№ 1411
гр. Варна, 12.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100500691 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. М. Р., чрез адв.В. В. срещу Решение
№ 247/21.01.2024 г., постановено по гражданско дело № 8230/2023 г. по описа
на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът „Билд Инвест АТ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна. ул. „Гларус" № 25 представлявано от Златка Бойчева
Липчева има вземане от ответника Г. М. Р. ЕГН ********** за сумата в
размер на 10 560.00 лева, представляваща задължение за неустойка по
договор за заем от 20.12.2019 г. равняващи се на 4% върху главница 44 000
лева за периода м.март 2020 г. - м. август 2020 г. включително, което вземане
е обезпечено с договорна ипотека върху недвижими имоти по нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № ***, том **, per. № ****, дело № ***
от 2019 г. на нотариус Т. М. с район на действие - PC Варна, вписан в
Службата по вписвания Варна с вх. per. № *****/20.12.2019 г., акт № **, том
**, дело № *****/2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 15983/2022 г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 05.12.2022 г. до окончателно
плащане на вземането, на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.92, вр.чл.240
1
ЗЗД и иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД, като ответницата е осъдена да заплати и
разноски по делото.
Твърди се от въззивника, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, както и е необосновано. Твърди се, че при постановяване
на същото, ВРС е изтълкувал превратно и едностранчиво някои от фактите по
делото, а други е игнорирал напълно вследствие на което е стигнал до
неправилни фактически и правни изводи. Конкретните оплаквания са за
необсъждане на направеното от ответницата, сега въззивник, възражение, че
след като ответното дружество е приело забавено плащане, то същата не е
неизправна страна по договора. Счита, че макар и върната след датата на
падежа, с изплащане на заемната сума страните са уредили окончателно
отношенията помежду си. Ищецът не е упражнил правото си да развали
договора за паричен заем, нито е възразило за извършеното късно плащане,
напротив приел го е, поради което и същият не разполага с правото да
претендира плащането на мораторна лихва. Процесната сделка не от
категорията „фикс-сделки“, при които забавеното изпълнение би довело до
безполезност на изпълнението, което се потвърждава и от предприетите от
ищеца действия за заличаване на вписаната ипотека, която е гарантирала
вземането. Неправилни са и изводите на съда, че договорената неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1
предл.3 ЗЗД. Сочи се, че предпоставките за установяване на прекомерност и
нищожност на неустойката са различни, поради което и неправилно
първостепенният съд, позовавайки се и изхождайки от характера на сделката.
Сочи се, че в конкретния случай договорената между страните неустойка има
мораторен, а не компесаторен характер и като обвързана с точен процент, а не
с периода на забава или с размера на неизпълнението задължение, излиза
извън присъщите й обезщетителна и санкционна функция. Същата не е
поставена в зависимост от периода на забава, нито е предвидено възможното
частично погасяване, което означава, че още на първия ден от забавата тя би
се дължала във фиксирания в договор размер. По този начин се стигало до
многократно нарастване на дълга, при което целеното стимулиране на
последния да изпълни задължението си се обезсмисля, а обезщетяването на
кредитора за действително причинените му вреди надхвърля в пъти
отговорността при забава при изпълнение на парични задължения по чл.86
ЗЗД. Установената нееквивалентност между размера на предполагаемите
2
вреди и този на уговорената неустойка, е толкова значително, че води до
нищожност на уговорката като накърняваща добрите нрави. С оглед на
изложеното настоява за отмяна на решението и отхвърляне на предявения
иск, като се присъдят и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна „БИЛД ИНВЕСТ АТ“
ЕООД, чрез пълномощник, депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на изводите на съда като
подчертава, че обезпечителната функция на неустойката се състои в това да
осигури срочно изпълнение на възникващите задължения и същата като
размер не противоречи на принципа за забрана на неоснователно обогатяване,
респективно не излиза извън присъщите й функции. Твърди се, че приемането
на забавеното изпълнение не освобождава изпълнилия лошо или със забава
длъжник да заплати договорената мораторна неустойка. Моли за
потвърждаване на съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:
По допустимостта на обжалването:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията по
чл. 260 от ГПК – подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване и съдържа необходимите реквизити и приложения по чл. 261 от
ГПК. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е
внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна
инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
По доказателствените искания:
Страните не са обективирали доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 266 вр. с чл. 267, ал. 2 от ГПК,
3
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Г. М. Р., чрез адв.В.
В. срещу Решение № 247/21.01.2024 г., постановено по гражданско дело №
8230/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът „Билд Инвест АТ" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна. ул. „Гларус" № 25 представлявано
от Златка Бойчева Липчева има вземане от ответника Г. М. Р. ЕГН
********** за сумата в размер на 10 560.00 лева, представляваща задължение
за неустойка по договор за заем от 20.12.2019 г. равняващи се на 4% върху
главница 44 000 лева за периода м.март 2020 г. - м. август 2020 г.
включително, което вземане е обезпечено с договорна ипотека върху
недвижими имоти по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
***, том **, per. № ****, дело № *** от 2019 г. на нотариус Т. М. с район на
действие - PC Варна, вписан в Службата по вписвания Варна с вх. per. №
*****/20.12.2019 г., акт № **, том **, дело № *****/2019 г., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 15983/2022 г.
по описа на ВРС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
05.12.2022 г. до окончателно плащане на вземането, на осн.чл.422 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.92, вр.чл.240 ЗЗД и иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД, като
ответницата е осъдена да заплати и разноски по делото.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 15.05.2024 год. от 13.30 часа . Да се
призоват страните, чрез пълномощниците си.
Препис от настоящото определение да се изпрати на пълномощниците, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба
№ 7 на МП. Към книжата за въззивника да се приложи отговор (наличен към корица).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4