№ 10777
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110135876 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „фирма ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
адрес представлявано от изпълнителните директори имена, срещу С.а, ЕИК номер, с адрес3,
представлявана от кмета Й., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 133,84
лв., представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № 44012132122104 за нанесени щети на л.а. с рег. №СВ4415ВК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.07.2022г., до
окончателното и изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.07.2021г., в гр. София, движейки се по ул.
„Емилиян Станев“, водчът на л.а. с рег. № СВ4415ВК, попада в необезопсена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което нанесени имуществени вреди
на автомобила. Сочи се, че към този момент момента на ПТП-то, автомобилът е имал
сключена застраховка „Каско +“ при ищеца и след подадено заявение, е образувана щета №
44012132122104, по която на собственика на автомобила е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 118,84 лв.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че С.а е отговорна за
поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск. Оспорва иска по основание и размер, като
твърди, че по делото не са представени доказателства, сочещи на настъпилото ПТП по
описания в исковата молба механизъм. Навеждат се доводи за неспазване от страна на
водача на автомобиа на задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Оспорва се
обстоятелството, че застрахователят покрива такива рискове като описания и в този смисъл
се твърди, че неправомерно е изпатено застрахователното обезщетение.
Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени на ответника направените по
делото разноски.
1
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Захариева, която поддържа
исковата молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски по списък.
Ответника се представлява от юрк. Константинов, който поддържа писмения отговор
и моли съда да отхвърли иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица №
440121213075347/28.06.2021г., е видно, че между ищцовото дружество и собственика на лек
автомобил с рег.№ СВ4415ВК, е сключен договор за застраховка „Каско +“, с валидност на
полицата от 0.00 ч. на 03.07.2021 г. до 23.59 ч. на 02.07.2022 г.
Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за автомобилна застраховка
„КАСКО+”, от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията
от тях.
Съгласно уведомление за щета №44012132122104/27.07.2021г., на 27.07.2021 г., в
7.30 ч., в гр. София, на ул. „Емилиян Станев“, водача на автомобил с рег.№ СВ4415ВК, е
преминал през дупка, като е увредил гумата на автомобила.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, от страна на застрахователното
дружество са съставени сметка №21062816436581/28.06.2021г., опис-заключение по щета
№44012132122104/27.07.2021г., калкулация по претенция 44012132122104/27.07.2021г. и е
изготвен Ликвидационен акт от 27.07.2021г., като на собственика на автомобила е заплатена
сумата от 118,84 лв. с преводно нареждане от 28.07.2021г.
С Регресна покана изх. №О-92-10938/31.08.2021г. до ответника, ищцовото дружество
е предявило регресна претенция за сумата от 133,84 лв. по щета 44012132122104, с
включени ликв. разноски от 15 лв.
По делото е допуснат и разпитан в качеството на свидетел К. М., която посочва, че си
спомня, че докато шофирал автомобила по ул. „Емилиян Станев“ навлязъл в дупка и била
причинена щета на автомобила, катро спукал гума. Не си спомня коя гума. Случило се в
светлата част на деня, било мокро, не видял дупката, защото била пълна с вода. Движел се
бавно, с около 30-40 км. в час.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че причинените
вреди по л.а. „Фолксваген пасат“, с рег. № СВ4415ВК, от техническа гл. точка са вследствие
на реализираното ПТП на 27.07.2021г. Вещото лице е изчислило стойността на
уврежданията по процесния автомобил на 188,70 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ .
Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия причинител
на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи
юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на
вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга
страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на
покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно
плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица № 440121213075347/28.06.2021г.), със срок, покриващ датата на
настъпване на вредите.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увредения автомобил, който факт не е спорен между страните.
Ответникът възразява срещу обстоятелството, че настъпилото застрахователно
събитие е част от поетите от ищеца рискове. Това становище обаче не се възприема от
настоящия състав, тъй като видно от съдържанието на представените в заверено копие
Общи условия на ищцовото застрахователно дружество, обхватът на поетите
застрахователни рискове изрично включва щети от застрахователни събития, настъпили при
ПТП- р.II, т.2.1.3 от Общите условия и по-конкретно т. 2.1.3.1. от ОУ, която изрично
предвижда „сблъскване с или удар от други физически тела, в т.ч. ПТП“.
Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-
2
следствената връзка между него и причинените щети, също се явяват неоснователни, тъй
като се опровергават, както от събраните гласни доказателства, така и от заключението по
съдебната автотехническа експертиза.
Не могат да се възприемат и изложените в отговора на исковата молба доводи за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, доколкото по делото не е
установен принос на водача за настъпилото ПТП.
Не могат да се възприемат и изложените в отговора на исковата молба доводи за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на
задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като разпоредбата касае поведение при
наличие на препятствие на пътя. Дупките по пътното платно не могат да бъдат
квалифицирани като препятствие, още повече когато не са обезопасени и обозначени.
С оглед на това, съдът приема, че за увредения е възникнало право срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане.
Изложеното по-горе е основание да се приеме, че в случая се установи наличието и
на трите предпоставки за уважаване на иска в установения от вещото лице размер от 188,70
лв. Но доколкото иска е предявен за сумата от 133,84 лв., то иска следва да бъде уважен до
този размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 568,00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 300.00 лв. за депозит за СТЕ,
50.00 лв. за депозит за разпит на свидетел и 168.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане юрисконсулстко
възнаграждение на ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.А, ЕИК номер, с адрес адрес представлявана от Кмета Й., да заплати
на „фирма ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес сумата от 133,84
лв. (сто тридесет и три лева и 84 стотинки), представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132122104, за нанесени щети на
л.а. с рег. №СВ4415ВК, ведно със законната лихва върху сумата , считано от 04.07.2022 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.А, ЕИК номер, с адрес адрес представлявана от Кмета Й., да заплати
на „фирма ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес сумата от 568,00
лв. (петстотин шестдесет и осем лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3