Р Е Ш Е Н И Е
№ 919
Гр.Русе, 14.07.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
ХI - ти граждански състав в публично заседание на първи юли, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7057 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Н.Б.Н. заявява, че към настоящия момент, заема длъжността „командир на
отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“
на Първо РУ – Русе при ОДМВР – Русе. В периода 27.11.2016г. - 27.11.2019г.
изпълнявал служебните си задължения на дневни и нощни работни смени, всяка от
които с продължителност 12 часа, при сумарно отчитане на работното време по
правилата на чл.187, ал.3 ЗМВР.
Пояснява, че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично (чл.187, ал.1 ЗМВР). От 27.11.2016г., органите на МВР издавали протоколи за дежурства и
отчитане на положения труд при работа на смени на служителите, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време.
При надвишаване нормата на работните часове, следвало да се заплати
възнаграждение за извънреден труд.
Въпреки, че надлежно изпълнявал задълженията си, работодателят неправилно
отчитал и изчислявал положения нощен труд, в резултат на което през посочения
период не получил изцяло дължимото възнаграждение.
Поддържа, че в процесния период е действала
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсиране на дежурствата, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В наредбата липсвала изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд, аналогична на чл.31, ал.2 от предходната Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., който предвиждал алгоритъм за преобразуване на
часовете положен нощен труд. Предвид непълнотата в специалната уредба, счита,
че следва да намери субсидиарно приложение чл.9, ал.2
от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
който при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1.143.
Твърди, че за исковия период е положил 1810 часа нощен труд, които
преобразувани към дневен труд (преизчислени с коефициент 1.143) възлизат на
2068.83 часа. Заявява, че за разликата от 258.83 часа, ответникът не е изплатил
дължимото допълнително възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Областна дирекция на МВР –
Русе да му заплати сумите: 1552.98 лева – допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 258.83 часа за периода 27.11.2016г. –
27.11.2019г. и 100 лева – обезщетение за забава, за периода от падежа на всяко
задължение до 27.11.2019г.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – ОДМВР - Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи, досежно неоснователността на ищцовата претенция.
Не оспорва обстоятелството, че за времето от 27.11.2016г. до 27.11.2019г.,
както и към настоящия момент, ищецът заема длъжността „командир на отделение“ в
група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ на Първо РУ
– Русе при ОДМВР – Русе.
Навежда доводи, че по отношение на държавните служители – полицейски
органи, какъвто е и Н.Н., приложение намират
специалните норми на чл.187 и следващите от ЗМВР, както и подзаконовите
нормативни актове по приложение на ЗМВР, регламентиращи труда и работното
време. Пояснява, че в ЗМВР няма препращаща норма, даваща основание да се
прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и издадените
въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове.
Твърди, че положения
от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден
труд и протоколите за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00
часа, респективно, заплатен своевременно по правилата на действалите към процесния период наредби.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Между страните по делото съществува служебно правоотношение по ЗМВР, по
силата на което Н.Б.Н. заема длъжността „командир на отделение“ в група „Охрана
на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ на Първо РУ – Русе при
ОДМВР – Русе. Не се спори, че предвид характера на заеманата длъжност в периода
27.11.2016г. - 27.11.2019г. ищецът е полагал труд през нощта (22.00 часа –
06.00 часа), съгласно утвърдени месечни графици, а отработеното работно време
се е изчислявало сумирано.
Представени са относими към правния спор писмени
доказателства: месечни графици за процесния период;
протоколи за отчитане на положен труд от държавни служители.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
пълно, ясно и всестранно. Вещото лице е констатирало, че за времето от 27.11.2016г.
до 27.11.2019г. ищецът е положил 1665 часа нощен труд. Преизчислен е общият
брой часове извънреден труд, съобразно клаузите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ – 238.095
часа. Установено е, че отработените през процесния
период 1665 часа нощен труд не са преобразувани от работодателя с коефициент по
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като размерът на незаплатеното допълнително възнаграждение
за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен в дневен труд,
съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата и часовата ставка по чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, изчислена на база 50% увеличение върху основната заплата, възлиза на 1710.86
лева за 238.095 часа.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Спорът по делото се свежда до това дали по отношение служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл.187 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивки или следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работна заплата и по
специално, нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по чл.179,
ал.1 от ЗМВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техния
размер – с негова заповед, по регламентацията на ал.2 от същата разпоредба.
Допълнителното възнаграждение на Н.Н. е било
начислено и изплатено по реда на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
в която е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагане на
труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В двете наредбата
липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд.
Изложеното води до извод, че в действащите през процесния
период подзаконови нормативни актове е налице празнота досежно методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни, касаеща
служителите в МВР.
В тази връзка, нормата на чл.46, ал.2 ЗНА предвижда, че когато нормативният
акт е непълен, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Предвид факта,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния
закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Законът за държавния
служител (в този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС). Поради това, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, то доколкото няма изрично уредено нещо
друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна
препраща към трудовото законодателство по КТ. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от
ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по
нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съобразно
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. коефициент 1.143. В случая, при липса на специално правило,
определящо методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ (в
този смисъл решение
№311/8.11.2019г. на ВКС по гр.д. № 1144/2018г.).
Държавният служител в МВР не би трябвало да се поставя в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани от КТ.
Следователно положеният от ищеца нощен труд следва да бъде приравнен на дневно
работно време и на тази основа следва да бъде определен реално положеният от
него труд за периода 27.11.2016г. -
27.11.2019г.
По отношение размера
на претенциите:
Извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника или служителя, извън
установеното за него работно време (чл.143, ал.1 КТ). Нощният труд се полага
през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, съобразно чл.179, ал.1 от ЗМВР.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба обуславят извод, че молителят
претендира заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд след преобразуване на нощните
часове в дневни, а не заплащане на положен извънреден труд. При липса на
изрични твърдения за полагане на труд от служителя извън установеното за него
работно време, което е основна характеристика на „извънредния труд“, не може да
се приеме, че претенцията следва да се квалифицира като такава за извънреден
труд. При това положение следва да се приеме, че на ищеца се дължи допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, който не е бил адекватно заплатен, поради
това, че не е бил преобразуван в дневен с прилагане на коефициент 1.143, чието
приложение следва от нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
За часовете нощен труд се дължи възнаграждение като за часове дневен труд
(т.е. основно възнаграждение). Преизчислението чрез
коефициента по чл.9, ал.2 НСОРЗ се прави, за да се определи база за заплащане
на допълнително възнаграждение при прилагане на дневна ставка. Това се налага,
тъй като няма два вида ставки – дневна и нощна. Поради тази причина нощният
труд следва да се превърне в дневен и разликата между преизчислените дневни и
действителни нощни часове, която се явява увеличение, се възмездява чрез
прилагане на дневната ставка. В случай, че дневната ставка бъде увеличена с
50%, ще се получи повторно увеличение, което не намира опора в закона.
От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че Н.Н. е положил общо 238.095 часа, определени след
преобразуване на нощен към дневен труд, съобразно чл.9, ал.2 НСОРЗ, за които не
е получил възнаграждение. Определеното допълнителното възнаграждение за нощен
труд на база установените 238.095 часа е 1710.86 лева, но с увеличение 50%.
Като се приспадне недължимото увеличение от 50 % се получава сумата 1140.57
лева, до който размер претенцията като основателна и доказана следва да бъде
уважена. Акцесорният иск за заплащане мораторна лихва се явява основателен за 145.67 лева, чиито
размер е определен от съда, съгласно чл.162 ГПК. Молителят претендира 100 лева
лихва за забава, с оглед което претенцията следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото съразмерно с уважената част от претенциите. Н.Б.Н. е
заплатил възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева,
от които ответникът следва да заплати 225.15 лева. ОДМВР – Русе релевира възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира
за неоснователно. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за кумулативно
съединените искове е идентично с претендираното от
ответника възнаграждение за процесуално представителство и същото е съобразено
с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – 74.85 лева.
Съобразно размера на уважените претенции на ответника следва да се възложи
държавна такса в размер на 100 лева и 180 лева – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – Русе да заплати на Н.Б.Н., ЕГН **********
сумите: 1140.57 лева – допълнително
възнаграждение за положен нощен труд за периода 27.11.2016г. - 27.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2019г. до
окончателното й изплащане; 100 лева
– обезщетение за забава, за периода от падежа на всяко задължение до
27.11.2019г. и 225.15 лева –
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявения от Н.Б.Н., ЕГН ********** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Русе иск
за заплащане допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода 27.11.2016г.
- 27.11.2019г. за сумата над 1140.57 лева до пълния предявен размер от 1552.98
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Б.Н., ЕГН **********
да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –
Русе сумата 74.85 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – Русе да заплати по сметка на РРС: 100
лева – държавна такса и 180 лева
– възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: