№ 19959
гр. С., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110102824 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „.“ ЕАД
срещу К. В. К., Л. В. И., Д. В. Ш., И. И. Ш., Р. И. Ш., К. И. Г., Х. И. Т. – М., В. В. В. и С. В.
С., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищцовото дружество следните суми:
К. В. К., Л. В. И. и Д. В. Ш. да заплатят сумата от по 118.70 лева всеки от тях,
представляваща по 4/30 части от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2024 г., до окончателното
изплащане; сумата от по 27.12 лева всеки от тях, представляваща по 4/30 части от
обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сумата от по 3.47 лева всеки от тях, представляваща по 4/30
части от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г.; сумата от по 0.80 лева всеки от тях, представляваща 4/30 части от
обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 13.12.2023 г.
И. И. Ш., Р. И. Ш., К. И. Г. и Х. И. Т. – М., да заплатят сумата от по 59.35 лева всеки
от тях, представляваща по 2/30 части от неизплатена цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2024 г., до окончателното
изплащане; сумата от по 13.56 лева всеки от тях, представляваща по 2/30 части от
обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
1
15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сумата от по 1.74 лева всеки от тях, представляваща по 2/30
части от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г.; сумата от по 0.40 лева всеки от тях, представляваща 2/30 части от
обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 13.12.2023 г.
В. В. В. и С. В. С. да заплатят сумата от по 148.38 лева всеки от тях, представляваща
по 5/30 части от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2024 г., до окончателното изплащане; сумата
от по 33.91 лева всеки от тях, представляваща по 5/30 части от обезщетение за забава в
размер на лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
13.12.2023 г., сумата от по 4.34 лева всеки от тях, представляваща по 530 части от
незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.;
сумата от по 0.99 лева всеки от тях, представляваща 5/30 части от обезщетение за забава в
размер на лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
13.12.2023 г.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като
дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Ш.,
чрез назначения му особен представител адв. П., с който исковете се оспорват като
недопустими и неоснователни. Излагат се подробни съображения относно процесуалната
легитимация на страните в производството. Посочва се, че исковата молба се явява
нередовна. Твърди се, че от представените доказателства и изложените от ищеца твърдения
не можело да се установи, че ответникът Д. Ш.. се намира в облигационна връзка с
ищцовото дружество. Релевирано е възражение за давност. Подчертава се, че не са
ангажирани доказателства за осъществяването на доставка на топлинна енергия в процесния
имот. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът Р. Ш. също е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че е
съобразно посочената от ищеца е платил своята част от задълженията, поради което моли
2
исковете срещу него да бъдат отхвърлени.
Преди датата на насроченото открито съдебно заседание от името на ответниците В.
В. В. и С. В. С. е подадена молба, в която се сочи, че те са заплатили задълженията си към
ищеца и представят доказателства за извършено плащане.
В молба от 11.08.2025г е признато извършеното плащане от ответника Р. Ш., като се
сочи, че с извършеното от него плащане са погасени задължения за главници, мораторни
лихви и законни лихви, като са останали дължими задължения за сторените по делото
разноски.
От името на ищеца е подадена молба с вх.№ 330346/10.10.2025г, в която се признава,
че ответниците С. С. и В. В. са погасили изцяло задълженията си изцяло. Посочено е, че е
извършено плащане и от ответниците К. К., Л. И., Д. Ш. и И. Ш..
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.“ АД е изразило становище по
предявените искове с молба от 12.08.2025г., в която е посочено, че исковете са основателни и
се представят доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на производството:
От страна на ответника Д. Ш. се излагат твърдения за недопусимост на исковото
производство, поради липса на представителна власт на процесуалния представител на
ищцовото дружество, тъй като пълномощното на юрисконсулта е подписано само от един от
законните представители на ищцовото дружество, а не от двамата заедно. Във връзка с това
съдът приема следното:
В действителност наличието на представителна власт на процесуалния представител
представлява условия за надлежно упражняване на правото на иск.
Пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно
отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата
молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт
на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена
само до установяващото се от съдържанието на пълномощното като съдът не може да
извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително
е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора,
което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и
изявления и/или факти които са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на
нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
3
пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда
при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната
страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната
сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. В този смисъл и решение № 296/05.04.2017г. по гр.д.№ 1776/2016г.
на ВКС, ІV г.о.
Ето защо в настоящия случай, производството се явява изцяло допустимо и следва да
бъде разгледано по същество.
По съществото на спора:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото още в отговора на исковата молба от ответника Д. Ш. чрез назначения му
особен представител се оспорва обстоятелството, че а., находящ се в гр..., е бил
топлоснабден. Въпреки това оспорване настоящият съдебен състав приема, че при
извършване на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства безспорно се
установява, че процесното жилище се намира в сграда, присъединена към абонатната
станция. Това обстоятелство се доказва от представения по делото договор, сключен между
етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за
отопление и топла вода.
Другият спорен по делото въпрос с оглед депозирания от ответника Д. Ш. отговор на
исковата молба е относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на
топлинна енергия между страните по делото през исковия период. По делото в
действителност не е представен акт за собственост върху процесното жилище, въз основа на
която наследодателят на ответниците В. В. С. е станал собственик на имота. Извод обаче за
придобитото от него право на собственост може да бъде направен при извършване на
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в това число и от конклудентните
действия на част от наследниците му, в това число от ответника Д. Ш., които са погасили
дължимите от тях части на задълженията, предмет на това производство. Извършеното от
4
тях плащане представлява признание на спорните по делото факти в това число, че В. В. С.
е бил собственик на процесното жилище и след смъртта му същото е придобито от неговите
наследници в посочените от ищеца квоти в съсобствеността. Тези изявления на част от
ответниците съдът цени по реда на чл. 175 ГПК. Тези признания се потвърждават и от
приложения към исковата молба списък на собствениците на топлоснабдени имоти в
сградата на адрес гр. .. В този списък именно по отношение на апартамент 63 е посочено
името на В. В. С. като собственик на жилището и същият е положил подпис, неоспорен от
нито един от ответниците в качеството им на негови наследници. Полагайки подписа си в
посочения списък наследодателят на ответниците е признал качеството си на собственик на
топлоснабдения имот.
В конкретната хипотеза изрично следва да се отбележи, че самият ответник Д. Ш.,
въпреки че не е бил лично уведомен от съда за образуваното срещу него исково
производство, тъй като изпратените до него съобщения със съдебни книжа не са били
връчени и са се върнали в цялост, което е наложило и назначаване на особен представител,
видно от направеното от името на „.“ ЕАД признание в молба с вх. № 330346/10.10.2025г
същият е погасил изцяло задълженията си за цена за топлинна енергия за исковия период.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при извършване на
съвкупна преценка на представените по делото доказателства и направените от част от
ответниците изявление се достига до непротиворечивия извод, че В. В. С. е бил собственик
на процесния топлоснабден имот. Същевременно видно от приетото по делото
удостоверение за наследници на В. С. същият е починал през 2014г. и е оставил на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН за свои наследници двамата си синове - В. В. и С. С.а и съпругата
си – Ц. В. С.а. Същевременно не се спори между страните, че процесното жилище е било
придобито пред време на брака на Ц. С.а и В. С., поради което след неговата смърт Ц. С.а е
станала собственик на общо 4/6 ид.ч, а синовете му В. В. и С. С.а - на по 1/6 ид.ч всеки от
тях или по 5/30 всеки от тях.
Съгласно удостоверението за наследници на В. С. Ц. съпругата му С.а е починала през
2021г, като същата е оставила за свои наследници двете си сестри - ответниците К. К. и Л.
И. и брат си – ответника Д. Ш., всеки от които е придобил по 4/30 ид.ч от имота. Част от
наследството на Ц. С.а е придобито и от племенниците и ответниците И. Ш., Р. Ш., К. Г. и
Х. М., всеки от които е придобил по 2/30 от процесния имот.
Съгласно действащата през годините нормативна уредба – чл. 106а, ал. 4 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /отм./ потребители на топлинна енергия са
собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти.
Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, тъй като попада и в
обхвата на дефиницията дадена в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл.
5
153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към
спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че ответниците в качеството си на собственици
/наследници на В. С. и Ц.на С.а/ се явяват материално легитимирани да отговарят за
заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот до
размера на притежаваните от всеки от тях квоти в съсобствеността, тъй като в качеството си
на собственици на топлоснабден имот са придобили и качеството потребители на топлинна
енергия. Нещо повече същите в качеството си на потребители на топлинна енергия са
обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия,
доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответниците. По делото не е
установено и ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
срещу Общите условия, действали към процесния период. Това обстоятелство както беше
посочено по-горе е признато от седем от ответниците, който са извършили и плащане на
сумите, предмет на настоящото производство.
Доколкото от двама от ответниците не е извършено плащане, като не е подаден и
отговор на исковата молба съдът следва да разгледа въпроса и дали до имота на ответниците
реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на
претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № . от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
третото лице-помагач констативни протоколи за извършен отчет при неосигурен достъп,
неоспорени от ответниците се установява, че за имота на ответниците за периода м.10.2020-
м.04.2021г. не бил осигурен достъп при нито една от осъществените проверка. Поради това
вещото лице е констатирало, че за целия процесния период - м.10.2020-м.04.2021г в
съответствие с нормативните изисквания е начислена служебно топлинна енергия за
отопление на имота за три броя отоплителни тела на база инсталирана вощност. Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № . от 12.03.2020г. за топлоснабдяването (действала
през исковия период), задължение на потребителя на топлинна енергия е да осигури достъп
за отчет на консумацията, като единствено по този начин - чрез отчет на уредите, може да се
6
определи има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество
на потребената енергия. В настоящия случай видно от представените протоколи за
неосигурен достъпи ответниците не са изпълнили това свое задължение, при която хипотеза
на основание чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването се начислява топлинна енергия
като за отоплителни тела без уреди, а количеството потребена вода се начислява по реда на
чл. 69, ал. 2 от същата наредба. Същевременно изготвените протоколи, в които е
удостоверено, че не е бил осигурен достъп, отговаря на предвидените в Общите условия на
ищеца изисквания. Ето защо настоящият състав на Софийски районен съд намира, че по
делото е установено, че ответниците не са осигурили достъп за отчет на потребеното
количество топлинна енергия за исковия период.
Следва да се отбележи и, че ответниците са имали право на основание чл. 70, ал. 5
Наредбата да поискат допълнителен отчет в предвидения за това срок, като липсват данни и
твърдения да е сторила това. Аргументи, че при неосигурен достъп от страна на
потребителя, на същия се начислява количество топлинна енергия по посочения начин
служебно, са изложени и в решение № 59/16.06.2016г. по гр.д.№ 4364/2015г. на ВКС, IV г.о.
Следва изрично да се посочи, че предвиденото в чл. 70 от Наредбата за
топлоснабдяването начисляване служебно на топлинна енергия при неосигуряване на достъп
до имота не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да
осигури достъп до имота за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално ползваната
услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното и отчитане.
Тъй като топлопреносното предприятие е предоставяло топлинна енергия към
сградата, за която енергия се дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да
се определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от
показанията на общия топломер. Дружеството осъществяващо услугата дялово
разпределение не е задължено да изследва въпроса защо не е осигурен достъп до
топлоснабденото жилище, а следва да процедира по един и същи начин, както в случаите в
които собствениците умишлено се укрИ.т, за да не бъдат измерени показанията на уредите
им, така и в случаите, в които собствениците не обитават имота. Когато топлопреносното
предприятие и дружеството осъществяващо дялово разпределение са изпълнили своите
задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат
задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен отчет и да получат
плащане съгласно същия. Тъкмо обратното, задължението за осигуряване достъп до имота за
извършване на отчет е на клиента. Именно предвид това в решение № 162/28.05.2014г. по
гр.д.№ 6397/2013г. на ВКС, IV г.о, е изрично посочено, че когато не е осигурен достъп за
отчитане не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в
сградата от съответния етажен собственик, тъй като в отношенията си с доставчика,
потребителят, който е възложил на топлинния счетоводител индивидуалното отчитане и
разпределение на консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от съставените в
7
съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Ето защо в
посоченото решение е изтъкнато, че доставчикът на топлинна енергия във всички случаи
има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в
сградата, поради което е прието, че дори и след извършено служебно начисляване на
топлинна енергия да се установи, че показателите на уредите за отчитане към датата на
извършена няколко сезона след неосигураване на достъпа отчитане да са „0“, то това не
означава, че потребителят не следва да заплати служебно начислените му суми за топлинна
енергия.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че по делото е установено
от страна на ищеца, че в съответствие с нормативните изисквания е начислено количеството
топлинна енергия потребено в имота за отопление.
Същевременно за следващия исков период – от м. 10.2021гдо м.04.2022г в
заключението на вещото лице изрично е посочено, че няма начислявана топлинна енергия,
тъй като имотът е бил вписан като необитаем.
В заключението си вещото лице изрично е подчертало и, че през исковия период не е
начислявана топлинна енергия от отоплителни тела в общите части, но са начислявани
разходи за отопление от сградната инсталация на база пълен отопляем обем. Експертът е
посочил, че не е бил осигурен достъп до имота за отчитане на портебеното количество
топлинна енергия за . за исковия период, поради което е било извършено служебно
начисляване на топлинна енергия за . на база 1 броя потребител за периода до 05.2021г при
служебно определен разход от 140 л. на денонощие за един потребител, каквото е и
нормативното изискване, а за следващия исков период не е начислявана топлинна енергия за
..
Вещото лице е констатирало също, че дяловото разпределение е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „.“ ЕАД са
приспаднати техническите разходи в абонатната станция. Предвид изложеното, съдът
приема, че по делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния имот реално е
доставена топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за ..
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
8
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай от при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената в имота топлинна енергия
за исковия период, е на стойност 1105.60 лева. При съобразяване на притежаваните от всеки
от ответниците квоти в съсобствеността следва да се посочи, че ответниците С. С. и В. С.
отговарят за по 5/30 от сумата, т.е за по 148.38 лева всеки от тях, ответниците И. Ш., Р. Ш.,
К. Г. и Х. Т. – М. – за по 59.35 лева всеки от тях и ответниците К. К., Л. И. и Д. Ш. - за по
118.70 лева всеки от тях.
В настоящия случая от ответника Д. Ш., чрез назначения му особен представите, е
релевирано възражение за изтекла давност. Въпреки това от признанието на ищцовота
страна се установява, че Д. Ш. е заплатил дължимите от него суми за топлинна енергия
изцяло, предвид това по отношение на него намира приложение нормата на чл. 118 ЗЗД,
съгласно който ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла.
За да се установи обаче дали исковете се явяват основателни следва да се съобрази
извършеното от ответниците С. С., В. С., И. Ш., Р. Ш., К. К., Л. И. и Д. Ш. плащания
съгласно изявлението на ищеца, ценено по реда на чл. 175 ГПК. Предвид това исковете
спрямо посочените ответници следва да бъдат отхвърлени поради извършено плащане в
хода на процеса.
По отношение на исковете спрямо К. Г. и Х. Т. – М., доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, същите да са заплатили дължимите от тях суми, то исковете
следва да бъдат уважение за сумата от по 59.35 лева спрямо всяка от тях.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
9
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „.” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия,
влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от „.“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим
на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на Общите условия
клиентът заплаща на продавача, т.е на „.“ ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се приеме, че
именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от 2016г. е
материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното, към
установената като дължима сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за
дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените по
делото документи /л.18 от делото/ е в размер на 26.08 лева. При съобразяване квотите в
съсобствеността всеки от ответниците дължи както следва:
С. С. и В. С. отговарят за по 5/30 от сумата, т.е за по 4.34 лева всеки от тях,
ответниците И. Ш., Р. Ш., К. Г. и Х. Т. – М. – за по 1.74 лева всеки от тях и ответниците К.
К., Л. И. и Д. Ш. - за по 3.47 лева всеки от тях.
Както беше посочено по-горе предвид извършеното плащане исковете спрямо С. С., В.
С., И. Ш., Р. Ш., К. К., Л. И. и Д. Ш. следва да бъдат отхвърлени, а исковете спрямо К. Г. и
Х. Т. – М. – уважени за сумата от по 1.74 лева за всяка от тях.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
За останалата непогасена част следва да намерят приложение Общите условия от
2016г., съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45
дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено,
че клиентът дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща
фактура, за която също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода,
за който се отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на
10
топлинна енергия. Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
когато деня за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в
забава ответникът, е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата
фактура срок. В конкретния случай от видно от представената общата фактура за
отоплителен сезон 2020-2021г. е издадена на 30.06.2021г., поради което съдът приема, че
срокът за плащането и е изтекъл на 15.08.2021г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за
периода от 15.08.2021г. до 13.12.2023г. върху стойността на потребената през отоплителен
сезон м.05.2020г.-м.04.2021г топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва. С
оглед диспозитивното начало следва да се съобрази посочения от ищеца начален период от
15.09.2021г. Аналогично по отношение на стойността за топлинна енергия по издадена обща
фактура на 30.06.2022г. се дължи обезщетение за забава за периода от 15.08.2022г. до
13.12.2023г. Размерът на дължимата мораторна лихва следва да бъде определен от съда по
реда на чл. 162 от ГПК на общ 203.46 лева. Предвид това предявените искове по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД по отношение на ответниците К. Г. и Х. Т. – М. следва да бъдат уважени за сумата от
по 13.56 лева, а спрямо останалите ответници с оглед извършеното плащане – исковете
следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни по отношение на К. Г. и Х. Т. – М. обаче се явяват исковете за
заплащане на мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение, доколкото не
са ангажирани доказателства ответникът да е бил поставена в забава за това вземане. В
Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът
би изпаднал в забава за заплащане на цената на услугата дялово разпределение едва след
изпращането на покана, но доказателства за отправянето на такава от страна на ищеца до
ответника не са ангажирани. Ето защо исковете по отношение на ответниците за сумите от
по 1.74 лева за всеки от тях - мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на останалите ответници, които са извършили плащане, исковете следва
да бъдат отхвърлени поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, заплатена
държавна такса и депозит за експертиза в настоящото производство. Съдът намира, че
въпреки отхвърлянето на предявените искове по отношение на част от ответниците поради
погасяването им чрез плащане в хода на процеса, всеки ответник дължи претендираните от
ищеца разноски, доколкото са станали повод за завеждане на исковете.
В настоящия случая по делото са представени доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 50 лева и заплатен депозит за експертиза в размер на 300 лева. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият
състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл.
11
37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото
лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава
максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското
възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на
това и съобразявайки, че по делото от страна на „.“ ЕАД извършените процесуални действия
се изразяват единствено в подаване на искова молба, без техен процесуален представител да
се яви в проведеното открито съдебно заседание, съдът счита, че размерът на присъденото
възнаграждение следва да бъде общо 50 лева. Предвид това общият размер на сторените по
делото разноски са 400 лева. Така посочената сума следва да бъде разпределена между
ответниците съобразно притежаваните от тях квоти. Ето защо настоящият състав приема, че
С. С. – 66.66 лева, В.В. – 66.66 лева, К. К. -53.33 лева, Л. И. -53.33 лева, Д. Ш. -53.33 лева,
И. Ш. – 26.66 лева, Р. Ш. 26.66 лева, К. Г. -26.66 лева и Х. М. – 26.66 лева.
Следва обаче да бъде съобразено посоченото от ищеца в молба от 22.08.2025г, че
ответниците С. С. и В.В. са заплатили и по 9.17 лева всеки от тях за сторени разноски, т.е
след приспадане на платената сума, същите остават задължени за разноски в размер на по
57.49 лева.
По отношение на ответника Д. Ш. обаче към дължимите разноски за такси и
юрисконсултско възнаграждение следва да се прибави и заплатения от ищеца депозит за
особен представител в размер на 200 лева. Предвид това същият следва да бъде осъден да
заплати сумата от 253.33 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр... и Х. И. Т. – М., ЕГН **********,
с адрес в гр..., да заплатят на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от по 59.35 лева всяка от
тях, представляваща по 2/30 части от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2024 г., до окончателното
изплащане; сумата от по 13.56 лева всяка от тях, представляваща по 2/30 части от
обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сумата от по 1.74 лева всяка от тях, представляваща по 2/30
части от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от по 0.40 лева за всяка от тях,
представляваща 2/30 части от обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. „.” №., срещу К. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр.., Л. В. И., ЕГН **********, с
12
адрес в гр.. и Д. В. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр.., искове с правно основание на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от по 118.70
лева всеки от тях, представляваща по 4/30 части от неизплатена цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер .,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2024 г., до
окончателното изплащане; сумата от по 27.12 лева всеки от тях, представляваща по 4/30
части от обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сумата от по 3.47 лева всеки от тях,
представляваща по 4/30 части от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.; сумата от по 0.80 лева всеки от тях,
представляваща 4/30 части от обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.12.2023 г., поради извършено
плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. „.” №., срещу И. И. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. .. и Р. И. Ш., ЕГН
**********, с адрес в гр. .., искове с правно основание на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от по 59.35 лева всеки от тях,
представляваща по 2/30 части от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2024 г., до окончателното
изплащане; сумата от по 13.56 лева всеки от тях, представляваща по 2/30 части от
обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сумата от по 1.74 лева всеки от тях, представляваща по 2/30
части от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г.; сумата от по 0.40 лева всеки от тях, представляваща 2/30 части от
обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 13.12.2023 г., поради плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. „.” №., срещу В. В. В., ЕГН **********,с адрес в гр.С., ж.к. „. и С. В. С., ЕГН
**********, с адрес в гр.С., ул. „., искове с правно основание на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от по 148.38 лева всеки от тях,
представляваща по 5/30 части от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2024 г., до окончателното
изплащане; сумата от по 33.91 лева всеки от тях, представляваща по 5/30 части от
обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сумата от по 4.34 лева всеки от тях, представляваща по 530
части от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г.; сумата от по 0.99 лева всеки от тях, представляваща 5/30 части от
обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за дялово разпределение за
13
периода от 16.07.2021 г. до 13.12.2023 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр..., Х. И. Т. – М., ЕГН **********, с
адрес в гр..., И. И. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. .. и Р. И. Ш., ЕГН **********, с адрес в
гр. .. да заплатят на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” №., на
основание чл. 78, ал. 1 сумата от по 26.66 лева всеки от тях – разноски в производството
пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********,с адрес в гр.С., ж.к. „. и С. В. С., ЕГН
**********, с адрес в гр.С., ул. „., да заплатят на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „.” №., на основание чл. 78, ал. 1 сумата от по 57.49 лева всеки от тях
– разноски в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр.. и Л. В. И., ЕГН **********, с
адрес в гр.., да заплатят на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.”
№., на основание чл. 78, ал. 1 сумата от по 53.33 лева всеки от тях – разноски в
производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Д. В. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр.., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” №., на основание чл. 78, ал. 1 сумата от 253.33
лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
- „.“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14