№ 405
гр. Плевен, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430103139 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, в чл.
153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ЕИК ***, против Н. К. З., с която се
твърди, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес
гр. Плевен, ул. П. ***, №*** вх.***, с аб.№***. Твърди се, че ответникът е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал
предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл.
150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които
имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане. Твърди се, че
Общите условия са публикувани във в-к „***”, от дата ***г и във в-к „***“, бр. ***г. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е
плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях
ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на
ответника, за процесния период, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на
0,00лв., сума за отопление без ИРУ, в размер на 212,14лв., сума за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация в размер 319,44лв., сума за БГВ, в размер на 115,42лв., услуга дялово
разпределение в размер на 25,98лв, корекции –0 лв.; посочено е, че в имота има монтирани 1
бр. водомери за БГВ и 0 бр. ИРУ; има монтирана щранг- лира в банята. Твърди се, че до
завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ.
Моли съда, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153,
1
ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът Н. К. З. дължи сумата от 672,98лв.-главница, съставляваща
потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2019-31.10.2021г и сумата от 64,72лв.- лихва
за забава, за периода 04.06.2019-02.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№7622/2021г. по
ПлРС, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника, чрез назначеният от
съда особен представител адв. Вр. Ч., изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди се, че ответникът не е лично уведомен в заповедното
производство, за да направи възражения. Посочва се, че в ИМ не се обсъждат причините за
невнесени дължими суми, ако са налице такива. Посочва се, че Общите условия не са
връчени на ответника. Посочва, че по делото не се установява дали правилно е изчислен
размера на задължението, както и наличната кубатура на жилището.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение №***г., по ч. гр.д.№ 7622/2021г. по описа на ПлРС, връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, предвиден от Закона като редовен начин на
връчване на заповедта за изпълнение- чл. 47, ал.7 от ГПК. В указаният от съда, по реда на
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск,
поради което, същият е допустим.
По делото се установява, съобразно представените по делото писмени доказателства,
че отв. З., е собственик на процесния топлоснабден имот, на адрес гр. Плевен, ул. П. ***,
№*** вх.***. видно от представеното от ***, дирекция *** се установява, че имотът е
деклариран – като собственост, по наследство- от страна на отв. Н. З. и ***. Установява се,
видно от представеното удостоверение за наследници, че ***- майка на ответника, е поч.
***г, акт за смърт ***г, като е оставила за свой единствен наследник- ответника Н. К. ***-
син.
Безспорно по делото се установява също, че за процесния имот е открита партида за
плащане на отопление и топла вода, с аб. №***.
По делото се установява също и факта на сключване на договор №***г, въз основа на
решение на ОС на ЕС от 07.02.2022г., между етажна собственост на адрес гр. Плевен, ул. П.
***, №*** вх. В и „***“ ***, за доставка и монтаж на индивидуални разпределители
/апартаментни топломери/ и за ежемесечно отчитане на потребената ТЕ.
По делото се установява също, видно от представената справка- л.9, изготвена от
ищеца за потребената ТЕ, че за имота е потребена ТЕ, като е начислена общо за периода
главница, в размер на 672,98лв., от която: отопление с ИРУ, в размер на 0лв., суми за
отопление без ИРУ- 212,14лв., сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация- 319,44лв. и сума
2
за БГВ- 115,42лв; сума за дялово разпределение- 25,98лв. Посочено е в справката, че ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, е изчислена върху действителния обем на жилището-
177,76 куб.м.; отбелязано е, че в имота има 1 бр. водомери и 0 бр. уреди; има монтирана
щранг- лира в банята. По делото са представени и издадените фактури- в заверени копия, за
процесният период.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия,
чрез публикуването им във в-к ”***” и във в-к „***“.
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се установява
следното: сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа, посредством абонатна станция. До имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като аб.
станция е работила през процесия период. ВЛ посочва, че разпределението на ТЕ за
процесния имот, е извършено съобразно действаща нормативна уредба- Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, ЕС, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяването № ***/***г. и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2000г. за топлоснабдяването.
Посочва, че разлики в изчисленията на ФДР не са установени, а отделните компоненти на
индивидуалната сметка са дадени в табличен вид. От изготвената таблица се установява, че
същата включва дял от ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на баня, ТЕ
за отопление на апартамент, ТЕ за БГВ. ВЛ е установило, че отопляемия обем на имота е
177,76 куб.. м. Посочено е също, че отоплението в банята се осъществява посредством
щранг- лира, като делът на ТЕ е даден в табличен вид. ВЛ е посочило също, че отчитането
на общата ТЕ в аб. станция се осъществява чрез топломер, преминал изискващите се
проверки; монтажът е осъществен съгласно изискванията на производителя.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява, че
размерът на главницата за процесния период е 672,98лв- общо, от която: суми за отопление
без ИРУ- 212,14лв., сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация- 319,44лв. и сума за БГВ-
115,42лв; сума за дялово разпределение- 25,98лв. ВЛ е изчислило лихвата за забава върху
главницата от 672,98лв, считано от изискуемостта на отделните плащания, за периода
04.06.2019-02.12.2021г, в размер на 64,72лв. ВЛ е посочило, че няма плащания по
партидата.
По делото, от страна на ответника, съобразно на разпределената доказателствена
тежест, няма представени доказателства за плащане на претендираните суми.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители,
съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В
случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за
3
енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за
битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо
изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното
публикуване. Съдът приема за установен и факта, че отв. З. има качеството на собственик на
имота, въз основа на приетите и посочени по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР
№2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна
собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава
сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на
топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното
ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда
– етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за
имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна
станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и
регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към
клиентите. Съдът приема, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства,
че до имота на ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за процесния период, която
правилно е отчитана от страна на ищеца. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в
размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата
сума. Както бе посочено по- горе, от страна на ответника няма представени доказателства
плащане на претендираните суми.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е изцяло
основателен, ответникът Н. З., като собственик на топлоснабден имот, дължи плащане на
потребената от него ТЕ, поради което, следва да бъде признато за установено спрямо него,
че дължи сумата от 672,98лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за
периода 01.04.2019-31.10.2021г и сумата от 64,72лв.- лихва за забава, за периода 04.06.2019-
02.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №***г., по ч. гр.д.№7622/2021г. на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от ищеца разноски,
съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер на 975лв.- в настоящето
производство и в размер на 75лв.- в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Н. К. З., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес гр. Плевен, ул. *** ***, №*** вх.***, ет.*** ДЪЛЖИ НА „***” ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, №***, представлявано от Й. ***-
изп. директор, сумата от 672,98лв.-главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за
периода 01.04.2019-31.10.2021г и сумата от 64,72лв.- лихва за забава, за периода
04.06.2019-02.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 08.12.2021г., до окончателното й изплащане,
за които суми има издадена заповед за изпълнение №***г., по ч.гр.д.№7622/2021г. по описа
на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Н. К. З., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, ул. *** ***, №*** вх.***, ет.*** ДА ЗАПЛАТИ НА
“***” ***, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от Й. ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”***”, №***, сумата от 975лв.- разноски по настоящето исково
производство и сумата от 75лв.- разноски- по ч. гр.д. №7622/2021г. на ПлРС.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5