№ 14004
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110166403 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от А. Е. Я.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с
пълномощник адв.В. Б.,с адрес гр.С,против „П“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,с искане да бъде прогласен за
недействителен сключен между страните договор за потребителски кредит №
******,както и за осъждане на ответника да заплати сумите от 596,38 лева
възнаградителна лихва и 510 лева възнаграждение за допълнителна услуга
фаст.
В исковата молба се твърди,че на 24.07.2020 г. е сключен между
страните договор за потребителски кредит при заемна парична сума от 1700
лева,годишен лихвен процент- 41 % и годишен процент на разходите – 48,78
%. Ищецът сочи,че при сключване на договора е включена и допълнителна
услуга фаст,по която размерът на вноската е определен на 28,33 лева,платима
заедно с месечната погасителна вноска. Ищецът сочи,че договорът за заем е
недействителен при съобразяване посочване единствено на цифровото
изражение на годишния процент на разходите,както и предвид това,че при
изчисляването му не е включен размерът на възнаграждението за услуга фаст.
Твърди се,че клаузата за допълнителна услуга не е индивидуално уговорена.
Ищецът Я. сочи,че договорът за кредит е недействителен,поради което
заплатените суми извън заемната парична сума се явяват платени без
основание. Ищецът претендира връщане на заплатените суми като
възнаградителна лихва и такса за услуга фаст. Ищецът моли съда да уважи
исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
1
„П“ЕООД със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че
всички клаузи са предварително уговорени между страните и ищецът ги е
приел,твърди се,че размерът на ГПР не нарушава нормата на чл.19,ал.4 от
ЗПК,оспорва се твърдението,че възнаграждението по услуга фаст следва да
бъде включено при изчисляване на ГПР като ответникът твърди,че такса фаст
не представлява разход,който следва да бъде включен в общия размер на
разходите по кредита. Ответникът поддържа,че дори да е недействителна
отделна договорна клауза,това не влече недействителност на целия
договор,ако договорът може да бъде сключен валидно без тази клауза.
Ответникът сочи,че по договора за кредит са заплатени следните парични
суми – 1700 лева главница,596,38 лева договорна лихва,510 лева услуги,30
лева такса по тарифа и 48,92 лева мораторна лихва,поради което възразява
срещу допускането на съдебно-счетоводна експертиза. Моли съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Представен е договор за потребителски кредит № ****** от 24.07.2020
г., сключен между "П" ЕООД, като заемодател, и А. Е. Я., като
заемополучател, съгласно който заемодателят се задължава да предаде сумата
от 1700 лева, а заемополучателят приема да върне сума в размер 2296.38 лева,
като в договора е посочен лихвен процент 41 %, годишен процент на
разходите – 48,78 %, а при закупена услуга „Фаст“ на стойност 510 лева
/дължима разсрочено с вноските по кредита/, общо дължимата сума е в размер
2806.38 лева на 18 месечни вноски за периода 25.08.2020 г. – 25.01.2022 г.,
всяка от които в размер на 155.91 лева.
Представени са Общите условия на „П“ ЕООД към договор за
потребителски кредит, както и погасителен план.
Приложено е извлечение по сметка към процесния договор, видно от
което, към 07.04.2025 г., общо платената сума е в размер на 2945.02 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит е обусловено от установяване наличието на такъв порок
във волеизявлението,при което договорът за кредит не би могъл валидно да
породи правни последици. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира
хипотезите,когато договорът за кредит се явява недействителен като една от
посочените хипотези на недействителност е ако е допуснато нарушение при
посочване размера на годишния процент на разходите. Следва да се отчете и
че с решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съда на ЕС е прието, че член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват
в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
2
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Ето защо нарушаването на изискването по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК (неточно посочване на ГПР) води до недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, включително съгласно
тълкуването на европейското право, дадено с цитираното решение на СЕС от
21.03.2024 г. по дело С-714/22. Софийският районен съд намира,че исковата
претенция за прогласяване недействителност на договора за паричен заем
подлежи на уважаване. В настоящия случай от представения по делото
договор се установява,че съгласно параграф VI от договора годишният
процент на разходите е посочен – 48,78 %,но същият не включва начислената
такса за услугa фаст,каквaто се установява да e договорена съгласно
сключения договор и която възлиза на 510 лева. При наличието на посочен
ГПР,който не включва тази начислена такса,съдът приема,че се достига до
нарушаване посочването на годишния процент на разходите,което влече
недействителност на договора за заем, като възражението на ответника за
частична недействителност е неоснователно предвид горепосоченото
тълкуване на практиката на Съда на ЕС. Софийският районен съд,отчитайки
легалната дефиниция на понятието общ размер на разходите,както и с оглед
това,че чрез уговаряне на таксата фаст, значително нараства общият размер на
дълга,приема,че се достига до нарушаване изискванията на разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Цитираната разпоредба е регламентирана в полза на
потребителя,който следва по ясен и разбираем начин да бъде уведомен за
размера на дълга и подлежащата на връщане парична сума. Това означава,че
при посочване годишния процент на разходите следва да бъде взета предвид
всяка парична сума,която рефлектира върху размера на задължението. Според
легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и
по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. Съдът счита,че чрез начисляване на таксата
фаст се достига до възникване на разход по кредита,подлежащ на изпълнение
от потребителя,респективно така начислената парична сума следва да бъде
включена в годишния процент на разходите. Софийският районен съд
намира,че в конкретния случай е налице неточно посочване годишния процент
на разходите,която хипотеза се приравнява на липсата на посочване на
годишния процент на разходите,респективно обуславя се извод за
недействителност на правоотношението.Развитите съображения мотивираха
3
съда да счете,че предявеният иск с правно основание чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № ****** от 24.07.2020 г. е основателен и следва да
бъде уважен.
Уважаването на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е
обусловено от доказване, че парична сума е заплатена, но е заплатена без
основание. Съобразявайки правилото за разпределение на доказателствената
тежест, регламентирано съгласно чл. 154 от ГПК, съдът намира, че е
възложено в тежест на ищеца да проведе доказване, че е заплатил паричната
сума, а в тежест на ответника е възложено доказването, че има основание да
получи плащането. Съгласно чл. 23 от ЗПК ако договор за потребителски
кредит бъде счетен за недействителен, то страната заемополучател дължи
връщането на получената парична сума, т. е. на заемната парична сума, без да
са включени други парични суми – лихви, такси или друг вид разходи. Не е
спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между
ищеца и "П" ЕООД е сключен договор за заем и в полза на ищеца Я. е
предоставена в заем сума в размер от 1700 лева. С оглед това, че договорът за
паричен заем се явява недействителен, съдът намира, че заплатената парична
сума, надвишаваща размера на заемната парична сума се явява платена без
основание. За да счете, че исковата претенция подлежи на уважаване съдът
приема, че по делото не е спорно, а и от представената като доказателство
справка по процесния договор е видно, че размерът на заплатената в полза на
„П“ ЕООД сума е 2945.02 лева. Предвид недействителността на договора за
кредит паричната сума, надвишаваща чистата стойност на кредита е платена
при липса на основание и предявеният иск за сумите от 596,38 лева
възнаградителна лихва и 510 лева възнаграждение за допълнителна услуга
фаст подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази, че по делото не е заплатена
дължимата държавна такса,съдът на основание чл.77 от ГПК намира,че следва
да бъде осъден ищецът да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
от 217,80 лева. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено и
адвокатско възнаграждение в размер от 750 лева,а за разликата до пълния
претендиран размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 1800 лева
съгласно сключен договор за правна помощ между страните съдът приема,че
възражението за прекомерност,формулирано в писмения отговор се явява
основателно. Принципът на договорна автономия предвижда,че страните
могат да уговорят по своя преценка размер на дължимото адвокатско
възнаграждение,но в хипотезата на предявен правен спор,отговорността на
насрещната страна за дължимото адвокатско възнаграждение се реализира при
отчитане регламентираното от закона право да възрази за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. За да счете,че следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 750 лева,съдът отчете,че са предявени
три иска,но същевременно взе предвид цената по всеки от
исковете,разглеждането на делото в рамките на едно съдебно заседание,в
4
което страната ищец не е била представлявана,а и отчете фактическата и
правна сложност на казуса. Съдът взе предвид и постановеното решение на
СЕС по дело № С-438/2022 г.,според което съдът не би могъл да бъде
обвързан от минимум на дължимото възнаграждение за
адвокат,регламентиран в наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит № ****** от
24.07.2020 г., сключен между„П“ЕООД, като заемодател, и А. Е. Я. по искова
претенция, предявена от А. Е. Я., ЕГН **********,с адрес гр.С, против
„П“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С.
ОСЪЖДА „П“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на А. Е. Я., ЕГН
**********,с адрес гр.С сумата от 1 106.38 (хиляда сто и шест лева и тридесет
и осем стотинки) лева, от които 596,38 лева възнаградителна лихва и 510 лева
възнаграждение за допълнителна услуга фаст ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – на 07.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Е. Я., ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.77 от ГПК по сметка на Софийския районен съд държавна такса
в размер от 217,80 лева ( двеста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки ) в
едноседмичен срок от съобщаване на решението,тъй като в противен случай
съдът ще пристъпи към принудителното събиране на паричната сума.
ОСЪЖДА „П“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на А. Е.
Я., ЕГН **********,с адрес гр.С сумата 967,80 лева ( деветстотин шестдесет и
седем лева и осемдесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение при условие,че бъде представено
доказателство,че е заплатена държавната такса по реда на чл.77 от ГПК,а в
противен случай – сумата от 750 ( седемстотин и петдесет ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5