Р
Е Ш Е
Н И Е №
378
гр. Пловдив, 11.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, II-ри търговски
състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търговско дело N 493 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №5297 от 13.06.2019г. от
„М.” ЕООД – с.Иг., С. д., общ.А., обл. В., ЕИК … – чрез процесуалните представители
на дружеството адв. М.Т. и адв. Р.Д. против решение №58 от 10.05.2019 г.,
постановено по т. д. N 191/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което
е отхвърлен предявеният от „М.” ЕООД – с.И., С. д., общ.А., обл. В., ЕИК …
против „К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК … иск с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 36 000 лева
/възнаграждение по договор за изработка №…/…г./ като платена на отпаднало
основание, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и с което е осъдено „М.” ЕООД – с.И., С. д.,
общ.А., обл. В., ЕИК … да заплати на
„К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК … разноски по делото:
1610 лева – адвокатско възнаграждение и 725 лева – депозити за експертизи.
Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност
на обжалвания акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното и по същество да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира присъждане и на сторените разноски.
Въззиваемата страна „К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК … изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.55 ал.1 във връзка с чл.88 и
чл.262 ал.2 от ЗЗД.
Предявен на 12.06.2015г. от „М.” ЕООД / с предишно
фирмено наименование „В.“ ЕООД/ – с.И., С. д., общ.А., обл. В., ЕИК … против
„К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК …. Ищецът твърди, че на
23.06.2013 год. между него и ответника „К.“ ООД е сключен договор за изработка
№265, съгласно условията по който ответникът е поел задължение да изработи
метална конструкция, необходима за изграждането на метално хале, което да бъде
разположено в с. И., срещу което ищецът е поел задължение да заплати
възнаграждение по цена на килограм метална конструкция. Ищецът твърди, че от
негова страна е било дължимо заплащане на първи задатък в размер на 10 000 лева
– при подписване на договора и втори задатък в размер на 20 000 лева – при
товарене на конструкцията за транспортирането и до базата на възложителя.
Твърди, че изпълнението на договора е било предвидено в срок до 30.07.2013г.,
който е бил продължен по съгласие на страните до 30.09.2013г. Ищецът твърди, че
в изпълнение на договора е направил плащания в общ размер 36 000 лева, от
които 10 000 лева – при подписване на договора на 23.06.2013г., за което
плащане била издадена разписка, 11 000 лева – авансово плащане, платена в
брой съгласно издадена фактура №…/…г. и 15 000 лева, платена в брой
съгласно приходен касов ордер от 31.07.2013г.
Твърди, че „К.“ ООД *** не е изпълнило своята насрещна
престация да изработи поръчаната метална конструкция, необходима за изграждане
на метално хале. Твърди, че това не е сторено нито в срока на договора, нито в
по-късен момент. Твърди, че на 17.10.2014г. чрез „Т.“ е поканило „К.“ ООД да
изпълни задълженията си по договора в седемдневен срок, като е направило
изявление, че при неизпълнение и в дадения срок ще счита договора за развален.
Твърди, че „К.“ ООД не е изпълнил задължението за изработка на поръчаното и в
този седемдневен срок, поради което договорът се явява развален. С оглед на
развалянето твърди, че платената в изпълнение на този договор сума в размер на
36 000 лева е недължима, поради отпадналото основание за плащането и.
Моли съда да осъди "К." ООД *** да заплати на
"М." ЕООД /с предишно фирмено наименование „В.“ ЕООД/– с. И. сумата
36 000 лева, /възнаграждение по договор за изработка №…/…г./ като платена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото.
С писмен отговор от 10.08.2015г. „К.“ ООД *** изразява
становище за неоснователност на предявения
иск с основния довод, че е изпълнил качествено своето задължение по
договора. Признава се обстоятелството, че между страните е бил сключен договор
№…/…г., според който „К.“ ООД се е задължил да изработи за своя сметка и да
монтира в имот, собственост на ищеца в с. И. метално хале. Признава се и
плащането от страна на ищеца на сумата 36 000 лева.
С отговора се твърди, че ищецът е поискал от изпълнителя
да извърши преустройство на част от съществуващо хале, находящо се в село Д.,
което е наложило ответникът да започне работа едновременно на двата обекта.
Твърди, че и на двата е изпратил материали и работници, които да извършат
строително – монтажните работи. Твърди, че в действителност по двата обекта,
възложени от ищеца, е изпълнено много повече и на по-голяма стойност от
платеното. Заявява, че поради неплащане на ищеца на действително извършените
разходи за двата обекта, той е преустановил изпълнението по договор за
изработка №…/…г.
С допълнителна искова молба „М.“ ЕООД поддържа
първоначалната такава. Оспорва твърденията за извършването на СМР от ответника,
както и представените неподписани от представител на ищеца протоколи обр.19 и
стокови разписки. Посочва, че документите относно строеж в с. Д.са неотносими
на настоящия правен спор.
С допълнителен отговор „К.“ ООД прави възражения за
изтекла погасителна давност за вземанията – предмет на иска. На първо място
счита, че ако ответникът не е извършил възложената работа или ако не я е
извършил качествено, ищецът може да развали договора в шестмесечен срок и тъй
като този срок е изтекъл на 30.03.2014г. и правото не е било упражнено, прави
извод за неговото погасяване. На второ място – счита, че след като искът е бил
предявен като частичен и впоследствие увеличен до пълния му размер – то
вземането за горницата над 1250 лева /първоначално предявения размер/ е
погасено по давност. Твърди, че след като поръчващият е платил сумата
36 000 лева по договора, то това доказвало, че „К.“ ООД съща е изпълнил
своите задължения да изработи металната конструкция. Твърди, че е предал
изработената метална конструкция на възложителя, защото в противен случай той
не би платил. Твърди, че предаването на изработеното е станало с две доставки:
с първата са предадени:
|
Наименование на стоките |
Брой |
Клинично тегло |
Общо тегло |
|
Събрани ригели |
9.00 |
650.00 |
5850.00 |
|
Ниски колони |
12.00 |
200.00 |
2400,00 |
|
Високи колони |
6,00 |
255.00 |
1530.00 |
|
СОП 160.60.4-6м. |
96,00 |
50,00 |
4800,00 |
|
Греди 1300 с планки |
3,00 |
315.00 |
945,00 |
|
Греди 1300 без планки |
3.00 |
308,00 |
924.00 |
|
Усилв. планки за столици =120x150x6 |
70.00 |
0.83 |
58.00 |
|
Ферми |
2.00 |
550.00 |
1100.00 |
|
Стрехи |
7,00 |
159,00 |
1113,00 |
А с втората са предадени:
|
Наименование на стоките |
Брой |
Единично тегло |
Общо тегло |
||
|
Полуригели |
6,00 |
516,00 |
3096.00 |
||
|
Високи колони |
6,00 |
236,00 |
1416,00 |
||
|
Ниски колони |
6,00 |
184,00 |
1104,00 |
||
|
Столици СОП 160.50.4-бм. |
40,00 |
47.00 |
1880,00 |
||
|
Малък ригед |
1 |
266.00 |
206,00 |
||
|
Водачи
100.100.4-6м. |
47 |
73,00 |
3431,00 |
||
|
Хиксове |__ 50. 50. 5-9 бр.разл. размери |
1 |
332 |
332,00 |
||
|
Хиксове 2
|__ 100.100-1 1бр.разл. размери |
1 |
1117,00 |
1117,00 |
||
|
Греда ГОСТ З00-7.60м. |
7,00 |
315,00 |
2205,00 |
||
|
Планки за хиксове и греди-227бр.разл.р-ри |
1,00 |
680,00 |
680,00 |
||
|
U 100.50-6м. |
19 |
51,58 |
980,00 |
||
|
Арм. скари |
8.00 |
11,00 |
88,00 |
||
|
Фусове за кошници N10-1. 20м. |
64,00 |
0,75 |
48,00 |
||
|
За бигли Ф 8 |
64,00 |
0,84 |
54,00 |
||
|
Задублажни пети Ф8-0.4м. |
50 |
0,14 |
7,00 |
||
|
Дублажни пети |
8 |
7.00 |
56.00 |
||
|
Арматура за фиксиране |
1 |
85 |
85 |
||
Твърди, че с първата доставка металните елементи са
натоварени и доставени съгласно: пътен лист серия № … от дата … г. заповед за
командировка на служител № … на Р. Н. И. и отчет за извършената командировка; стокова
разписка № … от … г. и експедиционна бележка от дата 30.07.2013 г. към договор
за изработка от 23.06.2013 г.
Твърди, че с
втората доставка металните елементи са натоварени и
доставени съгласно: пътен лист серия № … от дата … г. заповед за командировка па служител № …
на Р. Н. И. и отчет за извършената командировка; стокова разписка № … № … и от …
с. и експедиционна бележка от дата … г. към договор за изработки от … г.
Счита, че с гореописаните документи – пътен лист,
командировъчна заповед, експедиционна бележка и стокова разписка – установява
товаренето на металната конструкция и транспортирането й до базата на
поръчващия. Твърди, че последният бездействал и не е поискал изпълнение на
насрещното задължение за предаване на изработеното.
В първото съдебно заседание се уточнява, че поръчаното е доставено, но не е
прието, защото представител на ищеца не е подписал протоколите.
Твърди се обаче, че с конклудентни действия ищецът е одобрил работата, тъй като
е поръчал изграждане и на второ хале в друг негов обект в с. Д.
Видно от представения договор за изработка № … от …г.
ответникът „К.“ ООД *** в качеството на изпълнител се е задължил да изработи
метална конструкция, състояща се от 9 ригела, 18 колони и всички други необходими
метални конструкции за метално хале, което да бъде разположено в с. И.
Уговорено е изработката да се осъществи със средства и материали на
изпълнителя. Изрично е предвидено /чл.4 от договора/ приемането на изработеното
да се извърши с протокол. Предвидено е задължение на възложителя да заплати
възнаграждение за изработеното, формирано като цена на килограм метална
конструкция по ценоразпис. Уговорено е възнаграждението да бъде платено по
следния начин: 10 000 лева – първи задатък – при подписване на договора и
20 000 лева – втори задатък – при товаренето на конструкцията за
транспортирането и до базата на поръчващия.
Съгласно чл.6 от договора изпълнителят е приел да извърши
и монтаж на изработената конструкция върху терена на поръчващия срещу задължение
на възложителя да му заплати възнаграждение в размер на 0.35 лева на килограм
метална конструкция.
Уговорен е срок за изпълнение, който първоначално е до
30.07.2013г., а впоследствие по общо съгласие на страните е променен до
30.09.2013г.
Видно от представената разписка сумата 10 000 лева,
наречена първи задатък, е платена е ищеца на ответника при подписване на
договора. Видно от представената фактура и касов бон от 10.07.2013г. на
посочената дата ищецът е извършил второ авансово плащане по договора за
изработка в размер на 11 000 лева. Видно от представения приходен касов
ордер от 31.07.2013г. от страна на ищеца в полза на „К.“ ООД са заплатени още
15 000 лева, като в ордера е записано, че са платени на дружеството именно
по договор за изработка на метална конструкция от 23.06.2013г. Следователно от
горните доказателства може да бъде направен извод за осъществени плащания от
ищеца в полза на ответника в изпълнение на договор между страните от
23.06.2013г. Плащанията са в общ размер 36 000 лева, от които 10 000
лева – при подписване на договора на 23.06.2013г., за което плащане била
издадена разписка, 11 000 лева – авансово плащане, платена в брой съгласно
издадена фактура №…/…г. и 15 000 лева, платена в брой съгласно приходен
касов ордер от 31.07.2013г.
Видно от представената покана и известие за доставяне на
17.10.2014г. чрез „Т.“ „В.“ ЕООД /с настоящо наименование „М.“ ЕООД/ е поканило
„К.“ ООД да изпълни задълженията си по договора от 23.06.2013г. в седемдневен
срок, като е направило изявление, че при неизпълнение и в дадения срок ще счита
договора за развален.
Спорно по делото е дали ответникът е изработил, доставил
и монтирал поръчаното. Видно от представената експедиционна бележка към пътен
лист №…/…г., командировъчна заповед и отчет към нея на 30.07.2013г. Р. И. –
шофьор при ответника е командирован да транспортира елементи за метална
конструкция, описани в експедиционната бележка, до с. И. с получател „В.“ ЕООД.
Видно от отчета от 02.08.2013г. командированият шофьор е транспортирал и
доставил металните елементи, но материално отговорното лице на дружеството –
получател е отсъствало и затова никой не е подписал документите за доставката.
Авторът на този отчет Р. И. е разпитан в качеството на свидетел /стр.289 от
делото на ОС/. Той посочва, че и през 2013г., и към момента на събиране на
показанията му работи като шофьор при „К.“ ООД. Твърди, че с камион е
транспортирал метална конструкция за хале. Първият път, когато е посетил с. И.
твърди, че е нямало никой от фирмата „М.“ ЕООД. Твърдението му е „въобще не съм
виждал човек“. Независимо от това обаче работниците на „К.“ ООД са разтоварили
материала и са започнали да вдигат скелето. Нямало ток, а той им бил необходим
за рязане и за заваряване. „Взехме ток от комшиите“ е твърдението на свидетеля.
Той твърди, че три пъти е пътувал до В. Вторият път, когато твърди да е
осъществил курс човек от И. го е насочил да кара към с. Д. Последният път е
закарал четири кошници в И. за една част от халето – основите и металните
греди, защото вече били изкопали дупките.
По делото в
качеството на свидетел е разпитан и В. В., който към 2013г., до 2014г. е бил
управител на дружеството – ищец. Той твърди, че „К.“ ООД са доставили метална
конструкция, която обаче той отказал да приеме, защото не е отговаряла на
изискванията към елементите. Те са били втора употреба, а не нови и освен това
размерите и дебелината на отделните елементи не са съответствали на неговите
изисквания. Той е трябвало да спази размерите по разрешението за строеж, което
му е било издадено от Община за халето, а това е било невъзможно при
доставените размери на елементите. Посочва, че той има техническо образование
за механик и затова е могъл да прецени несъответствието на металната
конструкция. С него е имало още един човек на име Г., който му е помагал при
меренето.
По делото са
представени още пътен лист от 27.08.2013г., стокова разписка, експедиционна
бележка от 27.08.2013г., заповеди за командировка №… и №… също от 28.08.2013г.
на И. и Д. Липсва приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни. По
отношение на твърдяната доставка на дата 27.08.2013г. свидетелят И. посочва, че
човек от фирмата, поръчала материалите му е казал да кара към с. Д. Твърди, че
е имал само три пътувания в посока В. и е карал единствено за с. И. и с. Д.
Посочва, че само първия път работници на „К.“ ООД са разтоварили материалите и
са започнали да вдигат халето.
Представените писмени доказателства – експедиционни
бележки, пътни листове и командировъчни заповеди, според настоящата инстанция,
не установяват изпълнение от страна на ответното дружество на да изработи
метална конструкция, необходима за изграждането на метално хале, което да бъде
разположено в с. И.да я достави и монтира – съгласно уговорките в подписания
договор №…/…г. Касае се за документи, които не са подписани от представител на
възложителя. Нещо повече – според показанията на свидетеля И. при твърдяната
доставка изобщо не е присъствал представител на дружеството – ищец. На обекта е
нямало никой. Поставя се въпроса по какъв начин ответникът е осъществил
предаване на материалите като не е имало кой да ги приеме. Няма никакви
доказателства за неоказано съдействие от страна на ищеца за приемане на
материалите. За да се твърди забава на кредитора, той трябва да е бил уведомен
за осъществяване на доставката, да е поканен да приеме, да е извършена доставка
на материали с необходимото количество и качество, така че да е налице точно
изпълнение и той необосновано да отказва да приеме работата. Тези предпоставки
не са установени по делото. Следователно на 30.07.2013г. не е извършено
изпълнение на възложената работа. Вторите две доставки са на друг обект - в
село Д., договорните правоотношения във връзка с който не са предмет на
настоящия спор.
За това са показанията на свидетеля И., както и кореспонденцията,
разменена между страните /стр.118-156 от делото/. Видно от писмото, изпратено
по електронна поща на 28.10.2013г., заявените материали са за с. Д. Следва да
се има предвид и становището на ответника в отговора на исковата молба, в който
той заявява, че поради неплащане на ищеца на действително извършените разходи
общо за двата възложени за работа обекта, той е преустановил изпълнението по
договор за изработка №…/…г. При всички
тези обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, може да се направи извод
за неизпълнение на задълженията на „К.“ ООД по договор за изработка №…/…г.
Обстоятелството, че на 23.08.2013г. ищецът е поръчал на
ответника изграждане на още едно метално хале, този път в с.Д., не може да се
приеме за конклудентно действие, от което да се прави извод, че работата по
обекта в с. И. е приета. Срокът на изпълнение на договор №… първоначално е бил
до края на юли 2013г., като впоследствие по общо съгласие е продължен до
30.09.2013г. – т.е. към датата на възлагане на работата по втория обект още
няма изпълнение по първия договор. Нещо повече – самият ответник твърди, че е
започнал работа паралелно по двата обекта и това е забавило изпълнението. Да се
прави извод, че възлагането на втори обект означава приемане на работата по
първия, не почива на никакви доказателства по делото.
Същото се отнася и за изводите, които е направил
първоинстанционният съд от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и
които не могат да бъдат споделени. От заключението на вещото лице Л. Я. – Т. се
установява, че дружеството – ищец е посочило в своя баланс към 31.12.2013г., че
притежава дълготраен материален актив, отчетен по перо „Сгради“ с балансова
стойност 102 000 лева. Само въз основа на това съдът прави извод, че
отразената сграда е именно построеното от ответника метално хале. Посочва и че
ищецът не е направил твърдения и не е ангажирал доказателства, че отразеното е
друг различен от процесния обект. Това не отговаря на обстоятелствата по
делото. С молба вх. №9174/31.10.2018г. „М.“ ЕООД е поискало да му бъдат
допуснати доказателства именно за установяване на това какъв е новопридобитият
имот през 2013г., но тези искания са намери за неоснователни и не са уважени.
Видно от заключението на вещото лице Д.Г.Й. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието пред въззивния съд в съдебно
заседание на 15.11.2019г., дълготрайните материални активи, формиращи
посочената балансова стойност от 102 000 лева на ред „сгради“ в баланса за
2013г. на В.“ ЕООД/“М.“ ЕООД включват седем броя сгради с различни години на
въвеждане в експлоатация през периода 2007г. – 2012г. – т.е. преди сключване на
процесния договор. Под инв. Номер … е посочена административна сграда 40% с
дата на въвеждане 16.09.2013г. на стойност 7000 лева. Не са налице данни по всички
анализирани от експертизата информационни източници – баланс, оборотна
ведомост, справка за нетекущи активи – дълготраен материален актив, включен в
баланса на ищеца за 2013г. да има нещо общо със сключения договор №…/…г.
Фактурите, издадени от „К.“ ООД са отразени в
счетоводството на ищеца по дебита на счетоводна сметка 207 „разходи за
придобиване на ДМА“. По тази сметка са натрупвани разходи по два изграждащи се
обекта през 2013г. – Д. и И. По тази сметка не са сградите, а материали, услуги
и други такива. Фактурите са издадени и отразени, но дали реално са доставени
материалите – предмет на тези фактури е въпрос, който не е предмет на
изследване от експертизата. За установяването му следва да бъдат ангажирани
други доказателства, каквито – според настоящата инстанция – липсват по
делото.
От събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че между страните са възникнали договорни отношения, произтичащи от
договор за изработка №…/…г.
Ищецът е заплатил предварително в съответствие с уговорките по този договор
сумата 36 000 лева, но не е получил насрещна престация в предвидения с
договора срок за изпълнение. Поради неизпълнението на ответника с покана,
получена от ответника на 17.10.2014г. „В.“ ЕООД /с настоящо наименование „М.“
ЕООД/ е поканило „К.“ ООД да изпълни задълженията си по договора от
23.06.2013г. в седемдневен срок, като е направило изявление, че при
неизпълнение и в дадения срок ще счита договора за развален. Не се установява
да е осъществено изпълнение и в дадения допълнително срок. Ето защо следва да
се приеме, че договорът е развален.
С оглед на горното за ищеца е възникнало право да
претендира връщане на платената сума по договора, поради отпаднало основание за
плащането и. Вземането не се явява погасено по давност, каквото възражение е
направил ответника, тъй като искът е предявен на 12.06.2015г., много преди
изтичане на петгодишния давностен срок.
Ето защо предявеният
от „М.” ЕООД – с.И., С. д., общ.А., обл. В., ЕИК … против „К.“ ООД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК … иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 36 000 лева /възнаграждение по договор за
изработка №…/…г./ като платена на отпаднало основание, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Не до същите правни изводи е
достигнал първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сумата 983.30 лева – разноски пред въззивния съд за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както и 1465 лева – разноски пред
първата инстанция.
Доказателства
за други разноски на жалбоподателя, сторени пред въззивната инстанция или пред
първоинстанционния съд не са ангажирани.
Искането
на жалбоподателя – ищец за определяне на адвокатско възнаграждение съгласно
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и осъждането на ответника да го плати е
неоснователно и следва да се остави без уважение. В хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА съдът
определя възнаграждение само ако представителството на страната е осъществявано
като безплатна адвокатска помощ
и съдействие /за каквото липсват доказателства, тъй като не е представен
договор, съдържащ подобна уговорка/, и
то ако се касае за: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случая подобна
хипотеза не е налице.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №58 от 10.05.2019 г., постановено по т. д. N 191/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от „М.” ЕООД – с.И.,
С. д., общ.А., обл. В., ЕИК … против „К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК … иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на
сумата 36 000 лева /възнаграждение по договор за изработка №…/…г./ като
платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и с което е осъдено „М.”
ЕООД – с.И., С. д., общ.А., обл. В., ЕИК … да заплати на „К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК … разноски по делото: 1610 лева – адвокатско възнаграждение и 725 лева –
депозити за експертизи и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „К.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК … да заплати на „М.” ЕООД – с.И., С. д., общ.А., обл. В., ЕИК … сумата
36 000 лева /възнаграждение по договор за изработка №…/…г./ като платена
на отпаднало основание, поради разваляне на договора, ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба – 12.06.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 983.30 лева – разноски пред въззивния съд за държавна
такса и възнаграждение за вещо лице, както и 1465 лева – разноски пред първата
инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалните
представители на „М.” ЕООД – с.И. адв. М.Т. и адв. Р.Д. за определяне на
адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и
осъждането на ответника за заплащането му, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: