Решение по КНАХД №457/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В. С. Н., подадена чрез пълномощник, против Решение № 158 от 16.06.2025 г., постановено по АНД № 327/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-000555 от 10.02.2025 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки, и искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството е отхвърлено като неоснователно.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и следва да бъде отменено, поради допуснато от Районен съд – Сливен съществено процесуално нарушение при разглеждането на делото, което е ограничило процесуалните права на жалбоподателя и е осуетило правилното установяване на фактите по делото и възможността за правилно формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган по фактите, в резултат на което е нарушен и материалният закон при ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Счита, че с немотивирания си и необоснован отказ за допускане на СМЕ, първоинстанционният съд грубо е погазил основни, заложени в ЗАНН и НПК, принципи при разглеждането и решаването на делото. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното съдебно решение на Районен съд – Сливен, съответно да отмени като неправилно и незаконосъобразно наказателното постановление. Заявено е доказателствено искане. Претендира присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който заявява, че поддържа всички възражения, правни аргументи и съображения за цялостна отмяна на обжалваното съдебно решение, изложени в касационната жалба. Поддържа доказателственото си искане. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на сторените в хода на първоинстанционното съдебно производство разноски, за които представя списък.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ- Сливен, редовно призован, не изпраща представител. С представено писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Счита, че не са налице основания за отмяна на същото. Предвид претенцията на насрещната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Алтернативно, в случай, че касационният съд приеме, че в хода на въззивното производство не са били събрани всички необходими доказателства за изясняване на предмета на делото счита, че въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 22.01.2025 г. около 21:23 часа в [населено място], по [улица]до № ***, в посока Н. м., жалбоподателят В. С. Н. е управлявал собствения си лек автомобил „Рено Клио” с рег. № [рег. номер], като по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС. Съставен му бил АУАН с фабр. № 1361274 от 22.01.2025 г., като актосъставителят приел, че е нарушена нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 22.01.2025 г.

На 28.01.2025 г. в РУ - Сливен против съставения АУАН е постъпило възражение от В. С. Н., подадено чрез пълномощник, с твърдения за наличие на хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - физическото състояние на водача му позволявало да не използва обезопасителен колан. Заявено е искане съставеният АУАН да бъде отменен и образуваното административнонаказателно производство да бъде прекратено.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП.

За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че: не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, които съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; в АУАН точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Приел е, че жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение, което води до ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Приел е, че размерът на наложеното наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение, като не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съгласно нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За неизпълнението на този законов императив е предвидена санкция с нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, съгласно която водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан се наказва с глоба в размер на 50 лева. Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. По делото не се спори, че жалбоподателят е управлявал описания в АУАН и в НП автомобил.

В подадената касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като се сочи, че физическото състояние на Н. при извършване на полицейската проверка му е позволявало да не използва обезопасителния си колан, поради което приложение следва да намери нормата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Посочва, че малко повече от два месеца преди датата на полицейската проверка касационният жалбоподател е бил о., като след х. и. му е било наложено от л. е. през в. п., за който се втвърди, че отнема между 6 и 10 с., да се п. със с. м. л. На жалбоподателя не е било поставено ограничение за управление на МПС.

По делото пред Районния съд са изслушани свидетелите К. О. – а. и Г. Г. – с. по АУАН, чиито показания са безпротиворечиви и съответстват на описаната в АУАН фактическа обстановка, възприета от Районния съд. Представена е Епикриза от 05.11.2024 г. по ИЗ № 4366/ 2024, КП №181- Х. и. на а. и п. п., със заключение: а. ф. Представени са и: Болничен лист издаден на 05.11.2024 г.; Талон за медицинска експертиза от 02.12.2024 г.; Амбулаторни листи от 02.12.2024 г. и 20.12.2024 г. От посочените писмени доказателства не се обосновава извод за наличие на медицински противопоказания за използване на обезопасителен колан, с който моторните превозни средства са оборудвани, по смисъла на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. С тази норма законодателят е посочил лицата, които могат да не използват обезопасителни колани, като съгласно т. 2 това са и лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Представените пред първоинстанционния съд и приобщени по реда на процесуалния закон медицински документи, според настоящия касационен състав, удостоверяват наличие на соченото в тях състояние на жалбоподателя. По делото обаче не е приобщен медицински документ, издаден от съответен лекар-специалист, в който да има официално удостоверяване от медицинско лице за наличие на медицински противопоказания за шофиране без обезопасителен колан, обусловени от състоянието на Н., който факт именно е релевантен за отговорността за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Не се споделя възражението, изложено в касационната жалба, за допуснато от Районния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отхвърляне искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно-медицинска експертиза. В хода на първоинстанционното производство са събрани всички необходими доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. От значение за правния спор е състоянието на водача, който при управление на МПС не е използвал обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е било оборудвано, по - конкретно наличието на предпоставка по смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП към момента на проверката. Както вече бе посочено, по отношение на жалбоподателя липсва предписание да не носи предпазен колан по време на шофиране, поради което формираният от Районния съд извод, че административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е била правилно ангажирана с издаване на НП, е правилен.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158 от 16.06.2025 г., постановено по АНД № 327/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.