Р Е
Ш Е Н
И Е № 162
гр. Пловдив, 16.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
І граждански състав, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 382/2019 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5188/28.05.2019
г. от М.К.И. ЕГН ********** против решение № 162/07.05.2019 г., постановено по
г. д. № 652/2018 г. по описа на ОС – Хасково, с което са отхвърлени предявените
от М.К.И. против М.Д.В. обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 26, ал. 2, хипотеза пета от ЗЗД и чл. 17, ал.
1 от ЗЗД за обявяване
недействителността (нищожността) като привиден на сключения между страните
договор за прехвърляне на собственост срещу
задължение на приобретателя да престира на прехвърлителя издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № …г. на нотариус при PC - Хасково, с който В. е прехвърлила на И. правото на
собственост върху ¾ идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор … по кадастралната карта на АГКК, одобрен със заповед № РД-18-63/
05.10.2006 г. на ИД на АК с административен адрес: гр. Х., ул. „С. п.” № 6-12, вх.
А, ет. З, ап. 11 с предназначение на обекта: жилище, апартамент, на едно ниво,
целият с площ от 104.30 кв. м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същият етаж: …; под обекта: … и над обекта: …, като самостоятелния обект се
намира в сграда с идентификатор …, построена в поземлен имот с идентификатор …,
ведно с прилежащите: избено помещение № 11, с площ от 15.18 кв. м., при граници
и съседи: запад - мазе № 12 собственост на Н. И.Г. и Д. Н.Г..; север - коридор;
изток - мазе № 23- собственост на Д. Н..М.. , юг - ул. „С.. п.” и ведно с таванско
помещение № 11, с площ от 14,61 кв. м., при граници: запад -таван № 12, собственост
на Н.. И. Г.и Д.Н.Г.; север - коридор; изток - таван № 25, собственост на Т. П.П.,
юг - ул. „С. п.”, ведно с 3,798% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху имота и за разкриване на относителната симулация
и обявяване за действително на прикритото съглашение (дарение).
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
Ответникът счита, че
жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Обективно и субективно кумулативно съединени
искове с
правна квалификация чл. 26, ал. 2, хипотеза пета от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени от М.К.И.
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** против М.Д.В. ЕГН ********** ***, с посочен по делото адрес:
гр. Х., ул. „Г. К.“ № 30.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка като
привиден и да прогласи, че с него е прикрито дарение. Претендира разноски.
Ответникът не
признава исковете. Претендира разноски.
В исковата молба се
твърди, че между страните е сключен договор, по силата на който В. е
прехвърлила на И. срещу задължение за гледане и издръжка, правото на
собственост върху ¾ идеални части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор . по кадастралната карта на АГКК, одобрен със
заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК с административен адрес: гр. Х., ул.
„С. п.” № 6-12, вх. А, ет. З, ап. 11 с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, на едно ниво, целият с площ от 104.30 кв. м., със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: ..; под обекта: .. и над
обекта: .., като самостоятелния обект се намира в сграда с идентификатор ..,
построена в поземлен имот с идентификатор .., ведно с прилежащите: избено
помещение № 11, с площ от 15.18 кв. м., при граници и съседи: запад - мазе № 12
собственост на Н. И.Г. и Д.Н. Г.; север - коридор; изток - мазе № 23-
собственост на Д. Н.М. , юг - ул. „С. п.” и ведно с таванско помещение № 11, с
площ от 14,61 кв. м., при граници: запад -таван № 12, собственост на Н. И. Г. и
Д. Н. Г.; север - коридор; изток - таван № 25, собственост на Т. П. П., юг -
ул. „С.п.”, ведно с 3,798% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху имота. Това твърдение е основателно и се доказва от
представения препис от нотариален акт № … г. на нотариус при PC – Хасково и не е спорно
между страните.
И. твърди, че този договор е нищожен, тъй като е
привиден. Страните са искали прехвърляне на собствеността върху имота от В. на И.,
но не са имали воля това да стане срещу задължение за гледане и издръжка на В.
от страна на И..
За доказване привидността на сделката са ангажирани
свидетелски показания. Същите са недопустими. Съгласно чл. 165, ал. 2 от ГПК, свидетелски показания се допускат
когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е
привидно, но само ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата
страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят
вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. По делото не са представени документи
от В. или нейни изявления пред държавен орган в горния смисъл, въпреки
изричните указания на първоинстанционният съд, че ищецът носи доказателствената
тежест по отношението на твърдението за симулация. Ето защо събраните
свидетелски показания не следва да бъдат ценени.
При
това положение не може да бъде прието, че ищецът, при условията на пълно и
главно доказване, е установил твърдяната фактическа обстановка по отношение на
симулативността на атакуваната сделка. Ето защо така предявената претенция се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Следва
да бъде отхвърлена и претенцията за приемане, че атакуваната сделка
представлява дарение.
До
тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена И. да
заплати на В. сумата от 400.00лева, представляваща направени и поискани
разноски във въззивното производство.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 162/07.05.2019 г., постановено по г. д. № 652/2018 г. по описа на ОС –
Хасково.
ОСЪЖДА
М.К.И.
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** да заплати на М.Д.В. ЕГН ********** ***, с посочен по делото
адрес: гр. Х., ул. „Г.К.“ № 30 сумата от 400.00
(четиристотин) лева, представляваща направени и поискани разноски във
въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: