№ 324
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001001018 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „УниКредит Булбанк“ АД срещу
решение № 261267/ 23.08.2021 г. по т. д. № 322/ 2021 г. по описа на СГС, ТО, 4 състав с
което въззивникът е осъден да заплати на „Кофраж 06“ ЕООД, ЕИК ********* на основание
чл. 86 ЗЗД сумата от общо 59 290, 51 лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за периода от 14.06.2013 г. до 09.06.202 г. върху главницата от общо 83 538,
37 лв., присъдена на ищеца с решение от 08.03.2019 г. по в.т.д. № 6675/ 2017 г. по описа на
САС, ТО, 13 състав.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.
Поддържа доводи, че пазенето на чужди пари не е лихвоносно задължение на
банката. Дори когато банката плащала вместо същинския длъжник, поради това, че не е
„опазила“ парите, тя дължала сумата дължима от същинския длъжник такава, каквато е.
Обстоятелството, че при разглеждане на предшестващото дело, съдилищата не били
присъдили лихва не можело да се възприеме като пропуск, защото пред тях не бил поставен
за обсъждане въпроса за лихвоносност на задължението на пазача.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от
легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Решението е валидно и допустимо. За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд е изложил съображения за установено от фактическа и правна
страна, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това
възможност по чл. 272 ГПК.
По правилността на решението, въззивният е обвързан от наведените с жалбата
1
възражения, а те са неоснователни.
Законната лихва върху присъдените суми по искове, не е част от цената на исковете, а
е законна последица от уважаването им, поради което и присъждането на законната лихва,
зависи освен от уважаването на иска за главница върху който се присъжда, само от наличие
на изрично искане за това, в съответствие с принципа на диспозитивното начало в процеса.
Тя не се начислява самостоятелно и не се присъжда с изрична част в диспозитива на
решението. Нейният размер не може да се посочи, тъй като зависи от бъдещо събитие –
плащането на главното задължение, което ще настъпи в един все още неизвестен момент.
Ако ищецът е пропуснал да направи искане за присъждане на законната лихва или по
някаква причина, съдът не се е произнесъл по нея, то единствения начин за ищеца да поиска
присъждане на лихви е да предяви отделен, самостоятелен иск, по който трябва да уточни
размера и периода на претенцията, както и да внесе съответната държавна такса.
Такава е и настоящата хипотеза. След като с решение № 572/08.03.2019 г. по в. т. д.
№ 6675/ 2017 г. по описа на САС, 13 състав, не е присъдена законна лихва върху
главниците, то единствения път за реализиране на вземането за нея е чрез предявяване на
самостоятелен иск, какъвто е и предмета на образуваното пред първоинстанционния съд,
дело. Ето защо, не става въпрос за „пазене“ на присъдените с посочено решение суми от
задълженото за тях лице, а за обезщетение, като законна последица от уважаването на
исковете, от забавеното изпълнение, ответникът да заплати своевременно, дължимите
парични суми, която законна последица, като не е обективирана в решението, следва да бъде
постигната по исков ред.
По изложените съображения, атакуваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По направените по делото разноски:
При този изход на делото, въззивникът дължи направените от въззиваемия разноски в
размер на 2500 лв. за адвокатско възнаграждение пред САС.
Водим от горното, САС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261267/ 23.08.2021 г. по т. д. № 322/ 2021 г. по описа
на СГС, ТО, 4 състав.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Кофраж 06“
ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 2500 лв., разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията за
допустимост по чл. 280 ГПК, в едномесечен срок, от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2