Определение по дело №234/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.

Образувано е по жалба на Е. Б. С. от [населено място], общ.Хасково(в жалбата е допусната техническа грешка при изписване част от имената на оспорващата), депозирана чрез процесуален представител – адв. Ч., против Решение № 1012-26-66-1 от 19.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е оставена без разглеждане частната жалба на оспорващата против разпореждане [номер]-2140-26-853 от 14.09.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково.

В жалбата се сочи, че изводът на административния орган за недопустимост на оспорването срещу разпореждането е неправилен. На 14.09.2023г., по заявлението за отпускане на пенсия от 19.05.2023г., на жалбоподателката било издадено разпореждане за отказ, т.е. пенсионният орган бил приключил с административен акт производството в регламентирания 4 месечен срок. В законовия едномесечен срок за обжалване на това разпореждане било подадено възражение на 29.09.2023г., което незаконосъобразно било регистрирано като “декларация“ за наличие на допълнителен трудов стаж и отново след било нов 4 месечен срок се постановявал формален отказ да се измени оспореното първоначално разпореждане. Твърди се, че злоупотребявайки с правомощия административният орган бил лишил жалбоподателката от възможността да обжалва незачитането, като действителен трудов стаж на времето на неработеща майка, с което преградил незаконосъобразно правото й на защита. Подаденият документ, какъвто и да бил той, в срока за обжалване, законодателят квалифицирал като жалба по чл. 117 от КСО, а това не било извършено.

По изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменен оспореният акт и преписката да бъде върната на административния орган с указание за постановяване на разпореждане по същество по жалбата срещу разпореждането за отказ за отпускане на ЛПОСВ.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ-Хасково не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2023г. с вх.№ 2113-26-879 Е. Б. С. депозирала до Директора на ТП на НОИ-Хасково заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане [номер]/2140-26-853 от 14.09.2023г.(л.47) Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково отказал да отпусне исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне(л.48) разпореждането е връчено на адреса на жалбоподателката на 28.09.2023г. и това не е спорно по делото обстоятелство.

На 29.09.2023г. Е. Б. С. подала ново заявление за отпускане на ЛПОСВ, регистрирано с вх.№ 2113-26-1929 в ТП на НОИ-Хасково. В част III на заявлението декларирала, че стажът по т.1 и т.2 е положен в [населено място], [община], обл.Стара Загора.

С разпореждане [номер]-2140-26-96 от 26.01.2024г. (л.68) Ръководителят на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково, като приел, че така депозираното на 29.09.2023г. второ заявление, представлява искане за изменение на предходно издаденото разпореждане за отказ от отпускане на ЛПОСВ, отказал да измени същото, поради липса на нови доказателства относно положен осигурителен стаж.

Разпореждането е връчено на оспорващата на 02.02.2024г. (л.69)

Под входящ № 1012-26-66 от 08.02.2024г. (л.71) Е. Б. С., депозирала чрез пълномощник, до Директора на ТП на НОИ-Хасково жалба, срещу разпореждане [номер]/2140-26-853 от 14.09.2023г.на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково и срещу разпореждане [номер]-2140-26-96 от 26.01.2024г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково. Изложила доводи за незаконосъобразността им и поискала същите да бъдат отменени, а преписката да бъде върната с указания за правилното зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна преценка относно датата на придобиване правото и размера на ЛПОСВ.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 1012-26-66-1 от 19.02.2024г. Директорът на ТП на НОИ-Хасково, като приел че жалбата в частта й насочена срещу разпореждане [номер]-2140-26-853 от 14.09.2023г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково е подадена извън преклузивния срок, я оставил без разглеждане и прекратил производството по същата.

По жалбата, в частта й насочена срещу разпореждане [номер]-2140-26-96 от 26.01.2024г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково, Директорът на ТП на НОИ-Хасково, се произнесъл с друго, неоспореното по настоящото дело Решение № 1012-26-67-1 от 22.02.2024г., с което я отхвърлил като неоснователна.

На 28.02.2024г. Е. Б. С. депозирала жалба против Решение № 1012-26-66-1 от 19.02.2024г. Директора на ТП на НОИ-Хасково до АдмС-Хасково, която била заведена с вх. № 1012-26-66-2 от същата дата.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Оспорването е процесуално допустимо. Жалбата е подадена при спазване на преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.197 от АПК, депозирана е от надлежна страна, адресат на разпореждането, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях.

Според чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, жалбите по ал. 1 се подават в писмена форма, в едномесечен срок от получаването на разпореждането.

След като разпореждането за отказ за отпускане на ЛПОСВ с № **********/2140-26-853 от 14.09.2023г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково е било връчено на жалбоподателя на 28.09.2023г., то срокът за обжалването му е изтекъл на 30.10.2023г. (понеделник – първият присъствен ден, след като 28.10.2023г. е събота неприсъствен ден), а жалбата до директора на ТП – на НОИ-Хасково е подадена на 08.02.2023г.– повече от три месеца след изтичане срока на обжалване, то правилно същата е била приета от административният орган за депозирана при неспазване преклузивния срок за оспорване и на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК е оставена без разглеждане.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че жалба срещу процесното разпореждане е депозирана в срок на 29.09.2023г. На процесната дата е депозирано второто поред заявление от оспорващата страна, с което е поискано отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от съдържанието на същото заявление, с последното не е заявен предмет – обжалване на вече издаден административен акт, а само искане за ново разглеждане на същия въпрос на база нови обстоятелства. Т.е. по същество е налице ново искане за издаване на административен акт за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Че на 29.09.2023г. Е. Б. С. не е представяла възражение/декларация, в която такова е обективирано срещу процесното възражение, а единствено е депозирала ново заявление за отпускане на ЛПОСВ, е удостоверено и в писмо вх.№ 1992 от 14.03.2024г. на административния орган, депозирано по указания на съда за допълване на административната преписка, с оглед твърденията в жалбата.

Предвид изложеното оспореният административен акт, като издаден от материално компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, следва да бъде оставен в сила, а подадената жалба като неоснователна следва да се отхвърли.

За пълнота следва да се посочи, че неоснователно се твърди от оспорващата страна, че като е прекратил административното производство с оспореното по делото решение административният орган я е лишил от възможността, да обжалва незачитането като действителен трудов стаж на времето на неработеща майка. Оспорващата разполага с предвидената от закона правна възможност да обжалва Решение № 1012-26-67-1 от 22.02.2024г., с което органът се е произнесъл по същество по искането й за изменение на първоначалното разпореждане, с което е отказано отпускане ЛПОСВ. Такова оспорване по настоящото дело не е обективирано, в жалбата ясно е заявен предмета на обжалване и настоящия съдебен състав не може да се произнася по законосъобразността на цитираното решение.

Мотивиран така и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, Административен съд Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Б. С. от [населено място], общ.Хасково, против Решение № 1012-26-66-1 от 19.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата на оспорващата против разпореждане [номер]-2140-26-853 от 14.09.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.