Присъда по дело №256/2021 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ:Срещу подсъдимия М. И. Н. от гр.Л. било предявено обвинение за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за това, че в гр. Л., като е осъден с
Решение № 13/13.01.2020 година по гр. дело № 2437/2019 година на Районен
съд Л., влязло в законна сила на 13.01.2020 година, да издържа свои
низходящи - дъщеря си Е.М. Н.а - родена на ****** година и сина си Л.М. Н.
- роден на ****** година, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200
лв. за всяко дете, общо 400 лв, чрез тяхната майка и законен представител -
М.В. Н.а, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски - пет месечни вноски за периода м. февруари - м. юни 2020
година включително, в общ размер на 2 000.00 лв.
Представителят на Районна прокуратура-Л. поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимия М. И. Н., като излага, че същият е предаден на
съд за извършено престъпление против барака и семейството по чл.183, ал.1
от НК. Обект на посегателство са обществени отношения, регулиращи брачни
и семейни отношения между съпрузи. Счита, че в хода на повдигнатото
съдебно следствие са проверени събраните от дос. производство факти и
обстоятелства, като по този начин се установява фактическа обстановка,
която освен че съответства на описаната в обв. акт, намира, че позволява да
бъде направен извода относно това налице ли е виновно поведение от страна
на подсъдимия. Намира за безспорно установено наличието на съдебен акт, а
именно решение № 13/13.01.2020 г. по гр.д. № 2437/2019 г. на ЛРС, с което е
допуснат развод по взаимно съгласие между свид. М. и подс. Н.. Със същото
било утвърдено и постигнато споразумение относно предоставяне на
родителските права над малолетните деца на родителите Лъчезар Н. и Е. Н.а,
като същите били предоставени на майката при определен режим за лични
контакти. Установено е по несъмнен начин задължението на Н. като родител
да заплаща месечна издръжка на децата, считано от м.август 2019 г. по 200 лв.
за всяко от тях. Констатирани са данни, потвърдени по реда на събиране,
проверка на документи относно регистрирана трудова заетост на подсъдимия
и реализирани трудови доходи по сключени трудови правоотношения. По
този ред е установено, че същият е имал трудово правоотношение с
„Месокомбинат – Русе“ АД, за период от края на 2019 г. до средата на 2020 г.
Размерът на получаваното трудово възнаграждение е позволявал заплащането
на присъдената от съда месечна издръжка на малолетните деца, но въпреки
това подсъдимият не е изпълнил това свое задължение, като за периода от м.
февруари до м. юни 2020 г. неизпълненото задължение формира размер от
общо 2000 лв. Това задължение съставлява повече от две месечни вноски, а
престъпното бездействие от страна на подсъдимия определя и основанието за
търсене на наказателна отговорност. В хода на настоящото съдебно
производство са събрани доказателства и относно това, че подсъдимият е
заплатил визираната в обвинението сума, отчитайки което и съобразно
становището за доказаност на престъплението, за което Н. е предаден на съд,
моли същият да бъде признат за виновен, като на основание чл.183, ал.3 от
НК не му бъде налагано наказание.
1

Подсъдимият М. И. Н., редовно призован не се явява, делото е
разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от
НПК, като в хода на производството е установен и са му връчени съдебните
книжа. За него се явява адв.В.Г., служебно назначен от съда, като излага, че
видно от представените писмени доказателства, а именно системен бон на
„Български пощи“АД от 24.06.2021 г., подс.Н. е превел сумата от 2000 лв. на
бившата си съпруга М.М., представляваща неизплатените то нео месечни
вноски за издръжка на малолетните деца по обв.акт за периода от м.февруари
– м.юни 2020 г., като това обстоятелство се потвърждава и от свид.М..
Поради изложеното моли съда да приеме, че са налице условията за
прилагане на разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и да не налага наказание на
подзащитния му, тъй като преди постановяване на присъдата от първата
инстанция той е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия.
От събраните на досъдебното производство и съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. И. Н. / л. 140-141, 159-160/, родом от гр. Л., с
постоянна адресна регистрация в същия, бил със средно образование. Имал
сключен граждански брак със свид. М. В. М. / л. 88 /. От брака си имали роден
на ****** година син - Л.М. Н. и дъщеря Е.М. Н.а, родена на ****** година.
С Решение № 13/13.01.2020 година по гр. дело № 2437/2019 година на
Районен съд Л. /л. 13-14/ бил допуснат развод по взаимно съгласие и
прекратен сключения граждански брак между М. и Н. Било утвърдено
постигнато между страните споразумение за предоставяне родителските
права над децата Л.М. Н. и Е.М. Н.а, за упражняване от майката и определен
режим за лични контакти с тях на бащата. Последният да заплаща на всяко от
децата по 200,00 лв. месечна издръжка, считано от месец август 2019 година,
до настъпването на законна причина за нейното изменението или
прекратяване.
Въз основа на Решение № 13/13.01.2020 година по гр. дело № 2437/2019
година на Районен съд Л. на 18.02.2020 година, бил издаден изпълнителен
лист в полза на М. досежно утвърдената месечна издръжка за децата /л. 19/.
По повод на това и поради неизплащането и от страна на Н., М. инициирала с
Молба от 14.05.2020 година /л. 18/, искане за съдебно изпълнение пред ЧСИ
Велислав Петров, рег. № 879 с район на действие ОС Л., където било
образувано Изпълнително дело № 2020870400538 /л.18-72/.
В хода на изпълнителното производство при разпоредено пълно
проучване имуществото на длъжника, било установено, че същият няма
притежание върху движима и недвижима собственост, както и банкови
сметки с налични авоари.
Констатирало се от справка данни за осигуряване и справка за трудови
договори предоставена от ТД на НАП В. Търново - офис Л. / л. 44, 45/, че за
периода от м. януари 2020 година относим към период на дължимата
2

издръжка съобразно влизане в сила на съдебното решение, Н. е регистрирал
трудова заетост с трудов договор с „Месокомбинат Русе" АД гр. Русе. С
Трудов договор №74/30.10.2019 година / л. 120, 121/Н. бил назначен на
длъжност работник товаро-разтоварна дейност с основно месечно
възнаграждение от 770.00 лв. с месторабота - транжорна Л.. С Допълнително
споразумение № 105/01.01.2020 година /л. 122/ било му определено основно
трудово възнаграждение в размер на 850.00 лв. месечно. Със Заповед №
21/01.09.2020 година /л. 123/ трудовото правоотношение на Н. било
прекратено чрез дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа.
Видно от Удостоверение за брутен доход /л. 148 / за периода от м.
януари до м. юни включително на Н. е било начислено брутно трудово
възнаграждение в размер на 6 533.33 лв.
Със Запорно съобщение изх. № 12741/22.05.2020 година на ЧСИ по
образуваното изпълнително дело 2020870400538 /л. 48/ до „Месокомбинат
Русе" АД гр. Русе, бил наложен запор на всяко трудово възнаграждение на Н.,
забранено изплащане на запорираните до посочен размер суми и наредено
превеждането им по сметка на ЧСИ. В тази насока от трудовото
възнаграждение на Н. били удържани на 29.05.2020 година сумата от 270 лв. и
на 30.06.2020 година сумата от 470 лв., преведени по указаната сметка на
ЧСИ в полза на взискателя свид. М..
Прокурорът е приел, че тези констатации сочат, че за периода от м.
януари до м. юни 2020 година включително, Н. е разполагал със средства по
трудово правоотношение, което е обусловило съществуваща възможност да
изпълнява задълженията по плащане на издръжка на малолетните си деца.
Същевременно не е изпълнявал това свое задължение, като единствено
удържаната по силата на запорното съобщение сума в размер на 740 лв. е
довела до плащане на една пълна месечна вноска. Приел е, че от субективна
страна подс. Н. е действал умишлено, като е съзнавал общественоопасният
характер на деянието, предвиждал и целял настъпването на
общественоопасните последици.
Разпитан в качеството на обвиняем Н. е изразил признание на виновно
поведение, както и дължимата издръжка и заявил желанието си за
издължаване.
В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства –
системен бон от 24.06.2021 г., от който е видно, че с пощенски запис свид.М.
е получила сумата от 2000 лв., посочена в обв.акт. Това обстоятелство е
заявено лично и от самата свидетелка.
Предвид на изложените обстоятелства съдът приема,че подсъдимият М.
И. Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава
на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, като в гр. Л., като е осъден с
Решение № 13/13.01.2020 година по гр. дело № 2437/2019 година на Районен
съд Л., влязло в законна сила на 13.01.2020 година, да издържа да издържа
свои низходящи - дъщеря си Е.М. Н.а - родена на ****** година и сина си
3

Л.М. Н. - роден на ****** година, като заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 200 лв. за всяко дете, общо 400 лв, чрез тяхната майка и законен
представител - М.В. Н.а, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски - пет месечни вноски за периода м. февруари -
м. юни 2020 година включително, в общ размер на 2 000.00 лв.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
чрез бездействие, като не е изплащал дължимата издръжка. Събраните
доказателства в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие водят до извода, че за процесния период подсъдимият е имал
доходи/трудово възнаграждение/, което му е позволявало да изпълни
задължението към малолетните си деца, но той не е сторил това дори и
частично. От справка данни за осигуряване и справка за трудови договори
предоставена от ТД на НАП В. Търново - офис Л. / л. 44, 45/, е видно, че за
периода от м. януари 2020 година относим към период на дължимата
издръжка съобразно влизане в сила на съдебното решение, подс.Н. е
регистрирал трудова заетост с трудов договор с „Месокомбинат Русе" АД гр.
Русе. С Трудов договор №74/30.10.2019 година / л. 120, 121/ Н. бил назначен
на длъжност работник товаро-разтоварна дейност с основно месечно
възнаграждение от 770.00 лв. с месторабота - транжорна Л.. С Допълнително
споразумение № 105/01.01.2020 година /л. 122/ било му определено основно
трудово възнаграждение в размер на 850.00 лв. месечно.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно,при
пряк умисъл,като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Предвид на изложеното,съдът квалифицира деянието и призна
подсъдимия за виновен.
Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от писмените
доказателства по делото и показанията на свид.М..
Причини за извършване на престъплението съдът намира в заниженото
чувство за родителски дълг и отговорност у подсъдимия.
С оглед обстоятелството, че в хода на съдебното следствие, преди
постановяване на присъдата от първа инстанция, подс.Н. е изпълнил
задължението си, а именно превел е на свид.М. дължимата сума, посочена в
обв.акт – 2000 лв. и представляваща дължима издръжка за двете малолетни
деца и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, съдът прие,
че е приложима разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и въпреки, че го призна за
виновен по повдигнатото обвинение по чл.183, ал.1 от НК, не му наложи
наказание за това престъпление.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	18
Дата:	27 октомври 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия:	Мария Димова Шолекова

Дело:	20214310200256
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 март 2021 г.

Присъда по дело №256/2021 на Районен съд - Ловеч

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите