Решение по дело №112/2023 на Административен съд - Монтана

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 247/06.04.2023 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Александрина Александрова с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа докладваното от съдията административно дело № 112 по описа за 2023г. по описа на Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 110 и § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

 

Образувано е по жалба подадена от лишения от свобода Ц.Ч.Е. с ЕГН * изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр.Враца, с която оспорва издадена Заповед №Л-3907 от 29.12.2022г. на Началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“, с която на основание чл.104, ал.2 във вр. чл.101, т.2 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ – 7 /седем/ дни, потвърдена с Решение №1328/23.01.2023г. на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС от Началник Затвора гр.Враца. В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна издадена в противоречие с процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателя Ц.Ч.Е. доведен от органите на ОЗ „Съдебна охрана“ се явява лично, като поддържа жалбата си. По съществото на делото заявява, че от разпитаните свидетели не е установено иззетите при извършеното претърсване и изземване на спално помещение №3 в зона „А“ самоделно направен нож и 1бр. мобилен телефон тип „Елка“ да са негова собственост, тъй като безспорно е установено, че същите са на П*** И*** П*** . Въпреки това на последния не е наложено наказание, а на него. Моли за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началник сектор Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Бойчиновци към Затвора гр.Враца издал оспорената заповед, не се явява, от процесуалния му представител старши юрисконсулт Галя Х*** се излагат доводи за недопустимост на жалбата. В постъпило подробно писмено становище се оспорва жалбата, твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, съобразно процесуалните правила, материалния закон и неговата цел. Моли за отхвърляне на жалбата.

Представителя на Окръжна прокуратура - Монтана дава мотивирано писмено заключение за основателност на жалбата, тъй като в хода на съдебното производство не са събрани доказателства жалбоподателя да е извършител на вмененото му нарушение, относно държането на забранени вещи. Наред с това се сочи, че не е изпълнена и процедурата по чл.105, ал.1 от ЗИНЗС да се изслуша нарушителя преди налагане на наказанието, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Жалбата е допустима. Производството е инициирано от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което за него е налице правен интерес да я оспори. Заповед №Л-3907 от 29.12.2022г. на Началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“ е оспорена по административен ред пред Началник Затвора гр.Враца, който с Решение №1328/23.01.2023г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед.

Предвид данните по делото, същата е оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като Решението е получено от жалбоподателя на 24.01.2023г., а жалбата е подадена до Административен съд – Монтана на 30.01.2023г. /видно от пощенското клеймо/.

По отношение на заявеното твърдение за недопустимост на жалбата, поддържано от процесуалния представител на ответника.

С обжалваната заповед на Ц.Ч.Е. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 2 ЗИНЗС. Чл.104, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на затвора. Чл. 102—106 ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 ЗИНЗС – изпълнението на наказанията. Чл. 110 ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, като издадени от началниците на затворнически общежития заповедите, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Действително за разлика от чл. 111 ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези заповеди пред административния съд, както и касационно оспорване на решението на административния съд, чл. 110 ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по административен ред.

Обжалваната от Ц.Е. заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява спрямо него държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия във връзка с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС. Установената до 2020 г. практика не допуска съдебно обжалване в подобни случаи, но със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК (относно оспорването на административните актове пред първата инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е окончателно.

С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на едноинстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.

Предвид горното, Заповед №Л-3907 от 29.12.2022г. на Началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“, с която на л.св. Ц.Е. е наложено дисциплинарно наказание по чл.101,т.2 от ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен съдебен контрол по същество.

По изложените по - горе съображения не се възприемат доводите на ответника за недопустимост на депозираната от Ц.Ч.Е. жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна.

 

Не се спори по делото, че жалбоподателят изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Бойчиновци към Затвора гр.Враца.

Оспорената заповед е издадена от Началник сектор гл.инспектор Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Бойчиновци С*** П*** към Затвора гр.Враца, за това, че на 17.12.2022г. в 16,50часа по разпореждане на ДГН е извършено претърсване на спално помещение №3, зона „А“ и обиск на лишените от свобода, настанени в него. При претърсването, на маса за хранене е открит самоделно направен нож, а в кутия от телевизор, собственост на л.св. Ц.Ч.Е. е намерен 1бр. мобилен телефон тип „Елка“ – черен на цвят, без номера и марка. В същия телефон е открита и карта на Виваком със заличени номера. Неразрешените вещи са иззети с протокол, а писмените обяснения по случая са дадени от л.св. П*** И*** П*** , М*** В*** С*** , Ц.Ч.Е., Н*** Г*** П*** и л.св. Златко Н*** В*** . Фактическата обстановка е констатирана в докладна записка №15666/19.12.2022г. изготвена от мл. Инспектор М*** А*** З*** – служител от НОС на ЗОЗТ „Бойчиновци“ към Затвора – Враца, а предложението за дисциплинарно наказание е изготвено от инсп. Веселка В*** – И*** . Отразено е, че с това деяние л.св. Ц.Ч.Е. е нарушил разпоредбата на чл.97, т.3 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение, съгласно чл.100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Предвид отразено и като е изслушан Е. съобразно разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗ, характера и тежестта на извършеното нарушение и поведението му, на основание чл.104, ал.2 във вр. чл.101,т.2 от ЗИНЗС, същият е наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ – 7 /седем/ дни.

По делото на л.22 е приложен протокол №60 за иззети вещи при личен обиск и претърсване, както и протокол за претърсване и обиск на лишен от свобода №21 на л.23 по делото, относно извършено претърсване на спално помещение, при което от лишения от свобода П*** И*** П*** са иззети следните вещи 1бр. мобилен телефон, 1бр. сим карта и 1бр. самоделен нож.  Приложени са обяснения от лишените от свобода П*** И*** П*** , М*** В*** С*** , Ц.Ч. Е***, Н*** Г*** П*** и л.св. З*** Н*** В*** , като въз основа на тях е изготвена и докладна записка вх.№15666/19.12.2022г. на мл. Инсп. М*** З*** – надзирател, в която е отразено, че на маса за хранене е открит самоделно направен нож на л.св. Мирослав В*** С*** , а в кутия от телевизор на л.св. Ц.Ч.Е. е открит мобилен телефон и карта на „Виваком“. От И*** В*** В*** е изготвено предложение оформено в докладна записка за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.101,т.2 от ЗИНЗ по отношение на л.св. Ц.Ч.Е..

Върху обясненията на Е. дадени на 17.12.2022г. е отразено, че „..на 23.12.2021г. лично изслушах Е. и приех писмените му показания“. Срещу изписаното „Началник на затвора“ е положен подпис. На л.60 по делото е приложен протокол с вх.№16004 от 23.12.2022г. в който е посочено, че на 23.12.2022г. комисия определена със заповед №Л-707/18.03.2022г. на Началник ЗОЗТ „Бойчиновци“ е изслушала лишените от свобода за търсене на дисциплинарна отговорност, между който е отразен и жалбоподателя. На 29.12.2022г. е издадена и оспорената Заповед рег. №Л-3907, с която на Е. за извършено нарушение по чл.97,т.3 от ЗИНЗС явяващо се дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2,т.5 от ЗИНЗС, на основание чл.104, ал.2 във вр. чл.101, т.2 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни, потвърдена с Решение №1328/23.01.2023г. на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС от Началник Затвора гр.Враца.

По делото устно и непосредствено са разпитани в качеството на свидетели П*** И*** П*** , И.М.М.Г.Л.О. и В. М*** А.. Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира като достоверни, тъй като кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства и са дадени след предупреждение от наказателна отговорност. Свидетеля В.А. заявява, че е изготвил протоколите за обиск и претърсване и тъй като П*** П*** е заявил, че телефона е негов са иззети от него. От разпита на свидетелите П*** И*** П*** , И.М.М. и Г.Л.О. се потвърждава факта, че намерения телефон със сим карта е на П*** П*** , който го хвърлил в празна кутия от телевизор на Е. намираща се до него, когато влезли за претърсването. От разпита на П*** П*** се потвърждава факта, че телефона със сим картата е негов, което твърди, че заявил при претърсването, а ножа е на М*** .

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени и гласни доказателствени средства.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което достигна до следните правни изводи:

Издателят на оспорената в настоящото производство Заповед №Л-3907 от 29.12.2022год. - Началник сектор гл.инспектор Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Бойчиновци към Затвора гр.Враца - е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

При издаването на оспорваната заповед са спазени сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съгласно чл.97,т.3 от ЗИНЗС „ Лишените от свобода не могат да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях“

В оспорената заповед е посочено, че „…при претърсването, на маса за хранене е открит самоделно направен нож, а в кутия от телевизор, собственост на л.св. Ц.Ч.Е. е намерен 1бр. мобилен телефон тип „Елка“ – черен на цвят, без номера и марка. В същия телефон е открита и карта на Виваком със заличени номера…“, т.е. липсва отразяване на конкретното изпълнително деяние с което е осъществено дисциплинарното нарушение от страна на дисциплинарно наказаното лице, тъй като законодателя е посочил няколко хипотези на „притежава, ползва или държи при себе си“, което в конкретната заповед не е отразено, а същото се явява съществено досежно съставомерните признаци на извършеното деяние.

Оспорената заповед е издадена за извършено дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2,т.5 от ЗИНЗ което урежда налагане на дисциплинарно наказание на лишените от свобода при извършени от тях дисциплинарни нарушения.

Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

В случая не само не е посочено в оспорената заповед какво е конкретното изпълнително деяние осъществено от лишения от свобода посочено по-горе и разписано в правната норма като „притежава, ползва или държи при себе си“, но и не са събрани безспорни доказателства за наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя. Фактите събрани в хода на административното производство и в хода на съдебното безспорно установяват, че мобилния телефон и сим картата са притежавани и ползвани от свидетелите П*** И*** П*** , който признава този факт както в обясненията си дадени пред дисциплинарния орган, така и пред съда при разпита му в качеството на свидетел. Тези негови показания на свой ред кореспондират с показанията на останалите разпитани по делото свидетели, както и с изготвения протокол за претърсване в килията, тъй като именно от П*** са иззети вещите, което се потвърди и от съставилия протокола КО от ЗОЗТ Бойчиновци при разпита му в качеството на свидетел.

Наред с това в работилия по докладната записка на мл. инсп. М*** З*** – надзирател в ЗОЗТ Бойчиновци, инспектор В*** В*** – И*** е отразено, „..че по отношение на намерения на масата за хранене самоделно направен нож, не може да се докаже, категорично чия собственост е, поради което не предлага никой от лишените от свобода да бъде дисциплинарно наказан за него“, в същото време в оспорената заповед е отразен и самоделно направения нож. Това на свой ред води до противоречие в мотивите на издадената заповед и от нея не може да се установи действителната воля на издателя й, а именно по отношение на кой конкретно забранени от закона вещи се налага дисциплинарното наказание, което води и до ограничаване на правото на защита на дисциплинарно наказаното лице в случай лишения от свобода, а оттук и до съществено нарушение на процесуалните правила.

Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

Отделно от това разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС за изслушване на лицето по отношение на което се налага дисциплинарно наказание е изпълнена формално, без да са отразени конкретните му обяснения за това. В случай, че ответника беше спазил разписаната от законодателя процедура по лично изслушване /не от комисия/ обективирано в надлежен протокол отделно от дадени преди това обяснения, би констатирал отразеното по-горе, а именно както изпълнителното деяние, така и виновното поведение на лишения от свобода досежно вмененото му дисциплинарно нарушение по чл.97,т.3 от ЗИНЗС.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена при същество нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да отмени същата като незаконосъобразна.

 

Водимо от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК и чл.110 във вр.§ 4б от ДР на ЗИНЗС, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ц.Ч.Е. изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр.Враца, Заповед №Л-3907 от 29.12.2022г. издадена от Началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“, с която на основание чл.104, ал.2 във вр. чл.101, т.2 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“, потвърдена с Решение №1328/23.01.2023г. на Началник Затвора гр.Враца.

 

Решението не подлежи на касационно оспорване по аргумент от § 4б от ДР на ЗИНЗС.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

Административен съдия: