№ 23230
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110171153 по описа за 2024 година
Като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20241110171153 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 17 150 лв., представляваща обезщетение за вредите от ползването без правно основание
на складови площи от 280 кв. м. в помещение, находящо се в гр. София, общ. Панчарево,
Стопански двор - с. Лозен, представляващо “Хале С 2/Склад С в Складова база „З-“, изразяващи се
в претърпените загуби от амортизация и пропуснати ползи в размер на средния пазарен наем на
имот като процесния за периода от 01.04.2024 г. до 22.11.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на връчване на поканата за плащане от 04.11.2024 г. В условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 150 лв., с която
ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки имота през процесния период, без да има
правно основание за това.
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че е сключил договор за наем с ответника на
23.11.2020 г., по силата на който е предоставил на последния за временно и възмездно ползване
собствен недвижим имот - складови площи от 280 кв. м. в помещение, находящо се в гр. София,
общ. Панчарево, Стопански двор - с. Лозен, представляващо “Хале С 2/Склад С в Складова база
„З-“. Излагат се доводи, че договорът за наем е прекратен от наемодателя с електронно съобщение
(имейл), считано от 03.10.2023 г. поради просрочени задължения на наемателя. Позовава се на т. 15
от договора. Твърди се, че до настоящия момент въпреки прекратяването на наемното
правоотношение ответникът не е изпълнил задължението си за предаване на фактическата власт
върху помещението. Поддържа, че ответникът дължи неустойки за забавено плащане на наемните
цени.
Ответникът в срока и по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на предявените в
исковата молба претенции, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че наемните вноски
са заплащани в срок. Признава, че е имало забавяне в плащанията през 2023 г. поради
незаконосъобразни обезпечителни мерки, налагани на ответното дружество от НАП. Излага
доводи, че всички претендирани от ищеца суми по протоколи за неустойка са платени от
наемателя. Навеждат се твърдения, че наемодателят едностранно е увеличил наемната цена, без
страните да са сключили анекс към договора за наем. Посочва се, че наемателят ежемесечно е
заплащал с 500 лв. по-висока наемна цена. Твърди, че ищецът възпрепятства достъпа на ответника
до склада, прекъсва електрозахранването и по този начин му пречи да освободи същия. Сочи се, че
срещу „З- 2006“ ЕООД има образувано досъдебно производство в Софийска районна прокуратура
1
във връзка с щетите, нанесени на „Я-Г“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 211 ГПК е подаден насрещен осъдителен иск от „Я-Г“
ЕООД срещу „З- 2006“ ЕООД за осъждане на последния да заплати сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени щети на автомобил с марка “Mercedes S 560“,
изразяващи се в повредени датчици на алармената система при прерязването на кабелите и
свалянето им от стените на складовото помещение от управителя на „З- 2006“ ЕООД г-н Пламен
Иванов, както и повреда на зарядното устройство за акумулатори на автомобили чрез прерязан
захранващ кабел и системно възпрепятстване на ползването, а след това и на освобождаването на
наетото помещение, където дружеството „Я-Г“ ЕООД е съхранявало стоки до които не е имало
достъп за дълъг период от време, вследствие на което дружеството е пропуснало реализирането на
печалба от сделки със стоките, съхранявани в процесното складово помещение.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
20.07.2016 г. „ХАУС СИСТЕМС 2002“ ЕООД, в качеството на продавач, е прехвърлило на „З- 2006“
ЕООД, в качеството на купувач, правото на собственост върху поземлен имот, находящ се в село
Долни Лозен, Столична община, район „Панчарево”, съставляващ ПИ с планоснимачен номер
2620, с площ по документ за собственост от 5200 кв.м., който съгласно актуална скица на СГКК гр.
София представлява поземлен имот с идентификатор 44063.6216.334 и сграда с идентификатор
44063.6216.334.1.
От страна на ищеца е представено и Разрешение за строеж № 148/05.10.2017 г., издадено от
Столична община, район „Панчарево“, с което на „З- 2006“ ЕООД съгласно одобрени от Главния
архитект на СО - район „Панчарево“ е разрешено извършването на строеж на „Складова база със
ЗП=РЗП=2420,11 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 44063.6216.334. С Удостоверение №
152/26.02.2019 г., издадено от главния архитект на СО, посоченият строеж, съставляващ складова
база, е въведен в експлоатация.
На 23.11.2020 г. между „З- 2006“ ЕООД, в качеството на наемодател, и „Я-Г“ ЕООД, в
качеството на наемател, е сключен Договор за наем № 24, по силата на който ищцовото дружество е
отдало под наем складови площи в помещение, находящо се в гр. София, община Панчарево,
Стопански двор - село Лозен. Договорът е сключен за срок от една година, като е посочено, че
влиза в действие на 23.11.2020 г. и важи до 23.11.2021 г. По силата на постигнатите между страните
договорености действието на договора автоматично се продължава за същия срок, ако никоя от
страните не отправи към другата писмено предизвестие за прекратяването му един месец преди
изтичане на първоначалния му срок. По силата на чл. 14 от договора наемателят се задължава
ежемесечно до всяко 10-то число на текущия месец да заплаща в брой или по банков път по
банкова сметка на наемодателя наемна цена в размер на 1500 лв. без ДДС. Посочено е, че при
забава с повече от 10 дни в плащането на дължимите суми наемодателят има право на обезщетение
в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на месечния наем. Посочено е,
че в случай, че забавата продължи повече от 10 дни наемодателят има право да прекрати договора
едностранно и без предизвестие.
По делото са приложени:
- Протокол за неустойка от 28.09.2023 г., в който се посочва, че „Я-Г“ ЕООД заплаща на „З-
2006“ ЕООД сума в размер на 4500 лв., съставляваща неустойка за забавено плащане по фактури за
наем за периода от 01.01.2023 г. - 30.09.2023 г.
- Протокол за неустойка от 07.11.2023 г., в който се посочва, че „Я-Г“ ЕООД заплаща на „З-
2006“ ЕООД сума в размер на 5000 лв., съставляваща неустойка за забавено плащане по фактури за
наем за периода от 01.01.2023 г. - 30.10.2023 г.
- Протокол за неустойка от 31.12.2023 г., в който се посочва, че „Я-Г“ ЕООД заплаща на „З-
2006“ ЕООД сума в размер на 2350 лв., съставляваща обезщетение за забавено освобождаване на
склад по прекратен договор за наем за месец декември 2023 г.
- Протокол за неустойка от 31.01.2024 г., в който се посочва, че „Я-Г“ ЕООД заплаща на „З-
2006“ ЕООД сума в размер на 2350 лв., съставляваща обезщетение за забавено освобождаване на
склад по прекратен договор за наем за месец януари 2024 г.
2
- Протокол за неустойка от 29.02.2024 г., в който се посочва, че „Я-Г“ ЕООД заплаща на „З-
2006“ ЕООД сума в размер на 2450 лв., съставляваща обезщетение за забавено освобождаване на
склад по прекратен договор за наем за месец февруари 2024 г.
- Протокол за неустойка от 25.03.2024 г., в който се посочва, че „Я-Г“ ЕООД заплаща на „З-
2006“ ЕООД сума в размер на 2450 лв., съставляваща обезщетение за забавено освобождаване на
склад по прекратен договор за наем за месец март 2024 г.
Видно от приложената по делото имейл кореспонденция на 03.10.2023 г. Пламен Иванов, в
качеството на управител на ищцовото дружество „З- 2006“ ЕООД е изпратил на „Я-Г“ ЕООД
имейл, в който се посочва, че са налице просрочени задължения по договор за наем на складово
помещение, собственост на „З- 2006“ ЕООД, като считано от датата на уведомлението - 03.10.2023
г., наемодателят прекратява (разваля) договора на основание т. 15 от него. От ответника е изискано
в указания в договора за наем срок да освободи помещението и да го предаде във вида, в който е
било предадено при сключването на договора.
Установява се, че след разваляне на договора от ищеца в настоящото производство „З-
2006“ ЕООД е бил предявен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за опразване на наетия
от „Я-Г“ ЕООД недвижим имот - складови площи с площ 280 кв.м., находящи се в гр. София, общ.
Панчарево, Стопански двор - село Лозен, представляващи „Хале С 2/Склад С в Складова база“.
След разглеждане на предявения иск Софийски районен съд, I ГО, 174 с-в на основание чл. 404, т. 1
и чл. 405, ал. 1 от ГПК и въз основа на протоколно определение за одобрение на спогодба,
обективирано в Протокол № 20685/30.07.2024 г. по гр.д. № 17982/2024 г., влязло в законна сила на
30.07.2024 г., издава Изпълнителен лист № 6658 от 25.09.2024 г., по силата на който ответното
дружество „Я-Г“ ЕООД е осъдено да опразни описания недвижим имот и да върне държането му на
„З- 2006“ ЕООД в срок до 13.09.2024 г.
След подадена от „Я-Г“ ЕООД молба на 18.09.2024 г. с Разпореждане № 137801 от
27.09.2024 г. Софийски районен съд, I ГО, 174 с-в е указал на ищеца „З- 2006“ ЕООД да окаже
необходимото съдействие на ответника за освобождаване на заетото за послужване помещение по
силата на подписаната между страните съдебна спогодба.
Във връзка с твърденията на ответника, че управителят на ищцовото дружество „З- 2006“
ЕООД не е допускал представител на ответника до процесния недвижим имот, което е
възпрепятствало освобождаването на последния, по делото е приложено уведомително писмо от
Софийска районна прокуратура от 30.12.2024 г., в което се посочва, че по прокурорска преписка №
56330/2024 г. по описа на СРП след извършена проверка е образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
Въз основа на издадения изпълнителен лист от страна на „З- 2006“ ЕООД е отправена молба
за изпълнение с вх. № 37681/08.10.2024 г. до ЧСИ Уляна К.а Димоларова, с рег. № 858 от РКЧСИ.
На 14.10.2024 г. на длъжника „Я-Г“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, чрез
която му се дава двуседмичен срок за изпълнение на задължението за опразване и предаване на
държането върху процесните складови площи от 280 кв.м., като е посочено, че след изтичане на
срока ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК чрез въвод във владение на
„З- 2006“ ЕООД. Видно от приложена по делото разписка поканата е връчена на 11.11.2024 г. На
19.11.2024 г. е съставен Протокол за опразване на складови площи и за връщане на държането им.
На 22.11.2024 г. е съставен втори Протокол за опразване на складови площи и за връщане на
държането им.
Чрез ЧСИ на 04.11.2024 г. на ответното дружество „Я-Г“ ЕООД е връчена и покана за
плащане, в която се посочва, че след развалянето на сключения между страните договор за наем
наемателят е заплащал „обезщетения за забавено освобождаване на склад по прекратен договор“,
считано до март 2024 г. От 01.04.2024 г. до ноември 2024 г. наемателят е преустановил плащането
на обезщетение за ползването на недвижимия имот, поради което чрез изпратената покана се
претендира сума в размер на 17 150 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползването на
складовите помещения за посочения период в размер, равен на средната пазарна наемна цена.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като в заключението си, което
настоящият съдебен състав кредитира като обосновано и надлежно изготвено, вещото лице е
посочило, че средната цена на наема на процесните складови площи за посочения от ищеца период
- от 01.04.2024 г. до 22.11.2024 г. е в размер на 18 443 лв.
В хода на открито съдебно заседание, проведено на 05.11.2025 г. ищецът е направил
3
изменение на цената на иска, като е посочил, че претендираната сума е в общ размер 17 100 лв.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
Между страните в настоящото съдебно производство надлежно е бил сключен договор за
наем, по силата на който ищцовото дружество е предоставило временно и възмездно ползването
върху процесното складово помещение на ответното дружество. Не е налице правен спор по
отношение на обстоятелството, че с електронно съобщение (имейл), изпратено на наемателя на
03.10.2023 г., наемодателят надлежно е упражнил потестативното си право да прекрати сключения
договор поради неизпълнение на задълженията на наемателя за заплащане на уговорената наемна
цена. Следва да бъде уточнено, че обстоятелството, че на наемателя са били наложени
предварителни обезпечителни мерки от страна на НАП, за които последният твърди, че са
незаконосъобразни, не води до освобождаване на наемателя от задължението за заплащане на
наемна цена. По силата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични
средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. За да е налице
невъзможност за изпълнение, която да освободи длъжника от всякаква отговорност по смисъла на
чл. 81, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се констатира и докаже, че изпълнението е неосъществимо,
поради практически или правно непреодолимо препятствие, настъпването на което не може да бъде
вменено във вина на длъжника (Решение № 383 от 29.01.2016 г. по гр. д. № 2225 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение), каквото препятствие не е неразполагането с
достатъчно парични средства за изпълнение на периодичните задължения на наемателя. При
паричните задължения не съществува нито виновна, нито невиновна трайна обективна или
субективна невъзможност за изпълнение, както и временна невъзможност на изпълнение, като
длъжникът, който не е престирал на уговорения срок е в забава и отговоря за последиците от
забавеното изпълнение (Решение № 29 от 13.04.2011 г. по т. д. № 396 / 2010 г. на Върховен
касационен съд). С оглед твърденията на ответника, следва да бъде уточнено и, че между страните
по наемното правоотношение не е подписан анекс към договора, по силата на който последните да
са постигнали съгласие, че наемателят не дължи заплащане на наемната цена до вдигане на
предварителните обезпечителни мерки.
В този смисъл наемодателят е разполагал с правото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД да развали договора,
доколкото е било налице забава в изпълнението на задълженията на ответното дружество, както и
самото то признава в отговора на исковата молба. Съгласно чл. 14 от сключения договор
наемателят се задължава ежемесечно до всяко 10-то число на текущия месец да заплаща в брой или
по банков път по банкова сметка на наемодателя наемна цена в размер на 1500 лв. без ДДС. Видно
от представените по делото доказателства - и по-конкретно Протокол за неустойка от 28.09.2023 г.,
в периода от 01.01.2023 г. до 30.09.2023 г. на ответното дружество са били начислени неустойки за
забавено плащане в размер на 4500 лв. Правото на наемодателя да развали договора е изрично
закрепено и в чл. 15 от същия, в който се посочва, че в случай, че забавата в плащането на наемната
цена продължи повече от 10 дни наемодателят има право да прекрати договора едностранно и без
предизвестие.
Разпоредбата на чл. 233 ЗЗД урежда задължението на наемателя да върне наетата вещ. По
силата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от
прекратения наемен договор. В настоящия случай ответното дружество „Я-Г“ ЕООД не е
освободило процесното складово помещение след разваляне на договора на 03.10.2023 г., като
посоченото обстоятелство се доказва от обстоятелството, че наемателят е заплащал обезщетения за
забавено освобождаване на склад по прекратен договор, считано до март 2024 г. Ищцовото
дружество претендира заплащането на обезщетение за ползването на процесния недвижим имот за
периода от април 2024 г. до 22.11.2024 г., на която дата е съставен Протокол за опразване на
складови площи и за връщане на държането им от ЧСИ Уляна К.а Димоларова.
Във връзка с твърденията на ответника, че наемодателят недобросъвестно е възпрепятствал
освобождаването на имота и изнасянето на стоките, собственост на ответника, намиращи се в
процесното складово помещение, следва да бъде посочено, че не бе доказано в условията на пълно
и главно доказване, че управителят на ищцовото дружество „З- 2006“ ЕООД не е допускал
ответника до имота, както и че е извършвал незаконосъобразни действия. По делото е приложено
единствено Разпореждане № 137801 от 27.09.2024 г. Софийски районен съд, I ГО, 174 с-в,
постановено по молба на ответника, с което съдът е дал указания на ищеца да окаже необходимото
4
съдействие на ответника за освобождаване на заетото за послужване помещение по силата на
подписаната между страните съдебна спогодба. Обстоятелството, че ответното дружество не е
изпълнило задължението си да предаде фактическата власт върху имота след развалянето на
договора се потвърждава именно от приложената по делото съдебна спогодба, обективирана в
протоколно определение, влязло в законна сила на 30.07.2024 г. В практиката на ВКС трайно се
приема, че когато след прекратяване на наемното правоотношение и след противопоставяне от
страна на наемодателя наемателят е продължил да използва имота е налице „квазинаемно“
правоотношение, което възниква ex lege и по силата на което наемателят дължи обезщетение за
противоправното ползване на вещта, което по размер не може да бъде по-малко от наемната вноска
(Решение № 60292 от 02.09.2022 г. по гр. д. № 4050 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение). Задължение за заплащане на обезщетение за ползването е налице до момента, в който
наемателят не предаде фактическата власт върху имота, като видно от приобщените по делото
доказателства в настоящия случай това е настъпило на 22.11.2024 г. Размерът на дължимото
обезщетение се определя на база на наемната цена, която би могла да бъде получена за периода на
продължилото държане. Видно от заключението на вещото лице по извършената съдебно-
техническа експертиза средната цена на наема на процесните складови площи за посочения от
ищеца период - от 01.04.2024 г. до 22.11.2024 г. е в размер на 18 443 лв.
Ирелевантни по отношение основателността на предявения иск се явяват твърденията на
ответното дружество, че в периода до март 2024 г. е заплащало надлежно дължимите по издадените
протоколи за неустойка суми, за които посочва, че са били завишени. Наемателят твърди, че
наемната цена е била едностранно повишена от наемодателя, без между страните да е постигнато
съгласие за това, като в същото време доброволно е заплащал по-високата наемна цена. Считано от
октомври 2023 г., когато процесният договор е бил надлежно развален от наемодателя, наемателят
вече не дължи наемна цена, а обезщетение за ползването на имота. В съдебната практика се
посочва, че дължимото обезщетение при неизпълнение на задължението на наемателя по чл. 233
ЗЗД не може да бъде по-ниско от уговорения наем, като същото е съизмеримо със среднопазарната
наемна цена за имот със сходна площ и характеристики. Ищецът, в случай че докаже, че в периода,
в който е бил лишен от ползването, пазарната цена е надвишавала по размер уговорения между
страните наем, то той разполага с правото да претендира заплащането на по-високата сума
(Решение № 220 от 15.02.2016 г. по т. д. № 2334 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
отделение). В настоящия случай претендираната от „З- 2006“ ЕООД сума в размер на 17 150 лв. не
надхвърля посочената от вещото лице среднопазарна стойност за процесния период.
С оглед всичко гореизложено и доколкото ответникът не доказва, че управителят на
ищцовото дружество е възпрепятствал ползването, както и освобождаването на помещението и
достъпа до съхраняваните стоки, настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 17 150 лв., съставляваща обезщетение в размер на пропусната полза
(средния пазарен наем) за ползване на процесните складови площи в периода от 01.04.2024 г. до
22.11.2024 г.
Що се касае до предявения от ответното дружество „Я-Г“ ЕООД насрещен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
20 000 лв. настоящият съдебен състав намира, че последният следва да бъде отхвърлен поради
следните обстоятелства:
В трайната съдебна практика се приема, че за да бъде уважен иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ищецът следва да докаже по безспорен и
категоричен начин елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
противоправното поведение на ответника, наличието на вреда, както и причинно-следствената
връзка между това поведение и настъпилите вреди. Единственият елемент, който се предполага, е
наличието на вина по силата на уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция. В настоящия
случай ответното дружество единствено абстрактно е посочило, че съхраняван в складовото
помещение автомобил с марка „Mercedes S 560“, собственост на „Я-г” ЕООД, е бил с разбито
странично стъкло и отворен с взлом. Твърди се, че вследствие на противоправното и виновно
поведение на управителя на „З- 2006“ ЕООД г-н Пламен Иванов са били повредени датчици на
алармената система и е било повредено зарядно устройство за акумулатори на автомобили. Така
описаните имуществени вреди не са индивидуализирани, като твърденията на „Я-г” ЕООД по
отношение противоправното поведение и настъпилите вреди са неясни и непълни - от тях не може
5
да се установи нито в какво се изразяват настъпилите вреди, нито защо ищецът счита, че те са
настъпили като непосредствен резултат от определени действия на управителя на „З- 2006“ ЕООД.
Ответникът не представя абсолютно никакви доказателства във връзка с посочените твърдения,
като единствено посочва, че има образувано досъдебно производство в Софийска районна
прокуратура във връзка с щетите, нанесени на „Я-Г“ ЕООД. По отношение направеното от „Я-Г“
ЕООД искане за спиране на настоящото производство поради образуваното досъдебно
производство следва да бъде уточнено, че самото наличие на прокурорска преписка за разследване
на наличието на престъпление не е основание за спиране на гражданско съдопроизводство, предмет
на изследване в което са гражданскоправните последици от същото деяние. Спиране на
гражданското производство би било належащо, когато разглеждащият иска за обезщетение
граждански съд е попаднал на обстоятелства, чието настъпване не може да бъде установено и
доказано в рамките на гражданското производство. Образувано наказателно производство за
деяние, напълно идентично по съдържание с противопоставеното в гражданско производство
непозволено увреждане, действително би било основание за спиране на гражданското
съдопроизводство, но на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. Като предходна фаза досъдебно
производство за същото деяние само предполага, но не предпоставя задължително последващо
наказателно производство. Липсата на наведени обстоятелства и доказателства за факти,
обосноваващи извода, че е налице непозволено увреждане, не е основание за спиране на
производството, с цел евентуално събиране на такива в досъдебно производство (Определение №
134/02.04.2020 г. по ч.т.д. № 468/2020 г. на ВКС, I т.о.).
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца в
размер на 686 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Я-Г“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
Столична община, р-н „Красна поляна“, ул. „Троян“, бл. 82, вх. „А“, ет. 11, ап. 33, на основание чл.
236, ал. 2 ЗЗД да заплати на „З- 2006“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
с. Лозен, ул. „Стопански двор“, сума в размер на 17 150 лв., съставляваща обезщетение за вредите
от ползването без правно основание на складови площи от 280 кв. м. в помещение, находящо се в
гр. София, общ. Панчарево, Стопански двор - с. Лозен, представляващо “Хале С 2/Склад С в
Складова база „З-“, изразяващи се в претърпените загуби от амортизация и пропуснати ползи в
размер на средния пазарен наем на имот като процесния за периода от 01.04.2024 г. до 22.11.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на връчване на поканата за плащане на 04.11.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Я-Г“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, Столична община, р-н „Красна поляна“, ул. „Троян“, бл. 82, вх. „А“, ет. 11, ап. 33, иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД против „З- 2006“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление с. Лозен, ул. „Стопански двор“ за заплащане на сума в размер на 20 000 лв.,
съставляваща обезщетение за причинени щети на автомобил с марка “Mercedes S 560“.
ОСЪЖДА „Я-Г“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
Столична община, р-н „Красна поляна“, ул. „Троян“, бл. 82, вх. „А“, ет. 11, ап. 33, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на „З- 2006“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
с. Лозен, ул. „Стопански двор“, сума в размер на - 686 лв., съставляваща деловодни разноски в
настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
6
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7