Определение по дело №20811/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33446
Дата: 19 август 2024 г. (в сила от 19 август 2024 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20241110120811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33446
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110120811 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Е. Н. Г. срещу Сдружение „............“ отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от общо 301 лева, от която 226 лева главница и 75 лева
разноски, за която по ч. гр. дело № 55486/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 28-ми
състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 17.08.2017 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 11445/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № ... на КЧСИ и с район на
действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по
давност на правото за принудително изпълнение на вземанията.
Ищцата Е. Г. твърди, че в хода на производството по гр. дело № 55486/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, 28-ми състав в полза на ответника са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 17.08.2017 г. за сумата от 226 лева – главница и сумата от 75 лева – разноски по
делото. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в
същия вземания е образувано изп. дело № 11445/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № ... на
КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, по което Сдружение „............“ е
взискател. Излага се, че това дело е образувано след поемане на архива на ЧСИ Д.-В. с рег.
№ ... на КЧСИ от ЧСИ С.. Поддържа се, че последното валидно изпълнително действие,
извършено в хода на изпълнителния процес е от 14.09.2017 г. и се изразява в налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на Г., получавано от „............“ ООД в хода на
първоначално образуваното изп. дело № 2351/2017 г. по описа на ЧСИ В.. След този момент
не са извършвани изпълнителни действия, поради което и към 15.09.2022 г. е изтекъл
приложимият към вземанията 5-годишен давностен срок. Ето защо, ищцата намира, че към
настоящия момент правото на взискателя и ответник за принудителното събиране на
вземанията по изпълнителния лист е погасено по давност. С тези съображения ищцата
отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Сдружение
„............“, чрез пълномощника си адв. Г., признава предявената искова претенция и факта, че
е изтекъл петгодишният давностен срок за принудително събиране на вземанията на
Сдружението от ищцата, удостоверени в процесния изпълнителен лист от 17.08.2017 г.,
1
издаден на основание влязла в сила за повод за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по гр. дело № 55486/2017 г. по описа на СРС, 28-ми състав. Не оспорва, че към
момента на образуване на процесното изпълнително дело ищцата е имала качеството на
длъжник, каквото качество е притежавала и към момента на налагане на запора върху
трудовото й възнаграждение. Не оспорва, че след този момент ответникът не е предприемал
изпълнителни действия за събиране на вземането си. Посочва, че ищцата не е предприела
действия за прекратяване на изпълнителното дело, нито за уреждане на отношенията си със
Сдружението. Изтъква, че депозираната от същото молба за образуване на изпълнително
дело и предприетите действия са осъществени в момент, в който за ищцата е съществувало
задължение за заплащане на сумите на годно изпълнително основание. Счита, че с
поведението си не е дало повод за образуване на настоящото дело, поради което отправя
искане за възлагане на разноските по делото в тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 2
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищцата основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен
момент на давността.
В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и конкретните доводи, изложени в
отговора на исковата молба на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като
безспорни между страните и ненуждаещи се доказване обстоятелствата, че към момента
на сезиране на съда с процесната искова молба е изтекъл приложимият към вземанията
давностен срок, както и, че за събиране на процесните вземания е образувано и висящо
изпълнително дело № 11445/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № ... на КЧСИ с последно
предприето изпълнително действие от 14.09.2017 г.
По доказателствените искания:
Предвид разпредЕ.та между страните доказателствена тежест и с оглед конкретното
оспорване, проведено с отговора на исковата молба, насочено към установяване липсата на
проведени изпълнителни действия, както и на отправено искане от ищцата за прекратяване
на изпълнителното дело, като относимо и допустимо следва да бъде уважено искането на
ищцата за изискване на заверен препис от процесното изпълнително дело, при внасяне на
дължимата за това такса съгласно ТТРЗЧСИ.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024 г. от
10:35 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с
2
препис от депозирания писмен отговор.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Г.К. с рег. № ... на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен препис
от изп. дело № 11445/2021 г. по описа му съ страни: взискател Сдружение „............“ и
длъжник Е. Н.а Г..
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3