Присъда по дело №30/2010 на Районен съд - Несебър

     

                                  П     Р     И     С     Ъ     Д     А 

 

     №                                 17.03.2010 година                 град Несебър 

                        

                              В    ИМЕТО   НА   НАРОДА 

                                                          

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                            НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На седемнадесети март                                                             две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЕРБЕРОВА-ГЕОРГИЕВА

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  Т.К.

                                                                                      П.В.

Секретар: К.Л.

Прокурор: Георги Русев

Като разгледа докладвано от председателя 

Наказателно общ характер дело № 30 по описа за 2010 г.

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

  

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Н.Д., роден на ***г***, обл.Сливен, кв.”Запад” 235, настоящ адрес: бунгалата в Софийски лагер – гр.Несебър, ром, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 24.07.2009г. до 25.07.2009г. в гр.Несебър /Софийски лагер/, при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и можещ да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи, както следва: от бунгало 36-2 - 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „1208” на стойност 23 /двадесет и три/ лева от владението и без съгласието на И.П.П. ***, 1бр. снимка на стойност 0,50 лева /петдесет стотинки/ и сумата от 70 /седемдесет/ лева от владението и без съгласието на Д.Т.М. ***; от бунгало 36-3 – 1бр. горница на анцуг, черна на цвят със златни кантове, с емблема на марката „Адидас” на стойност 55 лева /петдесет и пет/ лева и сумата от 25 /двадесет и пет/ лева от владението и без съгласието на Р.Д.К. *** – всички вещи на обща стойност 173,50 лева /сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки/, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен, поради което и на основание чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, вр. с чл.42а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА  на ПРОБАЦИЯ.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.42а, ал.2, т.1, 2, 3 и 6 от НК следните пробационни мерки:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 15 /ПЕТНАДЕСЕТ/ месеца с периодичност ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО.

            2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 15 /ПЕТНАДЕСЕТ/ месеца.

            3.Ограничения в свободното предвижване за срок от 15 /ПЕТНАДЕСЕТ/ месеца, включващи следните забрани за:

            -Напускане на населеното място по настоящ адрес на подсъдимия Д. за повече от 24 /ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ часа без разрешение на пробационния служител или прокурора.

            -Напускане на жилището, което обитава подсъдимия Д. за времето от 21.00 часа до 07.00 часа на другия ден.

            -Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЧАСА в рамките на две поредни календарни години.

            ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.Н.Д. с посочена по-горе самоличност да заплати в полза на Държавата сумата в размер на 30 /тридесет/ лева, представляващи направените по делото разноски в хода на досъдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд – гр.Бургас.

                         

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                                 

2.                                                                                                                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                         П     Р     И     С     Ъ     Д     А 

 

     №                    2005 година                 град Несебър                          

                                   .

             

                   В    ИМЕТО   НА   НАРОДА                                                            

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                               Наказателна колегия

На единадесети ноември две хиляди и пета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАЙСКА

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  МАРЧЕЛА П.

                                                                                              РАДКА ОГЛЕДАЛОВА

Секретар: К.Л., 

Прокурор:  Мариян Чернаев

Като разгледа докладвано от председателя 

Наказателно дело № 6 по описа за  2005 г.

 

                                                        П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

  

ПРИЗНАВА  ОРХАН ХАСАН ОСМАН /ЕМИЛ АСЕНОВ Д./, роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.Бургас, турчин, български гражданин, женен, осъждан, с незавършено основно образование, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.09.2004 г. около 04.00 часа в т.к.”Слънчев бряг” от стаи №610 и №616 на хотел “Искър” е отнел чужди движими вещи: 2 броя златни пръстена с диаманти на стойност 1500/хиляда и петстотин/ лева; чантичка за кръста на стойност 4/четири/ лева; дамска чанта на стойност 51/петдесет и един/ лева; 1 брой червило на стойност 1/един/ лев; портмоне на стойност 6,50/шест лева и петдесет стотинки/ и тефтерче на стойност 0,50/петдесет стотинки/ или вещи на обща стойност 1563/хиляда петстотин шестдесет и три/ лева от владението на Маю Мария Лииза Сипинен и Райа Анели Валонен двете от Финландия без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК, вр. чл.54  НК  го ОСЪЖДА  на ДВЕ ГОДИНИ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

ПРИЗНАВА  ОРХАН ХАСАН ОСМАН /ЕМИЛ АСЕНОВ Д./, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01./02.10.2004 г. в т.к.”Слънчев бряг” от стая  №107 на хотел “Кристал” при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи: мобилен апарат марка “Самсунг – Н500” на стойност 325/триста двадесет и пет/ лева; мобилен апарат марка “Панасоник – Х70” на стойност 430/четиристотин и тридесет/ лева от владението на Таня Маламова настанена в стая №107 поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК, вр. чл.54  НК  го ОСЪЖДА  на ДВЕ ГОДИНИ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

ПРИЗНАВА  ОРХАН ХАСАН ОСМАН /ЕМИЛ АСЕНОВ Д./, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 01./02.10.2004 г. в т.к.”Слънчев бряг” от стаи №376 и №107 на хотел “Кристал чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /нарязване на противокомарната мрежа на малкото прозорче на балконската врата на стая №376/ и използване на техническо средство – нож е отнел чужди движими вещи и видеокамера марка “Сони” на стойност 641/шестотин четиридесет и един/ лева; мобилен апарат марка “Самсунг” на стойност 186/сто осемдесет и шест/ лева; механичен ръчен мъжки часовник марка “Сейко” на стойност 64/шестдесет и четири/ лева; мъжка златна гривна 18 карата на стойност 160/сто и шестдесет/ лева, или вещи на обща стойност 1806/хиляда осемстотин и шест/ лева и сумата от 180 паунда – 512,59/петстотин и дванадесет лева и петдесет и девет стотинки/ отвладението на Джон Томпсън от Шотландия без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.302 от НПК го ОПРАВДАВА  по повдигнатото му обвинение по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 4, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание в размер на най-тежкото от така наложените на Орхан Осман, а именно ДВЕ ГОДИНИ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, които следва да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1 от НК времето през което Орхан Осман е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 11.10.2004 г.

                     ОСЪЖДА на основание чл.169 ал.2 от НПК  подсъдимият Орхан Осман да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 530.80/петстотин и тридесет лева и осемдесет стотинки/.

                     ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд Бургас в 15-дневен срок.

                         

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

                                                                                                                  2.

                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

 

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Несебър от 13.01.2010г. против подсъдимия И.Н.Д. ***, с ЕГН ********** ЗА ТОВА, ЧЕ

В периода от 24.07.2009г. до 25.07.2009г. в гр.Несебър /Софийски лагер/, при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и можещ да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи, както следва: от бунгало 36-2 - 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „1208” на стойност 23 /двадесет и три/ лева от владението и без съгласието на И.П.П. ***, 1бр. снимка на стойност 0,50 лева /петдесет стотинки/ и сумата от 70 /седемдесет/ лева от владението и без съгласието на Д.Т.М. ***; от бунгало 36-3 – 1бр. горница на анцуг, черна на цвят със златни кантове, с емблема на марката „Адидас” на стойност 55 лева /петдесет и пет/ лева и сумата от 25 /двадесет и пет/ лева от владението и без съгласието на Р.Д.К. *** – всички вещи на обща стойност 173,50 лева /сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки/, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен – престъпление по чл. 194 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия Д.. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи, както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, чрез налагане на наказание – „пробация”, със следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 18 месеца с периодичност три пъти седмично; 2.Задължителна периодични срещи с пробационен служител за срок от 18 месеца и 3.Ограничения в свободното придвижване, включващи забрана за напускане на населеното място по настоящ адрес на подсъдимия Д. за повече от 24 часа без разрешение на пробационния служител или прокурора и забрана за напускане на жилището, което обитава подс.Д. за времето от 21.00 часа до 07.00 часа на другия ден.

Подсъдимият Д., в производство по чл.370 и сл. от НПК, признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство. В последната си дума моли съдът да му наложи по-леко наказание, като обещава повече на не краде.

Защитникът на подс.Д. също пледира за налагане на наказание „пробация” за извършеното от неговия подзащитен, като моли съдът да намали срока на предложените от представителя на обвинението пробационни мерки в размер на 12 месеца. По отношение на мярката – „ограничения в свободното придвижване”, моли съдът да замени същата с „безвъзмезден труд в полза на обществото”, като относно размера и срока на същата предоставя на съда.  

 

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

 

Подсъдимият И.Н.Д. е без образование. Не е женен. Осъждан е. Безработен е.

На 18.07.2009г., свид.Р.К. *** и се настанил в бунгало на „Софийския лагер” със своите приятели Мартин, Христо и Питър. Около 23.00 часа на 24.07.2009г. излезли от бунгалото и отишли в съседно такова, при приятели. Връщайки се около 01.30 часа на 25.07.2009 год. изпушили по цигара и си легнали. На свид.К. му направило впечатление, че куфара му е изваден от гардероба. Около 04.00 часа младежи от съдено бунгало се прибрали и установили, че им е извършена кражба на вещи. Тогава свид.К. проверил в куфара си и установил, че му липсват пари – сумата от 25лв. и горница на анцуг от марката „Адидас”.

В съседно бунгало се бил настанил свид.Д.М., който констатирал на 25.07.2009г., около 03.00 часа, че леглото под прозореца било разхвърлено и установил липсата на сумата от 70лв. и снимката на майка му.От същото бунгало липсвал и мобилен телефон на свид.И.П., марка „Нокия”.

На 24.07.2009г., около 22.00 часа, свид.Кръстьо Каменов отишъл с подс.И.Д. да си купят цигари от магазин в гр.Несебър. Минавайки покрай бунгалата на „Софийския лагер”, подсъдимият видял, че едно от бунгалата свети и прозореца е отворен, и влязъл вътре. Излизайки показал на приятеля си свид.Каменов една тениска и 20лв. В този момент от съседно бунгало започнало да се чува звънене на телефон и след като никой не вдигал, подс.Д. преместил един пън, стъпил на него и бутнал прозорчето, откъдето влязъл и след като излязъл показал на свид.Каменов мобилен телефон. От там двамата се разделили.

В хода на досъдебното производство са били назначени дактилоскопни експертизи, заключенията по които доказват авторството на извършеното престъпно деяние в лицето на подсъдимия Д. /л.32-34 вкл. и л.36-38 вкл. по ДП/. Обвинението се подкрепя и от изготвения протоколи за оглед на местопроизшествие и разпитите на свидетелите.

Видно от заключението по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза /л.41 по ДП/ и разпитите на пострадалите, нанесените им щети, вследствие деятелността на подсъдимия, възлизат общо в размер на 173,50 /сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки/ - невъзстановени в пълен размер.

В обяснения си пред разследващия орган, както и пред съда, подсъдимият Д. признава вината си и изразява съжаление за стореното.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира за безспорно доказано, че на инкриминираната дата – 24.07.2009г., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, подс.Д. е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Деянието е извършено умишлено, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, от събраните и приети по делото писмени доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното и съдебното производство.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При отмерване размера на предвидената в чл.194, ал.1 от НК санкция за подсъдимия Д., съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание – лишаване от свобода до осем години и разновидността на формата на вината – “пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца - младата му възраст, направените от него самопризнания, както и проявеното критично отношение относно извършеното от него престъпление. От друга страна, съдът взе предвид и предишните осъждания на подс.Д.. Същият е извършил престъпното деяние, като непълнолетен, предвид на което наказанието му следва да се определи след замяна на същото по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Като взе предвид гореизложеното и като съобрази императивната разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съгласно която при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.55 от НК, настоящият съдебен състав наложи на подсъдимия Д. наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 15 месеца с периодичност три пъти седмично; 2.Задължителна периодични срещи с пробационен служител за срок от 15 месеца; 3.Ограничения в свободното придвижване за срок от 15 месеца, включващи забрана за напускане на населеното място по настоящ адрес на подсъдимия Д. за повече от 24 часа без разрешение на пробационния служител или прокурора и забрана за напускане на жилището, което обитава подс.Д. за времето от 21.00 часа до 07.00 часа на другия ден; 4. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа в рамките на две поредни календарни години.

Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на извършеното от Д. престъпление като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.

Накрая, съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното производството разноски, които с оглед резултата по делото, възложи в тежест на подсъдимия.

МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: