Р Е Ш
Е Н И Е № 85
гр.Бяла, 06.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Бяла, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Михаела Пенева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 84 по описа за 2020 г. на БРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство e по чл.59 и
сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Н.Н. с ЕГН ********** *** от 18.10.2019г., издадено от Началник
отдел Контрол по РПМ, Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол към Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София, с което и на основание чл.53, ал.1, т.2, вр.
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв./хиляда лева/ за това,
че:”На 19.09.2019г. в 15,38ч. на път І-5, км55, на 50м преди разклона за с.Обретеник, в посока гр.Русе –
гр. Бяла е управлявал и осъществил
движение на МПС с две оси марка МАН,
модел 19.292 с рег. № . с което е превозвал пясък. По време на проверката е
направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС/Наредбата/, както следва:1.Измерено натоварване на задвижващата втора ос на
ППС е 15,750 т, при максимално допустимо натоварване на оста 11,5т, съгласно
чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата.
Измерването
е извършено с техническо средство – електронна везна модел PW-10 № К0200007 и ролетка1306/18/5м. За така
измерените параметри водачът не е представил на контролните органи валидно разрешение/разрешително или квитанция
за платени пътни такси/ за дейност от специално ползване на пътищата, издадена по реда на Раздел
четири от Наредбата. Нарушението е по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за
пътищата/ЗП/ .
В
жалбата се оспорва изцяло фактическата обстановка и се сочи за допуснати
нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна на атакуваното НП. В
с.з. жалбоподателят не се явява лично, изпраща упълномощен процесуален представител
адв.Й.Д. от АК Русе, който поддържа изцяло жалбата пред съда. Представя писмени
бележки.
Въззиваемата
страна редовно призована, изпраща в с.з. процесуален представител. В
представени писмени бележки оспорват изцяло жалбата, молят съда да я остави без
уважение като неоснователна и да потвърди издаденото НП.
РП
Русе, ТО Бяла – редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище
по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На
19.09.2019г., актосъставителят С., служител към Агенция „Пътна инфраструктура”
на длъжност инспектор в Дирекция АРОК, осъществявал контрол над движещите се
превозни средства по път, отворен за общество ползване – на път І-5, км55, на
50м преди разклона за с.Обретеник , в
посока гр.Русе – гр. Бяла, по отношение максимално допустимо общо тегло, осови
натоварвания и габаритни размери на натоварените ППС.
Към
15,38ч. контролните органи спрели за проверка пътно превозно средство – МПС с две оси марка МАН, модел 19.292 с рег. № ., с което
водачът му – жалбоподателят превозвал пясък. Актосъставителят, в присъствие на
св.К. – изпълнител към АПИ, посредством електронна везна модел PW-10 № К0200007 извършил
измерване/претегляне/ на автомобила. Измерването се извършило на равен участък
без наклон. Използваните везна била проверени и сертифицирана, за което били
издадени съответни сертификати/л.35/ и подписани декларации за съответствие/л.37/.
Актосъставителят бил предварително
обучен за работа с мобилни везни, сред които и използваната, за което бил
съставен Протокол/л.41/. При измерване на ППС актосъставителят констатирал, че
измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 15,750т., при
максимално допустимо натоварване на оста 11,5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4,
б.“а“ от Наредбата. Автомобилът – влекач бил собственост на „Лашев топливо“ООД гр.Две
могили, обл. Русе. Водачът на автомобила
работел по трудов договор/л.76/ като шофьор в „Лашев топливо“ООД гр.Две могили.
На жалбоподателя бил представен Протокол за измерване на превозно средство №
0000118 / 2019 /л.13 – НАХД 2302/2019г./
с резултатите от измерването. При тегленето протоколът се разпечатвал от устройството към везната. Контролният
орган поискал водача да представи разрешение, издадено от администрацията,
управляваща пътя, тъй като осъществява движение на тежко пътно превозно
средство, съгласно чл.6 и чл. 7 от Наредба №11. По време на проверката водачът
не представил надлежно издадено разрешение за надвишаване нормите на наредбата.
В издадената му Разписка/л.12/ декларирал
липсата на такова.
За
установеното нарушение бил съставен АУАН /л.11/ за нарушение по чл.26,ал.2,т.1, б.”а” от
Закона за пътищата, който водачът подписал.
С връчената Разписка /л.12/ бил
уведомен, че може да продължи движението си при условията на чл.37, ал.3 от
Наредбата. На 24.09.2019г. актосъставителят отбелязал в разписката, че
условията на посочената норма са изпълнени и са внесени дължимите такси.
При
така установеното Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура ” гр.София, оправомощен със
Заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019г. /л.17/ на Председателя на Управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София, издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя по пощата на 30.10.2019г.
/л.21/
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – НП, АУАН, Протокол за
измерване на превозно средство; копие на лична карта на жалбоподателя; копие на
свидетелства за регистрация на ППС; копие на пътен лист; заверени копия на
Заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019г. на Председателя на Управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София, Протокол за проведено обучение, ЕС декларация за съответствие - 2бр. с превод на български език/,
Сертификати за съответствие 2бр. с превод на български език. По делото се
събраха гласни доказателства, посредством проведените в с.з. разпити на
актосъставителя и св.К.. Съдът приема и
кредитира както писмените, така и гласните доказателства, тъй като те са
еднопосочни, непротиворечащи по между си,
взаимно допълващи се. Съдът намира, че актосъставителят и св.К.,
очевидец при установяване на нарушението, съставянето и връчването на АУАН, са
незаинтересовани и непредубедени от изхода на делото. Показанията им са в пълно
съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира:
жалбата е подадена пред надлежния съд, в преклузивния срок и по
реда на чл.59 и сл. ЗАНН от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При
служебната проверка съдът установи, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.56,ал.2,т.1 от
ЗП. Същото е оправомощено от Председателя на УС на АПИ със Заповед № РД-11-1092
от 04.09.2019г. /л.20/. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в
съответствие с административно наказателно-процесуалните правила – предвид и
това, че съгласно чл.56,ал.3,т.1от ЗП наказателните постановления се издават от
упълномощено от УС на агенцията длъжностно лице, каквото несъмнено е Началник
отдел „Контрол РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура ” гр.София, по
силата на Заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019г. /л.45 НАХД 2302/19/ на Председателя
на УС на АПИ гр.София. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността
на актосъставителя и наказващия орган.
При
реализиране на административнонаказателната отговорност не се констатираха
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за
това, че така описаното в АУАН и НП нарушение не попада в хипотезата на чл.26, ал.2,
т.1,б.“а“ от Закона за пътищата, според
който за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. С оглед установените при
проверката обстоятелства съдът намира, че правилно в АУАН и НП на констатираното
административното нарушение е дадена правна квалификация по
чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП, която е във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на §1,т.8 от ДР на ЗП - "Специално ползване
на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари и т.н. Процесният автомобил е тежък по смисъла на чл.3,
т.1,2 от Наредба 11 / 2001г., тъй като надвишава нормите, предвидени в чл.6 и
чл.7 от същата наредба. Особеният режим на ползване на пътищата от тази
категория ППС се изразява в това, че същите следва да се снабдят със специално
разрешение и дължат заплащане на допълнителна такса. От обективна страна
този елемент – тежко ППС е налице, поради което е следвало жалбоподателят да се
снабди с надлежно разрешително съгласно правилата на ЗП и Наредбата за
специално ползване на пътищата. По делото, от представените писмени и гласни
доказателства, безспорно е установено, че към момента на проверката за
процесния автомобил не е имало разрешително, издадено от АПИ. Не се спори
относно установяването на този определящ съставомерен отрицателен факт. Жалбоподателят
не оспорва времето и мястото, където е била извършена проверката, като мястото
– път I– 5, км.55,
безспорно представлява част от път, отворен за обществено ползване и е изцяло
съставомерно. Извършеното вярно замерване на превозното средство посредством електронна
везна модел PW-10 № К0200007 се оспорват от жалбоподателя, доколкото в
последствие, в с.з. са представени писмени доказателства относно техническата
изправност на уреда – ел.везна, упражнения метрологичен контрол над нея и
годността й да послужи за необходимото замерване. Същата е използвана правилно
и по предназначение от обучено лице. С оглед представените писмени доказателства,
съдът приема, че използваната електронна везна е отговаряла на изискванията на
Раздел ІІІ-ти от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Съдът приема за безспорно доказано установеното и
отразено в НП измерено натоварване на
задвижващата втора единична ос на ППС – 15,750т, което е повече от допустимото натоварване за една ос – 11,5т. Представен е по
делото разпечатан протокол от измерването, в който резултатите от тези
измервания са обективирани, показани на жалбоподателя. Тези резултати са изцяло
съставомерни и поради това за настоящия състав няма съмнение, че е осъществен от
обективна страна състава на нарушението.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът, преди да
предприеме превоза на товара е следвало
да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не
надвишават максимално допустимите норми по Наредбата. В конкретния случай
задължението за предвиждане пряко произтича от чл.26,ал.2, т.1, б.”а” от ЗП,
който регламентира задължението на водачите на тежките и извънгабаритните ППС за движение по пътната
мрежа само след разрешение от администрацията, управляваща пътя. Няма спор, че
като водач на процесното ППС е субект на нарушението, тъй като физическо лице,
което управлява ППС е ангажирано и
отговорно лице по чл.53, ал.1 от ЗП. В резултат на неизпълнението на законово
вменените му задължения жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
нарушение.
Съдът
намира че при определяне размера на наказанието административно наказващият
орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчел смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се
отчете, че от нарушението няма настъпили реални вредни последици, както и че
следващите дни след нарушението са изпълнени условията на чл. 37, ал.3 от
Наредбата – заплащането на място на дължимата такса. Отегчаващи вината
обстоятелства не се установиха.
За
нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП за ФЛ е предвидено наказание глоба в размер от
1000лв. до 5000лв. В случая наказанието от 1000лв. е изцяло съобразено с тежестта на нарушението и
личността на нарушителя. Съдът намира, че в този вид наказанието е достатъчно
да окаже своята възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя
и превантивна функция по отношение на
останалите водачи на ППС.
По
изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде изменено
относно размера на наложеното наказание.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 6495 от 18.10.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ в Агенция Пътна инфраструктура гр.София, с което на основание
чл.53,ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/
на В.Н.Н. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание Глоба в
размер на 1000лв/ хиляда лв/ за нарушение по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за
пътищата, като
з а к о н о с ъ о
б р а з н о.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд град Русе, на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/