РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Благоевград, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210200849 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Я. Ч., с адрес с.****, ул.“*******, подадена чрез адв.Е. П. със
съдебен адрес гр.*******, ул.”******* против Наказателно постановление № 24-1116-
005113/02.12.2024 г., издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор "Пътна
полиция", с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП на основание
същия законов текст му е наложена "глоба" в размер на 1000 лв, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП, на
основание чл.181, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50 лв.
С жалбата се навеждате доводи за незаконосъобразност на НП, твърдят се процесуални
нарушения, иска се отмяна на санкционният акт. Алтернативно се застъпва становище за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното производство жалбоподателят, редовно призован не се явява , представлява се
от надлежно упълномощен адвокат, който подържа жалбата, по същество излага доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. В придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призована не изпраща представител и не
изразява становище по същество.
1
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи следното:
На 01.10.2024 г. свидетелите Г., С. и К. - служители на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР
Благоевград изпълнявали служебните си задължения в гр.Благоевград, като около 15. 18ч.
на ул.“Симеон Радев“ спрели за проверка товарен автомобил „****” с рег.№******, който се
движил с посока от бул.“*****“ към ул.“*******“. Полицейските служители установили, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя. При извършената проверка на превозното
средство било установено, че с управлявания от водача товарен автомобил се извършва
обществен превоз на товари – /Каменна и земна маса/, като автомобилът не е покрит
съгласно изискванията на чл.127, ал.4 от ЗДвП, като е посочено, че липсва покривало,
определено като значителна неизправност. При поискване жалбоподателят не могъл да
представи товарителница, пътен лист или друг документ във връзка с превозвания товар,
както и СУМПС.
При така направените констатации, полицейските служители приели, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 177, ал. 4, т.2 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП,
поради което св. Г. в присъствието на свидетелите С., К. и жалбоподателя съставил срещу
последния АУАН серия GA с № 1436048. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал без да обективира в него възражения, такива не постъпили и в законоустановения
срок.
Въз основа на АУАН при идентичност на описаните нарушения и тяхната правна
квалификация, началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Благоевград издал
обжалваното 24-1116-005113/02.12.2024 г., издадено от началник група при ОДМВР -
Благоевград, сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 177, ал.
4, т. 2 ЗДвП на основание същия законов текст му е наложена "глоба" в размер на 1000 лв, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.100, ал.1, т.4 от
ЗДвП, на основание чл.181, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Г., С. и К. и
от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства:
По отношение покозанията на св.Марков, съдът подложи същите на внимателна преценка,
поради приятелските им взаимоотношения, като прецени че същите следва да бъдат
кредитирани, като по съществото си същите не сочат на различна фактическа обстановка.
Свидетелят при разпита си сочи, че на процесната дата жалбоподателят е превозвал земна
маса, както и че е нямал СУМПС.Като достоверни следва да се приемат и показанията на
свидетелите Г., С. и К. с оглед тяхната хронологична издържаност, непротиворечивост и
подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства и обясненията на
жалбоподателя. Показанията на полицейските служители са доказателствен източник за
2
времето, мястото на извършената проверка и направените при нея констатации, както и и
детайли около съставяне и връчване на АУАН.Като изясняващи релевантни към предмета на
делото обстоятелства, районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени
безспорни доказателства и в срокове по чл.34 от ЗАНН.
По отношение нарушението по чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП
Настоящият съдебен състав намира, че при ангажиране отговорността на жалбоподателя за
това нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН са въведени императивни изисквания към
съдържанието на АУАН и НП и несъобразяването им винаги води до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Абсолютно задължително е в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение
да бъде описано пълно с посочване на всички признаци на посочената като нарушена норма
от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и
съответствието на словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за
осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП в посочената част не
отговарят на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изисквания към съдържанието им,
доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение,
респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.
С разпоредбата на чл. 177, ал. 4 ЗДвП законодателят е предвидил административно
наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, като размерът на санкцията и
основанието, на което се налага е обусловено от вида на установената неизправност. При
констатирани незначителни неизправности при укрепване на товара е предвидена глоба в
размер на 500 лева (чл. 177, ал. 4, т. 1 ЗДвП), при констатирани значителни неизправности
при укрепване на товара - глоба в размер на 1000 лева (чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП) и глоба от
3
1500 лева – при констатирани опасни неизправности при укрепване на товара (чл. 177, ал. 4,
т. 3 ЗДвП).
Ето защо при определянето на нарушението и налагането на съответната санкция, от
съществено значение е именно видът на установената неизправност.
Легалните дефиниции на незначителни, значителни и опасни неизправности се съдържат
в Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари /Наредбата/ издадена
въз основа на законовата делегация на чл. 127, ал. 4 ЗДвП.
Съгласно чл. 9, ал. 5, т. 1 от Наредбата "незначителна неизправност" е, когато товарът е бил
обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от
проверяващите органи.
За "значителна неизправност" на основание чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредбата се приема, когато
товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или
преобръщане на части от него, а на основание т. 3 "опасна неизправност" е когато
безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или
изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и
застрашаваща живота или здравето на хората.
Според чл. 9, ал. 4 от Наредбата правилата, по които се извършва оценка дали са спазени
изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с
укрепването на товарите, са определени в приложение № 1.
В т. 20. 5 от посоченото Приложение 1. "Превоз на насипен материал, лек и несвързан
материал" са отразени възможните неизправности при превозване на насипен материал.
Неизправностите, касаещи превоз на насипен материал са посочени в три подточки като
същите са групирани по показател причините за неизправностите, посочени в колона 2, а
всяка неизправност е класифицирана със съответна оценка, която според характера на
неизправността може да бъде незначителна, значителна или опасна.
В подточка 20.5.1 като неизправност е посочена "Насипният материал бива отвяван при
използването на превозното средство на пътя, което може да наруши трафика", в които
случаи неизправността е оценена като значителна, и "Създава опасност за трафика"-
определено като опасна неизправност.
Според подточка 20.5.2 когато насипният товар не е подходящо обезопасен е налице
значителна неизправност, а когато загубата на товар създава опасност за трафика е налице
опасна неизправност.
На основание подточка 20.5.3 при липса на покривало за леки товари неизправността следва
да се квалифицира като значителна, а когато в този случай загубата на товар създава
опасност за трафика неизправността е опасна.
Анализът на посочените неизправности при превоз на насипен, лек и несвързан материали и
тяхното квалифициране, сочи че те могат да представляват само значителни или опасни
неизправности. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП обаче е посочено,
4
че превозваният товар / не е бил покрит съгласно изискванията на Наредбата, като за същото
е посочено, че представлява значителна неизправност. Именно и поради приетото наличие
на значителна неизправност водачът е санкциониран на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП.
Предвид приложената санкционна норма, видът на неизправностите са обективен
съставомерен признак на деянието и обстоятелствата въз основа на които се преценява, че
същите са незначителни, значителни или опасни следва да бъдат ясно описани, така че да
няма несъответствие между словесното описание и правната квалификация. В случая както
в АУАН, така и в НП липсва конкретика, относно конкретните обстоятелства в тази насока,
нещо повече в обстоятелствената им част и при описание на нарушението дори не е
посочено констатираното, като каква неизправност се приема, а едва при квалифициране на
деянието е посочена вида неизправност и то чрез буквален препис на законовата норма без
конкретика за този извод.
Коректното посочване на правното основание, въз основа на което се налага съответното
наказание, произтича от принципа за законоустановеност на наказанието и е предпоставка за
законосъобразност на НП.
В случая съдът не разполага и с предвиденото с чл. 63, ал. 7 ЗАНН правомощие да измени
наказателното постановление в тази част, доколкото липсват фактически твърдения за
наличието на значителна неизправност при превозване на товара.
Констатираните от съда процесуални нарушения, засягат съществено правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и налагат отмяна на
наказателното постановление в тази част, като незаконосъобразно.
За пълнота следва да се посочи, че в случая е налице и непълна правна квалификация на
санкционираното нарушение, като актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили
задълженията си по чл. 42, т. 5 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят "управлява товарен автомобил „Камаз 55111” с
рег.№Е6567НК, като извършва превоз на каменна и земна маса в нарушение на
изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 ЗДвП при констатирания значителни
неизправности при укрепване на товара", като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.
177, ал. 4, т. 2 ЗДвП.
Посочената за нарушена норма на чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП има бланкетен характер, поради
което прецизността на правната квалификация изисква бланкетът на тази норма да бъде
запълнен със съответните разпоредби, определящи вида на конкретната неизправност,
поради което освен текста на чл. 177, ал. 4, т. 1 ЗДвП е следвало да се посочат и
разпоредбите на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните
товари във вр. с Приложение № 1 вр. т. 20. 5 от същата наредба.
С разпоредбата на чл. 57 ЗАНН законодателят по императивен начин е посочил
задължителните реквизити на наказателното постановление, като в точка 6 е предвидено
посочването на "законните разпоредби, които са били нарушени виновно". Като не е посочил
конкретната норма, касаеща вида на констатираната неизправност, наказващият орган не е
5
изпълнил задължението си да посочи точно нарушената правна норма. Непосочването на
точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната такава, винаги
представлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на
санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от
закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които то не е
изпълнило.
Изложените съображения обуславят извод за незаконосъобразност НП в тази част и
предпоставя неговата отмяна.
По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП в тази част са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на
административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички
кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.Г., който
дава пълно описание на това нарушение и обстоятелствата, при които същото е извършено.
В тази насока са и показанията на свидетеля С. и К.. Чрез изпълнение на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН в тази част постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно
основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП в тази част, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание
на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл. 100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление в коментираната част.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление в
тази част, съдът намира следното.
Съгласно посочената разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
СУМПС. В конкретния случай се установи от обективна страна, че на процесната дата и
място жалбоподателят е управлявал процесния автомобил като при проверка от контролните
органи, не е носил и не е могъл да представи СУМПС.. По този факт не се спори от страните
и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението –
актосъставителят и свидетелите по акта за установяване на административно нарушение,
като същите установяват и че именно жалбоподателят е управлявал автомобила към
момента на проверка. С тези си действия, Ч. е осъществил от обективна страна вмененото
му нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
6
Съдът приема административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за виновно
осъществено, тъй като жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал
тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е квалифицирал процесното
нарушение, като такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане
на административните наказания е съобразил приложимата в случая правна норма /към
датата на деянието/правилно, като на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ЗДвП е
санкционирал жалбоподателя със законоустановеното по вид и размер наказание за това
нарушение, като му е наложил наказания "Глоба" в размер на 10. 00 (десет) лева, което съдът
намира за съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, доколкото същото е императивно
установени от законодателя.
По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП в тази част са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на
административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички
кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.Г., който
дава пълно описание на това нарушение и обстоятелствата, при които същото е извършено.
В тази насока са и показанията на свидетеля С. и К..Чрез изпълнение на изискванията на чл.
42 от ЗАНН органът издал АУАН в тази част постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно
основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП в тази част, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание
на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл. 100, ал.1, т.4 от
ЗДвП.. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление в коментираната част.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление в
тази част, съдът намира следното.
Съгласно цитираната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
превозни документи във връзка с извършвания превоз. В конкретния случай се установи от
обективна страна, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал процесния
автомобил като при проверка от контролните органи, не е могъл да представи пътен лист,
7
товарителница или друг документ за превозвания товар. В хода на съдебното следствие не
се събраха доказателства, които да оборят тази констатация на контролните органи, поради
което и предвид презумптивната доказателствена сила на акта в тази част, съдът намира
нарушението за доказано от обективна страна. В конкретния случай в АУАН с нужната
конкретика е посочено, че жалбоподателя не е представил пътен лист, товарителница или
друг документ, като са посочени дата, място и обстоятелства по установяването на това
неправомерно поведение, поради което и съдът намира възраженията в обратна насока за
неоснователни. Тази констатация в АУАН се подкрепя и от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществила състава на това административно
нарушение виновно. Като правоспособен водач автомобил той е съзнавал, че с действията си
нарушава императивно установени и вменени със закон задължения, предвиждал е
обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Посочената разпоредба вменява на водачите на МПС да носят при управление на
автомобила превозни документи, свързани с превозвания товар, което в случая не е
изпълнено от жалбоподателя, поради което правилно е ангажирана отговорността му.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административнонаказаващия
орган е наложил административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. на основание чл.
181, т. 3, от ЗДвП, което е и единствената алтернатива за този тип нарушения, поради което
и изключва преценка на чл. 27 от ЗАНН. Предвид изложеното в тази част НП следва да бъде
потвърдено.
Съдът намира, че и за трите нарушения не са налице основанията за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като обществената им опасност не разкрива различия в
сравнение с типичната степен на обществена опасност на нарушенията от този вид.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, като в случая такива
се претендират само от жалбоподателят в размер на 600 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, а наказващия орган релевира възражение за прекомерност, което съдът
намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, изискващи
специални процесуални усилия за поддържане на защитната теза. Районният съд намира, че
дължимите се в случая разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по
изложените съображения за фактическата и правна сложност на делото, като се отчете
предметът на делото, видът и размерът на наложената санкция, броят на проведените
открити съдебни заседания, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с
указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. следва да бъдат редуцирани
на 500 лева. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 472лв,
който размер е определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към
която разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР -
Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният
8
орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1116-005113/02.12.2024 г., издадено от
началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор "Пътна полиция" в частта, с която на К.
Я. Ч., с адрес с.****, ул.“******** за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП на основание
същия законов текст му е наложена "глоба" в размер на 1000 лв,.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1116-005113/02.12.2024 г., издадено от
началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор "Пътна полиция" в частта, с която на К. Я.
Ч., с адрес с.*****, ул.“***** ****** за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 4 ЗДвП на основание чл.181, т.3, пр.1 е наложена "глоба" в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати на К. Я. Ч., с адрес с.*****, ул.“********
сторени от същия разноски за адвокат в размер на 472 лв, като над уважения размер
отхвърля искането, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9