№ 9808
гр. София, 05.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110102858 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. Д., ЕГН
********** против /..../ /..../ АД, ЕИК /..../, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с които се иска осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6256,00
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2023
г. – 15.11.2023 г., по сключен между страните по делото трудов договор, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 5710,87 лева, представляваща
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за един месец /срока на предизвестието/, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата; 3/ сумата от 1038,34 представляваща
обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 4 дни, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
С оглед липсата на депозиран отговор на исковата молба и изразено
становище по изложеното в исковата молба и релевираните със същата искания,
съдът намира, че по отношение доказателствените искания на ищеца, направени с
исковата молба, а именно: за допускане изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза, със задачи, посочени в исковата молба и с правно основание чл. 190
ГПК за задължаване на ответното дружество да представи копие от личното
трудово досие на ищеца, следва да се произнесе в насроченото по делото открито
съдебно заседание, след изслушване становището на ответника.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
1
15.04.2024 г. от 09:45 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 520 от
18.03.2021 г., при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на
3945,29 лева. Посочва, че считано от 01.04.2023 г. била извършена промяна по
отношение на уговореното между страните по трудовото правоотношение
възнаграждание, като същото било уговорено в размер на 5577,02 лева. Поддържа,
че трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед №
96/15.11.2023 г. на работодателя /..../ /..../ АД, считано 15.11.2023 г. Поддържа, че
работодателят не му изплатил в пълен размер дължимото трудово възнаграждение
за периода 01.10.2023 г. – 15.11.2023 г., като незаплатена останала сума в размер
на 6256,00 лева, която се претендира в настоящото производство. На следващо
място, ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му
било изплатено и обезщетение за 4 работни дни неизползван платен годишен
отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение в размер на 1038,34
лева. Твърди, че съгласно посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, работаделят дължал на ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ
за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в размер на 5710,87 лева
Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответното
дружество да заплати в полза на ищеца, суми, както следва: 1/ сумата от 6256,00
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2023
г. – 15.11.2023 г., по сключен между страните по делото трудов договор, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 5710,87 лева, представляваща
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за един месец /срока на предизвестието/, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата; 3/ сумата от 1038,34 представляваща
обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 4 дни, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 16.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника не е депозиран
отговор на исковата молба,
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в трудово
правоотношение с ответника и е престирал съобразно уговореното, т.е., че за
ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово
възнаграждение в претендирания размер.
2
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с
ответника за посочения в исковата молба период, размера на неизползвания
платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, респ. на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване
на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за за периода
на действие на трудовото правоотношение.
По исковете с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с
ответника за посочения в исковата молба период, че същото е прекратено,
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, срока на
предизвестието и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за
изчисляване на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което съдът, на основание чл. 146, ал.
2 ГПК, му указва, че не сочи доказателства. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от
ищеца вземане факти.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените с исковата молба
документи.
ОТЛАГА произнасянето по отношение доказателствените искания на
ищеца, направени с исковата молба, а именно: за допускане изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, посочени в исковата молба и с правно
основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответното дружество да представи
копие от личното трудово досие на ищеца, като по същите съдът ще се произнесе
в насроченото по делото открито съдебно заседание, след изслушване
становището на ответника.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, spogodbi@mediatorbg.eu; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
3
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4