37 от ЗПЗП, в който е регламентиран реда за проверка на заявленията за
подпомагане чрез административни проверки и проверки на място, съответно чрез
ИИС, съпоставяне на данните от заявленията с данните в регистрите. С оглед на
изложеното, съдът счита, че производството по издаване на оспорения акт е
незаконосъобразно проведено. Липсва нормативно установена процедура за
определения от органа като „допълнителен контрол на извършената проверка на
място“, както и за „прекалкулация“ на полагащата се финансова помощ.
Съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален
закон. Според органа основанието за връщане на процесната финансова помощ е
недопустимостта за подпомагане по СП основна и СП други на част от заявените
парцели, описани в таблица 1 към акта, като е налице препращане относно
причините и основанията за недопустимостта за недопустимостта за подпомагане
към данните в изготвен доклад, във връзка с проверката на място, за който А. е
уведомена с писмо, получено на 26.11.2020 г., което не е било обжалвано. От
изложеното следва, че материалноправната предпоставка за упражняване на на
правомощието на органа за събиране на недължимо платената сума, респективно за
издаването на АУПДВ се явявя писмото на началник отдел „РТИ“ ДФЗ ОД Разград
/лист 73 по адм. дело № 12200/2021 г. по описа на АС София - град/ изпратено на
заявителя заедно с доклада от проверката на място. Съдът счита, че т. нар.
„уведомително писмо“ няма белезите на индивидуален административен акт, който
след придобиване на стабилитет, да установява релевантното обстоятелство за
недопустимост за подпомагане на процесните парцели. Надлежният акт, с който е
следвало да се установи горното, е решение по чл. 11а ал. 1 т. 1от ЗПЗП
издадено от Разплащателна агенция, чрез оправомощените за това длъжностни лица.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 37 ал. 2 от ЗПЗП, според която резултатите
от административните проверки се отразяват само в административния акт, с който
се взема решение по чл. 11а ал. 1 т. 1 по заявленията за подпомагане. Изводът в
случая е за отсъствие на приетата от органа материалноправна предпоставка за
издаване на АУПДВ.
Извън горното и
доколкото са наведени като доводи в жалбата, съдът ще посочи, че се явяват
основателни с оглед приложимия закон и доказателствата по делото, твърденията
на жалбоподателя за отсъствие на очевидна грешка при плащането на помощта в
хипотезата на § 3 вр. с § 1 на чл. 7 от Регламент /ЕС/ № 809/2014 на Комисията,
както и на вина за неспазване на задълженията по схемата за подпомагане в
хипотезата на чл. 64 § 2 б. „в“ от Регламент № 1306/2013, съгласно която не се
налагат административни санкции „когато неспазването се дължи на грешка на
компетентния орган или друг орган и когато няма основания да се счита, че
грешката е могла да бъде открита от лицето, засегнато от административната
санкция“.
По изложените правни съображения съдът намира оспорения
АУПДВ за незаконосъобразен на основанията
по чл. 146 т. 2, 3 и 4 от АПК
и постановява решение за неговата отмяна.
Поради изхода от спора, жалбоподателката има право на деловодни
разноски, съгласно приложените доказателства за това – заплатени адвокатски
хонорари и ДТ.
Водим от изложеното и на осн. чл.
172 ал.2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/3509/3
от 08.10.2021 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София, с който на
основание чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от
ЗПЗП и чл.162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК,
на А.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес за кореспонденция: с. Шишковци,
общ. Кюстендил, ул. „Владимир Димитров - Майстора“ № 13, е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 16866.38 лв.
ОСЪЖДА ДФ
„Земеделие“, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати на А.Д.А.,
с посочен по – горе адрес, сумата от 1410 /хиляда четиристотин и десет/ лева,
направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: