О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 2501
Година, 2018 Град
Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..
на двадесет и първи декември ……………….. Година две хиляди и осемнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...… Р. Калиманова ……..……………………….
гражданско дело № …… 886 ....…. по описа за ………. 2018 ………. година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата молба на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество чрез нейния Председател
Пламен Георгиев Димитров с адрес за призоваване град Бургас, ул. „Филип Кутев“ №26а,
ет. 3 против Н.А., ЕГН **********,***, М.Н.И., ЕГН **********,*** и В.И.И., ЕГН
**********,*** за отнемане от ответниците в полза на държавата на имущество на
обща стойност 351886.60 лева, като от първия ответник бъде отнето следното
негово имущество, а именно: сумата от 34780 лева, представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№10971.501.260.4.9 в сграда №4 с адрес на имота град Видин, ул. „Стефан
Караджа“ №16, ет. 3, представляващ жилище, апартамент №9, със застроена площ от
51.69 кв. м.; сумата от 11994 лева, постъпила по сметка на М.Н.И. с IBAN ***, представляваща част от продажна цена на
недвижими имоти, собственост на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN *** „УниКредит
Булбанк“ АД; сумата от 922 лева, представляваща касови вноски по сметка с IBAN ***
„УниКредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 200 лева, представляваща превод от
трето лице по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 5000
лева, представляваща превод от трето лице по сметка с IBAN *** „УниКредит
Булбанк“ АД; сумата в размер на 12500 лева, представляваща превод от трето лице
по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 1440 лева,
представляваща превод от трето лице по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“
АД; сумата от 9500 лева, представляваща превод от трето лице по сметка с IBAN ***
„УниКредит Булбанк“ АД; сумата от 1000 лева, представляваща преведена сума от
Окръжна прокуратура - Бургас по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД; сумата в размер
на 53230 лева, постъпила от сметка на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN ***
„Сибанк“ ЕАД; сумата от 12080 лева, представляваща касови вноски по сметка с
IBAN *** „Сибанк“ ЕАД; сумата в размер на 6006 лева, представляваща касови
вноски по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД и сумата в размер на 170 лева,
представляваща погасителна вноска по кредитна карта Euroline в „Юробанк България“ АД; за отнемане от
втория ответник на следното негово имущество, а именно: товарен автомобил марка
„Фиат“, модел „Дукато“, рег. № СВ 7443 АР, рама № ZFA24400007466683, двигател №4007645, дата на
първа регистрация 20.07.2004 година, придобит на 13.08.2015 година с пазарна
цена към настоящия момент от 4600 лева; сумата от 43240 лева, представляваща
негово вземане по договор за цесия; сумата от 25000 лева, представляваща продажна
цена на недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN ***
„Инвестбанк“ АД; сумата от 45000 лева, представляваща постъпили преводи от
трето лице по сметка с IBAN *** „Инвестбанк“ АД; сумата в размер на 4969.91
лева, представляваща погасителни вноски по кредит PLUS - 01620013, отпуснат от БНП „Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД; сумата от 1627.21 лева, представляваща погасителните вноски по
кредит CREX - 02528720,
отпуснат от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата от 20000 лева,
представляваща преведената сума за недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД
по сметка с IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД; сумата от 13056 лева,
представляваща остатъка от преведената сума за продаден недвижим имот,
собственост на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД; сумата
в размер на 300 лева, представляваща касова вноска по сметка с IBAN ***
„Сибанк“ ЕАД; сумата от 11348.25 лева, представляваща преведени суми от ФЦЦ
Конструкцион-клон България по сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД; сумата от 3794.47
евро с левова равностойност от 7421.34 лева, представляваща касови вноски по
сметка с IBAN *** „Сибанк“ ЕАД и сумата от 1096.45 евро с левова равностойност
от 2144.46 лева, представляваща преводи от трети лица по сметка с IBAN ***
„Сибанк“ ЕАД и от третия ответник на следното негово имущество, а именно:
сумата от 1800 лева, представляваща вноски направени от него вноски по сметка с
IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД и сумата от 250 лева, представляваща
вноски от проверяваното лице по сметка с IBAN *** „Централна кооперативна
банка“ АД. Претендира се от ищеца и заплащането на сторените от него в
производството съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане
представя и ангажира доказателства.
В съответствие с разпоредбите на закона в тази насока съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответниците по делото с
указания за възможността в посочения от закона срок да изразят становище по
нея, да представят доказателства, да направят доказателствени искания, както да
упражнят и останалите предоставени им от
правната норма права. В така предоставения срок ответниците са депозирали отделни писмени отговори, с
които на първо място всеки от тях е направил възражение за недопустимост на
настоящото производство по доводи и съображения, подробно и изчерпателно
посочени във всеки от тях. Отправено е, с оглед на същото, искане делото да
бъде прекратено.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в исковата молба
факти, с които са обосновани предявените с нея претенции, наведените от
ответната страна доводи и възражения, представените писмени доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
При съобразяване на разпоредбата на §5, ал. 1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
с оглед започване на проверката срещу ответника по реда и при условията на
отменения закон ЗОПДНПИ, то производството в неговата съдебна фаза, чието
начало е сложено с депозирането първо на молба за допускане на обезпечение, а
впоследствие и на исковата молба в съда и разглеждането на отправеното с последната
искане следва да продължи и се развива също по реда на вече отменения закон,
цитиран от съда по-горе. Както този закон, така и отменения с него Закон за
отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност
целят да ограничат възможността за забогатяване от незаконни източници за чужда
сметка, както и за сметка на обществото като цяло. Предмет на отнемане е
собствеността, придобита от източници с незаконен произход, който не може да
бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното
богатство. Това следва да се постигне в рамките на установено в закона
санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на
такова имущество, което производство е уредено като единно, но осъществяващо се
в относително самостоятелно обособени фази, първата от които се развива пред
Комисията, а другите две пред съда.
Съобразно чл. 22 от него, проверката срещу
определено лице започва с акт на директора на съответната териториална
дирекция, когато същото е привлечено като обвиняем за престъпление по текстове
от НК, изчерпателно посочени и изброени в цитираната норма, както и когато
съгласно българското законодателство има признат акт на чуждестранен съд за
някое от престъпленията по чл. 22, ал. 1
или за административно нарушение по чл. 24,
ал. 1. На следващо място проверката по чл.
21, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция и
въз основа на уведомление от административнонаказващия орган, когато срещу лице
има влязъл в сила акт за административно нарушение от естество да създава
облага, ако облагата е на стойност над 100000 лева към момента на придобиването
й, и не може да бъде отнета по друг ред. В случаите по чл. 22 разглежданата проверка започва въз
основа на уведомление от прокурора до директора на съответната териториална
дирекция, което уведомление има съдържанието по чл. 25, ал. 2 от приложимия
нормативен акт. Съобразно нормата на чл. 27, проверката по чл. 21, ал. 2 продължава до една година,
като в съответствие с предоставената изрична възможност за това, Комисията може
еднократно да удължи срока по ал. 1 с още 6 месеца. Въз основа на резултатите
от проверката, в едномесечен срок от приключването й, директорът на съответната
териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до комисията със заключение за
удължаване на срока на проверката, прекратяването и, респективно за образуване
на производство по същия този закон.
В хода на проверката, Комисията на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ може да приеме решение за внасяне в
съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество въз основа
на доклад на директора на съответната териториална дирекция, когато в нейните
рамки са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано
предположение, че имуществото е незаконно придобито. В случай, че не са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
имуществото е незаконно придобито, комисията приема решение за отказ за
образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката или
приема решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни. След налагане на обезпечителните мерки
органите на комисията в лицето на директорите на териториалните дирекции и инспекторите
в тях, следва да поканят проверяваното физическо лице да представи писмена декларация за
данните по чл. 57, ал. 1 от закона, както и доказателства в подкрепа на същите.
Пак след налагането на обезпечителните
мерки, в съответствие с чл. 60, ал. 1, Комисията трябва да осигури на
проверяваното лице възможност за участие в производството, като в тази връзка
чрез посочените по-горе свои органи го уведоми и съответно му предостави за
запознаване всички материали, които се отнасят до него и му даде едномесечен
срок, за да направи възражения и да представи доказателства. След обсъждане на възраженията и събиране на
посочените от лицето доказателства директорът на съответната териториална
дирекция внася в комисията в едномесечен срок мотивиран доклад със съдържанието
по чл. 61, ал. 1 от закона, който следва да съдържа и окончателно заключение. В
едномесечен срок от неговото внасяне Комисията приема решение или за
прекратяване на производството по преписката, ако от събраните доказателства не
се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото
е незаконно придобито, или за предявяване на иск за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество. На
основание чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ Комисията следва да предяви иск за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество пред окръжния
съд, в района на който е постоянният адрес на проверяваното лице, в срок до три
месеца от налагане на обезпечителните мерки.
В конкретния случай, видно от книжата по делото, с нарочно уведомление
от 12.05.2016 година, постъпило при ищеца чрез териториалното му звено в град
София на 28.06.2016 година, Районна прокуратура-Видин го е уведомила, че на
28.01.2016 година е възобновила досъдебно производство №ЗМ157/2015 година по
описа на ОД на МВР-Видин, пр. пр. №1477/2015 година по описа на Районна
прокуратура-Видин, образувано и водено срещу първия ответник за престъпление по
чл. 201, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК. С второ нарочно
уведомление от 18.07.2016 година, постъпило при ищеца чрез териториалната му
дирекция в град Бургас на 25.07.2016 година, Районна прокуратура - Видин го е
уведомила на основание чл. 25 от ЗОПДНПИ /отм./, че на 28.06.2016 година е
внесла в Районен съд - Видин обвинителен акт по досъдебно производство № ЗМ
157/2015 година по описа на ОД на МВР - Видин, водено срещу първия ответник по
делото за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК /лист № 80 от кориците на делото/. Междувременно, с протокол № ТД03БС/УВ-5079/05.07.2016
година, изготвен от директора на териториалната дирекция на ищеца в град Бургас
на 05.07.2016 година е образувана проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на първия ответник по първото разгледано
уведомление от Районна прокуратура - Видин. Посочено е в него /лист № 79/, че в
хода на проверката следва да се съберат сведения за изясняване произхода на
имуществото, неговото местонахождение, начина на придобиването и
преобразуването му, както и други обстоятелства, съгласно чл. 28 и чл. 29 от
ЗОПДНПИ /отм./. В изпълнение на горното са предприети множество действия за
установяване вида и стойността на имуществото на ответника за период от 10
години, а именно от 05.07.2006 година до 05.07.2016 година. С решение № 107 от
21.02.2018 година на КПКОНПИ е образувано производство по ЗОПДНПИ /отм./ против
първия ответник и е взето решение за внасяне на мотивирано искане в съда за
допускане на обезпечение на бъдещ иск. По депозираната молба е образувано
частно гражданско дело № 296/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, по
което с определение № 354 от 23.02.2017 година заявеното с нея искане е било
изцяло уважено. Ответниците са били уведомени за образуваната и извършвана по
отношение на тях проверка, както и с възможността да се запознаят с
материалите, събрани в нейните рамки. Всички материали, както и изготвения доклад
от страна на ищеца са им били предоставени на 17.04.2018 година за първите
двама ответника, за което са били съставени и нарочни протоколи от същата дата.
Третият ответник е бил уведомен на 23.03.2018 година. В съответствие с
предоставената им възможност за това от тримата ответника само последният трети
с писмо, входирано при ищеца на 05.04.2018 година е депозирал декларация по чл.
57 от цитирания по-горе нормативен акт, към която са били приложени и доказателства.
В КПКОНПИ е постъпил доклад с изходяща дата от 17.05.2018 година на директора
на териториалната дирекция в град Бургас на основание чл. 61, ал. 1 от ЗОПДНПИ
/отм./, който е бил разгледан и във връзка с който на 06.06.2018 година от
Комисията е взето решение под № 312 от същата дата да бъде внесено в съда искане
за отнемане от ответниците в полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност 351886.60 лева. Исковата молба е постъпила в съда на
12.06.2018 година, като по нея е образувано настоящото производство.
При съобразяване на всичко така изложено, съдът намира направеното от всички
ответници възражение за недопустимост на предявените искове за основателно по
следните доводи и съображения:
Както изрично е записано в текста на чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./,
проверката по този закон продължава до една година. Еднократно, съобразно ал. 2
на същата норма, срокът може да бъде удължен с още 6 месеца. Този срок в
конкретния случай безспорно не е спазен - при сложено начало на производството
в неговата фаза пред Комисията на 28.06.2016 година с получаването от страна на
ТД на КОНПИ на уведомлението от Районна прокуратура-Видин за възобновяване на
досъдебното производство и след това на 25.07.2016 година за внесен в съда срещу
първия ответник обвинителен акт, същото е продължило и след 28.06.2017 година -
съответно до 23.02.2018 година, в който момент въз основа на взето на 21.02.2018
година решение е поставено началото на обезпечителното производство пред съда с
подаване на нарочна молба, съдържаща искане за допускане на обезпечителни мерки
по бъдещите в онзи момент искове и предмет на настоящото производство,
съответно до 12.06.2018 година, когато в съда е депозирана исковата молба на КПКОНПИ,
съдържаща искане за отнемане в полза на държавата на посоченото в нея имущество
от ответниците. В този връзка е необходимо да се отбележи изрично, че по делото
нито има данни, нито има твърдения комисията да е взела решение по чл. 27, ал. 2
от приложимия нормативен акт за удължаване на срока на проверката с още 6
месеца или това значи до 28.12.2017 година. При така изложените и установени от
доказателствения материал по делото факти от значение за основателността на
възражението на ответниците е преценката дали разглеждания по-горе срок е
инструктивен или е преклузивен.
Българското право не съдържа легална дефиниция на понятието „инструктивен
срок“. В т.8 на Постановление №4/1976 година за обобщаване на съдебната
практика по някои въпроси от Закона за административното производство Пленумът
на Върховния съд на Народна Република България е приел, че сроковете, в които
административните органи следва да издават своите актове, са инструктивни и че
изтичането на срока не отнема на органа възможността да се произнесе по
искането, с което е сезиран. Прието е в този смисъл, че инструктивен е онзи
срок, след чието изтичане административният орган все още може да се произнесе
по искането. Съдът счита, че разглеждания в случая срок не е инструктивен, т. е.
не носи горните характеристики, а е преклузивен, поради което и с изтичането му
и липса на решение от страна на Комисията в неговите рамки за водене на
настоящите искове то не само проверката, а също и производството по ЗОПДНПИ
/отм./ приключват и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда.
Изводът за определянето на посочения по-горе срок като преклузивен се
налага както от формулировката на правната норма, с която той е установен, така
и от установените и действащи принципи в държавата, включително този на
правната сигурност и справедливост. Да се приеме обратното, а именно, че срокът
е инструктивен, а не преклузивен, означава преди всичко съответното проверявано
лице да бъде поставено в неравностойно положение от страна на държавата и
спрямо нея. От една страна всички срокове, в които то може да упражни своите
права, разгледани по-горе, са задължителни. Ако не бъдат спазени, следва и
съответна санкция, която в конкретния случай би била незачитане на подадените
декларация, възражения и/или несъобразяване на представените с тях писмени
доказателства. В този смисъл и поради това, да се приеме обратното на
възприетото от съда разбиране за същността на конкретния срок означава на
държавата в лицето на нейните органи да се признае правото не само да не спазва
определените срокове без конкретни последствия, даже без каквито и да било в
случая на предявен и уважен иск, но и неограничено във времето да осъществява
разширените си правомощия и пак неограничено във времето да въздейства
неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и то да
търпи съществени ограничения, без произнасяне по същество от нейна страна. В
тази насока е и решение №13 от 13.10.2012 година по конституционно дело №6/2012
година на Конституционния съд на Република България, в което изрично е
посочено, че проверката е ограничена във времето /до една година, а по изрично
решение на Комисията за продължаване на срока - максимално до една година и
шест месеца/. Очевидно е, че тези ограничения, оправдани от позициите на необходимата
защита обществения морал и правата и свободите на гражданите, по своята
интензивност следва на първо място изцяло и напълно да кореспондират с
поставените цели на закона - преодоляване на последиците от неоправданото
забогатяване за сметка на други лица или обществото като цяло, забогатяване от
извършване на дейност, която поначало е забранена. На второ място, тези
ограничения следва да отговарят и на критериите за законоустановеност и
пропорционалност, да бъдат съответни на задължението на държавата именно чрез
законите да гарантира и защитава правото на собственост като основно право на
гражданите, да зачита неприкосновеността на частната собственост, а така също и
личния и семейния им живот, тяхната чест, достойнство и добро име.
Към настоящия момент, след постъпването на исковата молба и образуването по
нея на настоящото производство е прието и ТР 4/2016 година от 07.12.2018 година
в мотивите на което е казано, че разглеждания по-горе срок /с евентуалното му продължение/ за приключване на
проверката има значение за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като
изтичането на този срок го преклудира или срокът се явява преклузивен в
съответствие с поддържаното от ответната страна. Тъй като по процесуалния закон
процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск са абсолютни и за тях съдът
следи служебно, то това налага извода за недопустимост на настоящото
производство. След като срокът е преклузивен, то с изтичането му и липса на
решение от страна на Комисията в неговите рамки за водене на настоящия иск не
само проверката, а също и производството по ЗОПДНПИ /отм./ приключват и е
недопустимо да се развие исковото производство пред съда, както бе посочено
по-горе, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи спрямо
проверяването лице вече са преклудирани; преклудирано е и материалното права на
държавата за отнемане на имущество от това лице.
Ето защо и по така изложените доводи, съдът намира, че
поради недопустимост на предявените искове образуваното по тях производство
следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 886/2018 година по описа на
Бургаския окръжен съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен от
връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: