Решение по дело №75/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 101
Дата: 6 октомври 2022 г. (в сила от 6 октомври 2022 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20222310100075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Елхово, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело №
20222310100075 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, по предявени искове с правно
основание чл. 79, ал.1 във вр. чл.92 от ЗЗД и чл.79 във вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ и вр. с чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, сега „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Младост”, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.
1766, депозирана, чрез процесуален пълномощник – адв.З Й Ц от АК-София, със съдебен
адрес: гр.София, ж.к.Гео Милев, ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5, уточнен с молба вх.
№1148/28.03.2022г., против М. Н. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.Стефан Караджово,
общ.Болярово, обл.Ямбол, ул.”Георги С.Раковски“ № 12, при условията на обективно
съединяване по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК са предявени положителни
установителен искове за съществуването на вземания на ищеца по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 496/2020 година по описа на РС – Елхово.
Ищецът обосновава исковата си претенция с възникнали между него и ответника
М. Н. Б. облигационни отношения по сключени между тях Договор за мобилни услуги №
********* от 18.07.2018 г. и Договор за лизинг от 18.07.2018 г., прекратяване едностранно
от страна на ищеца на договора за мобилни услуги по вина на ответника и неизпълнение от
страна на ответника на възникналите за него парични задължения по посочените по - горе
два договора за заплащане цената на мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки,
обективирани в три фактури, издадени в периода м. ноември 2018г. - м. февруари 2019г.:
Фактура № **********/25/11/2018г., издадена за отчетния период 25/10/2018-24/11/2018г.,
Фактура № **********/25/12/2018г., издадена за отчетния период 25/11/2018-24/12/2018г. и
Фактура № **********/25.02.2019г., включваща задължения за заплащане на неустойки за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.
Ищецът сочи, че съгласно Договор за мобилни услуги № ********* от 18.07.2018
г. на клиента Б. е бил предоставен мобилен телефонен номер ***, (със стандартна месечна
абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС), като във връзка с
1
договора за мобилни услуги с Договор за лизинг от 18.07.2018 г. на ответницата е
предоставен и мобилен телефонен апарат MEIZU М6 16GB Dual Gold. Съгласно договор за
лизинг общата цена на лизинговата вещ е 152.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил да извърши
една първоначална лизингова вноска в размер на 70.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата
на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
по 3.59 лв. с вкл. ДДС, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Договорът за мобилни услуги, сключен между „Теленор България" ЕАД и М. Н. Б.,
е бил предсрочно прекратен по вина на потребителя поради изпадането на потребителя в
забава.
Поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ***
(преди 20.07.2020г.) на основание т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
18.07.2018 г. за абоната е възникнало задължението за неустойка в размер на сумата от
всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до
края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС, както и за част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора и част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги.
На основание горепосочените клаузи за длъжника е възникнало задължение за
заплащане на нестойка по договора за мобилни услуги в размер на 183.06 лв., като сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
(по 20.82 лв. всяка), а именно 62.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на 120.60 лв.
между стандартната цена на MEIZU М6 16GB Dual Gold без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 18.07.2018г. и дължимата обща преференциална цена по
Договор за лизинг от 18.07.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
За мобилно устройство MEIZU М6 16GB Dual Gold предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски е в общ размер 61.03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
седемнадесет неначислени лизингови вноски.
Излага се и че ищецът е издал следните фактури, в които са обективирани
претендираните от него вземания:
Фактура № **********/25/11/2018г., издадена за отчетния период 25/10/2018-
24/11/2018г., включваща следните задължения на клиента за отчетния период: за мобилен
номер *** месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат MEIZU М6 16GB Dual Gold - 3.59 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума начислена във фактурата е 28.57 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 5.28 лв., претендираната
сума по фактурата е 23.29 лв.
Фактура № **********/25/12/2018г., издадена за отчетния период 25/11/2018-
24/12/2018г., включваща следните задължения на клиента за отчетния период: за мобилен
номер *** месечна абонаментна такса 20.82 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които
са в общ размер на 21.57 лв. без ДДС - 25.88 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен
2
телефонен апарат MEIZU М6 16GB Dual Gold - 3.59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена
във фактурата, е 29.47 лв.
Фактура № **********/25.02.2019г., включваща задължения за заплащане на
неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 183.06
лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора
за лизинг мобилно устройство MEIZU М6 16GB Dual Gold в общ размер на 61.03 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума начислена във фактурата е 244.09 лв.
Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаване на фактурата.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните
му задължения, ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, с предишно
наименование „Теленор България" ЕАД е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд - Елхово, въз основа на което е било образувано частно гражданско дело №
496/2020 г. по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата от общо 296.85 лв., връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГНК.
С оглед гореизложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да приеме
за установено наличието на вземания на ищеца за сума в общ размер 296.85 лв., за която са
издадени фактура № **********/25.11.2018г., фактура № **********/ 25.12.2018 г. и
фактура № **********/25.02.2019 г. и която включва: 228.64 лв. - общо дължима
незаплатена сума по Договор за мобилни услуги № ********* от 18.07.2018 г., с който се
предоставя мобилен номер ***, от която сума: 45.58 лв. - представляващи незаплатени
начислени такси и цени на ползвани съобщителни услуги за периода 25.10.2018-24.12.2018
г. и 183.06 лв. - представляващи неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното
прекратяване (развалянето) на договора за мобилни услуги, начислена еднократно; и 68.21
лв. - общо дължима сума по Договор за лизинг от 18.07.2018 г., с който е предоставено
възмездното ползване на мобилно устройство MEIZU М6 16GB Dual Gold, от които: 7.18 лв.
с вкл. ДДС - представляващи две текущи месечни незаплатени лизингови вноски за периода
25.10.2018-24.12.2018 г. и 61.03 лв. с вкл. ДДС - представляващи седемнадесет предсрочно
изискуеми лизингови вноски за общия, ведно със законната лихва върху сумата от 296.85 лв.
(двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки), считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 496/2020 г. по опаса на Районен съд – Елхово.

Претендира се и присъждане на разноски направени в заповедното и исковото
производство за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение.
С исковата молба е направено искане при наличие на предпоставките по чл. 238,
ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл. 239 от ГПК.
След постъпването на исковата молба, съдът е разпоредил препис от нея и
приложенията й да се изпратят на ответницата, като е указал на последната, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор на исковата молба, както и последиците
от непредставянето на отговор на исковата молба и неявяване в първото по делото съдебно
заседание.
Ответникът М. Н. Б. в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозирала
отговор на исковата молба. Същата не е изразила становище по допустимостта и
основателността на предявения иск, както и по фактическите твърдения на ищеца, не е
заявила насрещни възражения, не е оспорила истинността на представен от ищовата
страна документ.
В съдебно заседание ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, сега „ЙЕТТЕЛ
3
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, редовно призован не изпраща представител. От страна на процесуалния
пълномощник на ищеца адв. Здравко Цанев е депозирана молба-становище, с която исковата
молба се поддържа. Поддържа се и искането за постановяване на неприсъствено решение
при наличие на предпоставките за това.
Ответникът М. Н. Б., редовно призована в хипотезата на чл.41, ал.2 от ГПК, не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От нейно име не е постъпило
становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се е явил в първото съдебно заседание по делото, като не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В същото време на ответникът е редовно връчен
препис от исковата молба и приложенията към нея с указание за възможността за
представяне на отговор в едномесечен срок, както и е редовно призован за насроченото
съдебно заседание.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовката за
съдебно заседание на ответника са указани последствията от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства – Договор за мобилни
услуги № *********; Договор за лизинг от 18.07.2018 г.; Общи условия на договор за лизинг
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, Декларация - съгласие от 18.07.2018г., Ценова листа,
Фактура № **********/25.11.2018 г; Фактура № **********/25.12.2018 г.; Фактура №
**********/25.02.2019 г., всички представени във вид на заверени копия, последна покана за
доброволно изпълнение, от 26.01.2019 г., Удостоверение от „Тип – Топ Куриер“АД – изх.№
131/31.05.2022 г., както и от приложеното ч.гр.д. № 496/2020 година по описа на РС –
Елхово, ведно с приложени към него догументи, вкл. и Общи условия на Теленор България
ЕАД за взаимопомощ с потребителите на електронни съобщителни услуги, съдът намира, че
искът е вероятно основателен. В този смисъл ЕхРС счита, че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения иск, без да мотивира
съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
По ч.гр.д. № 496/2020 година по описа на РС – Елхово, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение № 223 от 04.06.2021 година, с която е
разпоредил на длъжника М. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК 13460283, сума в общ размер на 296.85 лв. (двеста деветдесет и шест
лева и осемдесет и пет стотинки), включваща следните вземания: 228.64 лв. - дължими
сума по Договор за мобилни услуги № ********* от 18.07.2018 г., с който се предоставя
мобилен номер ***, от което 45.58 лв. - незаплатени задължения за начислени такси и
ползвани услуги за периода 25.10.2018-24.12.2018 г. и 183.06лв. - неустойка за предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги; и 68.21 лв. - дължима сума по Договор за
лизинг от 18.07.2018 г., с който е предоставено възмездното ползване на мобилно
устройство MEIZU М6 16GB Dual Gold, от които: 7.18 лв. с вкл. ДДС - представляващи две
текущи месечни незаплатени лизингови вноски за периода 25.10.2018-24.12.2018 г. и 61.03
лв. с вкл. ДДС - представляващи седемнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за
общия период 25.01.2019г.-18.06.2020 г.; за които суми са издадени фактури с №
**********/25.11.2018 г., № **********/25.12.2018 г. и № **********/25.02.2019г., ведно
със законната лихва върху общо дължимата сума, считано от датата на подаването на
заявлението в съда - 17.08.2020г. до окончателно й заплащане, както и на основание чл. 78,
4
ал. 1 ГПК сумата 385.00 лева(триста осемдесет и пет лева) – направени в заповедното
производство разноски, от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 360.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е
указано да предяви в едномесечен срок от съобщаването установителен иск по чл. 422 от
ГПК относно вземането си против длъжника. В дадения от съда едномесечен срок
заявителят е предявил иска си.
Ответникът М. Н. Б. не е изпълнила задълженията си по сключените между нея и
ищеца Договор за мобилни услуги № ********* от 18.07.2018 г. и Договор за лизинг от
18.07.2018 г., да заплати абонаментни такси, стойността на използвани услуги, лизингови
вноски и неустойки, за които задължения са издадени следните фактури:№
**********/25.11.2018 г., № **********/25.12.2018 г. и № **********/25.02.2019г
**********/01.03.2016г. за сума в размер на 147.02 лв.; № **********/01.04.2016г., за сума в
размер 89.24 лв.; № **********/01.05.2016г. Общият размер на дължимата сума, съгласно
представените по делото писмени доказателства – фактури, е 296.85 лева, формирана от
стойността на абонаментни такси и използвани услуги за предпочитан номер ***, лизингови
вноски и неустойки.
Основателно се явява направеното от ищеца искане за присъждане на законната
лихва върху сумата от 296.85 лева, считано от датата на подаване на заявлението –
17.08.2020 година до окончателното изплащане, предвид паричния характер на
задължението и забавата, в която е изпаднал длъжника.
По делото не са налице доказателства за извършено пълно или частично плащане
от страна на ответника.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ
размер на 385.00 лева, от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 360.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, както и направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 435.00 лева, от които 75.00 лева заплатена държавна такса и
360.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, с оглед на представените
доказателства по делото за направени такива разноски, надлежно заявеното от страна на
ищеца искане в тази насока.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение следва да се
връчи на страните, като ответника, срещу който то е постановено, в едномесечен срок от
това връчване, има възможност да поиска от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако
е бил лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване или
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание или невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, както и че
може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 във вр. чл.92 от ЗЗД, във вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ и вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, и вр.
чл.86 от ЗЗД по отношение на М. Н. Б., с ЕГН **********, с адрес – с.Стефан Караджово,
общ.Болярово, обл.Ямбол, ул.”Георги С.Раковски“ № 12, че съществува вземането на
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
5
БЪЛГАРИЯ”ЕАД, сега със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост”,
ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, за сума в общ размер на 296.85
/двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, за която са издадени
фактура № **********/25.11.2018г., фактура № **********/ 25.12.2018 г. и фактура №
**********/25.02.2019 г. и която включва: 228.64 лв. - общо дължима незаплатена сума по
Договор за мобилни услуги № ********* от 18.07.2018 г., с който се предоставя мобилен
номер ***, от които: 45.58 лв. - представляващи незаплатени начислени такси и цени на
ползвани съобщителни услуги за периода 25.10.2018-24.12.2018 г. и 183.06 лв. -
представляващи неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване
(развалянето) на договора за мобилни услуги, начислена еднократно; и 68.21 лв. - общо
дължима сума по Договор за лизинг от 18.07.2018 г., с който е предоставено възмездното
ползване на мобилно устройство MEIZU М6 16GB Dual Gold, от които: 7.18 лв. с вкл. ДДС -
представляващи две текущи месечни незаплатени лизингови вноски за периода 25.10.2018-
24.12.2018 г. и 61.03 лв. с вкл. ДДС -представляващи седемнадесет предсрочно изискуеми
лизингови вноски, ведно със законната лихва върху сумата от 296.85 лв. (двеста деветдесет и
шест лева и осемдесет и пет стотинки), считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 17.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
за което вземане е издадена Заповед №223/04.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 496/2020 г. по опаса на Районен
съд – Елхово.
ОСЪЖДА ответникът М. Н. Б., с ЕГН **********, с адрес – с.Стефан Караджово,
общ.Болярово, обл.Ямбол, ул.”Георги С.Раковски“ № 12, да заплати „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД, сега със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост”,
ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 385.00 /триста осемдесет и пет/ лева, от които
25.00 лева заплатена държавна такса и 360.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС.
ОСЪЖДА ответникът М. Н. Б., с ЕГН **********, с адрес – с.Стефан Караджово,
общ.Болярово, обл.Ямбол, ул.”Георги С.Раковски“ № 12, да заплати „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД, сега със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост”,
ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 435.00 /четиристотин тридесет и пет лева, от
които 75.00 лева заплатена държавна такса и 360.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на
обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи
на страните.
Препис от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. № 496/2020 г. по описа
на ЕхРС.


Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
6