№ 20881
гр. ***, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110130116 по описа за 2025 година
намери следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34, ал.
1 от ЗС от С. И. Ц. срещу Ю. М. Д. и М. З. Д.. Ищецът твърди, че с
ответниците били наследници на И.М.Д., известен и като И.М. Д.. Като
негови наследници, били и съсобственици на недвижим имот, представляващ
апартамент № 88, находящ на 3 етаж във ***, на ж.к. ***, състоящ се от две
стаи и кухня, с площ 60,32 кв.м., при съседи: стълбище, двор, калкан, двор,
апартамент 87, заедно с мазе № 7, с площ 2,61 кв.м., при съседи: мазе №8,
калкан, мазе 6, коридор, заедно с 3,625% идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части по правото на строеж върху мястото. В
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.20Юг. на ИД на АГКК,
апартамента е нанесен като самостоя¬телен обект в сграда(СОС) с
идентификатор ***, с адрес: гр. ***, район ***, ж.к. „***“, бл. ***. СОС се
намира на 3 етаж на сградата с идентификатор 68134.4333.696.3, с
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 9. Наследник
на И.М. Д. била и А.А.С., но на 21.02.2022г., с н.а. № 175, том II, per. № 3786,
дело № 339 от 2022г. на нотариус Ц. Д., № 350 по РНК, с район на действие
СРС, същата продала на ответника М. З. Д. собствените си 9/32 идеални части
от делбения имот. След тази дата, този ответник бил изключителен ползвател
на имота. Ищецът моли съда да допусне имота до делба при съответните
квоти, както и да осъди ответника М. З. Д. да му заплати на основание чл. 344,
ал. 2 ГПК месечно обезщетение в размер от 250 лева, за лишаването от
ползване на съсобствения имот. В срока за отговор ответникът Ю. М. Д.
подава такъв. Взима становище за основателност на иска. Не оспорва
качеството съсобственици на другите страни, нито дадените с исковата молба
квоти в съсобствеността. Също отправя искане по чл. 344, ал. 2 ГПК към
ответника М. З. Д. да му заплаща месечно обезщетение в размер от 300 лева,
за лишаването от ползване на съсобствения имот. В срока за отговор
ответникът М. З. Д. също подава такъв. Взима становище за основателност на
1
иска. Не оспорва качеството съсобственици на другите страни, нито дадените
с исковата молба квоти в съсобствеността. Оспорва твърденията на ищеца и
втория ответник, че ползва изключително имота.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си, с изключение на исканията по чл. 344, ал. 2 ГПК.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Между страните не са спорни фактите, че И. Д. и съпругата му З. Д.а са
били собственици на процесния апартамент. От представените по делото
удостоверения за наследници (л. 9-10 и л. 67-68 от делото) се установяват
също така и следните факти: деца на И. Д. са С. И. Ц., А. И. С., М. И.ов Д. и З.
И. Д.а. М. И.ов Д. и З. И. Д.а са починали след смъртта на общия наследодател
И.М.Д. като всеки от тях има един син – съответно това са ответниците Ю. М.
Д. и М. З. Д..
От представения по делото препис на Нотариален акт за покупко-
продажба от 21.11.2022 г. (л. 7-8 от делото) се установява, че на тази дата А. И.
С. е продала на М. З. Д. своите 9/32 идеални части от процесния имот.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
С решението по допускане на делба се установява кои са вещите –
предмет на делбата, кои са съсобствениците и при какви квоти следва делбата
да се допусне. В случая делбата на недвижимите имоти се явява допустима с
оглед на чл. 34, ал. 1 ЗС.
Тъй като в случая съсобствеността е безспорно възникнала от
наследствено правоприемство и не е установено, нито се твърди от страните
наличие на завещателни разпореждания от страна на общия наследодател,
квотите на страните в съсобствеността ще се определят и ще са равни на
квотите им в наследствената маса. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на
починалия наследяват по равни части, включително и осиновените му деца –
ал. 2 на същия член. Т.е. с настъпването на смъртта на И.М.Д. всяко от
неговите деца е придобило ¼ от наследството му, включително и от
процесния апартамент. С настъпването на смъртта на М. И.ов Д. и З. И. Д.а,
ответниците, като техни единствени синове и наследници, също са придобили
тази ¼ идеална част от наследството и съответно от процесния апартамент.
По отношение установеното от приложения по делото нотариален акт,
настоящият състав намира следното: съгласно трайната установена съдебна
практика, включително и на върховната инстанция, в производството по делба
съдът следи служебно за квотите в съсобствеността, тъй като тяхното
определяне е негово задължение, бидейки част от предмета на решението по
допускане на делбата. В този смисъл са чл. 344, ал. 1 ГПК, Решение № 190 от
19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3054/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 167 от
24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2013 г., I г. о., ГК и много други. Поради
това съдът счита, че не е обвързан от посоченото в нотариалния акт що се
отнася до квотите в съсобствеността, които са били предмет на тази продажба.
Предмет на нотариалното удостоверяване в нотариалното производство е
извършената сделка и страните, които я извършват. Обектът на сделката и по-
конкретно правото на собственост на продавача върху този обект не са
предмет на нотариално удостоверяване, тъй като сделка, при която продавачът
2
прехвърля права, които не притежава, остава действителна, единствено без да
породи своето вещотранслативно действие. Именно поради липсата на
пораждане на такова действие обаче, нотариалният акт не е и не може да бъде
удостоверителен документ за това дали продавачът действително е собственик
на продаваната от него вещ или на идеалните части от нея. Това важи още
повече в конкретния случай, при който от нищо не личи, че нотариусът е
извършил обстоятелствена проверка за това дали А. И. С. действително е била
собственик на 9/32 идеални части от апартамента или не. Същото важи и по
отношение на ответника М. З. Д., който също е вписан в нотариалния акт като
собственик на 9/32 идеални части. Всички тези разяснения служат за
обосновка на извода на съда, че сключвайки този договор, А. И. С. е
прехвърлила повече права, отколкото е притежавала. Като наследник на И.Д.,
тя е притежавала ¼ или 8/32 от процесния апартамент, а не 9/32, както е
посочено в нотариалния акт, като не е изключена възможността посочването в
него на 9/32 идеални части, вместо на 8/32 идеални части да е техническа
грешка. Така или иначе, тези 9/32 идеални части, посочени както за продавача,
така и за купувача, първо не обвързват съда, който следи служебно за квотите
в съсобствеността, и второ са определени в противоречие с чл. 5, ал. 1 ЗН. Към
момента на продажбата както продавачът, така и купувачът са притежавали ¼
или 8/32 от съсобствеността и със сключването на договора М. З. Д. е
придобил именно толкова, като по този начин е станал собственик на 16/32
или ½ идеална част от имота. Останалите съсобственици – ищецът и
ответникът Ю. М. Д. – притежават всеки по ¼ идеална част от имота и при
тези квоти той следва да бъде допуснат до съдебна делба.
С оглед спецификите на делбеното производство и на основание чл. 355
ГПК на този етап разноски между страните не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С. И. Ц., ЕГН:
********** със съдебен адрес гр. ***, ул. ***, Ю. М. Д., ЕГН: ********** със
съдебен адрес гр. ***, бул. ***, и М. З. Д., ЕГН: ********** със съдебен адрес
гр. ***, бул. *** на следния недвижим имот: апартамент № 88, находящ се на 3
етаж във ***, на ж.к. ***, състоящ се от две стаи и кухня, с площ 60,32 кв.м.,
при съседи: стълбище, двор, калкан, двор, апартамент 87, заедно с мазе № 7, с
площ 2,61 кв.м., при съседи: мазе №8, калкан, мазе 6, коридор, заедно с
3,625% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части по правото на строеж върху мястото. В КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-51/15.07.20Юг. на ИД на АГКК, апартамента е нанесен като
самостоя¬телен обект в сграда(СОС) с идентификатор ***, с адрес: гр. ***,
район ***, ж.к. „***“, бл. ***. СОС се намира на 3 етаж на сградата с
идентификатор 68134.4333.696.3, с предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, брой етажи 9 при квоти: ¼ идеална част за С. И. Ц., ЕГН:
**********, ¼ идеална част за Ю. М. Д., ЕГН: ********** и ½ идеална част за
М. З. Д., ЕГН: **********.
Решението в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ ГПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4