Определение по адм. дело №1346/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 6, във вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Р. Г., [ЕГН], подадена чрез адв. М., със съдебен адрес: гр. Панагюрище, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0310-000047 от 27.10.2025 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Панагюрище, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „дд“ от ЗДвП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца.

В жалбата е инкорпорирано и особено искане по чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Твърди се, че изпълнението й ще причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди - лишаването му от възможност да управлява МПС ще препятства възможността му ежедневно да превозва детето си, което е ученик в първи клас в ОУ „Двайсти април“, гр. Панагюрище, от с. Оборище до училището, както и да пътува от с. Оборище до работното си място в гр. София. Сочи се риск от загуба на работа и затруднения за редовното посещаване на учебните занятия от детето, както и допълнителни разходи и затруднения, свързани с ползване на таксиметрови и други алтернативни превози. Към жалбата са приложени: копие от лична карта на жалбоподателя; Трудов договор от 03.10.2025 год., сключен между С. Г. и „София Мед“ АД, удостоверяващ, че той работи в гр. София; служебна бележка изх. № 30 от 10.11.2025 год., издадена от Директора на ОУ „Двайсти април“, гр. Панагюрище, удостоверяваща, че синът на жалбоподателя е ученик в първи клас в посоченото училище.

В изпълнение на разпореждане на съда по делото е постъпило писмо рег. № 310000-9214 от 17.11.2025 год. на РУ - Панагюрище при ОД на МВР - Пазарджик, с което е изпратена административната преписка, съдържаща Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA3553510 от 22.10.2025 год., Наказателно постановление (НП) № 25-0310-000665 от 10.11.2025 год., ЗППАМ № 25-0310-000047 от 27.10.2025 год., справка за нарушител/водач и други документи.

От представената по делото ЗППАМ № 25-0310-000047 от 27.10.2025 год. се установява, че на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „дд“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца, въз основа на съставения срещу него АУАН № GA3553510 от 22.10.2025 год. за нарушения по чл. 104б, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят притежава свидетелство за управление, издадено през 2017 год., валидно до 23.02.2027 год., и че срещу него са издадени множество наказателни постановления за различни по вид нарушения на ЗДвП, както и е прилагана и предходна ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Същевременно, по отношение на същото нарушение, е издадено и Наказателно постановление № 25-0310-000665 от 10.11.2025 год., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Наказателното постановление не е влязло в сила към настоящия момент.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, достигна до следните фактически установявания и правни изводи във връзка с искането за спиране на изпълнението на оспорената ЗППАМ:

Искането за спиране е направено от лице, адресат на процесната ЗППАМ и с нея е засегнат неблагоприятно. Процесната ЗППАМ е оспорена. Следователно искателят е надлежна страна, имащ правен интерес от искането за спиране по чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 от АПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество - основателно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ не спира изпълнението й, а съгласно ал. 6 от цитираната правна норма предварителното изпълнение на заповеди по чл. 171, т. 1 и т. 2 от ЗДвП е допуснато по силата на закона.

В случая приложима е разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно която допустимостта на предварителното изпълнение, предвидена в закон, може да бъде спряна от съда по искане на оспорващия при условията на ал. 2 - при наличие на възможност за значителна или трудно поправима вреда от изпълнението и при съблюдаване на съотношението между личния и обществения интерес.

От представените с жалбата писмени доказателства досежно искането за спиране се установява, че оспорващият е в трудово правоотношение с „София Мед“ АД, със седалище в гр. София, а предвид постоянния му адрес - с. Оборище, Община Панагюрище - и естеството на трудовото му правоотношение, безспорно е, че за да изпълнява задълженията си по договора, той следва ежедневно да пътува от населеното място по адресната си регистрация до гр. София и обратно.

От служебната бележка от ОУ „Двайсти април“, гр. Панагюрище се установява, че синът на жалбоподателя е ученик в първи клас в това училище. Това предполага ежедневно придвижване на детето от с. Оборище до гр. Панагюрище и обратно, като в жалбата изрично се твърди, че това придвижване се осъществява с личния автомобил на жалбоподателя.

Отнемането на свидетелството за управление и невъзможността му да управлява МПС в срока до приключване на административнонаказателното и съдебното производство по оспорената заповед съществено затруднява изпълнението на трудовите му задължения и реално създава сериозен риск от прекратяване на трудовото му правоотношение поради невъзможност за редовно явяване на работа и затруднява значително придвижването на детето до учебното заведение, при положение че то е първокласник и е необходимо всекидневно придружаване от родител. Също така предполага значителни допълнителни разходи за таксиметров и друг платен превоз, които при продължителност на мярката до 12 месеца надхвърлят обичайните ежедневни транспортни разходи и обективно представляват значителна имуществена тежест за семейството на оспорващия, а също така създават риск от накърняване правото на труд на С. Г. и правото на образование на детето при евентуално затрудняване на редовното посещаване на учебни занятия.

Тези неблагоприятни последици, предвид продължителността на прилагане на мярката - до 12 месеца следва да се квалифицират като значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Дори и при евентуална отмяна на заповедта впоследствие, пропуснатите възможности за трудова реализация, евентуалната загуба на работа, както и пропуските в образователния процес на детето не биха могли да бъдат напълно репарирани с обезщетение.

От справките за нарушител/водач и приложените наказателни постановления се установява, че жалбоподателят има множество предходни нарушения на ЗДвП, част от които са свързани с формални несъответствия - неносене на документи, неплатени в срок санкции, нарушения по чл. 100 и 137а от ЗДвП, както и нееднократни санкции за неспазване на правилата за движение.

Безспорно е, че общественият интерес от гарантиране безопасността на движението по пътищата и опазване живота и здравето на участниците в движението е от изключително важно и по тази причина законодателят е предвидил предварително изпълнение на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, но в случая не се установява С. Г. да е извършвал нарушения, свързани с управление след употреба на алкохол или наркотични вещества, или причиняване на пътно-транспортно нарушение/нарушения с пострадали лица. Нарушението, за което е издадена процесната ЗППАМ, е свързано с неправомерно използване на пътна лента и неносене на свидетелство за управление, а не с непосредствено причиняване на вредоносен резултат. Следва да се отбележи, че по отношение на същото деяние вече е издадено наказателно постановление, предвиждащо лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, което ще породи действие при влизането му в сила и ще обезпечи превенцията спрямо нарушителя чрез административното наказание. Общественият интерес от незабавно прилагане на ПАМ не се явява с такава степен на интензитет, че да оправдае причиняването на описаните по-горе тежки лични и семейни последици за жалбоподателя и неговото дете. При съобразяване доводите в особеното искане, ведно с представените писмени доказателства, които представляват личния интерес на оспорващия противопоставими на обществения интерес съдът счита, че продължаването на предварителното изпълнение би довело до прекомерно засягане на правата и законните интереси на жалбоподателя и неговото семейство, в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК - ограничаването на права да бъде необходимо и пропорционално на преследваната цел.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК за уважаване на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед.

Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Пазарджик, VII състав,

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0310-000047 от 27.10.2025 год., издадена от Началник РУ към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Панагюрище, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „дд“ от ЗДвП, с която на С. Р. Г., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.