№ 189
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502862 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 20202534 от 25.10.2021 г. по гр. д. № 16780/2021 г. по описа на
СРС, 140 с-в е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. Д. А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Петрич, ул. „*******, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ сумите, както следва: 3000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие повдигнатото на ищеца обвинение за
извършено престъпление по чл.209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което обвинение
ищецът е признат за невиновен с влязла в сила присъда по НОХД № 15092/2017 г. по
описа на СРС, НО, 136 състав, 1400.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, вследствие
повдигнатото на ищеца обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК, по което обвинение ищецът е признат за невиновен с влязла в сила
присъда по НОХД № 15092/2017 г. по описа на СРС, НО, 136 състав. Решението е
постановено при допусната очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК
доколкото съдът е формирал воля в мотивите, която не е отразена в диспозитива на
съдебното решение в следния смисъл: исковете за разликата над сумата 3000.00 лв. до
предявения размер 20000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на неоснователното обвинение и за разликата над сумата 1400.00 лв. до
предявения размер 1800.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
1
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, вследствие повдигнатото на
ищеца обвинение се отхвърлят като неоснователни.
Срещу постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е подадена в срок
въззивна жалба от ищеца А. Д. А. с изложени доводи за неправилност. Въззивникът
излага съображения, че в разглеждания случай при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди съдът не бил взел предвид интензитета на търпените
неимуществени вреди и как това се е отразило на професионалната му дейност и
личния му живот.
Според жалбоподателя, чрез събраните в производството доказателства е
установено, че в резултат на неоснователното обвинение ищецът е понесъл
притеснения, накърнено било доброто му име в обществото и неговото достойноство,
честта му. Същевременно същият изпитвал срам, ограничил социалните си контакти в
т.ч. и в професионалното си среди, затворил се в себе си, притеснявал се от изхода на
делото и това как ще му се отрази това на личния и професионален живот. Това
състояние продължило близо пет години- доказато продължило делото, което съдът не
отчел при определяне на дължимото обезщетение. Поддържа, че при определяне на
размера на обезщетението не бил спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД. При определяне на
дължимото обезщетение съдът не е съобразил и взетата мярка за неотклонение
„подписка“, която също е ограничила гражданските права на ищеца.
По отношение на размера на определеното обезщетение за имуществени вреди
заявява, че съдът неправилно не е отчел извършените от ищеца разходи за заплатено
адвокатско възнаграждение по наказателното производство.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и уважаване
на предявените искове в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България не изразява
становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В с.з. моли подадената въззивна
жалба от ищеца да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено
като правилно в частта на отхвърляне на исковете.
В срок е подадена и въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република
България срещу постановеното решение в частта на уважаване на предявените искове
за заплащане на обезщетения за понесени от ищеца неимуществени и имуществени
вреди. Изложени са доводи за неправилност на постановеното решение в посочената
обжалвана от ответника част. Моли обжалваното решение да бъде отменено като
неправилно в частта на уважаване на исковете.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
2
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1
ГПК и са допустими. Разгледани по същество съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните
жалби е необходимо да се добави и следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него
наказателно производство с обвинение за извършено престъпление по чл. 209, вр. чл.
26, ал. 1 НК приключило с оправдателна присъда. Поради това ищецът претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000.00 лева, както и за понесени
имуществени вреди в размер на 1800 лв. причинени му в резултат на неоснователното
обвинение.
Страните не спорят и се установява от събраните пред първата инстанция
доказателства, че с Постановление за привличане на обвиняем от 14.04.2016 г. по ДП
№ 230 ЗМИР № 15052/2015 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 50738/2014 г. по
описа на СРП, предявено на ищеца на 19.07.2017 г., последният е привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК, в това че за времето от началото на м.08.2014 г. до 15.08.2014 г. в село Алино,
област София, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у С.Г. И.а, че ще извърши
строително-ремонтни дейности във вилния й имот в село Алино, област София по
изграждане на барбеюо в дворното място и заграждане на тераса на къщата й в същия
имот за периода от 10.09.2014 г. до началото на месец октомври и с това й е причинил
имотна вреда в размер на общо 4250 лв. За описаното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години. По воденото наказателно
3
производство спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Установява се, че наказателно производство е било спряно за периода от
15.07.2016 г. до 19.07.2017 г., поради това че ищецът не е открит и е било
невъзможно да му бъде предявено постановлението, с което е привлечен като
обвиняем, както и да бъде разпитан в качеството на обвиняем.
В хода на производството пред първоинстанционния съд като свидетели по
делото са разпитани свидетелите Ю.Е.Т. и В.Т.А.. Чрез показанията им е установено,
че по време на воденото наказателно производство ищецът станал психически
напрегнат, притеснен и разтревожен; избягвал да общува с приятели и с клиенти по
работа, видимо се променил в отрицателна насока- вече не бил така весел и усмихнат,
изглеждал отчаян и обезверен. Обвинението му създало тревоги за неговата майка, на
адреса на която получавал известия за делото. Освен това споделял, че работата му
намаляла, защото се случило клиенти да се откажат от услугите му да извършва СМР в
различни обекти поради недоверие в неговите способности. Свидетелите сочат, че
ищецът консумирал алкохол в необичайно време – в началото на деня, което свързват с
воденото срещу него наказателно дело.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна
страна следното:
Основните доводи на ищеца се свеждат до твърдение, че в случая е установено
при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство, като съдът е определил обезщетение в
занижен размер несъответен на принципа за справедливост указан с разпоредбата на
чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между
страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата
урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което
има гаранционно обезщетителен характер. За това, предпоставките за възникването ѝ се
уредени в закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде
обосновано наличието или липсата . Всички предпоставки за възникването на
задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка
4
наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че
предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на
Прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този
момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест и достойнство. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото
в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени
вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е
уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за
такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му
среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ -
ищецът е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест години, т.е. същото
представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съдебното производство е приключило с оправдаване на обвиняемия, поради
обстоятелството, че по делото било установено, че ищецът не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК. Постановяване на оправдателна присъда спрямо ищеца поради това, че
деянието не е извършено от него обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2
от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица
на Прокуратурата на Република България по повод образуваното наказателно
5
производство.
Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на
Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ. Доводите на
ответника, че в производството не са доказани предпоставките на чл. 2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ, съдът намира за неоснователни с оглед изложените съображения.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди. При установена връзка обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и
техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална
принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита тежестта на
повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за
неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с
оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
В случая, чрез ангажираните в производството гласни доказатества се
установява, че ищецът е преживял психически и емоционални страдания във връзка с
неоснователното обвинение, които не се отличават със значителен интензитет и
негативни последици.
Предвиденото в закона наказание за извършване на това престъпление е
„лишаване от свобода“ за срок от една до шест години.
Продължителността на наказателното производство в случая е продължило
6
около три години, като както правилно е отбелязал и СРС в своето решение за период
около една година наказателното производство е било спряно в досъдебната му фаза
по вина на ищеца. С оглед това, съдът намира че наказателното производство се е
развило и приключило в разумен срок, като осъществените процесуални действия се
отличават със занижена степен на процесуална принуда и персонални ограничения
спрямо обвиняемия макар спрямо него да е била взета мярка за неотклонение
„подписка“.
Следва да бъде отчетено и че в производството не е установено при пълно и
главно доказване, че в резултат на неоснователното обвинение възлаганите на ищеца
от различни клиенти поръчки за извършване на СМР в различни обекти са били
намалени, съответно, че в резултат именно на воденото наказателно производство е
пострадала професионалната реализация на ищеца. Установено е, чрез събраните
гласни доказателства пред първата инстанция, че в резултат на обвинението в
извършване на соченото престъпление ищецът се е затворил и не е общувал както
обичайно с приятели и клиенти, започнал да консумира алкохол в необичайно часово
време от деня. Това обстоятелство несъмнено е повлияло и на неговия личен и на
неговия професионален живот. Въпреки това обаче, чрез събраните по делото
доказателства не е установено по несъмнен начин, че професионалния имидж на
ищеца е неблагоприятно засегнат именно в резултат на образуваното наказателно
производство.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с вида и
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, интензивността на упражнената репресия, взетата по отношение на
ищеца мярка за процесуална принуда, степента на засягане на емоционални, личния и
професионалния живот на увредения, данните за личността му, въззивният съд намира,
че в разглеждания случай за претърпените болки и страдания от психическо естество,
на ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3000.00 лева общо, отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52
ЗЗД и който размер е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи
претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото.
Чрез представеното по делото НОХД № 15092/2017 г. по описа на СРС, НО, 136
състав, се установява, че по образуваното наказателно производство ищецът е бил
защитаван от защитник - адвокат Борис Илиев Харизанов, като по сключеният договор
за правна защита и съдействие от 01.11.2017 г. е установено заплащане на
възнаграждение в общ размер на 1400.00 лв.- за осъществената защита на ищеца в
съдебната фаза на образуваното срещу него наказателно производство. Така посочения
размер, съдът намира че не е прекомерен с оглед дадените разяснения с ТР № 1/2017 г.
7
от 11.12.2018 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС. Поради това и искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по воденото наказателно производство следва да бъде уважен за
посочената сума 1400.00 лв.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди като правилно.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20202534 от 25.10.2021 г. по гр. д. № 16780/2021 г.
по описа на СРС, 140 с-в, в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република
България да заплати на А. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Петрич, ул.
„*******, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумите, както следва: 3000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
повдигнатото на ищеца обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК, по което обвинение ищецът е признат за невиновен с влязла в сила
присъда по НОХД № 15092/2017 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, 1400.00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, вследствие повдигнатото на ищеца обвинение за
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което обвинение
ищецът е признат за невиновен с влязла в сила присъда по НОХД № 15092/2017 г. по
описа на СРС, НО, 136 състав, както и в частта, с която предявените от А. Д. А., ЕГН
********** срещу Прокуратурата на Република България искове по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за разликата над сумата 3000.00 лв. до предявения размер 20000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователното
обвинение и за разликата над сумата 1400.00 лв. до предявения размер 1800.00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, вследствие повдигнатото на ищеца обвинение се
отхвърлят като неоснователни, в която част решението е постановено при допусната
очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК доколкото съдът е формирал воля в
мотивите, която не е отразена в диспозитива на съдебното решение.
ВРЪЩА делото на СРС за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа
грешка в постановеното от СРС решение, в частта, с която предявените от А. Д. А.,
ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България искове по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за разликата над сумата 3000.00 лв. до предявения размер 20000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователното
8
обвинение и за разликата над сумата 1400.00 лв. до предявения размер 1800.00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, вследствие повдигнатото на ищеца обвинение се
отхвърлят като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му от
страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9