РЕШЕНИЕ
№ 1375
гр. Варна, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110101372 по описа за 2023 година
Ищцовото дружество „К. и.“ АД сочи, че ответника Анг.С. е
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на
дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни
чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,oдобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания
за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената
заявка и предоставените данни, ищцов служител се е свързал с него на
посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи при
условията на дружеството, кредит в размер на 2000лв. След обработване на
данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е
изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на
договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на
изпратения му от ищеца линк за потвърждение, сключването на Договор за
потребителски кредит „Екстра” №119239/09.08.2021г. и желаната сума му е
била преведена чрез системата e-pay и получена от същия на каса на
партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от него лична карта.
Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира
информация, която логически е свързана само и единствено с него, който
лично е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно
ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично
следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да
1
притежава тези данни. В настоящия случай представя договор сключен между
страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно условията
на сключения Договор, ищецът, е поел задължение да предостави на
ответника заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят
е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва като
общият размер на задължението е платим ведно с главницата на 12 месеца
вноски със следните падежи: 09.09.2021, 09.10.2021, 09.11.2021, 09.12.2021,
09.01.2022, 09.02.2022, 09.03.2022, 09.04.2022, 09.05.2022, 09.06.2022,
09.07.2022, 09.08.2022. Към дата 13.09.2022г. Кредитополучателят не е
погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили
съответно на 09.09.2021, 09.10.2021, 09.11.2021, 09.12.2021, 09.01.2022,
09.02.2022, 09.03.2022, 09.04.2022, 09.05.2022, 09.06.2022, 09.07.2022,
09.08.2022. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка
с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения
от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени
телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните
дати, но ответника не е осъществил никакво плащане или индикация, че
желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Съгласно чл.86
ЗЗД С. дължи на „К. и.” АД обезщетение за забава в размер на законната
лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението
възлиза на 181.52лв. Ищецът на 15.09.2022г. е подал на основание чл.410 от
ГПК Заявление за издаване на заповед за изпълнение и РС Варна е образувал
ч.гр.д.№12441/2022г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, която е
връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 2 315.20лв.,
от които 2 000лв. главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит „Екстра” №119239/09.08.2021г., 133.68лв. договорна лихва за периода
09.09.2021г. - 09.08.2022г. и 181.52лв. законна лихва за забава за периода
10.09.2021г.–15.09.2022г. Към задължението са направени допълнителни
разноски за образуване на заповедното производство по чл.410 ГПК в размер
на 525.10лв., както и разноски за образуване на настоящото производство в
размер на 600лв.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2000лв. главница на
основание сключен договор за потребителски кредит „Екстра”
№119239/09.08.2021г., 133.68лв. договорна лихва за периода 09.09.2021г.-
09.08.2022г., сумата от 181.52лв. законна лихва за забава за периода
10.09.2021г. - 15.09.2022г., законна лихва за забава върху главницата, считано
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното заплащане на главницата и да се присъдят сторените по
заповедното и исковото производства разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК чрез назначеният му особен
представител е подал отговор, в който оспорва твърденията на ищеца, че е
2
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на
дружеството, посочен в ИМ; е предоставил личните си данни чрез попълване
на регистрационната форма, одобрена от управителя на ищеца и особено това
да е станало при спазване на изискванията на закона. Оспорва да е бил
сключен договор за потребителски кредит „Екстра", № 119239/09.08.2021г., с
който страните били постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 2 000лв. със срок за погасяване до
09.08.2022г.; Оспорва да е получавал заемната сума на каса чрез системата Е-
рау „Изипей" АД срещу представена от него лична карта. Твърди, че не е
подписал, изпратил или потвърдил какъвто и да е електронен документ,
съдържащ негово изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител
с възможност да бъде възпроизведено, което да съдържа каквато и да е
несловесна информация, за да може да отговоря на условията на чл.3, т.35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли
2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (Регламент 910/2014г.), към който препращат разпоредбите на
ЗЕДЕУУ. Твърди, че страните не са се съгласявали в отношенията помежду
им да придадат на обикновения електронен подпис. Оспорва и твърдението,
че за обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична
информация, която логически се свързва с издателя й, както твърди ищецът.
Неговото твърдение не съответства на чл.3, т.10 от Регламент 910/2014г.,
според дефиницията на който „електронен подпис" означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва. Поради това не може да се приеме, че е налице
електронен подпис, който да отговаря на изискванията на чл.13, ал.1
ЗЕДЕУУ, защото тази норма е бланкетна и препраща към Регламент
910/2014г. Оспорва, че ищецът му е предоставил на ответника преддоговорна
информация, с която той се бил запознал, без при това да е представен
нужният образец, съдържащ минималният обем преддоговорна информация;
че е приел Общите условия на ищеца и че тези общи условия съответстват на
изискванията на закона. Твърди, че не е вярно, че не е погасил нито една от
вноските по кредита, падежите на които били на девето число на месеците от
09/2021г. до 08/2022г. и че дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения, което до датата на подаване на
заявлението възлизало на 181.52 лв. Оспорвам твърденията, че дължи
погасителни вноски и лихви общо от 2 315.20 лева, от които: 2 000лв.
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра"
№119239/09.08.2021г., 133.68 лв. договорна лихва за периода 09.09.2021г.-
09.08.2022г. и 181.52 лв. законна лихва за забава за периода 10.09.2021г. -
15.09.2022г. Сочи, че не е подписал Договор за потребителски кредит
„Екстра", №119239/09.08.2021г. по начина, посочен от ищеца, нито по какъвто
и да е друг начин; не е получавал каквато и да е сума на основание Договор за
3
потребителски кредит „Екстра", № 3 119239/09.08.2021г. включително и по
начина, посочен от ищеца - на каса от „Изипей" АД срещу представена от
него лична карта; приложената по делото разписка за извършено плащане от
09.08.2021г. доказва само, че ищецът е превел по сметка на „Изипей" АД
(еРау) 2 000лв., но няма посочени доказателства тази сума да е била получена
от/платена на ответника; не е бил уведомен за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита по предвидения ред. Съгласно т.18 от TP №3/2014г.
на ОСГТК на ВКС длъжникът следва да е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост и фактите, на които тя се основава, преди подаване
на ЗИЗИ. Ако се докаже, че ответникът е получил кредит на соченото в
исковата молба основание, то твърди, че е погасил задължението си изцяло
чрез плащане. Поради изложеното счита предявените искове за недоказани и
неоснователни.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът на осн. чл.235, ал.2
от ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено заповедното гр.д.№12441/2022г. на ВРС,
образувано по искане на ищеца в рамките на което ответника е осъден да
заплати на ищеца 2 000лв. главница по договор за потребителски кредит от
9.08.2021г., 133.68лв. договорна лихва за времето от 9.09.2021г. до
9.08.2022г., 181.52лв. законна лихва за времето от 10.09.2021г. до
13.09.2022г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на
сезиране на съда – 15.09.2022г. до окончателното й изплащане и 525.10лв.
разноски по делото.
По настоящото дело е представен договор за потребителски кредит от
9.08.2021г.със страни идентични със страните по делото, по силата на който
ищцовата страна е предоставила на ответника сумата от 2 000лв. в заем срещу
поето задължение за връщането им до 9.08.2022г. на 12 равни месечни
вноски. Договорът е сключен по електронен път онлайн, като е редовен от
външна страна и съдържа изискуемите се от закона реквизити. Оборващото
твърдение на ответника, че не е сключвал договор с ищцовото дружество
представлява твърдение за отрицателен факт и освобождава навелата го
страна от доказването му, но ищцовото дружество му е противопоставило
разписка за получена сума от 2 006.49лв. от ответника в която изрично е
описано, че сумата се предоставя по договора за кредит. Посочената разписка
е била оспорена от ответника относно автентичността на подписа положен от
негово име при получаването на сума, което е довело да изследването му в
рамките на СГрЕ, която еднозначно е заявила, че подписа е автентичен и
принадлежи на Анг.С.. При горната фактическа обстановка съставът приема
от правна страна, че ответникът на 9.08.2021г. е встъпил с ищеца в договорно
заемно отношение по силата на което е получил от търговското дружество
4
сумата от 2 000лв. в заем, като е следвало да върне същата в едногодишен
срок. Видно от приложеното заповедно гр.д.№12441/2022г. на ВРС сащото е
образувано по постъпило в съда на 15.09.2022г. заявление, като тази дата е с
един месец по-късна от крайния срок в който е следвало да се изплати дълга.
Твърдението на ищеца за липса на погасително плащане е твърдение да
отрицателен факт, което дерогира общия гражданско правен принцип за
падаща върху ищеца тежест за главно и пълно доказване и при отричащо го
твърдение поставя същата върху ответника.
Ответникът е направил възражение относно ГПР, който е в размер на
47.90% като е посочил, че той противоречи на добрите нрави поради
прекомерност, но този ГПР не противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК поради
което това възражение се явява неоснователно. Ответника е направил
възражение и относно изискването от страна на кредитора да получи
гаранция, но в рамките на настоящото производство не се претендират
обезщетения за неспазване на това изискване. Отсъствието на претенция за
разноски за сключен договор за гаранция обезсмисля и възражението, че
ищецът не е проучил добросъвестно платежоспособността на С. в
преддоговорните отношения.
Воден от горните съображения съставът намира, че ответникът дължи
на ищеца претендираните суми и предявеният положителен установителен
иск за приемане, за установено между страните, че сумите се дължат следва
да бъде уважен изцяло.
Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производства разноски възлизащи съответно на 525.10лв. по заповедното и
851.46лв. по исковото производство, като тази сума не включва сумата от
550лв. претендирани от ищеца като разноски за процесуална защита поради
липсата на представени доказателства в тази насока.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС Варна
300лв. за заплатени разноски за вещо лице по допусната по негово искане
СГрЕ.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „К. и.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** и ответника А. П. С.
ЕГН********** от гр.Варна, ***, че физическото лице дължи на търговското
дружество сумите от:
2000лв. главница на основание сключен договор за потребителски
кредит „Екстра” №119239/09.08.2021г., 133.68лв. договорна лихва за периода
09.09.2021г.-09.08.2022г., сумата от 181.52лв. законна лихва за забава за
5
периода 10.09.2021г. - 15.09.2022г., законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-15.0.2022г. до окончателното заплащане на главницата, на
осн.чл.422 от ГПК, всички присъдени в заповедното гр.д.№12441/2022г. на
ВРС, 31 състав.
ОСЪЖДА А. П. С. ЕГН********** от гр.Варна, ***да заплати на „К. и.”
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, **** сторените
по производствата разноски както следва:
525.10лв. по заповедното производство
и
851.46лв. по исковото производство
на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА А. П. С. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати в полза
на РС Варна сумата от 300лв. разноски за назначената по негово искане
съдебно-графологична експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6