№ 413
гр. Ямбол, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20252330102323 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по
подадена молба от Г. Г. И. от с.Д. обл. Я. срещу З. М. В. от с.Д. обл. Я.. В нея се твърдят
обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответницата спрямо
молителката на 08.05.2025 г., 07.06.2025 г., 15.06.2025 г., 20.06.2025 г. и след завръщането си
в къщата след известно отсъствие на 11.07.2025 г.. Твърди се, че от началото на 2025 година
молителката съжителства на семейни начала със сина на извършителката на насилието Г. В.,
от когото очаква дете. Г. И. има заболяване епилепсия, за което с решение на ТЕЛК й е
определена 95 % неработоспособност. На посочената първа дата ответницата я е заплашила,
че ще я удари и пребие. Хванала я е за ръката и косата и силно я е дърпала, за да я изгони от
къщата, като същевременно я е обиждала. На втората дата я е поляла с вода от маркуч в
двора на къщата, когато пострадалата е отивала до тоалетна. На 15.06.2025 г. към 8 часа
сутринта е разхвърляла дрехите на молителката на стълбите на къщата и я е обиждала. На
20.06.2025 г. не й е позволила да изпере дрехите си и да сготви храна, като й е казала, че
няма право да го прави в тази къща и отново я е обиждала. Ответницата е продължавала с
обидите и заканите и след 11.07.2025 г.. Поради това от съда се иска, да издаде заповед за
защита, като постанови мерките по чл.5 ал.1 т.1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН.
В с.з. молителката чрез служебния адвокат С. Д. пледира за постановяване на решение
за защита, като съдът наложи поисканите мерки за защита за срок от 18 месеца.
Ответницата оспорва молбата. Признава, че синът й и молителката съжителстват на
семейни начала, като втората страда от психично заболяване-освен епилепсията има
органично разстройство на личността. В дома си в с.Д. ответницата полага грижи за внука
1
си В.- син на Г. В.. Сочи, че отношенията между страните са влошени заради агресивно
поведение на молителката спрямо ответницата и други лица. Оспорва извършването на
насилие на посочените в молбата дати, като излага доводи за упражнено насилие от самата
молителка над нея, във връзка с което е образувано гр.дело пред ЯРС. Отрича присъствието
си в дома си на датите през м. юни, на които е била в други населени места. В с.з.
пълномощникът адв. Й. пледира за отхвърляне на молбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че Г. Г. И. съжителства на семейни начала със сина на
ответницата - Г. В. от началото на 2025 година. Родствената връзка между последните двама
е видна от Справка за предоставяне на данни по Наредба 14/18.11.2009 г. от 29.07.2025 г.
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката са изложени твърдените в молбата
факти.
Страните не спорят, че е образувано гр.д. № ****/2025 г. за защита от домашно насилие
по молба от З. В. срещу Г. И., както и че е извършена проверка по преписка на ЯРП по
сигнал на първата за домашно насилие.
Св. Г. В.- съжителстващ на семейни начала с молителката- дава показания, че двамата с
нея живеят на **** етаж на къщата в с.Д., а майка му-на *** етаж. Същите данни се
съдържат и в показанията на св. Х. В.-син на ответницата, който сочи, че майка му живее на
*** етаж с детето на брат му. Св. Г. В. е присъствал лично на конфликти между страните по
повод ползването на печката и пералнята, което майка му е забранявала на молителката, тъй
като не са нейни. Видял е изхвърлянето на дрехите от пералнята на Г. от майка му, но не
помни датата, която е от тази година. Чувал е обидите, отправени от двете една към друга.
Думите на майка му са „****“, „****“. Сочи, че нито едната, нито другата отстъпва.
Заплашват се взаимно, но свидетелят не помни думите им. Основно са: „Ще те махна от
къщата!“, „Бягай!“. На 07.06.2025 г. вечерта отново са се карали, като ответницата е поляла в
тоалетната Г. с вода от маркуча. Молителката се е качила на горния етаж при свидетеля и е
разказала това. Той е видял, че краката й са мокри. Майка му се е преместила в с. Т..
Върнала се е една вечер, нощувала и пак заминала. Когато се е върнала, отношението й към
Г. е било същото. Казала е, че ще води дело. Първия път исканията й за защита са били
отхвърлени заради неверни показания.
Св. В. Г.ев В. – 15 годишен, син на Г. В.- съобщава, че е присъствал на конфликти между
баба му и Г.. Двете са се били на рождения ден на баща му на 09.05., но баба му е започнала
да бие първа. Имало е случай, в който тя е хвърляла дрехите на Г., взети от нейния гардероб.
В показанията на св. Г.-майка на св. В. В., с която синът на ответницата е съжителствал
в предходен период, се сочи, че отношенията между страните са влошени. Ответницата е
съобщавала за конфликти. На 15.06.2025 г. свидетелката, приятелят й и другият син на
ответницата Х. В. са отишли в с.Д. сутринта след 8,30-8,40 часа и са я взели в гр.Я., по повод
предстоящо постъпване в болница. Ответницата не се е оплакала от осъществен между
2
страните конфликт на тази дата, тръгнали са от селото спокойно. Върнала се е от болницата
на 23.06.2025 г.
Св. Х. В. - син на ответницата- сочи, че на 09.05.2025 г., на рождения ден на брат му,
синът му В. се е обадил по телефона на чичо си и е заявил: „Кака бие баба ми. Хвана я за
косата“. Обаждал се е и друг път по повод замерване със саксии на баба му, което св. В. В.
от своя страна отрича да се е случило. Св. Х. В. е чувал по телефона обиди и заплахи от
страна на молителката към майка му, а не обратно. Самият той е във конфликтни отношения
със съжителката на брат си, която го е обиждала и заплашвала, а брат му е откраднал пари от
портмонето му. Свидетелят е отишъл на 15.06.2025 г. в с.Д.. Молителката е била на ****
етаж и като го е видяла, пак се е „напъвала“.
Св.Р. - сестра на ответницата- сочи, че последната е изписана от болницата на 20-ти, но
не помни юни или юли и се е върнала от там на 23-ти. Дошла е в гр.Я., в дома на сестра си.
После е заминала за с.Т..
По делото е представена и Справка за съдимост от 29.07.2025 г. на Бюро за съдимост
при ЯРС, от която е видно, че страните не са осъждани.
Според Медицинска справка изх. № ***/08.08.2025 г. на началник Отделение по
психиатрия при МБАЛ „******“ АД-гр.Я., страните не се водят на психиатричен отчет.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по
същество е частично основателна.
Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-
психическо и физическо насилие от страна на ответницата, явяваща се възходяща по права
линия на лице, с което пострадалият се намира във фактическо съпружеско съжителство
(чл.3 т.9). Упражняването на насилие се установява не само от представената от молителя
декларация по чл. 9 ал.3 от закона, а и от гласните доказателства. Св. Г. В. –съжител на
молителката– е очевидец на поведението на ответницата в дома им. Преценени съобразно
критериите на чл. 172 от ГПК, показанията му следва да се кредитират, тъй като съдържат
неблагоприятни и за молителката факти- на нейно насрещно агресивно поведение, т.е.
дадени са обективно. Някои от фактите за упражнено от ответницата насилие се
потвърждават и от другите гласни доказателства. За конфликтните отношения сочат и св. Г.
и Х. В., който описва само агресивно поведение на молителката. Свидетелства за ситуации,
съобщени от племенника му В., който обаче дава показания и за агресия от страна на баба
му. Показанията му, дори и да са повлияни от близката му родствена връзка със съжителя на
молителката, който е негов баща, сочат на обективност, доколкото признават и нейно
3
участие в боя на рождения ден на баща му 09.05.2025 г.. Несъвпадането на посочените в
молбата и показанията дати (08.05.2025 г. според молбата) не означава липса на насилие, за
което пострадалият може да търси защита. Макар поведението и на молителката да е
противоправно и укорително, доколкото не е предмет на делото, не подлежи на анализ в
настоящото производство. Релевантно в него е поведението на ответницата. Показанията на
свидетелите на ответницата също подлежат на преценка по критериите на чл. 172 от ГПК-
на св.Х. В. като неин син, на св.Р.-нейна сестра. Св.Г.- бивша съжителка на Г.В.- дава
показания въз основа на лични възприятия единствено за посещението на 15.06.2025 г. в
дома на страните, отнесено от нея към час, по-късен от твърдения в молбата за
осъществяване на домашно насилие. Поради това не биха могли да го изключат и съдът да
приеме, че декларацията на молителката в частта за тази дата е оборена. Доколкото
показанията на тази свидетелка съвпадат относно завръщането на ответницата, след
болнично лечение, на 23.06.2025 г. с показанията на св.Р., би могло да се приеме, че на
20.06.2025 г. не се е осъществило твърдяното насилие. Описаното в молбата на тази дата
поведение на ответницата е възприето лично от първия свидетел, който не конкретизира
точна дата и не сочи на еднократност на действията. Същевременно допълва сведенията си,
че препятстването от майка му на молителката да ползва уредите е било мотивирано с
обстоятелството, че не са нейна собственост. Само по себе си възражението на собственика
да се ползват вещите му от друго лице не представлява домашно насилие. Не е установено с
насрещно доказване, че на останалите дати, вкл. на 07.06.2025 г. ответницата е отсъствала от
дома си в с.Д. и не е могла да извърши твърдените действия.
Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно:
уредените в чл. 5 ал.1 т.1. Относно останалите поискани мерки, съдът намира, че не е налице
основание за отстраняване на ответницата от жилището, доколкото страните обитават
отделни етажи в къщата, а и ответницата е полагала грижи за непълнолетното дете,
ползващо с нея *** етаж. Не е установена възможност за пълноценно обгрижване на детето
от друго лице, предвид заболяването на молителката и липсата на родствена връзка между
двамата. От друга страна, данните за проявяваната от молителката агресия обуславят
необходимост и от нейно въздържане от действия, при което забраните само до насрещната
страна не могат да осигурят желаната защита. Близостта на жилищата в една обща сграда
предполага чести контакти и присъствие на близки разС.ия, т.е. мерките по т. 3 и 4 са
неприложими. Съобразно методиката за оценка на риска по чл. 15 ал.4 от ЗЗДН (приложение
№5 към чл. 74 от ППЗЗДН) може да се определи ниско ниво на риска.
Мерките имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на
извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия
извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие. Съдът намира, че
първата мярка, с угрозата при нарушаването й извършителят да бъде задържан и да бъде
сигнализирана прокуратурата, е достатъчна да осъществи изложените цели.
Молителката не е представила доказателства за направени разноски по делото. Искането
на ответницата за присъждане на разноските следва да се уважи съразмерно на отхвърлената
4
част от молбата за защита. Направени са единствено разноски за адвокатско възнаграждение
за нейната защита.
При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответницата следва да
заплати ДТ в размер на 25 лв..
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА З. М. В. от с.Д. обл. Я. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Г. Г. И. от с.Д. обл. Я., а молбата за защита в останалата й част като
неоснователна отхвърля.
Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал.3!
ОСЪЖДА Г. Г. И. от с.Д. обл. Я. да заплати на З. М. В. от с.Д. обл. Я., направените по
делото разноски в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА З. М. В. от с.Д. обл. Я. да заплати ДТ в размер на 25 лв.
Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР- Т.!
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5