№ 64
гр. Враца, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20241400900114 по описа за 2024 година
Производството е по предявени осъдителни искове за заплащане на
застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ,
във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорни искове за заплащане на мораторна
лихва за забава върху претендираните обезщетения с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.429, ал.3 от КЗ.
В исковата молба ищецът Л. А. Д., ЕГН ********** от с.***, общ. ***,
обл.Враца, чрез адв. С. Ч. - АК-Смолян, твърди, че на 02.03.2024г. около 01:00
часа на път III-101 /Враца - *** - гара Бойчиновци - Мърчево - Лехчево -
Хайредин - Гложене - Козлодуй - Оряхово/ в района на км 16+100, при
управлението на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“,
модел ,,А3” с per. номер ВР***СС, водачът Д. Г.ев Д. нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движел с превишена и несъобразена скорост,
вследствие на което самокатастрофирал, в резултат на което, като пътник, са
му причинени телесни увреждания. Поддържа, че във връзка с ПТП е
образувано д.п. № 228/2024г. по описа на РПУ Враца, пр.пр. № 1024/2024г. по
описа на Окръжна прокуратура - Враца, което е все още на етап разследване.
Посочва, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача
Д., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП - като с поведението си създал опасност и пречки движението и
1
поставил в опасност живота и здравето на хората; чл.20, ал.1 и ал.2, и чл.21,
ал.1 ЗДвП - като не контролирал непрекъснато ППС-то, което управлявал, и се
движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови
ограничения скорост. Изтъква, че след ПТП-то, му е оказана спешна
медицинска помощ от Спешен медицински център в гр.Враца. Твърди, че
нямал спомен за случилото, бил сомнолентен, объркан и дезориентиран, в
увредено общо съС.ие със силни болки в гръдния кош, главоболие, болка,
оток и ограничена подвижност на ляво ходило, оток и фрактура на палеца на
същото ходило. Поставена му била диагноза: травма на няколко
интраабдоминални органа, без открита рана в корема, счупване на палеца на
стъпалото, множество натъртвания и охлузвания по цялото тяло. Поддържа, че
незабавно е приет в болничното заведение и след стабилизиране на общото му
здравословно съС.ие, му е извършена оперативна интервенция във връзка с
установеното счупване на палеца на ходилото, като са поставени 2бр.
кришнерови игли; препоръчан му е постелен режим, след което да започне
раздвижване, без да стъпва на крака си, а в последствие да не се натоварва.
Посочва, че не можел да се обслужва сам, бил зависим от близките си дори в
елементарните ежедневни нужди, включващи хранене, тоалет и придвижване.
Наложило се да отсъства от училище поради получените травми и
последващото лечение - кракът му дълго време останал оточен и болезнен,
месеци наред го измъчвало силно главоболие. От социално активен млад деен
човек се затворил в себе си, отказвал да общува с връстниците си, заради
съС.ието, в което се намирал; чувствал, че е в тежест на близките си, което
допълнително допринесло за емоционалния дискомфорт, който преживявал.
Изтъква, че изпитва трудности при съсредоточаване, страда от безсъние, има
проблемен и непълноценен сън, станал изнервен, раздразнителен, стресиран и
избухлив; физическото му и емоционално съС.ие се отразило на общуването
му с учители, съученици, приятели и близки. Твърди също, че във връзка с
проведеното лечение е направил разходи в размер 29,00 лева за потребителска
такса, който разход представлява имуществени вреди - претърпени загуби.
Поддържа, че лек автомобил марка „Ауди“, модел ,,А3” с per. номер ВР***СС,
към датата на ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” с
полица № BG/06/123001340538, валидна от 07.05.2023г. до 06.05.2024г.,
сключена в ответното дружество „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, което
ангажира отговорността му за обезщетяване на причинените вследствие на
2
ПТП-то имуществени и неимуществени вреди. Посочва, че е предявил пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, по
която ответникът не му е определил и изплатил обезщетение. Моли съда да
осъди ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, да му заплати
сумата 26 000.00 лева, частичен иск от общо 30 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП от 02.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ, до окончателното й
изплащане, сумата 29, 00 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди (разходи за потребителска такса), настъпили в резултат
на същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
настъпването им (извършването на разхода), до окончателното й изплащане,
както и деловодни разноски.
Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, чрез пълномощник юрк. Р. К., след изтичане на срока по чл.367, ал.1
ГПК, е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените
искови претенции - по основание и по размер. Оспорва всички фактически
твърдения на ищеца в исковата молба, с изключение твърдението за наличие
на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-
ОЗ“ ЕАД за л.а. марка „Ауди”, модел „А3“, с per. № ВР *** СС - оспорва
осъществяване фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от
ЗЗД, механизма на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за
настъпването му, вида и характера на описаните в исковата молба телесни
увреждания, механизма на причиняването им и пряката им причинно-
следствената връзка със събитието; наличие на силен психологически стрес и
душевни страдания от страна на ищеца. Оспорва и размера на претенцията,
като счита същият за силно завишен и несъответстващ на обичайно
присъжданите суми за обезщетения. Отделно, в условията на евентуалност,
счита, че предявеният размер не е редуциран с приноса на ищеца за
настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получил. При
условията на евентуалност, в случай, че бъде установено основанието на
предявената претенция, въвежда възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващото се в пътуване без поставен предпазен колан, в
нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, с което е допринесъл за
3
настъпването на установените увреждания. Моли съда да отхвърли
предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани ведно с всички
законови последици, като му присъди сторените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, намери за установено
следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 02.03.2024г. около 01:00 часа на път III-101 /Враца - *** - гара
Бойчиновци - Мърчево - Лехчево - Хайредин - Гложене - Козлодуй - Оряхово/
в района на км 16+100, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при
което лек автомобил марка „Ауди“, модел ,,А3” с peг. номер ВР***СС,
управляван от Д. Г.ев Д., в който се возел на задна седалка пострадалия Л. А.
Д., ЕГН **********, е самокатастрофирал. За произшествието е съставен
Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.03.2024 г. от разследващ
полицай при РУ – гр.Враца, след посещение на мястото на ПТП, в който са
описани времето, мястото, участниците в произшествието, съС.ието на
пътното платно, разположението на ППС и пострадалите и др. Към протокола
са приложени схема и фотоалбум. Произшествието е документирано и с
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 967000-
3101/05.03.2024 г., след посещение на мястото от дежурни служители ПТП
при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В протокола сред пострадалите лица е
посочен и Л. А. Д. – пътник на задна седалка в лек автомобил марка „Ауди“,
модел ,,А3” с peг. номер ВР***СС, който е получил фрактура на 1-ви пръст на
ляво стъпало, прегледан и настанен в ХО на МБАЛ гр.Враца без опасност за
живота. В протокола е отразено, че по случая е образувано досъдебно
производство № 228/02.03.2024г. по описа на РУ-Враца. Видно от
представеното постановление за прекратяване на наказателно производство на
ОП-Враца от 28.04.2025г. наказателното производство по пр.пр. № 1645/2024г.
по описа на РП- гр.Враца, ДП № 228/2024г. по описа на РУ-МВР-Враца,
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” вр. чл.342 НК е прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
4
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза. На база на приложените по
делото доказателства и тези по ДП № 228/2024г. по описа на РУ-МВР-Враца,
вещото лице, изготвило експертизата, е дало заключение, че от техническа
гледна точка ПТП е настъпило при следния вероятен механизъм: На
02.03.2024 г. около 01,00 часа на път III-101 в района на км 16+100 в посока гр.
*** към гр. Враца в тъмната част на денонощието, при облачно време, валеж
на дъжд, мокра пътна повърхност и нормална виД.ст по прав хоризонтален
участък след десен завой се е движил лек автомобил „Ауди А3“ с peг. №
ВР***СС, управляван от Д. Г.ев Д. със скорост от около 108 км/ч при
максимално разрешена за участъка 90 км/ч. В определен момент, поради
движение с превишена скорост при излизане от десен завой в прав
хоризонтален участък автомобилът е загубил напречна устойчивост и е
напуснал платното за движение в дясно по посока на движението и е
преминал около 43 метра в уширението и достигайки бетонирана площадка
пред портала на частен имот се блъска в челната и част с височина около 25
см. В резултата на удара автомобила се приплъзва на ляво, след което се
преобръща в посока движението на часовниковата стрелка спрямо надлъжната
си ос и се установява в покой по таван на мястото, посочено в протокола за
оглед на ПТП. В следствие на настъпилото ПТП водачът на лекия автомобил и
пътниците в него са получили наранявания, описани в медицинските
документи.
Според заключението водачът на лек автомобил „Ауди А3“ с peг. №
ВР***СС, поради малкия си стаж като шофьор, не е успял да придобие
необходимите навици и умения да управлява автомобила при зимни условия;
движението на лекия автомобил с превишена и несъобразена с
пътнотранспортната обстановка скорост от 108 км/ч от техническа гледна
точка не е било съобразено с изискванията за безопасност, тъй като платното
за движение в района на местопроизшествието е било мокро с намален
коефициент на сцепление на гумите на автомобила с хлъзгавата пътна
повърхност. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако се е движил с максимално разрешената извън
населено място скорост от 90 км/ч или по ниска от нея, съобразена с
установената пътнотранспортна обстановка. В условията на станалото ПТП
при установената пътнотранспортна обстановка, отчитайки малкия опит на
5
водача на автомобила и уменията му да управлява автомобила в зимни
условия, същият е трябвало да управлява лекия автомобил със скорост по-
ниска от максимално разрешената за участъка, както и при изпълнение на
маневра завой на ляво или на дясно внимателно да борави с волана (без резки
движения) и да не натиска педалите за газта и спирачките, което неминуемо
води до загуба на напречна устойчивост на автомобила и загуба на управление
му. От заключението се установява също, че причина за настъпване на
процесното ПТП са субективни действия на водача на лекия автомобил с
органите за управление, което е довело до движение на автомобила с
превишена скорост от 108 км/ч и рязко въртене на волана, довело до загуба на
напречна устойчивост, поради което автомобилът е напуснал платното за
движение в дясно по посока на движението в крайпътното уширение и се
блъснал в бетонирана площадка, след което се преобърнал по таван.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно,
изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/06/123001340538, валидна от 07.05.2023г. до 06.05.2024г., сключена при
ответното застрахователно дружество „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с
която се покрИ. отговорността на водача на лек автомобил марка „Ауди“,
модел ,,А3” с per. номер ВР***СС - Д. Г.ев Д.; настъпването на процесното
ПТП на 02.03.2024 г.; направена претенция от ищеца пред застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени, въз основа на която в дружеството е образувана преписка по
щета № 43072952400087, както и и неизплащане на претендираното
застрахователно обезщетение от застрахователя към момента на подаване на
исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с
определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване тези обстоятелства.
За установяване на причинените на ищеца травматични и психологични
увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение по делото са
представени писмени доказателства (епикризи, издадени от ХО и ОТО при
МБАЛ „Христо Ботев" АД, гр.Враца и медицинска бележка №
24073D0064BF, издадена от същата болница), назначена е и изпълнена
6
съдебно-медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалият Л. А. Д. е приет за лечение в ХО при МБАЛ
„Христо Ботев“ АД – Враца в периода от 02.03.2024 г. до 07.03.2024 г. с
диагноза: Травма на няколко интраабдуминални органа, без открита рана в
корема. Контузия в областта на корема. Като придружаващи заболявания са
посочени - контузия на белия дроб в дясно, счупване на 5-та предноходилна
кост на ляво ходило, счупване на началната фаланга на първи пръст на ляво
ходило. Мозъчно сътресение. При приемането пострадалият е бил в увредено
общо съС.ие, сънлив, объркан, дезориентиран. Нормален соматичен статус.
Имал болка с оток и ограничена подвижност на ляво ходило. Имал
деформация на лява глезенна става и оток на палеца на ляво ходило.
Параклиника - б.о. От КТ на глава - общомозъчен оток; без травматични
увреждания на черепните кости; без травматични увреди на мозъчния
паренхим и без данни за вътречерепни кръвоизливи. От КТ на гръден кош -
контузионна лезия на дясното крило в областта на горния дял субплеврално.
От КТ на шия, корем и малък таз - б.о. От рьо графия на бял дроб -
контузионно огнище в дясно. От рьо графия на стъпало и пръсти - счупване на
5-та предноходилна кост и на началната фаланга на първи пръст на ляво
ходило. От рьо графия на корем - б.о. От консулт с д-р К. - за оперативно
лечение в ОТО по повод счупванията на кости на ляво стъпало. В първите
часове пострадалият е бил дезориентиран като е реагирал на болеви
дразнители; по-късно имал гадене и постепенно е станал адекватен и
контактен без ОНС и МРД. От УЗИ на коремни органи - без СПТ в корема.
Проведено му е медикаментозно лечение по схема и е изписан без съществени
оплаквания, ОНС и МРД с дадени препоръки насочен към ортопед.
(Ксерокопие на Епикриза от ХО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, (ИЗ
№ 2845).
В периода от 07.03.2024 г. до 09.03.2024 г. ищецът е бил за лечение в
ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца с диагноза: Счупване на
палеца, закрито. В изготвената епикриза е отразено, че постъпва в ОТО за
оперативно лечение поради счупване на началната фаланга на първи пръст на
ляво ходило след ПТП на 02.03.2024 г. При прегледа е бил в добро общо
съС.ие, контактен, с нормален соматичен статус, имал оток и деформация на
палеца на ляво ходило в областта на началната фаланга с инцидентна рана и
проминиране на костни фрагменти; болка и ограничени движения в същата
област без СНД на крайника. Параклиника - б.о. На 08.03.2024 г. на ищеца е
извършена операция № 403 - оперативно наместване и ОМ на счупената кост
на палеца. Следоперативния период е протекъл гладко. Проведено му е
медикаментозно лечение и е изписан с дадени указания. (Ксерокопие на
Епикриза от ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, (ИЗ № 2845).
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, което съдът приема като
професионално и компетентно изготвено, неоспорено от страните, изготвено
7
след изследване на материалите по делото и личен преглед на пострадалия, се
установи, че в резултат на процесното ПТП на 02.03.2024 г. ищецът е получил
следните увреждания: 1. Разместено открито счупване на началната фаланга
на 1-ви пръст на ляво ходило, за което увреждане е претърпял съответно
оперативно ортопедично лечение и счупване на пета предноходилна кост,
които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на
долен ляв крайник за срок повече от един месец; 2. Мозъчно сътресение със
степенна промяна на съзнанието (сънливост) с развитие на общо мозъчен оток
и контузия на бял дроб, които увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Лечението, което е било
приложено на ищеца, е било медикаментозно и оперативно ортопедично по
отношение на счупения палец на ходилото, като общия оздравителен период е
около 1,5 месеца. Според заключението към момента на прегледа на ищеца от
вещото лице възстановителния период е приключил; не се очакват за в бъдеще
двигателни затруднения, свързани с получените увреждания, като ищецът ще
търпи болки при продължително ходене и стоене.
Във връзка с изготвяне на заключението, на 13.06.2025 г., на ищеца е
извършен преглед от вещото лице д-р К., при който е установено, че същият е
в добро общо съС.ие; походка - самостоятелна, без накуцване; ляво стъпало
без оток с нормален обем движения в глезена, стъпалото и пръстите.
Екстензия на палеца - б.о. Флексия в междуфалангиалната става на палеца - в
дясно 90°, в ляво 45°. При прегледа са установени постоперативни точковидни
белези двустранно странично на междуфалангиалната става на палеца на
левия крак с размери по 2 мм. Пострадалият се оплаквал от болки в ляв глезен
при продължително стоене и ходене. От направената рьо графия - съС.ие след
счупване на главичката на основната фаланга на палеца на ляво стъпало.
В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, поясни, че
няма данни по време на възстановителния период пострадалият да е
употребявал някакви лекарства за лечение на получените травми, няма и
доказателства, като фактури или рецепти, които да удостоверяват, че същия е
приемал някакви лекарства. При прегледа от вещото лице пострадалият не е
споделял и за проведена рехабилитация.
Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни не е оспорено от страните и съдът го приема
като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към предмета на
делото факти и обстоятелства.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото са разпитани като
свидетели А. Д. Д. – негов баща, и В.П. Т. – негов приятел.
Свидетелят А. Д. твърди в показанията си, че след като узнал за
8
катастрофата на сина му, отишъл в хирургичното отделение на болницата в
гр. Враца, но лекарят не го допуснал в отделението; казал му, че синът му е
добре и че не е пострадал сериозно. На сутринта, след нощта на катастрофата,
свидетелят отново посетил болницата. Синът му спял, а след като се събудил,
само го гледал и не бил адекватен, не казвал нищо. Свидетелят го питал знае
ли кой е, но ищецът не казал нищо. На следващият ден свидетелят отново
отишъл да види сина си в отделението. Тогава вече ищецът бил адекватен,
познал го, започнал да плаче, не говорил много. От показанията на свидетеля
се установява, че левият крак на ищеца бил оттекъл долу на стъпалото и бил
обвързан с бинт и по лявото му рамо имало охлузвания. Докторът му казал, че
и нещо белодробно има и го лекуват. След това преместили ищеца в
ортопедично отделение. Свидетелят твърди, че синът му бил в болницата в гр.
Враца около 10-15 дни, след което бил изписан и си дошъл у дома. Според
него синът му не могъл да ходи, поради което го обслужвал. Свидетелят
трябвало да чисти, готви, пере и т.н., всичко той правил. Помолил негов
приятел да наблюдава сина му, когато той не е у дома, тъй като го било страх
за него. Това продължило около месец, след което на ищеца бил проведен
контролен преглед в болницата и му свалили иглите от операцията на крака.
След 3-4 месеца ищецът вече се оправил и могъл самостоятелно да се грижи
сам за себе си. Тъй като ищецът бил ученик, след контролния преглед и
свалянето на иглите, той ходил на училище с чехли. Свидетелят установява
също, че нямали финансова възможност синът му да ходи на рехабилитация,
както и че пиел болкоуспокояващи лекарства. Към настоящия момент ищецът
не иска да чува новини за катастрофи, става му неприятно. Има промяна в
поведението му, оплаква се, че го боли крака, станал по затворен и
необщителен, стои си вкъщи и не излиза, както преди е излизал с приятели.
Свидетелят В. Т. е приятел на ищеца от детството им. Два-три дни след
катастрофата посетил ищеца в болницата, където успял да го види. Ищецът не
бил много добре, бил отпаднал, говорил, казал на свидетеля, че не помни
нищо от катастрофата, че има счупен пръст на левия крак и охлузване на
лявото рамо, както и че като говори му е трудно и трудно диша. След като
изписали ищеца от болницата, баща му помолил свидетеля да го наглежда,
когато той е на работа; налагало му се по някой път да спи у тях през нощта,
тъй като ищецът имал нужда от помощ при ставане, за да ходи до тоалетна.
Ищецът имал патерици, но не можел да ги използва, защото много го болели
9
гърба и крака, при наемането. Не могъл да стъпва на увредения си крак и
свидетелят му помагал. Ищецът много често му се оплаквал, че го боли много
гърба. Около месец и малко пострадалият имал нужда от чужда помощ, след
което той не се възстановил напълно - могъл да ходи, но му трябвало помощ.
Свидетелят само веднъж е ходил с ищеца до болницата на контролен преглед
и за да си направи снимка на крака. И към момента пострадалият казва на
свидетеля, че изпитва болки; като се застои по-дълго от два-три часа и се
обездвижи, започва да го боли гърба и крака; оплаквал се, че му отича крака
вечерно време. Свидетелят установи също, че има промяна в психическото
съС.ие на ищеца – след катастрофата станал по затворен, изолирал се от
компанията си; много често като чуе за катастрофи, се отчайва и не ги слуша;
все още трудно приема загубата на техния приятел (водача на
самокатастрофиралия автомобил – б.а.) и не може да приеме новината, че е
починал в тази катастрофа; изолирал се от компанията, която имал преди
катастрофата, защото в нея се говорило за катастрофата и му напомняло за
нея. В ежедневието си ищецът изпитва затруднение от тези травми. Същият
обичал да играе тенис на маса, но сега вече не може да прави такИ. резки
движения и не играе. В момента свидетелят и ищеца работят в цех за дограма.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката
родствена връзка на първия свидетел с ищеца и приятелските отношения на
втория с него и обстоятелството, че същите не кореспондират напълно с
установеното в заключението по изпълнената съдебно-медицинска експертиза
и медицинските документи, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във вр.
с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
10
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищеца и отказ на застрахователя да определи и изплати
обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От Протокола за оглед на местопроизшествие от 02.03.2024г. и
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 05.03.2024 г., по делото
безспорно се установи настъпването на пътнотранспортно произшествие на
02.03.2024г. около 01:00 часа на път III-101 /Враца - *** - гара Бойчиновци -
Мърчево - Лехчево - Хайредин - Гложене - Козлодуй - Оряхово/ в района на км
16+100, при което лек автомобил марка „Ауди“, модел ,,А3” с peг. номер
ВР***СС, управляван от Д. Г.ев Д., е самокатастрофирал, причинено виновно
от водача на автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата
и е причинил имуществени и неимуществени вреди на ищеца Л. А. Д., който е
бил пътник на задна седалка в лекия автомобил.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи
11
механизма на процесното ПТП: лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № ВР***СС,
управляван от Д. Г.ев Д., се движил със скорост от около 108 км/ч при
максимално разрешена за участъка 90 км/ч, поради което при излизане от
десен завой в прав хоризонтален участък загубил напречна устойчивост и
напуснал платното за движение в дясно по посока на движението, преминал
около 43 метра в уширението и се блъснал в челната част на бетонирана
площадка; в резултата на удара автомобила се приплъзва на ляво, след което се
преобръща спрямо надлъжната си ос и се установява в покой по таван.
Наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите щети на ищеца е установено от заключенията по изпълнените
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От посочените по-горе доказателства, както и от постановление за
прекратяване на наказателно производство на ОП-Враца от 28.04.2025г., се
установява и виновното и противоправно деяние на водача на лекия
автомобил Д. Г.ев Д., който е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил
със скорост 108 км/ч. при максимално разрешена във въпросния участък
скорост от 90 км/ч.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата
й. ТакИ. не са представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач на „Ауди“, модел ,,А3” с peг. номер
ВР***СС Д. Г.ев Д. е застрахована при ответника и събитието е настъпило в
срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по съдебно медицинската експертиза и гласни
доказателства) дават основание за извод, че при процесното ПТП ищецът е
получил телесни увреждания, а именно: 1. Разместено открито счупване на
началната фаланга на 1-ви пръст на ляво ходило и счупване на пета
предноходилна кост; 2. Мозъчно сътресение със степенна промяна на
съзнанието (сънливост) с развитие на общо мозъчен оток и контузия на бял
12
дроб, и е претърпял болки, страдания и неудобства, окачествени от съдебната
практика като неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна връзка с
произшествието и поведението на водача на застрахования автомобил, тъй
като се установи, че ищецът е пострадал именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквИ.лент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необхоД. да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото съС.ие. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
13
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът Л. А. Д. е получил: 1. Разместено открито
счупване на началната фаланга на 1-ви пръст на ляво ходило, за което
увреждане е претърпял съответно оперативно ортопедично лечение и
счупване на пета предноходилна кост, които увреждания са му причинили
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за срок повече от
един месец; 2. Мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието
(сънливост) с развитие на общо мозъчен оток и контузия на бял дроб, които
увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Лечението, което е било приложено на ищеца за посочените
увреждания, е било медикаментозно и оперативно ортопедично по отношение
на счупения палец на ходилото, като общия оздравителен период е около 1,5
месеца. Ищецът е бил хоспитализиран първо в ХО при МБАЛ „Христо Ботев“
АД – Враца, а непосредствено след това в ОТО на същата болница, като
проведеното болнично лечение е било 7 дни общо в двете отделения. В ОТО
на ищеца е извършена операция № 403 - оперативно наместване и ОМ на
счупената кост на палеца. През възстановителния период пострадалият е
търпял неудобства, свързани с обслужване на хигиенни и физиологични
нужди, неудобство от необхоД.стта да бъде обгрижван от други лица, но
същите са обичайни за подобен род ситуации. Пострадалият е търпял болки и
страдания от уврежданията в областта на лявото ходило, характерни за този
вид травми, като същите са били купирани със съответните медикаменти. Към
13.06.2025 г., когато е извършен преглед на ищеца от вещото лице,
възстановителния период е приключил; същият е в добро общо съС.ие, има
самостоятелна походка, без накуцване; лявото му стъпало е без оток с
нормален обем движения в глезена, стъпалото и пръстите; не се очакват за в
бъдеще двигателни затруднения, свързани с получените увреждания, като
ищецът ще търпи болки при продължително ходене и стоене.
Като взе тези доказани от ищеца Л. А. Д. вреди, кратката му
хоспитализация, извършената оперативна интервенция, без данни за
провеждана рехабилитация, липсата на клинични данни за усложнения или
негативни последици от получените увреждания и на такИ. за в бъдеще,
възрастта му - 18 години към момента на настъпване на ПТП, както и
претърпените от него неудобства и затруднения при извършването на
14
обичайни ежедневни действия през възстановителния период, т.е. нарушено е
социалното му функциониране; не на последно място преживения стрес от
травмиращото събитие и последвалото психическото въздействие –
притеснения, при съобразяване и на икономическите условия в страната към
момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нИ. на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия, съдът намира, че справедливото
в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер 15 000 лева.
За да определи този размер на обезщетението съдът взе предвид и
обстоятелството, че негативните последици от причинените на ищеца при
ПТП травми е сведен до минимум, като се установи по делото, че процесът на
лечение и възстановяване е протекъл благоприятно, фрактурата на пръста му е
зараснала и не се констатирани настъпили усложнения за здравето на ищеца.
Поради това преценката на субективните в случая обстоятелства, както и
обективните фактори, отнасящи се до завишените нИ. на застрахователните
покрития и обществено-икономическите условия на живот през 2024 г., не
обосновават завишаване на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД над
посочения размер. Този размер на обезщетението би репарирал в пълна степен
причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да
води до неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на
претърпените от ищеца имуществени вреди в размер 29, 00 лева под формата
на разход за потребителска такса, направени вследствие на процесното ПТП. В
подкрепа на твърденията за извършен разход ищецът е представил съответно
доказателство – ксерокопие на фактура № **********/07.03.2024 г., издадена
от МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, ведно с ксерокопие на фискален бон
на стойност 29,00 лв. за потребителска такса. Посочената сума е заплатена от
ищеца Л. А. Д.. Установи се също така, от заключението по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, че извършеното плащане от страна на ищеца,
претендирано с фактура от МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, е във връзка
с извършеното лечение на претърпените телесни увреждания, както и че този
разход е бил необходим във връзка с лечението по повод на получените при
15
ПТП травми. С оглед изложеното, ответното застрахователно дружество
дължи на ищеца обезщетение за причинените от процесното ПТП
имуществени вреди в установения размер от 29,00 лв.
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило
възражение за съпричиняване на причинените щети от ищеца, но отговора е
подаден след изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК, поради което, на
основание чл.370 ГПК, не е допустимо неговото разглеждане, поради което с
определението по чл.374 от ГПК съдът не го е приел за съвместно
разглеждане с предявените искове.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр.София да
заплати на ищеца Л. А. Д. обезщетение за неимуществени вреди 15 000 лева.
За горницата над уважения размер до предявения размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 26 000 лв., частичен иск от 30 000, 00 лева, искът не
е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен. Искът за имуществени
вреди е напълно основателен и следва да се уважи в пълен размер от 29,00 лв.
С оглед основателността на главните искове следва да бъдат разгледани
и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху определените
обезщетения.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в
КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3,
16
изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрИ. отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покрИ.т лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
По делото е представена молба-претенция от ищеца Л. А. Д., отправена
до „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр.София (без дата), с която пострадалият
е заявил пред застрахователя застрахователна претенция за заплащане на
имуществени вреди в размер 29,00 лева и неимуществени вреди в размер
30 000 лева, вследствие на процесното ПТП от 02.03.2024г. Доказателства за
датата, на която е получена претенцията от застрахователя по делото не са
представени.
Видно е от писмо изх. № 0-92-4845/04.04.2024г. на „ДЗИ - Общо
17
застраховане” ЕАД, адресирано до ищеца, че във връзка с оправеното до
застрахователя заявление за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на ПТП от
02.03.2024г., е образувана застрахователна преписка № 43072952400087. С
писмото застрахователят уведомява ищеца, че ще се произнесе по
претенцията му след представяне на допълнително посочени документи от
образуваното във връзка със случая досъдебно производство.
С второ писмо изх. № 0-92-8665/28.06.2024г. на „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, адресирано до ищеца, във връзка с образуваната
застрахователна преписка № 43072952400087, на основание КЗ, предвид
изтичането на тримесечния срок от предявяване на претенцията на ищеца към
застрахователя, последният отново е уведомил ищеца, че ще се произнесе по
претенцията му след представяне на допълнително посочени документи от
образуваното във връзка със случая досъдебно производство.
С оглед на посочените писма може да се направи извод, че най-късната
дата, на която би могла да бъде предявена извънсъдебната претенция на ищеца
пред застрахователя е 28.03.2024г. (тъй като в писмо изх. № 0-92-
8665/28.06.2024г. се констатира, че тримесечния срок от предявяване на
претенцията на ищеца към застрахователя е изтекъл).
От изложеното е видно, че застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ, поради което следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице - 28.03.2024г., а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва
върху присъденото обезщетение за собствената си забава.
С исковата молба ищецът претендира законната лихва върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди от датата на изтичане
на тримесечния срок по чл.496 от КЗ, до окончателното й изплащане, поради
което с оглед диспозитивното начало в процеса претенцията за законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, е основателна, считано от
28.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и за този период следва
да бъде уважена.
С исковата молба ищецът претендира законната лихва върху
застрахователното обезщетение за имуществени вреди от датата на
18
настъпването им (извършването на разхода за потребителска такса), до
окончателното изплащане на сумата. С оглед изложеното по-горе претенцията
за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди следва да се
присъди, считано от 28.03.2024г. – датата на предявяване на извънсъдебната
претенция пред застрахователя, до окончателното изплащане на сумата, а за
периода от 07.03.2024г. – датата на извършването на разхода за потребителска
такса, до 27.03.2024г. тази претенция следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса и
разноски по производството и не претендира такИ., поради което ответното
дружество не му дължи разноски.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно е от
приложения договор за правна защита и съдействие от 27.06.2025 г., сключен
между адв. К. С. Г. от САК и ищеца, че са уговорени безплатно процесуално
представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска
защита на лице, което е в материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако
насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в
полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да
упражни адвокатът това свое право, той следва да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите
по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
е налице, което е видно от представените от ищеца документи във връзка с
искането му за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, които документи са подробно обсъдени от съда в
постановеното по делото Определение № 401/03.12.2024 г.
19
В случая, съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди
и уважения иск за имуществени вреди, възнаграждението следва да бъде
определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, като изчислено съобразно посочената
разпоредба възлиза на сумата 1752,61 лв. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца адв. К. С. Г. от САК само сумата от 1500,00 лева без
ДДС, така както е поискана със списъка за разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът претендира разноски за възнаграждение на вещото лице по
изпълнената съдебно-медицинска експертиза в размер 400, 00 лв., поради
което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът му дължи направените по
делото разноски по съразмерност в размер 169, 00 лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и с оглед изхода на спора и разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 200, 00 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от
ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37
от ЗПП.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по
съразмерност 629,36 лв. държавна такса, както и 346, 44 лева разноски за
възнаграждения на вещите лица, изпълнили назначените експертизи.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
20
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на Л. А. Д., ЕГН ********** с адрес с.***, общ. ***, обл.Враца, ул.
„***” № 16, сумата 15 000, 00 лв., частичен иск от 30 000, 00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
му в резултат на ПТП, настъпило на 02.03.2024г. на път III-101 /Враца - *** -
гара Бойчиновци - Мърчево - Лехчево - Хайредин - Гложене - Козлодуй -
Оряхово/ в района на км 16+100, при което лек автомобил марка „Ауди“,
модел ,,А3” с peг. номер ВР***СС, управляван от Д. Г.ев Д.,
самокатастрофира, дължимо по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, обективирана в застрахователна полица №
BG/06/123001340538, с период на валидност от 07.05.2023г. до 06.05.2024г.,
сключена при ответното застрахователно дружество „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание
чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над
сумата 15 000, 00 лв. до пълния претендиран размер от 26 000,00 лв., частичен
иск от 30 000, 00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на Л. А. Д., ЕГН ********** с адрес с.***, общ. ***, обл.Враца, ул.
„***” № 16, сумата 29,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на
02.03.2024г. на път III-101 /Враца - *** - гара Бойчиновци - Мърчево - Лехчево
- Хайредин - Гложене - Козлодуй - Оряхово/ в района на км 16+100, при което
лек автомобил марка „Ауди“, модел ,,А3” с peг. номер ВР***СС, управляван
от Д. Г.ев Д., е самокатастрофирал, дължимо по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана в
застрахователна полица № BG/06/123001340538, с период на валидност от
07.05.2023г. до 06.05.2024г., сключена при ответното застрахователно
дружество „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, считано от 28.03.2024г. – датата на предявяване на
извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията законната лихва за забава върху
21
сумата 29,00 лева за периода от 07.03.2024г. – датата на извършването на
разхода за потребителска такса, до 27.03.2024г., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К. С. Г. от САК, ЕГН ********** с адрес: гр.София, ул.
„Три уши” № 8, ет.4, сумата 1500,00 лева без ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Л.
А. Д., ЕГН ********** - ищец по т.д. № 114/2024г. на Окръжен съд - Враца,
съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Л. А. Д., ЕГН ********** с адрес с.***, общ. ***, обл.Враца,
ул. „***” № 16, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" №
89Б, разноски по съразмерност в размер 169, 00 лв. за възнаграждение на
вещото лице по изпълнената съдебно-медицинска експертиза и 200, 00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
гр. Враца по съразмерност сумата 629,36 лв. държавна такса, както и 346, 44
лева разноски за възнаграждения на вещите лица, изпълнили назначените
експертизи, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист
при неплащане на сумите в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
22