№ 51958
гр. София, 20.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110153571 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Л. Б. Т. против „Софийска вода“
АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които като допустими, относими и
необходими следва да бъдат приети по делото.
С оглед направеното от ответника признание на иска, искането на ищеца да бъде
задължен ответникът по реда на чл. 190 ГПК да представи процесните фактури и
справка за сбора на процесната сума следва да се отхвърли, тъй като не е необходимо
по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с
оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително
насочване на страните към медиация.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 12.02.2026
г. от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за задължаване на ответника да
представи по реда на чл. 190 ГПК представи процесните фактури и справка за сбора
на процесната сума.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 237 ГПК и с оглед направеното от
ответника с отговора на исковата молба признание на иска, да посочи най-късно в
първото по делото съдебно заседание дали прави искане за постановяване на решение
при признание на иска, в който случай съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието.
1
В случай, че ищецът не заяви, че желае постановяване на решение при
признание на иска или изрично заяви, че не желае постановяване на решение при
признание на иска, съдът се произнася със съдебно решение по общия ред след
провеждане на съдебно дирене и събиране на доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 363,71 лева,
представляваща стойност на ВиК услуги за: периода от м. 09.2017 г. до м. 11.2018 г.
вкл., както и за м. 01.2019 г., м. 04.2019 г. и за периода от м. 06.2019 г. до м. 12.2019 г.
вкл., начислени по партида с клиентски № **********, разкрита на името на ищеца, с
адрес на потребление: гр. С.
Ищецът Л. Б. Т. твърди, че процесната сума е начислена от ответника „Софийска
вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. С по
партида, водена на негово име. Счита, че не дължи заплащането й поради
погасяването на сумата поради изтекъл давностен срок. Сочи, че вземанията се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 111 ЗЗД,
доколкото представялват задължения за периодични плащания. Развива подробни
съображения за института на давността. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност на
предявения иск. Изрично сочи, че признава предявения иск за недължимост на сумата,
тъй като задължението е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
ответникът не е предприемал никакви действия за извънсъдебно или съдебно събиране
на процесната суми, нито оспорва предявения иск, поради което счита, че е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските следва да останат в тежест на ищцовата
страна. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане
съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорените фактури, между
страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже погасяване на дълга.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не сочат доказателства за
установяване на разпределените в тежест на всяка от тях факти.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: 1/ че между ищеца и ответното
дружество е съществувало валидно облигационно отношение в процесния период, по
силата на което ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, за
което са издадени фактури на посочената стойност; 2/ че не са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, поради което задълженията са погасени поради
изтекъл давностен срок.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3