РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Петрич, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200634 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д. Н. Я., ЕГН-**********, с адрес с.Р., общ.П.,
ул. „Н. В.“ №* срещу Заповед за задържане на лице № 314зз-239/15.09.2024 г.
на ст. полицай при ОД на МВР Благоевград, РУ Петрич - И. Г. Д., с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна
административна мярка "задържане за срок от 24 часа"..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания акт, като се оспорват изложените в него основания за издаването
му, поради което се иска отмяната му. Сочи се на ограничаване възможността
да се свържи с адвокат, както и че не е информиран за причината за
задържането.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Явява
се негов процесуален представител адв. В. П. от БАК, която поддържа жалбата
и не претендира разноски.
Ответникът И. Д. се явява лично, излага съображенията си за издаване на
оспорваната заповед, като сочи че същата следва да бъде уважена като
основателна, като я обосновава нейното издаване с противното поведение на
жалбоподателя и несъгласието му с заповедите на полицейските служители.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
1
Със Заповед № 314зз-239/15.09.2024г. издадена от И. Г. Д. – старши
полицай при РУ – МВР, гр.Петрич, е наложена на Д. Н. Я., с ЕГН-**********,
принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа", като
задържането е на основание чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР, в 06:30 ч. на 15.09.2024
г. в помещение за временно задържане в РУ- Петрич. Като фактическо
основание за задържането му не са описани такива, единствено фигурира в
заповедта изразът „ В други случаи, определени със закон.“ Жалбоподателят е
освободен на 15.09.2024 г. в 14:00 ч., видно от отбелязването на разписка към
заповедта. /л.37 от делото/.
При връчване на заповедта жалбоподателят е отказал да я подпише, като
на позиция „задържано лице“ има изрично отбелязване „Отказва“, което е
потвърдено с подписа на един свидетел - Б. К. И. -служител при РУ МВР
гр.Петрич, както и да получи екземпляр от същата, видно и от отразеното
„отказва“ в разписката към заповедта /л.37 от делото/.
При задържането на жалбоподателя е бил извършен личен обиск, за което
действие е съставен протокол за личен обиск на лице, с рег.№314р-
17990/2024г. от 15.09.2024г., при който в него не са били открити никакви
вещи. Жалбоподателят е отказало и да подпише протокол за личен обиск на
лицето и разписката към него, като за истинността на отказа е установено
подписала на един свидетел, а именно Б. К. И. - служител в РУ- МВР, гр.
Петрич /л.38 и 39 от делото/. Жалбоподателят е отказал с отбелязване на
стр.42 от делото и декларацията за правата на задържаното лице /л.40 до л.45
вкл./, като на л.45 е видно и редовното оформяне на отказа да подпише
декларацията, който е оформен с подписа отново на служител при РУ-МВР
гр.Петрич Б. К. И..
Всички гореизброени документи, приложени към административната
преписка, са приети като доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице с правен
интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Въз основа на разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът се задължава,
да извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намери, че оспореният акт е издаден от компетентен орган
– полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, съгласно
правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Издадена
е в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма.
Полицейското задържане не може да бъде произволно. Издадената
заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти,
които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено
правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона.
2
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР заповедта следва да е
издадена в писмена форма, а алинея 2-ра, на същата разпоредба посочва и
съдържанието на самата заповед, а именно: името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице.
В оспорвания акт са посочени името, длъжността и местоработата на
служителя, който го е издал, както и данните, индивидуализиращи
задържаното лице, трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането.
В продължение на това, следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 74, ал.2,
т.2 ЗМВР изрично изисква към момента на задържането като елемента от
съдържанието на заповедта да бъдат посочени фактическите и правните
основания за задържането. Това изискване е проявление на установеното в
разпоредбата на чл. 5, §2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано
лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност
да отрече извършването на престъплението.
Според посоченото в заповедта правно основание за задържането – чл.
72, ал. 1, т. 7 ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, в други
случай предвидени със закон. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР задържането на
лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР поначало може да се извърши само с писмена
заповед. За нейната обосновка - чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изрично изисква като
елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на
правните основания за задържането. При осъществяване на съдебния
контрол за законосъобразността на акта, преценката на решаващия съд е
свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в него
фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с
посочените от издателя правни норми. Разпоредбата на чл. 72
ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в
специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са
налице обстоятелствата, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР. От събраните по
делото доказателства, се установява, че в случая задържането на
жалбоподателя е било извършено във връзка с подаден сигнал на телефон 112
за домашно насилие. Но нищо от това не е намерило отражение върху
оспорената заповед, видно от съдържанието й не са вписани фактически
основания, довели до реализиране на правомощието на полицейския орган по
чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. По този начин както за задържаното лице, така и за
съда остават неясни причините, довели до задържането, като не се разбира
кои са конкретните данни за извършено престъпление от задържаното лице.
Още по неясна за съда се установява от обясненията на служителят, съставил
акта. Сам сочи , че по постъпилия сигнал на телефон 112 били изпратени от
дежурния на адреса в с.Р.,за домашно насилие извършено от Д. Я..
Служителите пристигнали в дома му, са установили, че мъжа спи заедно с по-
малкото си дете в спалнята. Събудили са го и тогава са му съобщили, че трябва
3
да ги придружи в РУ. Действително в своите обяснения служителя сочи че
жалбоподателя силно миришел на алкохол и не е спирал да обижда съпругата
си пред полицейските служители, като казвал „Какво правиш, ти не си добре,
боклук“, „малко ти е било“. Но макар и ярко да се установява пълното
разминаване от твърдяното от съпругата за домашно насилие, установеното от
полицейските служители-спящи на леглото жалбоподател с малкото им дете
установено от полицейските служители, то от изказванията на жалбоподателя,
че същият е лежал в затвор в Германия не би следвало да се използва като
утежняващо обстоятелство при вземане на решение за прилагане на мярка по
задържане, а да се съберат доказателства за осъществил някакво престъпно
деяние. В конкретния случай по никакъв начин не е установено, че същия е
извършил някакво престъпление. Актосъставителят обуславя своето решение
с мотивиращото го и използвано изречение, цитирано пред съда: „ прайш се
на интересен, ай тогава тръгвай с нас“.
Правомощието на служителите на МВР да задържат някого не е
произволно, а изрично регламентирано от законодателя. От друга страна
настоящият състав счита че липсата на каквито и да е фактически
обстоятелства касаещи издадената заповед и посоченото правно основание за
задържането на жалбоподателя, а именно чл.72, ал.1, т.7 от ЗМвР -визиращ
други случаи определени със закон е съществен пропуск в съдържанието на
заповедта и поначало не може да се запълни с даването на допълнителни
разяснения от издателя на акта и събиране на други доказателства в хода на
съдебното производство, където съдът няма правомощия да се занимава с
дейности по отстраняване на пропуските в акта, защото по този начин би
влязъл в процесуалното положение на негов издател, а не на решаващ спора
орган. Поради това пропускът да се впишат в заповедта конкретните
фактически основания за задържането представлява сериозен порок във
формата на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, самостоятелно обуславящ
отмяната му като незаконосъобразен.
При това положение, съдът намира, че за извършеното със заповедта
задържане не е установено наличието на материалноправни предпоставки по
смисъла на чл. 72, ал. 1, т.7 от ЗМВР. Съгласно принципа на съразмерност,
регламентиран в чл.6 АПК, административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най -
необходимото за целта, за която се издава актът, тъй като, в обжалваната
заповед за задържане не са изложени мотиви и съображения на какво
фактическо основание се задържа жалбоподателя, с постановяване на
заповедта за задържане е нарушен и чл. 30, ал. 1 от Конституцията на
Република България, установяващ конституционно гарантирано право на
гражданите на РБ на лична свобода и неприкосновеност, което ал. 2
прокламира, че никой не може да бъде задържан, подлаган на обиск или на
друго посегателство върху личната му неприкосновеност, освен при условията
и по реда, определени със закон. А съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на
Република България само в изрично посочените от закона неотложни случаи
4
компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което
незабавно уведомяват органите на съдебната власт, като в срок от 24 часа от
задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата
законосъобразност. Тук е мястото да се обърне внимание, че съгласно чл.5, §1
от КЗПЧОС всеки има право на свобода и сигурност, като никой не може да
бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в същата разпоредба
случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Едно от
основните права, гарантиращо правото на свобода и сигурност, вкл.
неутрализиращо риска от произвол при задържане, е регламентирано в чл.5,
§2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за ареста си. Същевременно, съгласно чл.5, §1, б. „с“ от КЗПЧОС
едно от допустимите изключения за лишаване от свобода е законният арест
или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването на лицето
пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за
извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е
след извършване на престъпление.
Действително съгласно константната съдебна практика на ВАС и
съобразно указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 16 от 31.01.1975 година на ОСГК на Върховния съд на Република
България, неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите
основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в
документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този
смисъл са Решение № 13520 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 9200/2015 г. по
описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 1801 от 13.02.2017 г. по адм. дело
№ 12306/2017 г. по описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 8136 от
31.05.2019 г. по адм. дело № 1313/2019 г. по описа на ВАС, I-во отделение;
Решение № 8372 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 12237/2018 г. по описа на
ВАС, I-во отделение и др.. Посоченото тълкуване на закона по отношение на
заповедта за задържане обаче влиза в колизия с гаранцията, регламентирана в
чл. 5, §2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено
за основанията за арестуването му. Независимо от това, в настоящия казус не е
приложен никакъв документ, вкл. докладна записка, от който да се
установяват мотивите на задържането на жалбоподателя. В тази връзка следва
да се посочи, че преписката съдържа единствено заповедта за задържане,
протокол за личен обиск на лице и декларация за правата на задържано лице.
Във всеки конкретен случай следва да се държи сметка за целта на закона,
за конкретните фактически и правни действия, извършени от лицето и за
степента на обществената им опасност, в противен случай предоставените със
ЗМВР правомощия на полицейските органи се превръщат в произвол и
злоупотреба с власт.
В този смисъл, допуснатият процесуален недостатък на атакуваната
заповед проявява своето действие в две направления. На първо място, при
5
липсата на каквито и да било конкретни факти задържаното лице не може да
разбере с какви свои действия или бездействия е провокирало прилагането на
държавна принуда спрямо него. Липсата на изложени конкретни факти и
обстоятелства, които да представляват фактическо основание за издаване на
заповедта, което да съответства на дадената правна квалификация, несъмнено
опорочава от формална страна така издадената заповед. Поради това съдът
приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на материалния
закон и административно производствените правила, което представлява и
основание за нейната отмяна.
Това води до извода, че въпреки предоставената от закона възможност да
действа при условията на оперативна самостоятелност, в случая се установи
по категоричен начин, че административният орган при издаване на
оспорената заповед не е приложил правилно материалния и процесуалния
закон.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
Само за прецизност настоящият съд счита за основателно да отбележи, че
не може да сподели становището на защитата, относно това че на
жалбоподателя е било ограничено правото му на защита при задържането, по
следните съображения: в декларацията за правата на задържано лице на л.42
от делото е налично изричното отбелязване и деклариране, че жалбоподателя
се е отказал от адвокатска защита по негов избор, както и от служебен адвокат
по реда на Закона за правна помощ.
По разноските:
При този изход на делото жалбоподателя има право на разноски, но същия
не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос, в издаването на приключващия настоящото производство акт.
Дължи се внасяне на държавна такса в размер на 10 лева за разглеждане
на спора, която с оглед изхода на делото следва да бъде възложена на ОД на
МВР Благоевград.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 314зз - 239/18.09.2024 г. на
И. Г. Д. - ст. полицай при РУ- МВР, гр. Петрич, с която на Д. Н. Я., с ЕГН
********** и с адрес с. Р., общ. П., ул. „Н. В.“ № *, е наложена принудителна
административна мярка "задържане за срок от 24 часа", на основание чл. 72,
ал.1, т.7 от ЗМВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 АПК ОД на МВР- Благоевград да
заплати по сметка на Районен съд - Петрич сумата от 10 лева държавна такса
за образуване на делото.
6
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд- Благоевград в 14 - дневен срок от връчване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7