№ 152
гр. Шумен, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500137 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260007 от 04.02.2022г. по гр.д.№910/2019г., Районен съд - гр.Велики
Преслав е отхвърлил предявения от Х. АХМ. М. срещу ЕМ. К. Т. и М. ЯНК. Т., иск по
чл.108 от ЗС, за признаване за установено правото на собственост на ищеца и осъждане на
ответниците да предадат владението на следния имот: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 23, с
площ от 5,73 кв.метра, явяващо се прилежащо към собствения му недвижим имот с
идентификатор 67708.308.72.8.56 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Смядово, одобрени със Заповед № РД-18-54/11.09.2007 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, попадащ в сграда с идентификатор 67708.308.72.8, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67708.308.72, представляващ: самостоятелен обект с предназначение:
жилище, апартамент, с площ от 40,08 кв.метра, с адрес: гр. Смядово, ул. „.... № 5, вх. В, ет.
4, ап. 56, при граници: на същия етаж - имоти с идентификатор 67708.308.72.8.57,
67708.308.72.8.55, под обекта - 67708.308.72.8.52, над обекта - 67708.308.72.8.60. На
ответниците са присъдени 725 лева деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и постанови
друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от
Х. АХМ. М. срещу ЕМ. К. Т. и М. ЯНК. Т.. Ищеца излага, че на 24.09.2016 год. е закупил
жилище - апартамент в гр.Смядово, находящо се на ул."... №5, вх.3, ет.4, ап.56, ведно с
прилежащото му избено помещение №23 с площ от 5,73 кв.м.. Лицето, от което закупил
имота, почти не бил живял в него и изобщо не бил ползвал избеното помещение, но му
показал вратата на мазето. До пролетта на 2017 год. ищеца не живял в жилището, тъй като
до тогава работил и живеел в София. През месец май 2017 год. установил, че нямал достъп
до прилежащото към жилището му избено помещение, тъй като същото било използвано от
друг негов съсед. Твърди, че първият ответник Е.Т. му заявил, че на ищеца се полагало
друго избено помещение с № 4. Моли съда да осъди ответниците да му предаде владението
върху избено помещение №23, с площ от 5,73 кв.метра, явяващо се прилежащо към
собствения му недвижим имот с идентификатор 67708.308.72.8.56 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Смядово.
В депозирания отговор, ответната страна сочи, че притежава апартамент № 43 и 44
(към момента обединени в едно жилище), находящи се в сградата, в която се намира и
жилището на ищеца. Имотите били придобити като обезщетение за извършено през 80-те
години на 20-ти век отчуждаване и събаряне на наследствения му имот, на мястото на който
са построени жилищните сгради на ул. „.... № 5. Сочат, че заедно с апартаментите, първият
ответник е придобил право на собственост и върху прилежащите към тях избени помещения
съответно № 2 с площ от 3,60 кв.метра и № 4 с площ от 3,57 кв.метра. Твърдят, че от
началото на 1990 год., когато е завършен строежът, до настоящия момент владеят двата
жилищни имота и избените помещения към тях необезпокоявани. Излагат, че имотът на
ищеца е придобит от праводателя му И.Д.И. през 2004 год. чрез договор за покупко-
продажба, като предишен собственик е била Община Смядово. Имотът бил прехвърлен на
ищеца през 2016 год., като до тогава никой не е оспорвал правото на собственост и
владението на ответниците върху посочените 2 избени помещения. Излагат, че избените им
помещения са индивидуализирани в достатъчна степен като в приложените към отговора
нотариални актове за собственост на ап. № 43 и 44, са посочени техните граници. Акцентира
се, че в нотариалния акт, с който се легитимира ищеца, граници на избено помещение № 23
не са посочени. Освен това използваните от ответниците избени помещения имали по-малка
квадратура от посочената от ищеца и в този смисъл ползваните от тях избени помещения не
са идентични с избеното помещение на ответника. В случай, че съдът прецени, че някое от
двете избени помещения, владени от ответниците, е идентично с претендираното от ищеца
избено помещение, правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по
2
отношение на това избено помещение.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Видно от Договор за продажба на общински имот по реда на Закона за общинската
собственост с вх. № 1825, парт. ......2004 год. на община Смядово на осн. чл. 47, ал. 1, т. 2 от
Закона за общинската собственост, чл. 38, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество и Заповед № 516/ 06.10.2004 год. на
Кмета на Община Смядово И.Д.И. е обявен за купувач на следния общински недвижим
имот: апартамент № 56, ет. 4, вх. В, намиращ се в гр. Смядово, ул. „.... № 5, със застроена
площ от 40,08 кв.метра, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с прилежащо
избено помещение № 23 от 5,73 кв.метра, 0.01121% ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавно място от 44,73 кв.метра, попадащ във втора зона на гр.
Смядово, при граници: за апартамента: дясно- ап. № 57, ляво – ап. № 55, долу – ап. № 52,
горе – ап. № 60; за избеното помещение: изба № 1 и изба № 13. Видно от представения по
делото нотариален акт № ......2016год. за покупко-продажба на недвижим имот по описа на
Нотариус С.Н., рег. № 592 на НК, с район на действие Районен съд – Велики Преслав,
ищецът Х. АХМ. М. е придобил от И.Д.И. право на собственост върху недвижим имот с
идентификатор 67708.308.72.8.56 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Смядово, попадащ в сграда с идентификатор 67708.308.72.8, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67708.308.72, представляващ: самостоятелен обект с предназначение:
жилище, апартамент, с площ от 40,08 кв.метра, с административен адрес: гр. Смядово, ул.
„.... № 5, вх. В, ет. 4, ап. 56, при граници: на същия етаж - имоти с идентификатор
67708.308.72.8.57, 67708.308.72.8.55, под обекта - 67708.308.72.8.52, над обекта -
67708.308.72.8.60 (идентичен с имот, описан в Договор за продажба на общински имот по
реда на Закона за общинската собственост с вх. № 1825, парт. ......2004 год. на община
Смядово), заедно с избено помещение № 23 с площ 5,73 кв.метра, както и заедно с 0.01121%
ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място от 44,73
кв.метра. По делото е представен Нотариален акт № 14, том ІІ, дело № 463/19.10.1990 год.
на районен съдия при Районен съд – Велики Преслав за собственост на жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, с който ответникът
ЕМ. К. Т. е признат за собственик на следния недвижим имот: жилище № 43, ет. 1 в
жилищна сграда ЕЖБ-5, вх. В, построена върху държавна земя, парцел ІІ в квартал 89, с
адрес: гр. Смядово, ул. „.... № 5, състоящо се от 2 стаи, кухня, сервизни помещения, със
застроена площ от 64,05 кв.метра, ведно с прилежащо избено помещение № 2, със застроена
площ от 3.60 кв.метра, както и 0,01632 ид.части от общите части на сградата правото на
строеж върху държавно място, при граници: на жилището: от изток – тревни площи, от
запад – ул. „...., от север – ап. № 31, от юг – стълбище, коридор, асансьор; на избеното
помещение: отляво – избра № 1, отдясно – обща изба, отгоре – ап. 43, отдолу – земя. От
приложения Нотариален акт № 1.....1990 год. на районен съдия при Районен съд – Велики
Преслав за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятие по ЗТСУ се установява, че ответникът ЕМ. К. Т. е признат за
3
собственик на следния недвижим имот: жилище № 44, ет. 1 в жилищна сграда ЕЖБ-5, вх. В,
построена върху държавна земя, парцел ІІ в квартал 89, с адрес: гр. Смядово, ул. „.... № 5,
състоящо се от една стая, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 40,08 кв.метра,
ведно с прилежащо избено помещение № 4, със застроена площ от 3.57 кв.метра, както и
0,01047 ид.части от общите части на сградата правото на строеж върху държавно място, при
граници: на жилището: от изток – тревни площи, от запад – стълбище, коридор, от север –
ап. № 43, от юг –ап. № 45; на избеното помещение: отляво – избра на ап. № 63, отдясно –
изба А-64, отгоре – ап. 46.
В заключението по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, се сочи, че в наличната документация, намираща се в техническа
служба на Община Смядово не е открит архитектурен проект с извършена номерация на
избите, съгласно извършените продажби на апартаментите. Предвид липсата на данни за
номерацията на избените помещения, експертът след посещение на място е съставил схема
на избените помещения, съобразявайки се с номерацията, изписана на вратите на избите и
представените по делото нотариални актове. Вещото лице сочи, че данните, съдържащи се в
нотариалния акт, който легитимира ищеца като собственик на ап. № 56, не са достатъчни, за
да бъде индивидуализирано прилежащото към жилището избено помещение № 23, поради
което не може да бъде установено точното му местоположение. Сочи, че описаните в
нотариалния акт като съседни изби № 1 и № 13 се намират в различни части на избения
етаж, съобразно изготвената от него схема. По отношение на избените помещения,
прилежащи към жилищата, собственост на ответниците, вещото лице е посочило, че избено
помещение № 2 се индивидуализира точно по описаните в нотариалния акт съседи, докато
избено помещение № 4 се индивидуализира по 2 от посочените си 3 съседи, като според
вещото лице местоположението му съответства на означеното като избено помещение № 23
в изготвената схема. В съдебно заседание е изложил, че е изготвил приложената към
експертизата схема на избените помещения въз основа на архитектурното заснемане на
подземния етаж. Номерацията била означена така, както е посочена на място от лице, което
се е представило за домоуправител, като е съобразил и обстоятелството, че по-голямата част
от избите са имали номерация на вратите. По принцип номерацията започвала от
северозападния край и се върви постепенно към южния край на сградата, като е имал
предвид този принцип при изготвяне на схемата. В допълнително назначената експертиза
вещото лице е измерило площта на избени помещения № 23 (3,26 кв.метра), № 2 (3,47
кв.метра), № 4 (3,47 кв.метра) и съседните № 21 (5.57 кв.метра) и № 22 (3.26 кв.метра). Ап.
№ 56 и прилежащото му избено помещение № 23 са били частна общинска собственост, а
описаното като № 23 избено помещение не се идентифицира по местоположение и по площ
с някое от измерените избени помещения. Излага, че вероятно в нотариалния акт не е
посочена площта на избеното помещение, а обемът му, коригиран с коефициент „К“, т.е.
площта на избеното помещение, което е прилежащо към закупения от ищеца апартамент, не
е 5,73 кв.метра. В съдебно заседание заявява, че повечето избени помещения в блока са с
площ под 4 кв.метра.
4
От разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че на
ищеца било предоставено избено помещение № 4, отразено в схемата на вещото лице.
Апартаментът бил закупен от праводателя на ищеца само с цел препродажба, и нито той,
нито друг член на семейството са живели в апартамента, тъй като подлежал на ремонт.
Сочат избеното помещение на ответниците като отразеното с № 23, което се ползвало от тях
от повече от 20 години. Разпределението на мазите не било извършено официално от
компетентен орган, но до настоящия момент никой от съседите нямал претенции относно
избеното си помещение.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За
уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в
кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на
иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето -
да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи
наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание.
В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответната страна върху спорния
процесния имот. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Съобразно
Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и
двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост
върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест
при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка
страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено
от нотариуса придобивно основание. Ищцовата страна излага конкретен юридически факт,
въз основа на който се легитимира като собственик на имот с идентификатор
67708.308.72.8.56 и прилежащото му избено помещение - придобиване въз основа продажба.
Ответната страна също се легитимира като собственик на имоти 67708.308.72.8.43,
67708.308.72.8.44 и прилежащите им избени помещения, въз основа на отстъпено право на
собственост, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ. Основния спорен въпрос между страните е дали избено помещение № 23, което се
владее от ответниците, е идентично с избено помещение № 4 /както е отразено в
нотариалния им акт/, прилежащо към ап. № 44, и е собственост на ответниците или същото
е собственост на ищеца, притежаващ ап. № 56. От изготвената по делото СТЕ и
приложените към нея скици се установява, че описаното в Нотариален акт № 1.....1990 год.
на районен съдия при Районен съд – Велики Преслав, избено помещение № 4 се определя
като съответстващо по местоположение на означеното като № 23 в схемата, приложена към
експертизата. В горецитирания нотариален акт са посочени границите на избеното
помещение: отляво – избра на ап. № 63, отдясно – изба А-64, отгоре – ап. 46. Именно по
тези граници вещото лице е индивидуализирало избата. Вещото лице е посочило и, че
описаните в Договор за продажба на общински имот по реда на Закона за общинската
собственост с вх. № 1825, парт. ......2004 год. на община Смядово граници на избеното
5
помещение № 23 не са достатъчни, за да се установи точното му местоположение, и че
описаните като съседни изби (№1 и № 13) се намират в различни части на избения етаж, т.е.
не е налице съответствие в нито една от посочените две граници на избата. Установено, че
избените помещения не са били номерирани нито от строителя, нито от общината, и че
върху по-голямата част от вратите са поставени номера, неясно от кого, с които номера
вещото лице се е съобразило като е изготвило схема на избените помещения, съобразявайки
се и с обстоятелството, че по принцип номерацията започва от северозападния край и се
върви постепенно към южния край на сградата. Ищцовата страна не е успяла, при условията
на главно и пълно доказване, да установи сочената от нея идентичност на прилежащото към
жилището и избено помещение с процесното, което се владее от ответниците, и по
описаните в документа им за собственост граници, максимално се доближава до
прилежащото към тяхното жилище. Освен това, за пълнота е необходимо да се отбележи и,
че въпреки принципната невъзможност да се придобива по давност принадлежност към вещ,
по изключение е допустимо да се придобива избено помещение отделно от жилището в
сграда в режим на етажна собственост чрез правна сделка или по давност от лица, които
притежават жилищни обекти в сградата /Р №270/16.06.2011г. по гр.д.№867/2010г. ІІ г.о. на
ВКС, Р №45/04.05.2012г. по гр.д.№482/2011г. ІІ г.о. на ВКС, Р №172/12.10.2015г. по гр.д.
№1167/2015г. І г.о. на ВКС и др./, а в настоящия случай е установено владението на
ответниците върху процесната изба от повече от двадесет години, както и наличието на
друго свободно избено помещение. Ето защо предявените искове са неоснователни, и като
такива следва да се отхвърлят.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 600 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260007 от 04.02.2022г. по гр.д.№910/2019г. по описа на
Районен съд - гр.Велики Преслав.
ОСЪЖДА Х. АХМ. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. К. Т. с ЕГН
********** и М. ЯНК. Т. с ЕГН ********** деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7